Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 25.06.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д.
№ 1877 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „И.Ф.” ЕООД, ***, чрез ***. А. Г.,
против С.П.Ж., в която се твърди, че на 10.03.2018г. между страните бил сключен
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 202584. Посочва се, че
сключването на договора се извършва въз основа на подробна информация, достъпна
на интернет страница ***. Съобразно Общите условия, договорът се сключва след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето ”Съгласен съм с Общите условия”, с
което кандидатът приема същите. Посочва се, че
ако кандидатът е одобрен, той получава на личната си електронна поща
Договора и Общите условия за писмено потвърждение, чрез електронно подписване
чрез електронна платформа /посочена/. Ищецът твърди, че на ответника, е
отпуснат кредит с главница от 800,00лв. Твърди, че съгласно чл.2 ал.2 от
Договора и подаденото заявление, сумата била преведена на ответника по
посочения от него начина, а именно на каса на „***“ АД, което доказва с
представяне на разписка. Твърди, че в договора е уговорено изплащане на кредита
на 18 броя вноски за периода 09.04.2018г. – 01.09.2019г. като при изплащане на
кредита клиентът трябва да преведе освен дължимата главница също и договорна
лихва, която е уточнена в договора.
Твърди се, че съгласно чл.2 ал.1 т.3 от Договора, годишният лихвен процент е в
размер на 40,15 %, дължим за периода 10.03.2018г. – 06.10.2018г. в размер на
154,00 лева. Твърди се, че в договора е уговорено, че
случай, че длъжникът не обезпечи вземането си по кредита, той дължи неустойка,
която се начислява след изтичане на срока по чл.3, като става изискуема изцяло
и незабавно съгласно чл.69 ЗЗД. Твърди се, че размера на неустойката се
определя на база на икономически критерии
и е индивидуално определена за всеки договор за заем, а с цел финансово
облекчение е разпределена на отделни вноски. Твърди, че ответникът като
потребител е запознат с обстоятелството, че може да се породи задължение за
неустойка, както и за евентуалния и размер. Твърди, че сключвайки договора чрез
въвеждане на получения от ответника код, той се е съгласил с това
обстоятелство. Твърди, че неустойката е в размер на 44,77 лева на вноска, а
претендираните вноски са за периода 09.04.2018г. – 04.04.2019 в размер на
578,11 лева. Твърди, че ответникът не е погасявал задълженията си и било образувано ч.гр.дело
8328/2019г. по което била издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че
заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 ГПК
чрез залепване, което обуславя правния му интерес от завеждане на настоящето
дело. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от общо 1532,11
лева, от която 800 лева главница, 154 лева договорна (възнаградителна) лихва за
периода 10.03.2018г. – 06.10.2018г.,
578,11 лева неустойка по чл.3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението до пълното погасяване на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 8328/2018г. по
описа на РС Плевен. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът не представя писмен отговор и не изразява становище по
исковата молба.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
Предявените
установителни искове са допустими. Установява се от приложеното ч.гр.дело, че
по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5313/22.11.2018г.,
която е изпратена на постоянен адрес на ответника. Съобщението е върнато в
цялост с отбелязване, че лицето не е открито на адреса. След направена справка
за месторабота, съобщението със заповедта за изпълнение е изпратена на адреса
на работодателя. Във върнатото в цялост съобщение е отразено, че длъжникът не
работи в дружеството от 24.01.2019г. След залепване на уведомление по реда на чл.47
ал.5 ГПК, по ч.гр.дело е издадено разпореждане, с което е указано на заявителя,
че има възможност да предяви установителен иск в едномесечен срок. Видно от
върнатия отрязък, разпореждането е получено от заявителя на 11.03.2019г., като
исковата молба е внесена в съда в едномесечния срок – на 27.03.2019г. Видно от
приложените към делото отрязъци от съобщения и призовки, ответникът е редовно
уведомен за образуваното дело, като е получил препис от исковата молба и
доказателствата. С оглед неподаването на писмен отговор, съдът приема, че
ответникът съгласно чл.133 от ГПК вече е загубил правото си да даде такъв
отговор, да вземе становище и да направи възражения, както и да посочи
доказателства и да представи писмени доказателства.
Ответникът
не се е явил в първото по делото заседание – на 25.06.2019г., за което е бил редовно призован и не
е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител, в писмена молба преди датата на съдебното заседание е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. На страните по делото изрично са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч. последиците за ответника по чл.133 от ГПК относно писмения отговор,
а така също и това, че
може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в
съдебно заседание на ответника. При тези изводи, съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1
т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е според съда и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй
като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства .
В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни отношения, като
ответникът е получил кредит, след като е запознат с Общите условия и изрично е
изразил съгласие с тях. Преди получаване на сумата на кредита, ответникът
изрично е заявил съгласие и е потвърдил
сключването на договора за кредит от разстояние.
Безспорно е между страните, че ищецът „И.Ф.“ ЕООД *** предоставя финансови услуги от
разстояние, като Общите условия за тях са достъпни на интернет адреса на
дружеството ***и че такива услуги е предоставил и на ответника. Ответникът
се е регистрирал в сайта и е попълнил въпросник, като маркирал полето ”Съгласен
съм с Общите условия”. След одобряване на кредита, ответникът е получил на
личната си електронна поща, с адрес ***договора и Общите условия
за писмено потвърждение за електронно подписване чрез електронна платформа ***. Въз основа на договор от 10.03.2018г. на ответника е
предоставена сумата 800лв., преведена на
негово име на каса на „***“ ЕАД. Видно от договора, вземането за главница е
разсрочено на 18 броя вноски за периода 09.04.2018г. – 01.09.2019г. При
изплащане, освен вноските за главница, кредитополучателят дължи и договорна
лихва с годишен лихвен процент в
допустим от закона размер от 40,15 %, като за периода 10.03.2018г. –
06.10.2018г. лихвата е в размер на 154 лева. В договора е предвидено и
заплащане на неустойка в случай, че вземането не бъде обезпечено. Неустойката е
определена в договора в размер на 578,11 лева за периода 09.04.2018г. –
04.04.2019г. като всяка вноска е в размер на по 44,77 лева. Процесният договор
се урежда не от Закона за потребителския кредит, а от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Правата
на потребителя са защитени с предвидената в чл.12 възможност потребителят да се
откаже от договора в четиринадесетдневен срок от сключване на договора, без да
сочи причината без да дължи обезщетение и неустойка. Законодателят изрично е
посочил кои разпоредби от Закона за потребителския кредит са приложими към
договорите с които се предоставят финансови услуги от разстояние. В случая се
касае за договор, който не е обезпечен, бързите кредити се отпускат в рамките
на минути, лихвата е посочена, кредитодателят е посочил възнаграждението, което
следва да му бъде заплатено срещу риска, който поема. Със сключването на
договора ответникът се е съгласил с фиксираните в него условия, свързани с
неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението му за връщане в
определения срок на получената в заем сума, които се отнасят до начисляване на
такси за забава с характер на обезщетителна неустойка.
Съдът счита, че тази неустойка не представлява неравноправна клауза по
смисъла на чл.145 от ЗЗП, защото в договора и общите условия е посочено каква
такса се дължи за съответното просрочие. Не е налице противоречие с добрите
нрави, тъй като е принципно прието, че при забава в плащането се дължи
обезщетение в полза на кредитора, защото обратното би поставило неизправната
страна в по привилигировано положение. Няма противоречие, нито заобикаляне на
закона защото съдържанието на тези клаузи е съобразено с нормите на ЗПФУР, а
освен това потребителят е имал възможност в определения срок да се откаже от
целия договор, без да плаща обезщетение, ако е считал, че е поставен в
заблуждение. Ответникът не е дал писмен отговор и не е оспорил на основание чл.193 от ГПК представените от
ищеца с исковата молба документи,
то съдът
приема, че
обстоятелствата по сключения договор и точното му изпълнение не се нуждаят от друго доказване.
При тези обстоятелства, съдът счита, че искът е
основателен и следва да бъде уважен изцяло до размера, в който е предявен,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Следва да бъдат присъдени в полза
на ищеца направените деловодни разноски в настоящето производство
в размер на 216,35 лева, от които 116,35 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. На ищцовото дружество следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното
производство по ч.гр. № 8328/2018г. по описа на РС Плевен в размер на 33,64
лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.2 от ГПК по
отношение на ответника С.П.Ж., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***Б.Н.сумата от сумата от 800,00 лева главница, 154,00 лева
договорна лихва за периода 10.03.2018г. – 06.10.2018г., 578,11 лева неустойка по
чл.3 от Договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението – 21.11.2018г. до окончателното изплащане
на сумата,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5313 / 22.11.2018г. на парично
задължение по ч.гр.дело № 8328/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.П.Ж., ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***Б.Н.разноски в размер на 216,35 лева, от които 116,35
лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.П.Ж., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***Б.Н.сумата 83,64 лева, от които 33,64 лева държавна такса и
50 лева юрисконсултско възнаграждение, направени по ч.гр.дело № 8328/2018г. по
описа на Рс Плевен.
Решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: