№ 1628
гр. София, 05.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Лилия Н. Георгиева
Стоян Михов
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602941 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СРП от 26.07.2022 год.
срещу протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на
19.07.2022 г. от Софийски районен съд, НО, 116-ти състав по НОХД №
7380/2022 г., с което е прекратено съдебното производство по делото и
същото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
посочени в определението процесуални нарушения, допуснати в хода на
досъдебното производство.
В протеста се излагат доводи, че подателя в лицето на прокурор И.Й.
от Софийска районна прокуратура е била лишена от възможност да се
запознае с протокола от проведеното разпоредително заседание, като е
било отказано предоставяне на акта на СРС. Твърди се, че в о.с.з. на
05.07.2022 год. подсъдимият е заявил, че е запознат с обвиненията, че ги е
разбрал и се признава за виновен, както и че в обстоятелствената част на
обвинителния акт са изложени изчерпателно всички съставомерни действия
на подсъдимия, в т.ч. и мотиви по квалификацията. Иска се отмяната на
определението като неправилно и се твърди, че при изготвянето на
обвинителния акт са спазени всички законови изисквания за съдържание на
този акт.
С подадения протест е изложено и искане за отвод на председателя на
съдебния състав, като са изложени доводи за предубеденост по отношение на
изхода на делото и на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Твърди се, че в с.з. на 05.07.2022 год. съдията е предложил на страните да
обсъдят възможността за решаване на делото със споразумение и е
предложил конкретни параметри, в резултат на което и с оглед липсата на
1
съгласие у страните, се е стигнало до отказ на защитника от приетата
защитата и отказ на подсъдимия от назначения му служебен защитник и
замяната му с друг, респективно до отлагане на делото за следващата дата, на
която се е състояло процесното разпоредително заседание. Изразено е и
недоволство във връзка с неудовлетворяване на претенция от страна на
представителя на Софийска районна прокуратура при отсрочването на делото
с оглед отсъствието ѝ в платен годишен отпуск.
Предлага се атакуваното определение да бъде отменено, а председателя
на съдебния състав да бъде отведен от разглеждането на делото.
За подадения протест е било съобщено на страните, като на 29.07.2022
год. е било депозирано възражение срещу него от адв.С.А. от САК –
служебен защитник на подсъдимия З.Б., подсъдим по делото.
В депозираното възражение са изложени доводи, че протоколното
определение на Софийски районен съд по чл.249, ал.2 от НПК е правилно и
обосновано. Защитникът на подсъдимия се солидаризира с направените от
СРС изводи досежно липсата на яснота относно актовете на психическо и
физическо насилие, които са обусловили системността на домашното
насилие, както и че физическото насилие следва да предхожда деянията по
чл.144, ал.3 и по чл.131, ал.1, т.5 "а" от НК. Според защитата липсата на
яснота на обвинителния акт, респективно в постановлението за привличане в
този смисъл очертава наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила, които са отстраними във досъдебната фаза на производството.
Процесуалният представител на подсъдимия е изложил съображения, че
изцяло „се придържа към произнасянето на Съда за прекратяване на
производството и за връщане на делото в прокуратурата за отстраняване на
констатираните процесуални нарушения.“
Във възражението си, адв.Аракчиева е посочила и съображения
относно искания отвод на председателя на съдебния състав, като
неоснователно и необосновано, поради липсата на предпоставките на чл.29,
ал.1, т.1 - 8 и ал.2 от НПК.
Предлага се постановеното протоколно определение по чл.249, ал.2 от
НПК в о.с.з., проведено на 19.07.2022 год. по делото да бъде оставено в сила
като правилно, законосъобразно и обосновано, а искането за отвод на
председателя на съдебния състав да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с подадения частен
протест и след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3 вр. чл. 313 и
чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че частния протест е депозиран в
законоустановения седем дневен срок от произнасянето в открито
разпоредително съдебно заседание на определението на СРС, от надлежно
легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и
процесуално допустим. Подаденото срещу протестът възражение е
депозирано също в законоустановения седем дневен срок от надлежно
легитимирано лице и е допустимо.
2
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен
състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частния протест и
депозираното срещу него възражение, съдът пристъпи и към преценка
обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
Съдебното производство по НОХД №7380/2022 г. по описа на СРС –
НО, 116-ти състав, е образувано въз основа на внесен в СРС – НО
обвинителен акт по досъдебно производство № 1346/2020 г. по описа на 01
РУ – СДВР (пр.пр. № 29887/2020 год. по описа на СРП) срещу ЗЛ. Д. Б., като
на същия са му били повдигнати обвинения за престъпления както следва:
- по чл. 213а, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като е
инкриминиран период от 29.06.2020 год. до 02.07.2020 год.;
- по чл.296, ал.1 от НК , с инкриминирана дата 21.09.2021 год.;
- по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, с инкриминиран период
от 12.10.2021 год. до 15.10.2021 год. и
- по чл.131, ал.1, т.5 "а" и т.12 вр. чл.130,ал.1 от НК, с инкриминирана
дата 15.10.2021 год.
Със свое разпореждане № 6809/17.06.2022 год., съдията – докладчик
по НОХД № 7380/2022 г. по описа на СРС – НО, 116-ти състав, е насрочил
образуваното по обвинителния акт дело в открито разпоредително заседание,
което е проведено на 19.07.2022 г.
В хода на разпоредителното заседание на подсъдимия Б. е била
назначена за служебен защитник адв. С.А. от САК, както и са били
конституирани като страна в производството (като частни обвинители) Ф.Г.Б.
и Г.П.Б..
В изразеното становище на страните в разпоредителното заседание по
въпросите по чл.248, ал.1, т.1 - 8 от НПК, нито една от тях не е претендирала,
че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на
пострадалите в хода на воденото досъдебно производство или при
изготвянето на обвинителния акт. От страна на защитата на подсъдимия е
направено искане по т.4 на чл.248, ал.1 от НПК за разглеждане на
производството по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда
на Глава 27 от НПК – чл.371, т.2 от НПК.
Вместо да разгледа делото, с оглед разпоредбата на чл. 252, ал.1 от
НПК, след провеждане на разпоредителното заседание по реда на гл.27 от
НПК (с оглед наличието на предпоставките за това), първоинстанционният
съдебен състав е постановил протоколно определение, с което е прекратил
съдебното производство по НОХД № 7380/2022 г. по описа на СРС – НО, 116-
ти състав и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните
съществени процесуални нарушения, а именно:
В рамките на произнасянето си по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК,
3
обсъждайки въпросите по ал. 1, от т. 1 до т. 8, в частност този по т. 3, а
именно допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, от категорията на посочените в
разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от НПК, СРС – НО, 116-ти състав, със свое
протоколно определение от 19.07.2022 г., е приел наличието на такова
съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита
на подсъдимия и същевременно е приел , че се явява пречка за Съда да
разбере в цялост обвинението и защо прокуратурата е приела, че две от
престъпленията са извършени в условията на домашно насилие.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че представителя на
държавното обвинение е изложил единствено легалната дефиниция за
домашно насилие, но не е посочил кои са актовете на психическото и
физическото насилие, които обуславят признака системност на същото.
Въпреки, че по надолу в определението си Съдът е потвърдил, че прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт е описал от фактическа страна
действия на подсъдимия, които са приети за съставомерни по чл.213а от НК,
по чл.144,ал.3 от НК – закани за убийство и по чл.296,ал.1 от НК, е счел че не
било ясно дали тези актове, са тези които обуславят домашното насилие или
са други. Изтъква се, че за да е налице посоченият квалифициран признак за
тези две престъпления, физическото насилие следва да предхожда деянията
по чл.144, ал.3 и това по чл.131, ал.1, т.5 "а" от НК, а подобно описание в
обвинителния акт липсвало и не било посочено, подсъдимия да е извършил
актове на физическо насилие спрямо пострадалата Бозарова, с изключение на
самото деяние по чл.131 от НК. В проверяваното определение, Съдът е приел
че не е ясно, както за него, така и за подсъдимия и неговия защитник, кои са
актовете на физическото насилие, осъществени преди извършването на
деянията по чл.144, ал.3 от НК, при отчетеното от държавното обвинение,
системно упражняване на домашно насилие, респективно на това по чл.131,
ал.1, т.5 "а" от НК. Тези действия на подсъдимия е следвало да бъдат изрично
посочени, както първоначално в постановлението за привличане на обвиняем
в досъдебната фаза, така и в обвинителния акт по делото. Софийският
районен съд, НО, 116-ти състав е заключил, че посочените процесуални
нарушения са съществени, не могат да бъдат отстранени в хода на съдебното
производство и същите са отстраними в досъдебната фаза при връщане на
делото на прокурора за извършване на ново привличане на обвиняем и
изготвянето на нов обвинителен акт. Съдът е приел, че доколкото съдебното
производство подлежи на прекратяване, не дължи произнасяне по останалите
въпроси по чл.248, ал.1 от НПК, в т.ч. и относно мярката за неотклонение,
тъй като не е било направено искане по този въпрос.
Срещу постановения съдебен акт в разпоредителното заседание по
делото е депозиран частен протест от прокурор от СРП, срещу който е
депозирано възражение от упълномощената защита на подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда
по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по
4
реда на Глава XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред
въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и
правилността на определението на първия съд за наличието, съответно
липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия,
пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени в
чл. 249, ал. 4 от НПК.
Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното
производство нарушение на процесуалните правила е съществено и
отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава
обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и
да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3
от НПК, когато не владее български език.
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в
процедурата по чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3
от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че
разгледан по същество, протестът е основателен, съответно възражението
срещу него е неоснователно, а атакуваното определение на
първоинстанционния съд – неправилно.
Настоящият въззивен състав намира, че обвинителния акт не страда от
пороците посочени от първия съд и същия отговаря на изискванията на чл.246
от НПК. Съгласно ТР № 2/2002 год. на ОСНК на ВКС, предназначението на
обвинителния акт е да формулира обвинението и да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на
обвиняемия в него, като по този начин да постави и основните рамки на
процеса на доказване и на осъществяване на правото на защита. В
обвинителния акт, приложен по делото – в неговата обстоятелствена и
диспозитивна част, са описани факти и обстоятелства, които внасят
конкретика в съдържанието на всеки от елементите на съставите на
престъпленията, за които са повдигнати обвинения. По отношение на
предхождащите актове на насилие в обвинителния акт са описани
осъществени такива на конкретни дати и действия на подсъдимия (на стр. 2 -
4 в периода от 16.01.2018 год. до 12.10.2021 год.), които от своя страна сочат
за наличието на факти относно упражнено физическо и психическо насилие
спрямо пострадалата. Описани са отношенията между двамата, къде са
съжителствали подсъдимия и пострадалата и множество конкретни
обстоятелства. Настоящият въззивен състав намира, че посочените факти
относими към квалифициращия признак на деянията по чл.144, ал.3 и по
чл.131, ал.1, т.5 "а" от НК (извършено в условията на домашно насилие), са в
достатъчна степен пълни от гледна точка упражняване правото на защита на
подсъдимия З.Б..
В обстоятелствената част на обвинителния акт въззивният съд
5
приема, че са изложени фактически твърдения, описващи обективните и
субективни признаци на престъпленията по чл.144,ал.3 от НК и по чл.131,
ал.1, т.5 "а" от НК, т.е. в обвинителния акт ясно е очертан предмета на
доказване по делото относно съставомерните признаци на престъпленията и
участието на подсъдимия в извършването им, като не се налага и
извършването на ново привличане на Б. в досъдебно производство.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав не възприема
съображенията, изложени в атакуваното протоколно определение, че в
обвинителния акт и в хода на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила,
което е ограничило правото на защита на подсъдимия. Частният протест е
основателен, поради което атакуваното протоколно определение, с което е
прекратено съдебното производство следва да бъде отменено, а делото –
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните
действия по него.
Досежно искането за отвод на председателя на първоинстанционния
съдебен състав:
Настоящият състав на въззивния съд намира, че изложените в
проверяваното протоколно определение аргументи от съда не съставляват
основание за отвод на състава на съда, в частност на председателя, тъй като
първоинстанционният съд, с оглед конкретния начин, по който е изразил
волята си за връщане на делото на прокурора не е изразил предварително
становище по въпросите по съществото на спора. За прецизност, следва да се
посочи, че такива обстоятелства не се установяват, респективно изводи не
могат да се направят и от съставените протоколи от проведените съдебни
заседания в хода на съдебното производство по делото.
Що се касае до конкретното искане в частния протест на прокурора за
отвеждане на председателя на съдебния състав, то същото следва да се остави
без разглеждане, тъй като компетентен да го разгледа е състава на
първоинстанционния съд по делото, а не въззивния. В нормата на чл.31 от
НПК е регламентиран редът за отвеждане на съдиите, съдебните заседатели и
секретаря, като съгласно ал.2 от същия текст страните могат да правят отводи
до началото на съдебното следствие (по реда на чл.274 от НПК), освен ако
основанията за това са възникнали или са им станали известни по-късно. По
основателността на отводите (ал.4), съдът се произнася незабавно в тайно
съвещание с участието на всички членове на състава, като определението не
подлежи на обжалване/протестиране отделно от присъдата.
Съгласно установеният регламент, по реда на глава 22 от НПК, се
контролират от въззивната инстанция определенията и разпорежданията , за
които изрично е предвидено, а останалите от посочения вид съдебни актове,
не подлежат на въззивен съдебен контрол отделно от присъдата (по аргумент
от чл.341, ал.2 и ал.3 от НПК). Очакваният от прокурора съдебен контрол за
отвеждане от участие в наказателното производство на същия , не може да
бъде осъществен в рамките на настоящето производство. Настоящата
6
инстанция не може да се произнесе по искането за отвод на председателя на
първоинстанционния съдебен състав, доколкото същото следва да бъде
сторено по реда на чл.31, ал.2 от НПК именно пред първия съд.
Ето защо в тази част, депозираният протест и възражението срещу него
следва да бъдат оставени без разглеждане.
Що се касае до оплакването, че прокурора е бил лишен от
възможността да се запознае с материалите по делото, в частност с
постановеното протоколно определение от разпоредителното заседание, то
същото не подлежи на проверка в настоящето производство. Отново за
прецизност следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да е данни,
от които да може да се изведе дори и предположение, че е бил налице
подобен отказ. Липсват и доказателства за отправено писмено или устно
искане за получаване на преписи и извлечения от делото. В този смисъл,
прокурорът ако прецени може да сигнализира административния ръководител
на съответното лице отказало му достъп до делото.
Воден от горното, и на основание чл. 345, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3
от НПК, СГС, НО, IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.07.2022 год., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 7380/2022 г. по описа на СРС, НО,
116-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е
върнато на прокурора.
Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7