Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 427 Година 2021,17.02. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и трети ноември Година две хиляди и двадесета година
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Жанета
Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
1647 по
описа за
2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
първоначално е започнало пред Административен съд Бургас, където по исковата
молба е било образувано адм. д. № 2809 по описа на този съд за 2018 год.
Постановеното по това дело решение №
1495 от 09.08.2019 год. е било обезсилено с решение № 7488 от 16.06.2020
год. по адм. д. № 13584 по описа за 2019
год. на трето отделение на ВАС и изпратено за разглеждане по подсъдност на
Районен съд Бургас. След образуване на гр.д. № 3038 по описа за 2020 год. на
БРС, състав на този съд е прекратил с
определение № 19.06.2020 год. производството по делото пред себе си и е
изпратил делото за разглеждане по подсъдност на настоящия съд.
Ищците Т.Ж.С. и А.К.С. и двамата с адрес *** са предявили
обективно и субективно съединени искове против Община Бургас с БУЛСТАТ
*********, гр. Бургас, ул. “Александровска” № 26, /след
направено писмено уточнение в молба вх.
№ 264243 от 30.10.2020 год. –лист 15 от досието на делото/ за осъждане на
ответника да им заплати сумата от по 17267,50 лева на всеки един от тях поотделно, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на общината в периода от 01.01.2014 год. до
01.01.2018 год. да им осигури достъп до
вода и канализационни услуги по отношение на притежавания от тях недвижим имот,
представляващ УПИ ХII-1538, находящ се в кв.110 по
плана на с.Рудник-с.Черно море, Община Бургас, ведно
със законната лихва, считано от 01.10.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата.За същото незаконосъобразно бездействие ищцата Т.С. е предявила и иск за
обезщетение за породените от него неимуществени вреди - причинени й негативни преживявания с размер
на претенцията от 2000 лв.. В условията на евентуалност същите искове са предявени и против Държавата, чрез Министерство на
регионалното развитие и благоустройството. Представят и ангажират
доказателства. Претендират направените
по делото разноски.
Ищците твърдят, че са собственици
в режим на СИО на УПИ № ХII-1538, кв.110 по плана на кв.Черно море - кв.Рудник,
общ.Бургас, при граници: изток - УПИ XIII-1538, запад - УПИ XI-1538, север -
УПИ X-1538 и юг - улица. Заявяват, че са закупили имота на търг от Община
Бургас с Договор за покупко - продажба по ЗОС, вписан
в Агенция по вписванията на 06.10.2011 г.,като имотът е бил отреден за малкоетажно
жилищно строителство, съгласно градоустройствения анализ към тръжната
документация, но никъде в тръжната документация не било посочено, че до него
няма изградена ВиК мрежа. За имота са одобрени строителни книжа, като е
подписан и предварителен договор от 27.02.2012 г. с ВиК – Бургас за
присъединяване към водопроводната мрежа. От община Бургас е издадено Разрешение
за строеж № И-28/26.03.2012г. и през 2012 г., сградата е изградена в степен на
„груб строеж“, за което е издаден Протокол № 1 16/16.10.2012 г. за степен на
завършеност по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Заявяват, че от началото на 2014 г.,
сградата в процесния парцел е готова за ползване за жилищни нужди, включително
е обзаведена,като са подали заявление до
ВиК – Бургас за сключване на окончателен договор, но не получили никакъв
отговор. Посочват, че при извършена
проверка се оказало, че няма изграден уличен водопровод, който да захрани имота
им. Твърдят,че не са могли да изпълнят такъв, тъй като липсва разрешение
за строеж за уличен водопровод, който се изгражда със разрешение за строеж от 3
категория, при специални условия. Сочат, че ответната община изпълнява
обществена поръчка с предмет - „Интегриран проект за управление на питейните и
отпадъчните води в с. Рудник и с. Черно море, общ.Бургас“, но по него не е предвидено
изграждането на уличен водопровод, захранващ закупените от ищците имоти. Заявяват,
че при наличие на съществуваща техническа възможност, ответната община им
отказала и учредяване правото на прокарване на отклонение през съседен имот. Заявяват
, че тези обстоятелства, препятстват ползването от тяхна страна на закупения
имот по предназначение. Намират, че са
изчерпали всички възможности за уреждане на проблема, но без резултат. Твърдят,
че кмета на община Бургас, не е изпълнил законовите си
задължения, установени в чл.64, чл.71, чл. и чл.84 от ЗУТ, както и чл.10в и чл.198н
от Закона за водите, с което нарушава основните им права, защитени от правото на ЕС, а именно:
правото им на собственост, правото им на достъп до вода и правото им на
ефективни правни средства за защита. Аналогични твърдения за неизпълнение на
вменени задължения са изложени и по отношение на държавата, за която се твърди,
че е нарушила правата на ищците по чл.13 от ЕКЗПЧОС на ефективни вътрешно
правни средства за защита, по чл.36 от ХОПЕС за достъп до услугите от общ
икономически интерес, по Член 1 от Протокол № 26 към ДФЕС относно услугите в
обществен интерес, по чл.17 от ХОПЕС и по чл.1 от Допълнителен протокол към
ЕКЗПЧОС за защита на собствеността.
Предявените искове са с правни
основания в чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът Община Бургас оспорва
исковите претенции, като недопустими, а алтернативно като неоснователни, като
по основание, така и по размер. Твърди, че в случая не е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на общината, тъй като за нея не
съществува задължение да извърши сочените от ищците действия в изпълнение на
представени й със закон административни правомощия. Заявява, че за общината не
съществува задължение да изпълнява в определен срок инфраструктурни дейности.
Това е нейно право, а не задължение. Заявява, че в чл. 69 от ЗУТ е предвидена
възможност, обекти на техническата инфраструктура да се изграждат и за сметка
на собствениците на недвижимите имоти, поради което не е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. Заявява се, че
изпълнявания от общината проект „Интегриран проект за управление на питейните и
отпадъчните води в с. Рудник и с. Черно море, общ.Бургас“ се финансира по
договор за безвъзмездна финансова помощ и не съществува възможност за
разширяване на обхвата на проекта. Твърди, че с предварителния договор за
присъединяване към водоснабдителните и/или канализационни мрежи от 27.02.2012
г., ищцата С. е поела задължение да изгради и външен водопровод до собствения
си недвижим имот. Заявява се, че сочените от ищците разпоредби на ЗУТ и Закона
за водите не регламентират пряко и конкретно фактическо действие, вменено като
задължение на административния орган, което той да не е изпълнил. Не на
последно място се твърди, че в случая не е налице нито бездействие, нито отказ
от страна на ответника да изгради съответната инфраструктура, а само липса на
възможност да се извърши това в определен момент. Ответникът счита още, че
позоваването от страна на ищците на отделни материалноправни
разпоредби от нормативни актове на Европейския съюз е изцяло формално и
необосновано от фактическа и правна страна. Претендират се разноски.
Ответникът Българската държава,
чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва предявените
искове, като недопустими и неоснователни. Твърди, че в случая не е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на държавата, нито че претендираните
вреди са настъпили реално, както и наличието на причинна връзка между
бездействие и вреди. Сочи се, че изграждането на водопроводни и канализационни
мрежи и съоръжения, изисква издаването на актове, опосредяващи
дейността на администрацията и дейността по извършване на самото строителство.
Твърди се, че фактическите действия по изпълнение на такова строителство не се
изпълняват от МРРБ и министърът няма конкретни правомощия по изграждането на
ВиК мрежи и съоръжения – общинска собственост. Заявява се, че Националната
стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. е стратегически
документ, който няма пряко въздействие върху ищците. Оспорват се твърденията на
ищците за претърпени вреди от пропуснати ползи, като се сочи, че намерението за
отдаване под наем на имот не е достатъчно, за да се приеме, че вредите са
доказани. Оспорват се твърденията на ищците за претърпени имуществени вреди.
Претендират се разноски.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По възраженията за недопустимост
на предявените искове:
Съдът намира за неоснователни
направените от ответниците възражения за недопустимост на предявените искове.
Изложените в тази насока аргументи от двамата ответници, касаят основателността
на предявените претенции, а не тяхната допустимост. Пасивната процесуална
легитимация на ответниците произтича от наведените в исковата молба твърдения,
че с бездействието си те накърняват материални права на ищците. Иск може да
бъде предявен срещу всяко лице, за което се твърди, че с действията или бездействията
си накърнява правната сфера на ищеца. Дали изложените от ищците обстоятелства
отговарят на действителното фактическо положение е въпрос по същество на спора,
а не по неговата допустимост.
От събраните по делото
доказателства се установява, а по това обстоятелство страните и не спорят, че ищцата Т.С. е закупила от
ответната община недвижим имот, представляващ УПИ XII-1538 с площ 504
кв.м., находящ се в кв.110 по плана на с. Рудник - с.Черно
море, община Бургас. Видно от съдържанието на договора-т.1 имотът е отреден за
жилищно строителство. Сделката е обективирана в договор за покупко
– продажба от 03.10.2011 г. и е вписана в Агенция по вписванията на 06.10.2011
год. Не е спорно,че към 03.10.2011 год. Т.С. и А.С. са били, а и продължават да са в граждански брак.
На 27.02.2012г. за процесния имот
е сключен предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната мрежа с
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас. С посоченият договор се
определят условията и реда за включване към водоснабдителните и канализационни
мрежи. На 26.03.2012г. за посочения имот е издадено разрешение за строеж №
И-28/26.03.2012г. за „жилищна сграда“. На 05.10.2012г. е съставен протокол за
степен на завършеност, с който се удостоверява, че сградата в процесния имот е
на етап груб строеж с покрив. На 02.10.2014г., ищцата е подала заявление до
„ВиК“ ЕАД гр.Бургас за откриване на партида, с което е посочила, че желае да
бъде извършено проучване за откриване на партида за имот с адрес с.Черно море,
УПИ XII-1538, кв.110 за един брой водомер.
На 23.10.2015 г., по повод на
постъпило в община Бургас писмо от собствениците на имоти от УПИ XI-1538 до УПИ
XII-1538, в кв. 110 по плана на кв. Черно море, гр. Бургас, заместник-кмета на
Община Бургас е изпратил писмо до изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД гр. Бургас,
с което е отправил искане за изграждане на водопровод до посочените имоти. В
писмото е посочено, че в имотите са реализирали обектите на издадените
разрешения за строеж, но те не могат бъдат въведени в експлоатация, тъй като не
са изградени съответните улични водопроводи. В тази връзка е поискано от ВиК
дружеството, да окаже съдействие за водоснабдяване на посочените имоти, чрез
изграждане на необходимата инфраструктура. Посочено е още, че община Бургас
изпълнява проект „Интегриран проект за управление на питейните и отпадъчни води
с. Рудник и м.с. Черно море“, но обектът се финансира по договор за
безвъзмездна финансова помощ, поради което не съществува възможност за промяна
на договорените условия и разширяване обхвата на проекта за включване на посочените
имоти в неговия обхват.
По повод на постъпило заявление
от ищцата С., на 23.06.2017г. е изходирано писмо от заместник-кмет
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, с което той
я е уведомил, че кметът на община Бургас не може да издаде заповед за
проектиране на отклонение от общите мрежи и съоръжения на инженерната
инфраструктура през чужд имот, тъй като не са налице обективните
обстоятелства за това. В писмото се сочи, че в случая „ВиК – Бургас“ ЕАД е лицето, което е задължено
да изгражда водопроводни клонове и присъединяване на обекти към тях, като за
общината не е налице такава възможност, поради липса на собствен ресурс и
реализирането на инвестиции в тази сфера само с външни средства.
На 10.07.2017г., във
връзка с подадено заявление за представен за съгласуване проект: „Рехабилитация
на водопроводната мрежа на кв. Рудник и кв. Черно море – преработка по време на
строителство“ с подобект „Уличен водопровод от о.т.387 до о.т.385, между кв.
110 и кв. 111 по плана на кв. Черно море, гр. Бургас“, изпълнителния директор
на „ВиК“ ЕАД е изпратил писмо до кмета на Община Бургас, с което го уведомява,
че предвид изграждането на нов уличен водопровод от о.т.387 до
о.т.385 по плана на кв.Черно море е нецелесъобразно проектирането и
изграждането на водопроводни отклонения за незастроени имоти и изграждане на
водомерни шахти. Позовава се на разпоредбите на чл. 12, ал. 2, т. 4 и чл. 13 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, съгласно които е необходимо възложителят
/собственик на имота/ да съгласува с ВиК дружеството инвестиционен проект за
ново отклонение, като разходите за СМР на водомерната шахта са за
сметка на собствениците на имотите.
На 16.10.2017 г., ищцата е входирала в общинската администрация жалба, относно липсата
на ВиК мрежа в кв. Черно море, гр. Бургас. По повод на посочената жалба
заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община
Бургас е изготвил становище в което е посочено, че изпълняваният от общината
инвестиционен проект за реконструкция и модернизация на водопроводната мрежа на
кв. Рудник и кв. Черно море, гр. Бургас, не третира изграждането на нови
водопроводни клонове в уличното платно между квартали 110 и 111, поради липса
на захранваща инфраструктура в участъка между о.т.385 и о.т. 387, която да
подлежи на реконструкция. Сочи се, че общинската администрация е поела
инициативата да възложи за своя сметка проектирането на нов водопроводен клон в
посочения участък за нуждите на прилежащите УПИ XVII-1538, XVI-1538, XV-1538,
XIV-1538, XIII-1538, XII-1538 в кв. 110 по плана на кв. Черно море, гр. Бургас,
като техническият инвестиционен проект за водопроводен клон в
участъка между о.т.385 и о.т.387 от уличната мрежа на кв.Черно море,
е изготвен, съгласуван с експлоатационните дружества и контролните органи и е
предоставен за изготвяне на оценка на консултант, упражняващ независим надзор в
проектирането за обекти на Община Бургас, като след изготвяне на ОСИП по
чл.142, ал.2, т.6 от ЗУТ, проектът ще бъде одобрен от Община Бургас и ще бъде
издадена заповед за допълване с преработка по време на строителство на
разрешение за строеж № 78/10.04.2012г. с възложител Община Бургас. Подчертава
се в становището, че основните инвестиции във ВиК сектора на територията на
община Бургас се възлагат, финансират и извършват от оператора на мрежите „ВиК“
ЕАД гр.Бургас, като задълженията по изграждане на водопроводните клонове и
присъединяване на абонатите към тях е именно на „ВиК“ ЕАД. Посочва се още, че средствата за 2017г. за
проект „Интегриран проект за управление на питейните и отпадъчни води с.Рудник
и м.с.Черно море“ са договорени, но в тях не е включено разширение на
водопроводната мрежа с цел захранване на нови абонати на оператора „ВиК“ ЕАД гр.Бургас.
С писмо вх. №
94-00-1194/01.12.2017г. ищцата е сезирала
и Областна администрация Бургас за липса
на питеен водопровод, който да захранва процесния имот. По повод на посоченото
писмо от областна администрация Бургас е отправено запитване до ВиК оператора
за проблема. В отговора на „ВиК“ ЕАД
гр.Бургас е посочено, че през месец юли на 2017 г. дружеството е съгласувало
проект за уличен водопровод по ул. „Ропотамо“, в участъка между о.т. 387 и
о.т.385, с реализирането на който ще бъде възможно присъединяването на имота на
ищцата. Сочи се още, че в Подробната инвестиционна програма на „ВиК“ ЕАД
гр.Бургас не е предвидено изграждането на посочения уличен водопровод.
През февруари 2018
г., по повод на поредна жалба от ищцата, последната е уведомена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството за наличието на съгласуван проект за
уличен водопровод от „ВиК“ ЕАД гр.Бургас
за участъка между о.т.385 и о.т.387 от уличната мрежа на кв.Черно море, с
възложител Община Бургас. Посочено е, че с реализиране на строителството се
предвижда частична реконструкция на съществуващата водопроводна мрежа в
кварталите и след изпълнение на същия, ще бъде възможно присъединяване на
имота, намиращ се в УПИ XII-1538, кв.110, към уличната разпределителна
мрежа, с което ще се осъществи водоснабдяването му с питейна вода.
Омбудсмана на Република България,
също е бил сезиран с проблема за водоснабдяването на процесния имот. В тази
връзка, на 27.09.2018 г. е изпратил писмо до ищцата, с което я уведомява, че е
осъществена кореспонденция с Общински съвет Бургас и общинската администрация,
от която е установено, че от Община Бургас е възложен проект за нов
водопроводен клон в процесния участък като преработка по време на
строителството на обект „Рехабилитация на водопроводната мрежа на кв.Рудник и
кв.Черно море“. В последващо писмо до Омбудсмана на Република България, е
посочено,че във връзка с множеството жалби на ищцата С., общинската
администрация е възложила за своя сметка проектиране на нов водопроводен клон в
процесния участък, като е изразена готовност за предоставяне на проекта на
ищцата, за да се изпълнят условията по предварителния договор с „ВиК“ ЕАД
гр.Бургас
От документите по
делото се установява, че към 14.12.2018г., ответната община разполага с
технически инвестиционен проект за уличен водопровод по ул. „Ропотамо“, в участъка
между о.т.385 и о.т.387 от уличната мрежа на кв.Черно море, но същият не е одобряван
и за него не е издавано разрешение за строеж, както и че към момента не се
предвижда строителство за изпълнение на посочения проект, тъй като липсва осигурено
финансиране.
На 25.02.2019г. между
Община Бургас, Ю.Н. и „ВиК“ ЕАД Бургас е сключен договор № 17/25.02.2019г. за
изграждане и присъединяване на водоснабдителни и/или канализационни системи,
съгласно който Н., в качеството на инвеститор се задължава да изгради за своя
сметка уличен водопровод с конкретно посочени параметри, за водоснабдяване
и/или отводняване на обект – жилищна сграда в недвижим имот, представляващ УПИ
XV-1538, кв.110, с административен адрес – кв.Черно море – кв.Рудник,
гр.Бургас. Началник отдел „Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“ е
уведомил дирекция ПНО при Община Бургас
за сключеният договор, като в писмото е посочено, че след реализиране на
проекта за уличен водопровод ще бъде осигурена възможност за водоснабдяване на
имота на ищцата чрез изграждане на сградно-водопроводно отклонение в
съответствие с изискванията на Наредба № 4/2004г. за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и/или канализационни системи.
В развилото се
съдебно производство е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, в
заключението по която се сочи, че размерът на пазарната наемна цена на
недвижимия имот за периода 01.01.2014г. – 31.03.2018г., възлиза на 34 535,00
лева. В съдебно заседание експертът разяснява как е формирана и какви критерии
е използвал при определяне на пазарната наемна цена в заключението. Вещото лице
е изчислило и размера на дължимите лихви върху двете главници за обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди за периода от 01.10.2018г. до
01.04.2019г.
За установяване на
твърдените в исковата молба обстоятелства, в производството по делото са
разпитани двама свидетели: свидетелката И.С. – колежка на ищцата и свидетелят
К.С. – син на ищците. Съдът кредитира
показанията на свидетелят С., който има родствена връзка с ищците по делото,
тъй като същите не страдат но вътрешни противоречия и кореспондират на
останалите доказателства по делото. От свидетелските показания се установява,че
към месец април 2014 г. строежът на процесната сграда в процесния имот е бил
завършен напълно, но имотът не можел да
се ползва поради липсата на водопроводна мрежа. Свидетелите сочат, че ищцата е
отнесла проблема за водоснабдяването на имота пред всички институции, но до настоящия
момент не е открито решение. Сочи се в свидетелските показания, че имотът бил
построен с цел да задоволи жилищните нужди на ищците, които живеели със сина си
в малко жилище в гр. Бургас, където едната стая е хол и кухня и има диван, на
който спят ищците и една малка стая, в която живее порасналият им син. Поради
заболяване на майката на ищцата, което наложило тя да живее в апартамента на
ищците, свидетелят С. се принудил да живее временно при приятели.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Отговорността на ответната община по предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна. Отговорността по чл. 49 ЗЗД включва наред
с елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане - 1. деяние- действие или
бездействие; 2. вреда; 3. противоправност на
деянието; 4. причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и 5. вина,
която се предполага, а тежестта за оборване на тази презумпция носят
ответника и още един елемент - виновното лице да е причинило вредите при или по
повод изпълнение на възложената работа. Община Бургас носи отговорност за
виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е
възложена работа по изграждането и поддържането на техническата инфраструктура
на територията на общината,тъй като чрез тях, тя като правен субект-юридическо
лице упражнява своите права ,респ.
изпълнява своите задължения.
Предявеният от ищците иск за обезщетяване
на имуществени вреди в размер на 34 535,00 лева, съдът намира за неоснователен.
Съгласно т.15 от преамбюла на Директива 2000/60/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2000г. за установяване на рамка за
действията на Общността в областта на политиката за водите: „Водоснабдяването е услуга от общ интерес,
както е посочено и в съобщението на комисията за услугите от общ интерес в
Европа“. Българското законодателство е предвидило различни
субекти,които са собственици са съоръжения за водоснабдяване и отвеждане на
отпадни води и пречистването им,респ. са задължени за изграждане на съоръженията за
водоснабдяването. Разпоредбите на чл.19,т.4,б.“а“ и „б“ от Закона за
водите,посочва кои водностопански системи и
съоръжения са публична общинска собственост,като критерият е територията на
обслужваните потребители.От горният текст става ясно,че изброените в тези две
точки системи и съоръжения,които обслужват
потребителите на територията на община Бургас за публична общинска
собственост на община Бургас.Текстове на чл.198б и чл.198нпосочват от кого се
управляват ВИК системите,в съответствие с какви
актове се възлага изграждането на ВИК системи и съоръжения-публична
държавна или публична общинска собственост . Съгласно чл.64 ал.3 от ЗУТ, когато
става въпрос за съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизирани
територии, тази инфраструктура се
изгражда от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни
дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Критерият за
определяне на задължения субект е собствеността на имота, в който следва да бъде изградено, съответното
съоръжение и/или вида на обектите, които те ще обслужват. Когато са разположени
в държавна собственост или касаят държавни обекти, съоръженията на техническата
инфраструктура трябва да бъдат изградени от държавата и са нейна собственост.
Когато се намират в общинска собственост или касаят общински обекти, тези
съоръжения трябва да бъдат изградени от общината и остават нейна собственост. Експлоатационните
дружества имат задължението да изградят тези обекти, които са необходими за
изпълнение на нормативно възложени им функции, като впоследствие, те ще останат
в тяхна собственост. Допустимо е и трето лице да финансира изграждането на
съоръжения на техническата инфраструктура в свой интерес, но в този случай то
става собственост на един от горепосочените субекти, който ще дължи на третото
лице обезщетение за изградената инфраструктура, от която ще се ползва. (В този
смисъл Решение № 356 от 07.10.2011г. по гр.д.№ 853/2010г. на ІV г.о.). Безспорно е,
че процесният имот се намира в урбанизирана територия, част от територията на
община Бургас. Съгласно чл.
17, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, чл. 64, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19, т. 4 от Закона за
водите, задължението за изграждане на елементи на техническата инфраструктура,
включително изграждане и поддържане на водопроводни и канализационни мрежи на
територията на общината е на Община Бургас.,а както бе посочено и по-горе, тъй като
в тези случаи тя става техен собственик.Задължение
на ответната община е, чрез своите органи и служби или опосредено
чрез нея, от трети лица, да изгради и поддържа водопроводна и канализационна мрежа, които да осигурят достъп и на процесния имот до водоснабдяване и
отвеждане на отпадъчни води. Поради неизпълнението на това задължение е
нарушено правото на ищците по чл.36 от Хартата на основните права на
Европейския съюз - достъп до услуги от общ икономически интерес. Както бе
посочено по – горе, допустимо е трето лице да финансира
изграждането на съоръжения на техническата инфраструктура в свой интерес. Това,
обаче, нито би могло да стане самостоятелно и
по собствена инициатива, а само със съдействието на собственика - изготвяне на инвестиционен проект и издаване
на отделно разрешение за строеж (предвид
факта, че уличния водопровод, представлява отделен строеж – трета категория, в
случая собственост на ответната община),нито отменя задължението на съответната
община в тази насока. От приложените по делото доказателства се установява, че
ищците са предприели всички необходими действия за осигуряване достъп на вода до имота си, но поради неизпълнение на вмененото
на общината задължение за изграждане и
поддържане на водопроводна и канализационна мрежа в посочения участък,където се
намира техния имот,тези техни усилия са останали без резултат. В случая
задължението за осигуряване на възможност за достъп до вода за процесния имот
не е изпълнено от ответната община, поради което е налице първия елемент от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Не се твърди
неизпълнението да се дължи на причини,които не могат да се вменят във вина на
ответната община. Единствената причина,която се изтъква е липсата на
финансиране, т.е. липсата на парични средства да изпълни това свое задължение.Това
обстоятелство,обаче ,на основание ал.2 на чл.81 от ЗЗД не е извинително и не
освобождава общината от отговорност за вреди.
От събраните в хода на производството доказателства не се установява
твърдението на ищците за търпени от тях имуществени вреди, в следствие на
лишаването им от възможността да ползват имота, включително да отдават под наем
жилищната сграда за периода от 2014г. до завеждане на исковата молба.
В правната доктрина се приема, че вредата представлява
промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и
психично състояние на човека, която може да се осъществи, чрез смущение,
накърняване или унищожаване на посочените блага. Вредата като засягане на правно
защитимо благо, обхваща имуществени и неимуществени щети, като имуществените
могат да се изразяват в претърпени загуби и пропуснати ползи. Имуществените
вреди съставляват разликата между състоянието на увреденото лице след деянието
(действие или бездействие) и състоянието, което това лице би имало, ако деянието
не се бе реализирало. Разликата между тези две величини, представлява интереса,
който подлежи на обезщетение в следствие на настъпилото вредоносно събитие.
Претендираните от ищците имуществени вреди са определени от тях като пропуснати ползи от
невъзможността да ползват имота си,включително по предназначение,а размерът им
те основават на наемните цени при евентуален договор за наем за периода от 2014
год. до датата на предявяване на иска. Пропуснатите ползи,съгласно правната теория и практика , представляват
неосъществено увеличаване на имуществото на лице, засегнато от деликта. В
Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк.д.
№ 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, освен при
установена по нормативен ред презумпция за настъпването й. От посоченото е видно, че пропуснатите ползи
следва да бъдат реални, а не хипотетични такива, като тежестта за
установяването им по вид и размер, тежи върху ищците. От събраните по делото
доказателства се установява, че през процесния период, ищците са живеели в
собствено жилище и не са извършвали разходи за наем, поради невъзможността да ползват новопостроеното
жилище. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
ищците са възнамерявали да живеят в процесния имот,тъй като ползваното до
момента от домакинството им/включващо освен
тях двамата и сина им/ жилище не е задоволявало нарасналите им нужди. Няма никакви данни закупуването на имота да е било с цел получаване на доходи от него чрез отдаване под наем. При това положение ищците не са пропуснали да реализират сигурни ползи от наем.Ето защо не се установява реално
претърпяна вреда от този вид в
имуществената им сфера,която да подлежи
на обезщетяване.Предявените искове са с правни основания в чл.49 от ЗЗД,а не с
правни основания в чл.59 от ЗЗД.Хипотезите на двата законови текста не са
аналогични,за да се прилагат по аналогия и правилата за определяне на обезщетение при
лишаване от право на ползване по чл.59 от ЗЗД към случаите по чл.49 от ЗЗД. С
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД се урежда
репатриране на вреди при нарушение на общата забрана да се вреди
другиму-възстановява се реално настъпила доказана вреда,а с разпоредбата на чл.59 от ЗЗД се поправя
неоснователно разместване на блага.Неоснователно разместване на блага би имало
, когато наместо собственика,имот се ползва без основание от друго лице,което така си
спестява разходи,обичайно за наем.По тази причина обезщетението по чл.59 от ЗЗД в тези случаи е
прието да се определя в размер на средния пазарен наем.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства, не се
установява ищците да са претърпели претендираните вреди
под формата на пропуснати ползи, поради което искът за
присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, определено в размер на средния
пазарен наем на имота ,се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Поради неоснователността на
главния иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, неоснователен се
явява и акцесорния иск за законна лихва върху него , поради което той също следва да бъде отхвърлен.
По предявеният иск за присъждане в полза на ищцата на неимуществени
вреди в размер на 2 000 лева, съдът намира, че същия се явява основателен.
Както бе посочено – по – горе, в настоящия случай ответната община не е
изпълнила задължението си да изгради и поддържа водопроводна и канализационна мрежа на част от
територията на общината, която да осигури достъп на процесния имот до вода.Налице
е първата предпоставка на иска за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника. От представените по делото
доказателства е видно, че ищцата в продължение на около четири години
преди завеждане на делото-от 2014 год.
до 2018 год. ,е правила опити да разреши проблема с водоснабдяването на
процесния имот. Подавала е молби и жалби, до различни държавни и общински органи и институции,както и до ВиК
дружеството,работещо на територията на Община Бургас, които са можели да съдействат
за намирането на решение, но към момента на подаване на исковата молба,а и към
настоящия момент,такова все още не е
намерено. По делото безспорно се установява, че през този продължителен период,
ищцата е преживяла негативни емоции, изразяващи се в унижение, притеснение и
несигурност, чувство на безпомощност пред институциите, безпокойство и стрес,
предизвикан от чакането,както и дискомфорт от ползването на двустайно жилище с недостатъчна жилищна площ за нормално
задоволяване на потребностите на трима
възрастни-двамата ищци и порасналия им син. Фактът, че изграденият до степен на
готовност за ползване строеж-жилищна сграда, не може да бъде въведен в експлоатация,
безспорно носи чувство на несигурност и притеснение. В тази връзка следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че за изграждането на имота, ищците са
използвали средства от кредити ,ипотекирали са както апартамента,в който
понастоящем живеят,така и процесния имот,т.е.
предприели са ограничения и тежести по отношение на имущественото си
състояние,за да подобрят битовите си условия и качество на живот,което,обаче,
се е оказало неосъществимо не само към 2014 год.,но и към момента,а и в близко бъдеще. Поради
изложеното се установява наличието и на останалите предпоставки на предявеният
иск, а именно настъпили
вреди в правната сфера на ищцата, изразяващи се в търпени притеснения
, несигурност, чувство на безпомощност и унижение, безпокойство, стрес и душевен дискомфорт, както причинната
връзка между поведението на ответника и така описаните вреди. От посоченото се
налага извода, че исковата претенция в тази й част се явява основателна и
следва да бъде уважена изцяло, като на ищцата бъде присъдено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД
по справедливост. Понятието неимуществени вреди, включва всички онези телесни и
психически увреждания на лицето и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
Като взе предвид обстоятелствата посочени в горния абзац,икономическите условия
в страната и съдебната практика ,както и
стандарта на живот към 2018 год. съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди на ищцата следва да се определи в размер на претендираната
сума от 2 000 лв., който размер съдът
счита, че към момента съответства на
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.Този размер адекватно репарира причинените от продължаващото
от 2014 год. и до момента бездействие на ответника негативни емоционални преживявания, дискомфорт и
неудобства, търпени в период от 4 години-2014/когато
сградата е била готова за използване/ до 2018 год. /когато
е заведено настоящото дело/ при това без каквато и да е перспектива за преустановяване на противоправното
бездействие в обичайно необходимия период от време за изграждане на ВИК
инфраструктура, дори и след инициираната от
тях чрез настоящото производство съдебна намеса за отстраняване на проблема.
Този извод не се променя от обстоятелството, че в хода на настоящото съдебно
производство са предприети действия от администрацията на община Бургас
за изграждане на необходимите мрежи, тъй като те са на етап съставяне, евентуално
одобряване на проектна документация, но при безспорно липсващо финансиране, без
което няма как да бъде осигурен достъп до вода.
С оглед на основателността на главния иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, основателен се явява и
акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от
01.10.2018г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното и́
изплащане.
Поради
неоснователността на предявеният от ищците против община Бургас иск за
имуществени вреди, следва да бъде разгледан предявеният при условията на
евентуалност такъв против Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие
и благоустройството.
Както бе посочено
по – горе, разпоредбата на чл. 64 от ЗУТ определя субектите, които следва да
изградят и поддържат техническата
инфраструктура в урбанизирани територии. От данните по делото безспорно
се установява, че процесният имот е в урбанизирана територия, част от
територията на община Бургас, с оглед на което задължението за изграждане на
елементи на техническата инфраструктура не може да бъде вменено в тежест на
Българската държава, т.е. същата няма правомощия по изграждане и поддържане на водопроводните
и канализационните мрежи на територията на Община Бургас, поради което не е
налице твърдяното от ищеца бездействие от страна на държавните органи и служби.
По разноските по
делото:
Пълномощникът на ищците е
отправил искане за присъждане на
разноски за настоящото производство като е представен и списък на разноските,
което искане с оглед изхода на делото следва да бъде уважено съразмерно
уважената част от исковете. От приложения списък на разноските е видно, че
ищците са направили разноски в размер на 1 811,40 лева, от които 1381,40
лева държавна такса за предявеният иск за имуществени вреди, 80 лева държавна
такса за предявеният иск за неимуществени вреди, 350 лева за внесен депозит за
назначена и изготвена СИЕ. Тъй като искът за претърпени имуществени вреди е
предявен от двама ищци, а искът за неимуществени вреди само от ищцата С., то
разноските по делото следва да бъдат определени за всеки от исковете по отделно.
Направените от ищците разноски по предявения иск за имуществени вреди са в
размер на 1 731,40 лева, от които 1381,40 лева - държавна такса и 350 лева
– депозит за експертиза. По този иск на ищците не се дължат разноски, тъй като
същият е отхвърлен. По предявеният иск за неимуществени вреди, предвид
уважаването му в цялост, на ищцата се дължат сторените по делото разноски в
размер на 80 лева.
От приетия по
делото договор за правна защита и помощ сключен между ищците Т.С. и А.К. и адвокат Ангелова се установява, че е
налице хипотезата предвидена в чл. 38 от ЗА, тъй като от адв. Ангелова им е
оказана безплатна адвокатска помощ, чрез осъществяване на процесуално
представителство по настоящото дело. Ето защо ответникът следва да бъде осъден
да заплати и на процесуалният представител на ищците адвокатско възнаграждение
в размер на 370,00 лева, изчислен съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно уважената част от иска, а именно за сума от 2000 лева.
Ответната община претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото. Съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.25,ал.2 на Наредбата за заплащане на правната помощ, като максималния размер
възнаграждение от 300 лв. по ал.1 на чл.25 следва да бъде увеличен с 100 лв.,
тъй като материалният интерес надхвърля сумата от 10 000 лв., делото се характеризира с фактическа и правна сложност и са проведи повече от три
съдебни заседания, процесуалния представител на ответника, активно е
осъществявал защита. При това положение общият размер за юрисконсултско
възнаграждение следва да се изчисли на сумата от 400 лв., от които на ответника
се дължи сумата от 378 лв., съобразно отхвърлените им претенции.
Ответникът Българската държава
също е предявил претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по делото. За този ответник също
са налице предпоставките на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Съдът намира, че по отношение на този ответник, юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ в размер на 300 лева, който следва да бъде
увеличен с 50 лв., тъй като материалният интерес надхвърля сумата от 10 000
лв., делото се характеризира с
фактическа и правна сложност и са
проведи повече от три съдебни заседания, процесуалния представител на ответника
въпреки, че не е присъствал на всички проведени съдебни заседания, активно е
осъществявал защита. Поради отхвърляне на претенциите на ищците спрямо този
ответник, определеното възнаграждение в размер на 350 лева следва да му бъде
присъдени изцяло.
По изложените съображения и на
основание чл. 49 от ЗЗД, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Бургас с БУЛСТАТ *********, гр. Бургас, ул. “Александровска” № 26 да заплати на Т.Ж.С., с адрес ***
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно бездействие в периода от 01.01.2014г. до 01.10.2018г. да
осигури достъп до вода и канализационни услуги по отношение на притежавания от нея и
съпруга й недвижим имот, представляващ
УПИ XII-1538, находящ се в кв.110 по плана на с.Рудник - с.Черно море,
община Бургас, чрез изграждане на съответна ВиК инфраструктура, ведно със
законната лихва считано от 01.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Ж.С. и А.К.С. и двамата с адрес ***
искове за осъждане на Община Бургас с
БУЛСТАТ *********, гр. Бургас, ул. “Александровска” №
26, да им заплати сума от
по 17267,50 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, причинени им от противоправно бездействие в периода от
01.01.2014г. до 01.10.2018г. да осигури
достъп до вода и канализационни услуги по отношение собствения им недвижим имот, представляващ
УПИ XII-1538, находящ се в кв.110 по плана на с.Рудник - с.Черно море, община Бургас, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Ж.С. и А.К.С. и двамата с адрес ***
искове за осъждане на Държавата, чрез
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София 1202, ул.
"Св.Св. Кирил и Методий" № 17-19 да им заплати сума от по 17267,50 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, причинени им от противоправно бездействие в периода от
01.01.2014г. до 01.10.2018г. да осигури
достъп до вода и канализационни услуги по отношение собствения им недвижим имот, представляващ
УПИ XII-1538, находящ се в кв.110 по плана на с.Рудник - с.Черно море,
община Бургас,ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Община
Бургас с БУЛСТАТ *********, гр. Бургас, ул. “Александровска”
№ 26 да заплати
на Т.Ж.С., с адрес ***
разноски по
делото за настоящото първоинстанционно производство в размер на 80,00 лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на адвокат Десислава Ангелова, с адрес на
кантората гр.Бургас, ул.“Цар
Симеон І“ № 102 адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лева.
ОСЪЖДА Т.Ж.С. и А.К.С.
и двамата с адрес *** да заплатят на Община Бургас с БУЛСТАТ *********, гр.
Бургас, ул. “Александровска” № 26 разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
първоинстанционно производство в размер
на 378 ,00 лева.
ОСЪЖДА Т.Ж.С. и А.К.С. и двамата с адрес *** да заплатят на
Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр.
София 1202, ул. "Св.Св. Кирил и Методий" №
17-19, разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
първоинстанционно производство в размер
на 350,00 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
Съдия: