РЕШЕНИЕ
№ ............
гр. София, 19.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл. с. ДЕСИСЛАВА
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Алексиева в. гр. дело № 3645 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 20239191 от 29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 87879/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав, С.о.е осъдена на основание чл. 49 от ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
да заплати на М.М.Х. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето – фрактура
на дясна китка в резултат от спъване от изпъкнало желязо и падане на 21.10.2017
г. около 18.00 часа в гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Никола
Габровски“ на тротоара между блок № 16-18 и сградата на 15-то ДКЦ, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 18.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за заплащане на
неимуществените вреди над уважения размер от 10 000 лева до пълния
претендиран размер от 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и искът с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпени имуществени вреди,
както следва: сумата от 65,00 лева – за заплатена помощ на „Н.И.Пирогов“ ЕООД,
сумата от 345,00 лева – за медикаменти, усилена храна и хранителни добавки и
сумата от 200 лева – пропусната полза от получаването на възнаграждение поради
напускане на работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 18.12.2017г. до окончателното плащане на сумата.
Съдът
е отхвърлил предявения от С.о.против „Г.И.с.“ АД обратен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 , предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от М.М.Х., изразяващи се в увреждане на здравето, а именно
фрактура на дясна китка в резултат от спъване на изпъкнало желязо и падане на
21.10.2017 г. около 18.00 часа в гр. София, район Изгрев, ж.к. Дианабад , ул.
Никола Габровски на тротоара между блок № 16-18 и сградата на 15 –то ДКЦ ,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 18.12.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата.
С
решението е осъдена С.о.да заплати на ищеца сумата от 987,52 лева – разноски по
делото. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 304,76 лева –разноски
по делото. Решението е постановено при участието на трето лице помагач Г. „И.с.“
АД.
С
определение от 09.03.2020 г. по делото на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК и
определение от 28.09.2020 г. по делото на основание чл. 214, ал. 1от ГПК е
допуснато увеличение на размера на предявения иск за неимуществени вреди, като
същият да се счита за предявен за сумата от 25000 лв.
Ищецът
обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея
иск относно обезщетението за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева
до пълния претендиран размер от 25 000 лева. В жалбата излага съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт, с твърдения за нарушения на материалния
закон и по-конкретно на чл. 52 от ЗЗД,
тъй като размерът на определеното обезщетение не кореспондирал с обезщетенията,
присъждани за подобни увреждания съгласно установената практика. Застъпва се,
че Софийски районен съд неправилно бил преценил характера и тежестта на
получените травматични увреждания и понесените от ищеца по повод на тях
неудобства, болки и страдания, както и прогнозата за възстановяване и
допълнително влошаване на състоянието на здравето, осакатяване и възрастта на
ищеца. Сочи се, че и до настоящия момент търпи болки и е невъзможно да си служи
с дясната ръка, а предложените две операции са неизпълними предвид възрастта му
и риск за живота му. Твърди, че е налице трайно и необратимо увреждане, и отправя
искане за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
по-голям размер. Предвид изложеното, се моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено ново, с което искът
за претърпени неимуществени вреди да бъде уважен в цялост, като в полза на ищеца
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
от ответника С.о.е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба като
недопустима, евентуално неоснователна. Претендира разноски.
Срещу
първоинстанционното решение в частта , с която е уважен предявения от М.М.Х.
иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва считано от 18.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и
в частта , с която е отхвърлен предявения от С.о.обратен иск срещу ГБС
Инфрастуктурно строителство АД е постъпила въззивна жалба от С.О.. Необосновано
първоинстанционният съд приел кое е мястото и при какви обстоятелства е
настъпило увреждането, позовавайки се на това, че липсват доказателства за
начина на увреждането, не е доказано мястото и часа на случилото се. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че е доказан фактическия състав на деликта по
чл. 49 ЗЗД. Допуснати били и съществени нарушения на процесуалните правила. Не
били обсъдени доводите и възраженията на ответника в отговора на исковата молба
и уточнителните молби. Било налице съпричиняване, тъй като ищецът страдал от
глаукома, тъй като ищецът бил допринесъл за настъпване на увреждането.
Показанията на разпитаните свидетели , въззивникът поддържа да са съмнителни –
в исковата молба се твърди ищецът да е бил с двама приятели, а по делото са
разпитани трима свидетели очевидци. Първоинстанционният е извършил неправилно
тълкуване на събраните по делото доказателства в полза на ищеца. Отправя искане
да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
подадения иск по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, както и в частта, в която е
отхвърлен обратния иск, предявен от С.о.срещу Г.И.с. АД.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Х..
Трето
лице помагач „Г.И.с.“ АД не взема становища по постъпилите въззивни жалби.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна следното:
В
хода на първоинстанционното са събрани писмени доказателства, както следва: От епикриза
от 22.10.2017 г. се установява, че ищецът е постъпил на 21.10.2017 г. в
УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“ с диагноза:
счупване на долния край на лъчевата кост – закрито-дясно, като страданието
датирало от деня на постъпването, когато при падане травмирал дясната си ръка.
В епикризата е посочено, че по спешност и под локална анестезия и ТВ контрол
била извършена репозиция и се поставило имобилизация. Поставената диагноза се
установява и от представените два броя амбулаторни листа на ищеца от 28.11.2017
г., 12.12.2017 г. По делото е представено и медицинско
направление от 28.09.2020 г. и
амбулаторен лист от 28.09.2020 г.
От
съдебномедицинско удостоверение № МЦП № 57/2017 г., изготвено от д-р Т. Б.се
установява, че при проведен преглед на ищеца на 01.11.2017 г. се установили
следните травматични увреждания, а именно: счупване на дясната лъчева кост в
долни ѝ /дистален/ край. Установеното травматично увреждане се дължало на
действието на тъпи предмети и можело да се получи по времето и начина посочени
от ищеца, а именно спъване в изпъкнало желязо и падане, като при предпазване с
дясната ръка я наранил. По своята медико-биологична харектеристика това увреждане е причинило на
пострадалия трайно затруднение в
движението на горния десен крайник за
срок по-голям от 30 дни. От допълнение към съдебномедицинско удостоверение №
МЦП № 57/2017 г. се установява, че на 29.01.2018 г. на ищеца му бил извършен
контролен преглед по повод слабост в засегнатата ръка, като било установено
лошо зарастване на счупването с ограничение в движенията на дясната гривнена
става, налагащо коригиращи операции, като лошото зарастване на счупването с ограничението
в движение на гривнената става му е причинило постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Пред
първоинстанционния съд са изслушани трима свидетели, по искане на ищеца. От
разпита на свидетеля И.Г., дългогодишен приятел на ищеца се установява, че на
процесната дата имали уговорка с ищеца, но го чакал около 10-15 мин. Излязъл от
колата и видял, че двама души дърпат човек, който се оказал ищеца, след което
го закарал в „Пирогов“. Впоследствие бил карал ищеца на няколко прегледа и бил
с гипсирана ръка. Свидетелят посочва, че видял мястото където ищецът бил
паднал, където имало тръба, която стърчала около 10-15 см. От разпита на
свидетеля К.М., дългогодишен приятел на ищеца се установява, че през октомври
2017 г. около 17-18 часа се срещнал с ищеца около 15-та поликлиника на спирката
на автобус № 94. Сочи, че докато вървели, ищецът внезапно се спънал в едно
желязо, което стърчало около 5-6 см., имало листа и изпищял от болка. След
което ищецът го изпратил да търси човека, който ги чакал с колата и по-късно се
разбрал, че се казва И., който впоследствие го закарал до „Пирогов“. Посочва
още, че ищеца много го боляла ръката. От разпита на свидетеля И.Г.се установява,
че познава ищеца отдавна. Като на 21.10.2017 г. в 18 часа имал среща с ищеца,
като на срещата бил дошъл и свидетелят М.. Посочва, че както вървели тримата
изведнъж ищецът паднал като подкосен и след като го вдигнали ръката му била
извита, усукана, и пищял от болки. Посочва, че мястото било замаскирано от
листата от дърветата и имало една счупена тръба и останали като шипове от нея,
които стърчали 4-5 см и ищецът се бил спънал в нея. Посочва, че после човекът,
с който имали среща дошъл и го откарал в „Пирогов“.
В
хода на първоинстанционното производство са изслушани две съдебни експертизи: по
делото е приета съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че ищецът от процесното събитие бил претърпял следното травматично
увреждане: счупване на долния край на лъчевата кост-закрито, дясно, причинило
на пострадалия трайно затруднено движение на десен горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни. Съгласно т. 2, ищецът бил лекуван консервативно в болнични
и домашно-амбулаторни условия, като по спешност бил хоспитализиран –КОТ -2-ра-
УМБАЛСМ „Пирогов“. Направени рьо гр., диагностициран, извършено под локална
анестезия наместване на счупването и поставена гипсова имобилизация. Като след
сваляне на имобилизацията били проведени 2 курса на ФТР в амбулаторни условия,
а на 24.01.2018 г. след проведена нова консултация, поради лошо зарастване на
счупването и ограничена подвижност в дясна гривнена става била предложена
коригираща операция в планов порядък. Вещото лице в отговор но въпрос № 3,
поставен от ищеца е посочило, че
причинените болки и страдания от увреждането били най-интензивни непосредствено
след травмата, след наместване на счупването и в началото на раздвижването,
като и към момента на заключението ищецът се оплаквал от болки, деформация и
ограничена подвижност в дясната гривнена става, като подлежал на оперативно
лечение. Съгласно отговора по въпрос № 1 към отговора: към датата на инцидента ищецът имал
заболявания – ЕР ТЕЛК № 0412/2011 г. – 100 % ТНР без чужда помощ пожизнено, с
право на работа – АХ-2ра степен, хепатит „С“, спондилоартроза лумбалис,
гонартроза, глаукома/операция на двете очи като при дясното липсвало
зрение/.Съгласно заключението по въпрос № 3 към отговора - било налице
усложнение - лошо зараснало счупване, като продължителността на
възстановяването от увреждането не била свързана със съпътстващите заболявания.
Вещото лице заключава по въпрос № 4 по отговора, че при такъв тип травма без
възникване на усложнения обичайния възстановителен период бил 2.5-3.5 месеца, а
по въпрос № 5 към отговора , че лошото зарастване се дължало на вторично
разместване на счупването в периода на имобилизация. При изслушването на вещото
лице в съдебно заседание от 20.03.2020 г. поддържа заключението, като сочи, че спъването
в неравност може да се случи както на лице със съпътстващо заболяване , така и
на лице без съпътстващо заболяване. Излага, че когато се предлага операция в
планов порядък се вземат предвид съпътстващите заболявания, като се извършва
предоперативна подготовка, използва се щадяща анестезия, т.е. обезчувствява се
сам увреденият крайник.
По
делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че на
левия тротоар на ул. Никола Габровски, гр. София, м. „Дианабад“, между осови
точки 3 и 12, вдясно от паркинга на ПИ …3957 /УПИ- Х, кв. 14/ съществувало
изпъкнало желязо, трайно прикрепено за земята, което било част от пътен знак,
съществувал на тротоара, с височина 6 см, ръбесто и стърчащо, а мястото било
равно. Съгласно заключението тротоара, където е станало падането бил изграден,
така както бил предвиден в застроителния план на м. „Дианабад“, София.
Описаният вид падане в исковата молба е предизвикан от описания стърчащ
елемент, част от бивш пътен знак. Стърчащият елемент е с височина 6 см. и е
ръждясало желязо, прикрепено трайно към асфалтирания тротоар, по който се
движат пешеходците. Това е технически
неизправен елемент от настилката, който е създал предпоставка за случилото се
падане. Било е задължително премахването му от изградения, активно ползващ се
тротоар на ул. „Никола Габровски“, София, ж.к. „Дианабад“.
Въззивният
състав изцяло кредитира приетите заключения, доколкото същите са изготвени в
рамките на професионалните знания на вещите лица въз основа на събраните по
делото доказателства.
По
делото е представен и договор от 04.05.2015 г. между „С.О.“ в качеството на
възложител и Г. „И.с.“ АД в качеството на изпълнител, по силата на който
възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извършва на територията на
С.О., райони „Панчарево, Младост, Студентски, Изгрев“ дейности по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане ,
изработване и поддържане на средства за организация на движението на обектите, включени
в списък – Приложение № 11. Съгласно чл. 1.1.1 за посочените улици и булеварди
поддържането се осъществява на база показатели за изпълнение в зависимост от
определеното в Приложение 11 от настоящия договор, като изпълнителят се
задължава да извърши всички дейности , необходими с оглед постигане на
изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието
на пътя, а съгл. чл. 1.1.2 за цялата останала част от уличната мрежа ,
изпълнителят приема да извършва дейности по поддържане и текущ ремонт на база
конкретни възлагания. По делото е представен и констативен протокол от
05.10.2017 г. между страните по договора, съгласно който обект район Изгрев ,
ул. Никола Габровски не е приет поради недостигнато ниво на обслужване за
маркировка и РШ и УО за отводнителна система, като по отношение на тротоарите
не е констатирано неизпълнение.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД,
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
както и обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието
на противоречие с императивните правни норми, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав намира постановеното от СРС, 50-ти състав, решение,
за валидно и допустимо. Във връзка с доводите в жалбите намира от фактическа
страна следното:
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД
е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва
да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала
деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
Неоснователно
е релевираното във въззивната жалба оплакване, че по делото не бил доказан
начина и мястото на настъпване на увреждането. Изслушаните по делото свидетели
еднозначно установяват, че през октомври 2017 г. ищецът се спънал в едно
желязо, което стърчало около 5-6 см. на тротоар, покрито с листа около 15-та поликлиника
в гр. София, имало листа, паднал и изпищял от болка. Съдът намира, че
свидетелските показания са логични, последователно и взаимно се допълват,
поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Горното се установява и от
изслушаната по делото съдебно техническа експертиза, съгласно която на левия
тротоар на ул. Никола Габровски, гр. София, м. „Дианабад“, съществувало
изпъкнало желязо, трайно прикрепено за земята.
Съгласно
чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е
задължение на общината. Съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 48, т. 2, б.
"б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата , поддържането
на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното място се
организира от съответната община. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно
платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите;
тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи;
крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя. Цитираните нормативни текстове уреждат
задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Тази
дейност съгласно дефиницията в § 1, т. 14 от ДР на ЗП касае осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и
прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на
отговорността на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано
увреждане на ищеца и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието
на ответника.
Допускането
на технически неизправен елемент на тротоар, в гр. София – изпъкнало желязо с
височина 6 см. съгласно установеното от СТЕ, съставлява противоправно
бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на
тротоарите, в изправно и безопасно за ползване състояние което
представлява нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Общината е отговорна за вредите, които са причинени от
техни служители и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са
причинени същите вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, презумцията
не е оборена. Обстоятелството, че С.о.е била в договорни отношения с третото
лице помагач не освобождава Общината от отговорността й по чл. 49 ЗЗД,
доколкото отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд, че вследствие на инцидента на ищеца са
били причинени травматични увреждания, от които същият е претърпял интензивни
болки непосредствено след травмата, което се установява от свидетелските
показания на двамата свидетели- очевидци, както и от съдебно-медицинска
експертиза. По делото се установява, че е налице непълно възстановяване, поради
лошо зарастване на счупването, болка, деформация, ограничена подвижност в дясна
гривнена става, както и това, че за настъпилото усложнение
е предложена корегираща операция в планов порядък, при която се вземат предвид
съпътстващите заболявания и се използва щадяща анестезия. За недоказани обаче съдът
намира твърденията на въззивника за необратимост на настъпилите травматични
увреждания, доколкото от представените по делото медицинско направление от
28.09.2020 г. и амбулаторен лист от 28.09.2020 г. този факт не се установява. Бездействието
на ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, доколкото изпъкналото желязо на тротоара е причината, без
която инцидентът не би настъпил, поради което следва да носи деликтната
отговорност. Следователно правилно, първоинстанционният съд е приел, че е
осъществен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
По
отношение на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, настоящият състав приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда, като
съобразно разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и пр.
Съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласни такива, и
заключението на приетата СМЕ сочат, че определената от първоинстанционния съд
сума от 10 000 лв. не се явява адекватна на установеното травматично увреждане,
претърпяното от ищеца увреждане – счупване на долния край
на лъчевата кост-закрито, дясно, причинило на пострадалия трайно затруднено
движение на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, извършено под
локална анестезия наместване на счупването и поставена гипсова имобилизация, а след сваляне на имобилизацията проведени 2
курса на ФТР в амбулаторни условия, лошо зарастване на счупването и ограничена
подвижност в дясна гривнена става с предложена коригираща операция в планов
порядък, периода на възстановяване – при такъв тип травма без възникване на
усложнения обичайния възстановителен период бил 2.5-3.5 месеца, а в случая е
установено и настъпило усложнение – лошо зарастване на счупването, както и
интензитета на търпените болки - болките и страдания от увреждането били
най-интензивни непосредствено след травмата, след наместване на счупването и в
началото на раздвижването, като и към момента на заключението ищецът се
оплаквал от болки, деформация и ограничена подвижност в дясната гривнена става,
като подлежал на оперативно лечение, установени от приетата съдебно-медицинска
експертиза, амбулаторните листове и показанията на свидетелите. Всичко
установено по-горе, в това число и възрастта на ищеца води до извода, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания и
увреждания, с оглед и трайността им, е в размер на сумата от 15 000 лв. Приблизително
такива суми са присъдени с Определение № 220 от 10.03.2016г. по т.д. №
1936/2015 г. , ВКС, Определение № 227/29.04.2015 г. по т.д. № 2553/2014 г., ВКС,
II
т.о., Определение № 403/09.06.2020 г. по т.д. № 2743/2019 г., ВКС, II
т.о. За определяне на този размер въззивният съд съобрази освен гореизложеното,
така и практиката на съдилищата по сходни случаи, като намира и че наред с
указаните в ППВС № 4/68 г. критерии следва да бъде взета предвид и икономическа
конюнктура в страната към релевантния за спора момент - увреждането на дата 21.10.2017
г.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. По приложението на нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена
константна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №
198/03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о. и други, по смисъла
на които принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането. Прилагането на чл. 51, ал.
2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат.
В
хода на съдебното производство ответникът, чиято е доказателствената тежест за твърдяното
съпричиняване, не е ангажирал никакви доказателства, установяващи поведение от
страна на ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на вредите – наличието
на придружаваща болест глаукома и загуба на зрението на дясното око не може да
доведе до извод, че ищецът е улеснил механизма на увреждането или пък е създал
предпоставки за осъществяването му, доколкото по делото не е установено причината
за падането да е наличието на придружаваща болест, а наличие на необезопасено
препятствие на тротоара, замаскирано от листа, по който се е движел ищеца, поради
което съдът намира възражението за неоснователно.
Предвид
горното и поради частично разминаване в изводите на двете съдебни инстанции,
решението в частта, в която искът е отхвърлен за сума над 10000 лв. до 15 000
лв., подлежи на отмяна и уважаване на иска и за разликата от 5000 лв. , а в
частта, с която е присъдено обезщетение
в размер на 10 000 лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивната
жалба, подадена от ответника С.о.срещу първоинстанционното решение в частта по обратния
иск срещу ГБС „Инфрастуктурно строителство“ АД е неоснователна, тъй като настоящият
състав на въззивния съд намира, че правилно същият е приет за недоказан, като
споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотиви на първоинстанционния
съд по обратния иск. Това е така, защото правилно първоинстанционният съд е
приел, че от съдържанието на представения по делото договор се установява, че дейностите
по текущ ремонт и поддръжка на пътното платно са по конкретно възлагане от
възложителя, както и това, че съгласно констативен протокол между страните по
договора от 05.10.2017 г. възложителят не е имал възражения по отношение на
нивото на обслужване на тротоарите на ул. „Никола Габровски“, където всъщност
се е случил инцидента, като обектът не е приет поради недостигнато ниво на
обслужване по отношение на маркировката на принадлежностите и РШ и УО на
отводнителната система, следователно не е установено неизпълнение на договорно
задължение по отношение на тротоара на ул. „Никола Габровски“.
По
разноските: Съобразно изхода на спора, следва да се определят от въззивния съд
и разноските по делото и за двете инстанции. За въззивната инстанция, с оглед
изхода на спора право на разноски има въззивника, в размер на 450 лева, като
адвокатското възнаграждение е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
НМАВ, поради което същите следва да се възложат в тежест на въззиваемия
ответник. В полза на последния съобразно изхода на спора пред въззивната
инстанция следва да бъдат присъдени 66,67 лева, доколкото на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева. За
първа инстанция на ищеца се дължи още 493,77 лв. разноски /до общ размер 1481,29
лв./, като първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за присъдената
сума в полза на ответника над 207,15 лева до 304,76 лева. Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 20239191 от 29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 87879/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав, В ЧАСТТА, иска за заплащане на неимуществените вреди над уважения
размер от 10 000 лева до размер от 15 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 18.12.2017 г., както и в ЧАСТТА, в която М.М.Х. *** община
сумата над 207,15 лева до 304,76 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
С.О., с адрес: гр. София, ул. *****да заплати на М.М.Х., ЕГН ********** на
основание чл. 49
във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, още 5 000 лв. /разликата над 10 000 лева до 15 000 лева /, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето – счупване
на долния край на лъчевата кост в областта на дясната китка в резултат от
спъване от изпъкнало желязо и падане на 21.10.2017 г. около 18.00 часа в гр.
София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Никола Габровски“ на тротоара
между блок № 16-18 и сградата на 15-то ДКЦ, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба 18.12.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20239191 от 29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 87879/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав В ЧАСТТА, в която е уважен предявения от М.М.Х., ЕГН ********** иск
основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, С.О., с адрес: гр. София,
ул. *****да заплати на М.М.Х. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето – счупване
на долния край на лъчевата кост в областта на дясната китка в резултат от
спъване от изпъкнало желязо и падане на 21.10.2017 г. около 18.00 часа в гр.
София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Никола Габровски“ на тротоара
между блок № 16-18 и сградата на 15-то ДКЦ, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба 18.12.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен иска за заплащане на неимуществените вреди над уважения размер от 15
000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева, както и В ЧАСТТА, в която М.М.Х. *** община сумата от 207,15 лева разноски
по делото.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
С.О., с адрес: гр. София, ул. *****, да заплати на М.М.Х., ЕГН **********, още 493,77
лв. разноски за първата инстанция, както и 450 лева разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.М.Х., ЕГН ********** *** сумата от 66,67 лева
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.