№ 39
гр. гр.Н., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100724
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД- гр. Бургас, против В. В. Г., гражданин на Руската Федерация,
роден на ********** г., и Е. В. В., гражданка на Руската Федерация, родена на
********** г., двамата с адрес в България: гр. Н., ж.к. ......................, ет. ......... В
исковата молба се твърди, че В. В. Г. и Е. В. В., като собственици на обект, били
абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребители използвали услугата,
предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект-
гр. Н., ж.к. ......................, ет. ........, със заведена партида в базата данни с аб. № 995142.
Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК
услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4,
изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство,
чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувало
възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било
допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два
пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били
издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали
отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава,
както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и
1
пречистване. В случая била издадена фактура № **********/25.09.2019 г. за сумата от
62,88 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им,
съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този
срок поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/
календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка
фактура ответниците дължат и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъдат осъдени В.
В. Г. и Е. В. В. да заплатят разделно сумата от 62,88 лв. в квоти от ½ за всеки от
ответниците, дължима по издадена фактура от 25.09.2019 г., с отчетен период по
фактури 12.07.2019 г.- 13.09.2019 г., сумата от 17,14 лв., дължима разделно в квоти от
½ за всеки от ответниците, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата, дължимо за периода от 25.10.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
на ответниците особен представител, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Излага се, че от представените по делото
писмени доказателства не се установява, че титуляри на посочената в исковата молба
партида са и двамата ответници. Изтъква се, че не се установяват квотите на
ответниците и кой от двамата на каква идеална част от имота е собственик. Моли се
исковите претенции да бъдат отхвърлени по отношение на ответницата, тъй като
нейното име не фигурирало във фактурата и в справката-извлечение за показанията на
водомера. Сочи се, че не се установява кой от двамата ответници ползва имота, за
което се развиват съображения. Навежда се, че искът за главница е недоказан по
основание, предвид което неоснователен и недоказан е и акцесорният иск за лихви,
който следва да бъде.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла
на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу
заплащане на територията на гр. Н., общ. Н., обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
2
тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответниците са собственици на
водоснабдения имот, представляващ ап. 15, находящ се в гр. Н., ж.к. ......................, ет.
4, са представените по делото нотариален акт, справка от Служба вписвания и
заявление за откриване на партида. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
право строеж № ..., том Х, рег. № ...., дело № .... от 17.12.2009 г. на нотариус ........
вписана под рег. № ... на НК, с район на действие Районен съд - Н. ответниците са
придобили правото на строеж за изграждане на ап. 15, при равни квоти, като по делото
няма спор, че жилището е изградено. От заявлението за откриване на партида се
установява, че същата е открита на името на ответните страни В. Г. и Е. В.. В тази
връзка не се споделят наведените от особения представител възражения, че
ответниците са собственици при неясни квоти, както и че ответницата В. не следва да
носи отговорност, тъй като не е била титуляр на партидата. Като собственици
ответниците притежават качеството потребител на ВиК услуги. Без значение е кой от
двамата и дали и двамата са ползвали имота за процесния период, тъй като от
ответниците се търси заплащане в качеството им на собственици, а не на ползватели.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска
електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и
фактурите се потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се
кредитират от съда.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
3
потребителите от ВиК оператор - „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от
интернет страницата на „ВиК“ ЕАД- Бургас, Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр.
Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответниците са титуляри по
партида с абонатен № 995142 на имот, находящ се в гр. Н., ж.к. ......................, ет. ........,
по отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадена фактура за
ползвани услуги от 25.09.2019 г., с отчетен период по фактура от 12.07.2019 г. до
13.09.2019 г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 995142. От справката извлечение е видно, че
на монтирания в обекта водомер (1375/670) е направено отчитане за периода от
12.07.2019 г. до 13.09.2019 г., при което водомерът е бил „видян“ от служители на
ищцовото дружество. Гореизложеното налага извод, че до водоснабдения имот,
находящ се в гр. Н., ж.к. ......................, ет. ........, с абонатен № 995142, е доставено
фактурираното количество вода.
Видно от Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР цената на доставяне вода на
потребителите към 2018 г. била без ДДС: 1.399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.477
лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. По
делото е представена фактура № ********** от 25.09.2019 г., от която се установява,
че за водомер (1375/670) за периода от 12.07.2019 г. до 13.09.2019 г. били начислени
цени от 1.399 лв. за вода, 0.477 лв. за канал и 0.619 лв. за пречистване. Налага се извод,
че посочените количества правилно са били остойностени за периода от 12.07.2019 г.
до 13.09.2019 г.
Ответните страни по спора не са ангажирали доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
4
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на 62.88 лв.,
ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на исковата
молба- 06.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Като не са платили цената на доставената услуга, потребителите са се поставили
в положението на неизправни по договора страни и следва да понесат и задължението
за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, за периода от 25.10.2019
г. до датата на подаване на исковата молба- 06.07.2022 г., възлизащо общо в размер на
17.14 лв.
В тази връзка всеки от ответниците следва да бъде задължен да заплати
търсените суми в размер на по ½ от тях.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 550 лв., от които държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен
представител- 300 лв., и юрисконсултско възнаграждение- 150 лв.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г.,
с адрес в България: гр. Н., ж.к. ......................, ет. ........, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД- гр. Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т. сумата в размер на 31.44 лв., представляваща ½ от стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. Н., ж.к. ......................, ет.
........, дължима по издадена фактура от 25.09.2019 г., с отчетен период по фактура от
12.07.2019 г. до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 06.07.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 8.57 лв., представляваща ½ от стойността на
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 25.10.2019 г.
до датата на подаване на исковата молба- 06.07.2022 г.
ОСЪЖДА Е. В. В., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г.,
с адрес в България: гр. Н., ж.к. ......................, ет. ........, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД- гр. Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т. сумата в размер на 31.44 лв., представляваща ½ от стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. Н., ж.к. ......................, ет.
........, дължима по издадена фактура от 25.09.2019 г., с отчетен период по фактура от
5
12.07.2019 г. до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 06.07.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 8.57 лв., представляваща ½ от стойността на
обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 25.10.2019 г.
до датата на подаване на исковата молба- 06.07.2022 г.
ОСЪЖДА В. В. Г., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г.,
и Е. В. В., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г., двамата с адрес в
България: гр. Н., ж.к. ......................, ет. ........, да заплатят поравно на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД- гр. Бургас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т. сумата в размер на 550 лв., представляваща направени разноски по
делото, от които държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен представител- 300
лв. и юрисконсултско възнаграждение- 150 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6