реш е н И Е
№ 674/14.9.2022г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито
заседание на първи септември, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 380, по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
64, ал. 8 от Закона за управление на отпадъците.
Образувано е по жалба на община Батак, гр. Батак, пл.
„Освобождение“ № 5, представлявана от г-н Петър Паунов,
кмет на общината, против Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 3 / 29.11.2021 г. на директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите (РИОСВ) - Пазарджик, с който е установено по основание и размер
задължение на община Батак общо в размер на 282 669.86 лева (двеста осемдесет и
две хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки), от
които 235 558.22 лв. (двеста тридесет и пет хиляди петстотин петдесет и осем
лева и двадесет и две стотинки), представляващи главница за непреведени месечни
отчисления по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за 2018 г.,
2019 г. и м. януари и м. февруари 2020 г., и 47 111.64 лв. (четиридесет и седем
хиляди сто и единадесет лева и шестдесет- и четири стотинки),
представляващи дължимата лихва за невнесени отчисления по чл. 64 от ЗУО.
С жалбата, Община Батак излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалния
закон и необоснованост. Твърди, че месечните отчисления и лихвите са периодични
плащания и се погасяват с тригодишен давностен срок по чл. 111 б “в“ от ЗЗД.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател се представлява
от адв. Х., която поддържа жалбата, излага и допълнителни аргументи за нейната
основателност и претендира разноски, съобразно уважената част от жалбата.
Ответникът - Директор на Регионалната инспекция по
околната среда и водите – Пазарджик, чрез процесуалния си представител- юрк. Ч. оспорва жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно -правния спор:
По делото не се спори, че Община Батак е член на
регионално сдружение- Пазарджик и ползвател на Регионално депо за неопасни
отпадъци в местността „Баира“, землище на с. Алеко Константиново, общ.
Пазарджик. Същото е определено за обезвреждане, чрез депониране на неопасните
отпадъци, генерирани от населените места в регион Пазарджик, включващ общините
Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Пещера, Ракитово и
Септември.
Кметът
на община Пазарджик е представил в РИОСВ - Пазарджик информация в табличен вид
за количеството на депонираните отпадъци на Регионално депо за неопасни
отпадъци в местността „Баира“ в землището на с. Алеко Коистантиново, община
Пазарджик за всеки ползвател на депото поотделно (писма вх. № УО-10-2001 /
08.05.2018 г„ вх. № УО-10-2001-(1) / 25.05.2018 г., вх. № УО-Ю-2004 /
18.07.2018 г., вх. № УО-10-2001-(2) / 22.10.2018 г., вх.
№ УО-10-2001-(3) / 14.12.2018 г., вх. № УО-Ю-2001- (4) / 07.02.2019 г., вх. №
УО-Ю-8 / 09.05.2019 г., вх. № УО-10-2001-(6) / 29.07.2019 г„ вх. № УО- 10-2001-
(7) / 14.10.2019 г., вх. № УО-Ю-2001-(8) /
23.12.2019 г., писмо вх. № УО-Ю-5 / 03.02.2020 г. и вх. №УО-Ю-10/ 10.04.2020 г.). Установено е, че през 2018, 2019 и м. януари и
февруари 2020 г., община Батак е извършвала обезвреждане на отпадъци, чрез
депониране на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Алеко
Константиново, поради което е възникнало задължение за месечни отчисления по
чл. 64 ал.1 от ЗУО в съответния размер, определен в чл. 20 ал.1 т.1 б „е“, „ж“
и „з“ от Наредбата.
В приложените към писмата от кмета на община Пазарджик
таблици по образец съгласно приложение № 3 на Наредбата е посочена и дължимата
от община Батак сума за отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО за всеки месец,
изчислена въз основа на количеството на обезвредените чрез депониране отпадъци
по месеци и размерът на отчисленията в левове за тон депониран отпадък.
Според приложената по преписката справка, изготвена от
Дирекция „АФПД“ на РИОСВ - Пазарджик,
дължимата от община Батак сума за отчисления по чл. 64, ат. 1 от ЗУО общо за
2018 г. е в размер на 86 963.40 лв., общо за 2019 г. е в размер на 120 980.22
лв. и общо за м. януари и м. февруари 2020 г. е в размер на 27 614.6 лв. Общият
размер на главницата на дължимите отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО за 2018
г., 2019 г. и м. януари и м. февруари 2020 г. е 235 558.22 лв. От писмо вх. №
УО-Ю-54-(1) / 27.07.2021 г. се установява, че в процесния период община Батак
не е изпълнявала задълженията си превеждане на дължимите отчисления в размера и
сроковете, определени с Наредбата. При забавяне на преводите се дължи законната
лихва за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от дължимата сума,
съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба № 7 /19.12.2013 г. Общият размер на дължимата
лихва за непреведените отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО. съгласно цитираната
разпоредба, изчислен към 01.07.2021 г., органът е изчислил на 47 111,64 лв. Съобразно
чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.
26, ал. 2, т. 7 от Наредбата е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
АНД-01-76 /16.09.2021г. до община Батак.
При тези фактически данни, на основание чл. 64, ал. 8 от ЗУО и чл. 26, ал. 1 от
Наредбата директорът на РИОСВ - Пазарджик е постановил оспорения АУПДВ № 3/ 29.11.2021 г.
По делото е изготвена съдебно- икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна. Съгласно същата,
към датата на АУПДВ №3 от 29.11.2021 г. общата сума на
дължимите месечни отчисления за периода от м. януари 2018 г. до м февруари 2020
г. вкл. възлиза на 235 558,22 лева. В процесния акт за
установяване на публични държавни вземания е посочен точния размер на сбора от
дължимите месечни отчисления по чп.64, ал.1 от ЗУО от Община Батак. Към датата
на изготвяне на експертното заключение са дължими месечни отчисления за периода
от м. септември 2018 г. до м.февруари 2020 г. вкл., възлизащи общо на 169
022,12 лева. Община Батак е превела по сметката на РИОСВ Пазарджик месечните
отчисления за периода от м. януари 2018 г. до м. август 2018 г. вкл. като
общата сума възлиза на 66 536,10 лева. Дължимите законни лихви за забава на
плащанията на процесиите отчисления по чл.64, ал.1 от ЗУО, дължими за периода
от м. януари 2018 г. до м. февруари 2020 г., възлизат към 01.07.2021
г. на 32 873,92 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК,
намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване и
контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалването,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган -
директор на РИОСВ - Пазарджик. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 6
и съответно на чл. 64, ал. 8 от Закона за управление на отпадъците, дължимите суми за невнесени отчисления се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда
на чл. 166 от ДОПК
от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. В случая депото за
неопасни отпадъци се намира на територията на община Батак, която е включена в териториалния обхват на РИОСВ – Пазарджик, съгласно Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околна среда и водите.
При издаване на АУПДВ са спазени изискванията за
съдържание на акта, включително за излагане на фактически и правни основания,
като не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУО, за
обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и
на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред,
определени с Наредба № 7 / 19.12.2013 г, за реда и начина за изчисляване и
определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на
отпадъци (Наредбата).
Отчисленията се превеждат от кмета на общината,
собственик на депото, ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято територия се
намира депото (чл. 64, ал. 3 от ЗУО, чл. 23. ал. 1 от Наредбата).
Според чл. 64, ал. 3, изр. второ от ЗУО, за
осигуряването на отчисленията е отговорен и всеки ползвател на депото, като
ежемесечно превежда на собственика на депото дължимите суми на база на
количествата отпадъци, които е депонирал. Съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата,
отчисленията се дължат от общините и от всяко друго лице за всеки тон депониран
отпадък. Общината, ползвател на депото, е длъжна да
превежда до 10-то число на месеца за предходния месец дължимите отчисления по
банкова бюджетна сметка на общината, собственик на депото (чл. 21, ал, 2 и 3 от
Наредбата). Общината, собственик на депото, е длъжна да превежда до последното
число на месеца за предходния месец дължимите отчисления ежемесечно по банкова
сметка *** (чл. 23, ал. 1 от Наредбата). При забавяне се дължи законна лихва за
всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от дължимата сума, съгласно чл.
21, ал. 5 и чл. 23, ал. 2 от Наредбата. Съгласно § 41, ал. 4 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), дължимите месечни отчисления за
2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО за периода от 1 март
2020 г. до 30 ноември 2020 г. се внасят в срок до 31 декември 2020 г. За
периода от 1 март до 31 декември 2020 г. не се начисляват лихви върху дължимите
суми за месечни отчисления. Размерът
на отчисленията за всеки тон депониран отпадък на регионалното депо е определен
в чл. 20, ал. 1 от Наредбата, като за 2018 г, е 45 лв./т., за 2019 г. е 57
лв./т., а за 2020 г. е 69 лв./т. (чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „е“, „ж“ и „з“ от
Наредбата).
Директорът на РИОСВ Пазарджик правилно е приложил
материалния закон и е определил размерът на отчисленията, които Община Батак е
следвало да заплати за периода м. януари 2018 г.
до м февруари 2020 г., която сума възлиза на 235 558,22 лева. В този смисъл е и
заключението на изготвената СИЕ.
Неоснователен
е доводът, застъпен в жалбата за настъпила погасителна давност, съгласно чл.
111 б „в“ от ЗЗД на задълженията за
отчисления на Община Батак по чл. 20 от Наредбата. По силата на чл. 23 ал.1 и ал.2 от Наредбата, отчисленията по чл. 60, ал. 1
и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, съответно по чл. 20 от Наредбата се превеждат от собственика на депото
ежемесечно по банкова сметка ***сец, а при забавяне на преводите, задълженото
лице дължи законна лихва за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от
дължимата сума. И
тъй като се касае за публично задължение, съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК,
същото се погасява с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Тъй като първото отчисление се
дължи за м. януари 2018 г., срокът за
погасяване на публичното задължение започва да тече през 01.01.2019 г. и изтича
през 2024 г. Аналогични изводи следват и за останалите дължими отчисления.
Неоснователен е и доводът, застъпен в съдебно заседание
от працесуалния представител на жалбоподателя, с който се иска частична отмяна
на АУПДВ до размера на сумите, които са били впоследствие внесени от Община
Батак, а именно до м. октомври 2018 г. Следва да се отбележи, че съгласно чл.
142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт се преценява към момента
на издаването му. Направените частични погасявания на част от задълженията на
Община Батак след издаването на АУПДВ няма как да рефлектират върху неговата
законосъобразност, а следва да се вземат в предвид при определяне на
остатъчната част от задължението, като от нея се приспадне вече погасеното.
Основателен обаче, е доводът за неправилно изчисление на
дължимите лихви. Правилно органът е посочил, че съгласно чл.21, ал.З от
Наредбата отчисленията се превеждат от общините на общината собственик на
депото до 10-о число на месена за предходния месец и се отчитат като трансфери.
Т.е. забавата на плащането настъпва след 10-я ден на следващия месец.Ето защо,
законната лихва за забава за всяко отчисление е изчислявана, считано от 11-о
число на следващия месец. Органът обаче не е съобразил § 41, ал. 4 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето, в сила от 14.05.2020 г„ съгласно която, дължимите месечни
отчисления за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64 ал. 1 от ЗУО за
периода от 1 март 2020 г. до 30 ноември 2020 г. се внасят в
срок до 31 декември 2020 г. И за периода от 1 март до 31 декември 2020 г. не се
начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления. От изготвената по
делото съдебно- икономическа експертиза, която е направила изчисления на
лихвите съобразявайки § 41, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ се
установява, че при приспадане на периода 01.03.2020-31.12.2020 г., дължимата от
Община Батак лихва възлиза в общ размер на 32 873,92 лева. За разликата до
начисления с АУПДВ размер от 47 111,64
лв., жалбата е основателна, а в останалата й част следва да бъде отхвърлена,
доколкото не се констатира друга незаконосъобразност в оспорения
административен акт.
При този изход на спора, на всяка една от страните се
дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от жалбата. Жалбоподателят
претендира сумата от 1050 лв., от които 50 лв. ДТ, адвокатско възнаграждение
500 лв. и депозит за СИЕ в размер от 500 лв. На директора на РИОСВ Пазарджик
следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което при приложение на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ се дължи в минимален размер на
100 лв. Пропорционално на уважената част на жалбата, на ответника се дължи
сумата от 94,96 лв, а на жалбоподателя- сумата от 52,89 лв. Или по компенсация,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 42,07
лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община
Батак, гр. Батак, пл. „Освобождение“ №
5, представлявана от г-н Петър Паунов, кмет на общината, Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 3 / 29.11.2021 г. на директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пазарджик, в частта в която са установени задължения за дължими лихви за невнесени отчисления по
чл. 64 от ЗУО над
сумата от 32 873,92 лева /тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и три
лева и 92 ст/.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
ОСЪЖДА Община
Батак, гр. Батак, пл. „Освобождение“ № 5 да заплати
в полза на РИОСВ Пазарджик сумата от 42,07 /четиридесет и два лева и
седем ст/ разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/