Решение по дело №827/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1383
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Димо Цолов
Дело: 20223110200827
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1383
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110200827 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Исмал С. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №433а-89 от
17.06.2021 г., издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1
от Закон за здравето (ЗЗ) на въззивника е наложено административно наказание глоба в
размер 300.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли, същото да бъде
отменено. Твърди, че наказващият орган неправилно е определил мястото на извършване на
нарушението, като е трябвало да приеме, че въззъвникът реално се е намирал на входа на
Рибна борса, а не в закритата част на същата. Излага становище, че Заповед №РД-01-677 от
25.01.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020 г. на Министър
на здравеопазването, са отменени със Заповед №РД-01-173 от 18.03.2021 г. Навежда и
аргументи за маловажност на твърдяното нарушение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2021 г. около 11:40 ч. въззивникът И. Х. се намирал на територията
на „Кооперативен пазар“ гр. Варна, в непосредствена близост до вътрешния вход за Рибна
борса, където същият, като посетител нямал поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, което да покрива носа и устата и бил спрян
за проверка от свидетелите Р. Н. и С. Д.-А. – служители на Първо РУ при ОДМВР Варна.
След установяване самоличността на въззивника, свид. Р. Н. съставил спрямо него и му
1
връчил АУАН №433а-89 от 31.01.2021 г. за извършено на съответната дата и място
нарушение по т.16, изр.2 от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020 г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.4 ЗЗ.
На 17.06.2021 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП
№433а-89, в което описал, че на съответната дата и място, въззивникът се е намирал на
закрито обществено място и не е поставил защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, с което не е изпълнил т.16, изр.2 от Заповед №РД-01-677 от
25.11.2020 г. изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020 г. на Министър
на здравеопазването по чл.63, ал.4 ЗЗ.
При така направеното описание наказващият орган приел за установено, че
въззивникът е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил предвиденото наказание глоба в
минималния установен размер 300.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия,
непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Румен Н.
и С. Д.-А., така и от приобщените документи – НП №433а-89 от 17.06.2021 г., АУАН
№433а-89 от 31.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на
основание чл.209а, ал.4 ЗЗ.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
АУАН и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по
чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно
законоустановените форма и съдържание. Действително, в АУАН и в НП за място на
нарушението е посочено: ул. „Д-р П.“, в Кооперативен пазар (рибна борса), който се намира
на закрито“ като по същество това описание сочи, както едната от трите улици, между които
е разположен Кооперативен пазар гр. Варна, така и самият пазар, а също и един от
обособените закрити търговски обекти в този пазар. Но предвид факта, че от съответното
описание става напълно ясно, че въззивникът е установен като посетител на територията на
Кооперативен пазар в гр. Варна, който обект е изрично посочен в АУАН и в НП, съдът
намира че не е налице съществено процесуално нарушение, което да се изразява в
непосочване на мястото на извършване на твърдяното нарушение.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:
С оглед еднозначно заявеното в кредитираните показания на всеки от двамата
свидетели Румен Н. и С. Д.-А. съществено обстоятелство, че към момента на установяване
на въззивника без поставена защитна маска за лицето в територията на Кооперативен пазар
гр. Варна, съдът приема за правилно и доказано, че същият е не е изпълнил изискването по
т.16, изр.2 от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г. изменена и допълнена със Заповед №РД-
01-718 от 18.12.2020 г. на Министър на здравеопазването, да носи защитна маска за лице
като посетител в пазар. Съответната разпоредба въвежда носенето на маска на всеки пазар,
без значение, дали съответния обект е закрит или открит. В този смисъл, обстоятелството,
дали въззивникът е установен без маска в закритата част на разположената в пазара рибна
борса или в отритата територия извън нея, е ирелевантно за съставомерността на
2
нарушението.
Съгласно чл.209а, ал.1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, освен ако деянието
не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв. Нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ съдържа, както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.
Действително посочената в НП Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., която е
издадена от Министъра на здравеопазването като компетентен орган за въвеждане на
противоепидемични мерки за територията на страната и която задължава правните субекти
да спазват предписаното поведение, е отменена с издаването на Заповед № РД-01-
247/01.05.2020 г. от същия орган. Но отпадането на мярката има действие занапред, тъй като
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. не е отменена на основание незаконосъобразност, нито
преурежда материята за времето, в което вече е извършено административното нарушение.
С оглед на изложеното се налага извода, че въззивникът И. Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в чл.209а, ал.1 33, при
което напълно правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
му отговорност.
Процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя застъпеното становище от
наказващия орган. Доколкото е осъществено на място, където обичайно присъства голямо
множество граждани, процесното нарушение крие реален риск за разпространение на
животозастрашаващ вирус. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което не
може да бъде квалифицирано като "маловажен случай".
Доколкото предвиденото наказание глоба е приложено в минималния
установен размер, същото не подлежи на редукция.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН,
въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно
заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер
80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №433а-89 от 17.06.2021 г.,
издадено от Директор на ОДМВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.4 ЗЗ, на И. С.
Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на
основание чл.63д, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3