Решение по дело №412/2020 на Апелативен съд - Варна

    Р Е Ш Е Н И Е

               №  260073/30.07.2021 г., гр. Варна

                    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ВАРНА, наказателно отделение

на трети юни две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.А ДИМИТРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

       СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

при секретаря Соня Дичева

и с участието на прокурора Вилен Мичев

разгледа докладваното от съдия Даскалова

ВНОХД № 412 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от  НПК.

Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда № 260008/18.09.2020 г. по НОХД № 1367/2018 г. на Окръжен съд, гр.Варна, с която подс. Т.И.Д. е признат за виновен в това, че през периода 04.07.2014 г. - 03.10.2014 г. в гр. Провадия, обл. Варна и в гр. Варна, извършил престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, ал.1, вр.26, ал.2 от НК. С присъдата на подс.Д. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години при първоначален строг режим.

        На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подс. Д. в частта на обвинението за разликата от 2 497 709 лв  до 2 353 985 лв.

С присъдата подс.И. е осъден да заплати на :

-       Й.Д.С. сумата от 7 524 лв.;

-       П.Я.П., сумата от 16 596 лв;.

-       П.А.Т., представляващ ЕТ „Делишес – П.А.“, сумата от 224 112 лв. ;

-       „Овеч агро“ ЕООД, представлявано от управителя Ж.И.Ж., сумата от 373 788 лв. ;

-       Кооперация „Изток“, гр. Шабла, представлявана от В.Л.М., сумата от 1 668 438 лв. и

-       Професионална гимназия по селско стопанство „Земя“, гр. Провадия, представлявана от директора В.С., сумата от 42 077 лв.

представляващи обезщетение за причинените им имуществени вреди в резултат на деянието по чл.203, ал.1, вр. чл.201, ал.1, вр.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането – 03.10.2014 г., до окончателното изплащане на всяка една от посочените суми.

 

С присъдата са били отхвърлени частично исковете на:

- П.Я.П. за разликата от 16 596 лв до 16 920 лв.;

- Кооперация „Изток“ – гр. Шабла, представлявана от В.Л.М., за разликата от 1 668 438 лв. до 1 802 082 лв.и

- Професионална гимназия по селско стопанство „Земя“, гр. Провадия, представлявана от директора В.С., за разликата от 42 077 лв до 47 923 лв.

С присъдата съдът се е произнесъл по съдбата на ВД по делото.  Присъдени са и сторените разноски и държавна такса върху уважените размери на гр.искове, като в тежест на подсъдимия са възложени и сторените от гр.ищец Кооперация „Изток“, гр. Шабла, разноски за процесуално представителство.

Във въззивния протест, подаден от прокурор при ВОП са наведени оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в частта, в която подс.Д. е оправдан по предявеното му обвинение относно част от стойността на предмета на престъплението, като се иска отмяна на присъдата в тази й част и признаване на подсъдимия за виновен. Наведено е и оплакване за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 години и се иска изменение на присъдата и увеличаване размера на това наказание, както и налагане на наказанието конфискация и лишаване от право да заема обществена длъжност – управител на ЮЛ и лишаване от право да извършва търговска дейност.

Във въззивната жалба на адв.С., защитник на подс.Д. се навеждат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на присъдата. Твърди се, че присъдата е постановена при особено грубо нарушение – лишаване от право на защита, както и, че наложеното наказание е несправедливо. Искането е за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия, както и отхвърляне изцяло на предявените срещу него гр.искове.

Във въззивната жалба от  Й.Д.С., П.Я.П. и П.А.Т., са наведени оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в частта, в която подс.Д. е оправдан по предявеното му обвинение относно част от стойността на предмета на престъплението, като се иска отмяна на присъдата в тази й част и признаване на подсъдимия за виновен. Наведено е и оплакване за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 години и се иска изменение на присъдата и увеличаване размера на това наказание, както и налагане на наказанието конфискация на цялото имущество на подсъдимия и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.

П.Я.П. атакува присъдата и в гражданската й част, по отношение отхвърлителния диспозитив относно размера на предявения от нея гр.иск

В съдебно заседание представителят на ВАпП поддържа въззивния протест, като изразява становище, че първоинстанционният съд не е дооценил необходимостта да се изпълнят целите на генералната и специалната превенции. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Д. бъде признат за виновен за присвояване на зърно на стойност така, както е по обвинителен акт и налагане на наказание, такова каквото е поискал прокурорът пред първата инстанция, включително и наказанието конфискация на цялото имущество и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.

Адв.Н., повереник на частните обвинители и гр.ищци Й.Д.С. и П.А.Т. в качеството му на ЕТ “Делишес- П.А.“*** поддържа въззивата жалба и моли за нейното уважаване. Пледира за изменение на присъдата и увеличаване размера на наложеното на подс.Д. наказание лишаване от свобода до средния, предвиден в закона, като счита, че определеното като размер от ВОС е явно несправедливо – твърде снизходително. Пледира и за налагане на наказанието конфискация.

Адв.Г., повереник на гр.ищец и частен обвинител П.П. поддържа въззивата жалба и моли за нейното уважаване.

Адв.Д., повереник на гр.ищец Кооперация „Изток“ гр.Шабла поддържа изразеното от прокурора становище и моли за присъждане на сторените пред въззивния съд разноски.

Адв.Т., защитник на подс.Д. поддържа подадената от адв.С. въззивна жалба срещу присъдата. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение конституирайки ЕТ „Делишес - П.А.“*** в качеството му на ощетено юридическо лице, а физическото лице П.А. като частен обвинител. Твърди липса на представителна власт на председателя на Кооперация „Изток“, гр.Шабла. Според защитника тези нарушения са съществени, не са отстраними от настоящата инстанция и са довели до участието на нелегитимни страни в процеса, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия. Според адв.Т. правото на защита на подсъдимия е било нарушено от отказа на първоинстанционния съд да отложи делото, за да може адв.С. да се подготви за пледоарията си по съществото на делото. Следващото оплакване е за липса на мотиви. Моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС.

Адв.В. се присъединява към изразеното от адв.Т..

В последната си дума подс.Д. заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста и неговото допълнение‚ въззивните жалби, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314   от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването на първоинстанционния съдебен акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са приети от съда след подробен анализ на събраните доказателства, а материалният закон е приложен правилно.

За да приеме фактическата обстановка по делото Варненският окръжен съд е провел пълно и задълбочено съдебно следствие, като е събрал всички относими доказателства и е приобщил достъпните доказателствени средства, включително много, допуснати за пръв път в съдебното следствие. Първата инстанция е подложила на съпоставяне и преценка в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК събрания доказателствен материал и е достигнал до извод за изяснена фактическа обстановка, кой се споделя от въззивния съд, доколкото отговаря на изискванията на чл.13 от НПК. При направения собствен доказателствен анализ въззивният съд не намери основания да приеме различна фактическа обстановка. Фактите са следните:

„Тинком Инвест" ЕООД е било вписано в Търговския регистър с Решение № 2707/26.10.2001 г., по ф.д. № 2707/2001 г. по описа на Варненски окръжен съд, партиден № 30, рег.1, том 236, стр.128. Подсъдимият Т.И.Д. бил управител и едноличен собственик на капитала на това дружество. Седалището му било в гр. Варна, ул. „Белински", а предметът на дейност - покупка на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, както и производство на такива стоки; комисионна, спедиционна, складова, лизингова дейност; търговско представителство и посредничество; превозна, хотелиерска и туристическа дейност; проектанска, сервизна дейност; посредническа дейност по наемане на работа в чужбина /след регистрация/; подсредническа дейност по наемане на моряци /след регистрация/. ЕИК на дружеството бил *********.

Подсъдимият Д. бил собственик на капитала и управител и на „АГРО ТИНКОМ" ЕООД.

За периода  01.06.2014 г.  - 31.01.2015 г. „Тинком Инвест" ЕООД имал регистриран под № 267 обект за съхранение на зърно, видно от писмо изх. № 403/7/13.03.2015 г., на Изпълнителния директор на Национална служба по зърното.

От писмо изх. № 6601-247/03.12.2015г. на Директор дирекция „Пазарни мерки и организация на производители" е видно, че на „АГРО ТИНКОМ" ЕООД  не са били издавани лиценз за публичен склад и Удостоверение за регистрация на зърнохранилище за съхранение на зърно на влог и няма друг обявен обект за съхранение на зърно, съгласно Закон за съхранение и търговия със зърно/отм./.

Свидетелят В.Л.М. от месец март 2011 г. бил председател на Кооперация „Изток", гр. Шабла. Тъй като кооперацията не разполагала със собствени складове, произведената продукция /зърно/ е била съхранявана в регистрирани зърнохранилища. При встъпването му в тази длъжност, свид. М. разбрал, че до този момент, кооперацията ползвала зърнохранилището /зърнобазата/ на „Тинком инвест" ЕООД, находящо се в гр. Провадия, обл. Варна.

Преди започване на жътвената кампания през стопанската 2011 г., при него дошъл собственика на „Тинком инвест" ЕООД -  Т.Д., който му предложил да продължат да съхраняват продукцията си в зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „Тинком инвест" ЕООД, на което той бил управител и едноличен собственик. Тъй като за първи път щял да работи с подс. Д., свид. М. решил през тази година да остави на съхранение в зърнобазата  му само една трета от произведената продукция на кооперацията, като останалите две трети вложил в други две зърнохранилища. През 2012 и 2013 г., в зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД в гр. Провадия, кооперацията, управлявана от свид. М.  влагала за съхранение половината от продукцията си.

На 02.07.2014 г., в гр.Варна, между „Тинком Инвест" ЕООД, представлявано от управителя Т.Д., като изпълнител и Кооперация „Изток", гр. Шабла, представлявана от свид.В.Л.М. като вложител е бил сключен договор за съхранение на пшеница, в зърнобаза гр. Провадия, собственост на изпълнителя, с предмет: приемане, съхранение и експедиция на 3111.32 метрични тона пшеница в обособена силозно- складова вместимост в тази база за срок от 02.07.2014 г. до 31.12.2014 г.  В същият договор /том 4, л. 2-4/ били уговорени и съответните, дължими от вложителя цени: за приемане- 2 лева на метричен тон, за съхранение- 2 лева и за експедиция- 2 лева м/т. Цените били уговорени без ДДС. Изрично в договора – л.2 се сочи, че възложителят Кооперация „Изток“ запазва собствеността си върху доставената за съхранение стока. В договора изрично било посочено чл.1 т.1, че пшеницата ще се съхранява в Зърнобазата в гр.Провадия.

В изпълнение на този договор, още същият ден - 02.07.2014 г. започнало товаренето на пшеницата от складовете на Кооперация „Изток", гр. Шабла с цел извозването й до зърнобазата в гр. Провадия, за съхранение в нея. Това било намерението и с това съзнание било разрешено товаренето й от свидетеля М.. На 02 и на 03 юли 2014 г., натоварената от кооперацията пшеница била извозвана и разтоварвана в Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, гр. Провадия. В края на работния ден на 03.07.2014 г. обаче, подс. Т.Д. взел решение, без знанието и съгласието на свид. М., голямата част от пшеницата да не бъде разтоварвана в Зърнобазата в гр. Провадия, съобразно договора, а да се разпореди с нея, като я продаде веднага след като тя бъде натоварена на камионите на фирми - износители на пшеница или на други търговци на зърно, от името и за сметка на „Тинком инвест" ЕООД, или от името и за сметка на другото свое дружество - „Агро Тинком" ЕООД. Последното не било в договорни отношения с кооперацията, собственик на пшеницата. Това решение е било продиктувано от искането на неговите контрагенти, по сключените с тях договори за доставка на пшеница, да се започне изпълнението на доставките. Пшеницата, собственост на Кооперация „Изток" била натоварвана в гр. Шабла на товарни автомобили собственост на ЕТ „Дар - Д. В."  гр. Балчик. Превозът бил уговорен от подс. Д. и бил за сметка на „Тинком инвест" ЕООД. Договор за превоз в писмена форма не бил сключван, тъй като между „Тинком инвест" ЕООД и транспортната фирма имало трайни търговски взаимоотношения. Фактически, дейността на транспортната фирма, с която работил подсъдимият се осъществявала от съпруга на свид. Д. В. - свид. П. В. и на него Д. давал разпореждания относно мястото на натоварването и на разтоварването на пшеницата.

При натоварването на пшеницата, в Кооперация „Изток", гр. Шабла, били изготвяни пътно-прехвърлителни разписки /ППР/ /т.4 л.7 – 152 по д.п./, в които били вписвани - № и дата на съставяне, вид на товара, брутно тегло, тара, нетно тегло, товарен автомобил- рег.№, ремарке №, водач, изпращач, получател. При приемане на пшеницата в зърнобазата в гр. Провадия били съставяни кантарни бележки, които в хода на разследването не били установени. Същевременно обаче, постъпващото количество пшеница в зърнобазата, било претегляно на кантара от свид. Я.А./работила на длъжност „магазинер"/, която водила кантарна книга и изготвяла по разпореждане на  подс.Д. или на касиер-счетоводителката на фирмата - свид. Василена Кръстева справки, в които отразявала общо постъпилите количества земеделска продукция - по вид и по вложители, към момента на изготвянето им. Част от тези справки, свид. А. сканирала и запаметявала като файлове на компютъра, с който тя работила /том 8, л.60-л.135/. 

Когато подсъдимият Д., извършвайки разпореждания, противно на договорените условия с вложителя и отклонявайки автомобилите с пшеницата към Пристанище Варна, или към друг търговец, където и било разтоварвано зърното, на съответните кантари на фирмите - износители или на други търговци, Д. поставял свой представител, който съставял пътно-прехвърлителни разписки от името на „Тинком инвест“ ЕООД, или от името на „Агро тинком" ЕООД - като доставчик. В тях обаче не се вписвал номер на ППР, а само дата на съставянето й. Вписвани били водачите на т.а. и техните номера, които били със същите имена, като тези, които вече били изписани на ППР, издадени за конкретния товар от кооперация „Изток", гр. Шабла. ППР от името на фирмите на подс. Д. били изготвяни преди претеглянето на товара на кантара на пристанището и в тях били вписвани същите количества на пшеницата-бруто, тара и нето тегла, каквито са били измерени на кантара на Кооперация „Изток" гр. Шабла и вписани в издадените от тях ППР. Същевременно, за претегленото количество зърно на пристанището, служител при „Пристанище Варна" ЕАД, Изток, Везна- портал, по силата на договореност с фирмите получатели на товарите, съставял кантарни бележки. Това били случаите, в които зърното се товари от товарния автомобил на кораб, или в нает склад, намиращ се в района на пристанището. В тези кантарни бележки било отразявано - № и дата на съставяне, вид зърно, товародател, товарене от..., на..., на кой кораб, кога кораба е пристигнал, влекач, ремарке/гондола, бруто, тара и нето тегло, час на започване, час на завършване, оператор, данни за водач. В кантарните бележки, издавани от пристанището, касаещи доставка на пшеница в склад, намиращ се в района на пристанището, които са били намерени и иззети от офиса на  Т.Д., е било вписано като товародател „Тинком инвест ЕООД, а към всяка от тези бележки е имало приложена ППР, издадена от Кооперация „Изток" гр. Шабла /том 16, л. 138 и сл./

        Подсъдимият Д., лично ръководил извозването на пшеницата от гр. Шабла, като указвал на свид. В.- съпруг на свид. Д. В., къде точно, водачите на товарните автомобили, да разтоварят натовареното вече зърно. От своя страна,  В. се обаждал на водачите и им указвал мястото, където да разтоварят товара. Свид. В. не бил наясно чия собственост е зърното, по силата на каква сделка  Д. се разпорежда с него и т.н. Неговите задължения били само да осигури превозът от гр. Шабла до посочено от възложителя място. Съответно и водачите на товарните автомобили нямали представи относно тези обстоятелства. Имало случаи, при които зърното било натоварвано през деня, но поради невъзможност да бъде прието на Пристанището в гр. Варна, било разтоварвано същият или на следващия ден в Зърнобазата в гр. Провадия. В хода на ДП свид. В. предоставил списък на товарните автомобили на фирмата, ремаркетата към всеки от тях и водачите им /том 3, л. 160, 164/.

На 02.07.2014г. /в деня на сключване на договора/ започнало товаренето, извозването и разтоварването на пшеницата от гр. Шабла, собственост на Кооперация „Изток", което продължило до 18.07.2014 г. вкл. и било извършвано с различни товарни автомобили с ремаркета /гондоли/, управлявани от различни водачи /някои от които разпитани като свидетели от ВОС/. След като пшеницата била натоварвана, била съставяна пътно-прехвърлителна разписка /ППР/ със съответен номер и дата. Така на :

на 02.07.2014 г. четири автомобила с ремаркета били натоварени с пшеница с нетно тегло съответно 34740 кг.,  33680 кг., 35780 кг. и 35500 кг.;

на 03.07.2014 г. – три т.а. с ремаркета били натоварени с пшеница с нетно тегло съответно 36760 кг., 33900 кг. и 34140 кг.;

на 04.07.2014 г. – един т.а. с ремарке бил натоварен с пшеница с нетно тегло 35200 кг.;

на 14.07,2014 г. – един т.а. с ремарке бил натоварен с пшеница с  нетно тегло 30960 кг.;

на 15.07.2014г. – шест товарни автомобила с ремаркета били натоварени с пшеница с нетно тегло съответно -39320 кг., 37640 кг., 36060 кг., 30740 кг., 31060 кг. е  31780 кг. и

на 16.07.2014 г. – три т.а. с ремаркета били натоварени с пшеница с нетно тегло съответно 34740 кг., 31720 кг. и 37740 кг.

Така описаните количества пшеница били разтоварени в Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, в гр. Провадия.

Друга част от пшеницата, произведена от Кооперация „Изток“, гр.Шабла след като била натоварвана, била извозвана с различни товарни автомобили с ремаркета /гондоли/, управлявани от различни водачи. След като пшеницата била натоварвана, била съставяна пътно-прехвърлителна разписка /ППР/ със съответен номер и дата. След това пшеницата била извозвана до пристанице Варна – изток, където била претегляна на кантара на пристанището и била съставяна кантарна бележка със съответен номер и дата. Следвало разтоварване на  м/к „Ева", по договор за доставка с „Каргил България" ЕООД. Съставена била втора ППР от името на „Тинком инвест" ЕООД- като изпращач. Така :

- на 03.07.2014 г. – на четири т.а. с ремаркета била натоварена пшеница с нетно тегло съответно - 30020 кг., 30400 кг., 34980 кг. И 36500 кг. ;

- на 04.07.2014 г. на три товарни автомобила с ремаркета била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 29540 кг., 29960 кг. и  36180 кг.;

- на 07.07.2014 г. на петнадесет т.а. с ремаркета била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 31960 кг., 31040 кг., 32280 кг., 25440 кг., 35700 кг., 39320 кг., 36460 кг., 43280 кг., 29540 кг., 30940 кг., 30700 кг., 35980 кг., 35640 кг., 31960 кг. и 37300 кг.;

- на 08.07.2014 г. на пет т.а. с ремаркета била натоварена пшеница с нетно тегло съответно – 39400 кг., 35600 кг., 37360 кг., 28900 кг. и 38040 кг.;

- на 14.07.2014 г. на четири т.а. с ремаркета била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 30680 кг., 29660 кг., 29880 кг. и 30260 кг. и

- на 15.07.2014 г. на два т.а. с ремаркета била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 35120 кг. и 35600 кг.

По същият начин подсъдимият Д. процедирал с друга част от пшеницата на кооперацията, но тя била разтоварена на на м/к „Кристин С", по договор за доставка с „Каргил България" ЕООД. Като за всяко МПС била съставяна втора ППР от името на „Агро Тинком" ЕООД- като изпращач. Така на:

- 17.07.2014 г. на седем т.а. с ремаркета била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 32760 кг., 34500 кг., 37000 кг., 32220 кг., 30040 кг., 38260 кг. и 32700 кг. и

- на 18.07.2014 г. на четири т.а. с ремаркета,  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 34880 кг., 37000кг., 38040 кг. и 30480 кг.

Друга част от пшеницата на Кооперация „Изток“, гр.Шабла след като била натоварвана, била извозвана с различни товарни автомобили с ремаркета /гондоли/, управлявани от различни водачи. След натоварването била съставяна пътно-прехвърлителна разписка със съответен номер и дата. След това пшеницата била извозвана до пристанище Варна – изток, където била претегляна на кантара на пристанището и била съставяна кантарна бележка със съответен номер и дата. Следвало разтоварване на склад, находящ се в района на Пристанище Варна. Така на:

- 08.07.2014 г. на три т.а. с ремаркета  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 30860 кг., 35340 кг. и 37060 кг.;

- 09.07.2014 г. на четири т.а. с ремаркета,  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 29000 кг., 30080 кг., 33420 кг. и З1300 кг.;

- 10.07.2014 г. на пет т.а. с ремаркета,  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 31020 кг., 29940 кг., 32400 кг., 32500 кг. и 30540 кг.;

- 11.07.2014 г. на шест т.а. с ремаркета,  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 32000 кг., 30980 кг., 31320 кг., 30380 кг., 30 600 кг. и 31 660 кг.;

- 12.07.2014г. на три т.а. с ремаркета,  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 30240 кг., 29480 кг. и 29020 кг.;

- 14.07.2014 г. на три т.а. с ремаркета,  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 30620 кг., 32200 кг. и 30680 кг.;

- 15.07.2014 г. на четири т.а. с ремаркета,  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 30800 кг., 31040 кг., 31640 кг. и 31 000 кг.;

-  16.07.2014 г. на два т.а. с ремаркета,  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 32520 кг. и 30300 кг. и на

- 18.07.2014 г. на два т.а. с ремаркета,  била натоварена пшеница с нетно тегло съответно 31860 кг. и 30880 кг.

От цялата договорена за влог пшеница през 2014 г. с Кооперация „Изток", гр.Шабла подс.Д. разпоредил в Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „Тинком инвест" ЕООД да бъдат разтоварени 472 760 кг. пшеница. В справките на дружеството, установени в компютъра на зърнобазата е вписано вложено количество пшеница от тази кооперация до 21.07.2014 г. – 443 480 кг.

Съгласно обаче  пътно-прехвърлителните разписки останалото количество пшеница до 311132 м/т, собственост на Кооперация „Изток“, гр.Шабла подсъдимият отклонявал и разпореждал да бъде разтоварвано на склад на Пристанище Варна или е било разтоварвано направо на моторните кораби, акостирали на същото пристанище, съгласно договореното от подс. Д. с „Каргил България“ ЕООД. Това количество е било продадено от подс.Д., а съгласно сключеният от него като представляващ „Тинком инвест" ЕООД, гр. Провадия и Кооперация „Изток“, гр.Шабла зърното е трябвало да бъде съхранявано в зърнобазата в гр.Провадия.

ЕТ„Делишес-П.А.", ЕИК *********, представляван от свид. П.А.Т., също бил в търговски отношения с подсъдимия Д., в качеството му на  представляващ „Тинком инвест" ЕООД, като същите датирали от 2010 г. Търговските им отношения се изразявали в сключване на договори за влог на земеделска продукция в складовете на „Тинком инвест", находящи се в Зърнобазата на този търговец в гр. Провадия, доколкото едноличния търговец нямал собствена складова база. Когато цената за пшеницата се вдигнела, тогава свид. Т. започвал да търси купувачи. През тези периоди, той уведомявал и подс. Д., че имал намерение да продава вложената за съхранение при него пшеница и, че ако желаел би могъл той да я закупи. Имало случаи, в които именно Д. закупувал част или цялото вложено от този ЕТ количество пшеница. В тези случаи се договаряли за продаваното количество пшеница, за цената й, издавана била фактура и купувача заплащал цената. Едва тогава вложителят е давал съгласие за извозване на така договорената пшеница, което по силата на договора за влог се намирала на съхранение в складовете на изпълнителя.

На 09.07.2014 г., за поредна година, между ЕТ „Делишес- П.А.", представляван от свид. П.Т. и „Тинком инвест“ ЕООД, представлявано от управителя Т.И.Д. бил сключен договор № 8 от същата дата за влог на 950 м/т. пшеница /том 1, л.113-114/. Предметът на договора бил приемане, съхранение и експедиция на пшеницата, собственост на възложителя, в обособени силози- складови вместимости, находящи се в гр. Провадия и представляващи актив на изпълнителя. В същия договор били уговорени и съответните, дължими от вложителя цени: за приемане – 2 лева на метричен тон, за съхранение – 2 лева и за експедиция- 2 лева м/т. Цените били уговорени без ДДС. Срок за съхранение –до 31.12.2014 г.

Още същия ден - 09.07.2014 г. започнало извозването на пшеницата от базите на ЕТ „Делишес- П.А."***, собственост на „Тинком инвест“ ЕООД. Уговорено било, превозът на пшеницата от и до посочените складове да бъде извършен от товарни автомобили на „Никита" ЕООД, с едноличен собственик на капитала Г.Н., за сметка на „Тинком инвест" ЕООД. Водачите на товарните автомобили били Д.Т. и И. П.. Уговорките с превозвача били осъществени от подсъдимият Д.. Всеки натоварен с пшеница товарен автомобил, бил претеглян на кантара на Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД от свидетелките М.С. или Я.А.. Непосредствено след претеглянето на товарния автомобил на товара в него, свид. Т. изготвял складова разписка , в която вписвал като доставчик своята фирма, получател „Тинком инвест" ЕООД, № и дата на предаване/ приемане на материални ценности, наименованието на базата, от която е натоварена пшеницата, количество- нето тегло, показатели за протеин, глутен и влага, peг. № на товарния автомобил и за приел, водача на този автомобил. От своя страна, представителите на „Тинком инвест" ЕООД в случая, лицата, извършили претеглянето и анализа, издавали  приемна бележка и съответно анализно свидетелство. Същите съдържали № и дата на съставяне, данни за доставчика, от къде е натоварено, peг. № на товарния  автомобил, количество- бруто, тара и нето, име и подпис на приемащия, а в анализното свидетелство се съдържали данни за доставчика, място на товарене, peг. № на товарен автомобил, № на приемната бележка, за която се отнася, бруто, тара и нето тегло, както и съответните качествени показатели на изследваната пшеница от конкретния товар. По този договор фактически и по документи е било вложено в складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „ Тинком инвест“  ЕООД - 947 040 кг. Това е и количеството, което било отразено в справка от 30.07.2014 г., съставена, сканирана и съхранена от свид. Я.А., на компютъра на „Тинком инвест" ЕООД, иззет като ВД по делото /том 8, л. 99/.

На 28.07.2014 г. била постигната договорка между свид. П.А.Т., в качеството му на ЕТ „Делишес- П.А."  и подс. Д.- като управител на „Тинком инвест“ ЕООД за продажба на 200 тона от вложената за съхранение пшеница от 947.040 тона. Събразно договорката, на 28.07.2014 г. е била издадена фактура № 76 от тази дата за продажба на 200 т. пшеница, реколта 2014 г., цена за 1 тон-280 лева, обща продажна цена 56 000 лева, която цена била платена от фирмата на Д.. По тази причина, в зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, в гр.Провадия останали на съхранение 747 040 кг. пшеница, собственост на „ЕТ-Делишес - П.А.".

 

На 22.07.2014 г., за поредна година между „ОВЕЧ АГРО" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от свид. Ж.И.Ж. и „Тинком инвест“ ЕООД, представлявано от управителя Т.И.Д. бил сключен договор № 9 от същата дата за влог на 1250 м/т. пшеница /том1, л.117-118/. Предметът на договора бил приемане, съхранение и експедиция на пшеницата, собственост на възложителя, в обособени силози - складови вместимости, находящи се в гр. Провадия и представляващи актив на изпълнителя. В същия договор били уговорени и съответните, дължими от вложителя цени: за приемане- 2 лева на метричен тон, за съхранение- 2 лева и за експедиция- 2 лева м/т. Цените са били уговорени без ДДС. Срок за съхранение – до 31.12.2014 г.

От началото на търговските си взаимоотношение – през 2010 -2011 г. свид. Ж. и подс. Д. имали коректни търговски отношения. При продажба на зърно, първо сключвали договор за продажба, изготвяли приемно- предавателни протоколи, свидетелят съставял декларация за произхода на стоката и била издавана фактура. При определяне на цената,  Д. калкулирал дължимата от свид. Ж. сума за съхранение и така заплащал за зърното по- ниска цена. Едва тогава, Д. извозвал зърното, вложено от в зърнобазата от представлваното от свид. Ж. дружество, извън нея.

Още на 22.07.2014 г. започнало извозването на пшеницата от базите на „ОВЕЧ АГРО" ЕООД до Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „Тинком инвест „ЕООД. Уговорено било, превозът на пшеницата от и до посочените складове да бъде извършен от товарни автомобили за сметка на „Тинком инвест" ЕООД. Водачите на товарните автомобили били Д.Т., Н. Г., Д.Е., И. П. и Г.Н.. Уговорките с превозвача били осъществени от подсъдимия Д.. Всеки натоварен с пшеница товарен автомобил, бил претеглян на кантара на Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД от свидетелките М.С. или Я.А.. Непосредствено след претеглянето, служителката при „ОВЕЧ АГРО" ЕООД И.К.Д. изготвяла пътно-прехвърлителна разписка, в която вписвала като доставчик „ОВЕЧ АГРО" ЕООД, получател „Тинком инвест" ЕООД, № и дата на предаване/ приемане на материални ценности, наименованието на базата, от която е натоварена пшеницата, количество- нето тегло, peг. № на товарния автомобил и водача на този автомобил. От своя страна, представителя на „Тинком инвест" ЕООД - в случая, лицето, извършило претеглянето на кантара на Зърнобазата и това, сторило анализа, издавали приемна бележка и съответно анализно свидетелство. Същите съдържали № и дата на съставяне, данни за доставчика, от къде е натоварено, peг. № на товарния автомобил, количество- бруто, тара и нето, име и подпис на приемащия, а в анализното свидетелство се съдържали данни за доставчика, място на товарене, peг. № на товарен автомобил, № на приемната бележка, за която се отнася, бруто, тара и нето тегло, както и съответните качествени показатели на изследваната пшеница от конкретния товар. По този договор фактически е било вложено в складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „ Тинком инвест" ЕООД – 1245 960 кг пшеница по ППР, а по складови бележки 1246 560 кг.

На 26.06.2014 г., за  поредна година, между свид. П.Я.П. като земеделски производител, с ЕИК ********** и „Тинком инвест“ ЕООД, представлявано от подс. Т.И.Д. бил сключен договор № 1 от същата дата за влог на 32.400 м/т. ечемик /том 5, л.200-201/. Предметът на договора бил следния : приемане, съхранение и експедиция на ечемик, собственост на възложителя, в обособени силози- складови вместимости, находящи се в гр. Провадия и представляващи актив на изпълнителя. В същият договор били уговорени и съответните, дължими от вложителя цени: за приемане- 2 лева на метричен тон, за съхранение- 2 лева и за експедиция- 2 лева м/т. Цените били уговорени без ДДС. Срок за съхранение-до 31.12.2014 г.

Извозването на ечемика от блоковете, обработвани от свид. П. ***, собственост на „Тинком инвест“ ЕООД било осъществено за нейна сметка, в автомобил, с водач М. Д., с peг. № В 5281 КА. Свид. П. придружавала всеки превоз на ечемик. Всеки натоварен с ечемик товарен автомобил, бил претеглян на кантара на Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД от свидетелките М.С. или Я.А.. Непосредствено след претеглянето на товарния автомобил на кантара, свид. П. изготвяла пътно- прехвърлителна разписка, в която вписвала като доставчик себе си и получател „Тинком инвест" ЕООД, № и дата на предаване/ приемане на материални ценности, наименованието на населеното място, където се намирал блока, от който бил натоварен ечемика, количество-нето тегло, peг. № на товарния автомобил и за прел - водача на този автомобил. От своя страна, представителят на „Тинком инвест" ЕООД- в случая, лицето, извършило претеглянето на кантара на Зърнобазата и това, сторило анализа, издавали приемна бележка и съответно анализно свидетелство. Същите съдържали № и дата на съставяне, данни за доставчика, от къде е натоварено, peг. № на товарния автомобил, количество- бруто, тара и нето, име и подпис на приемащия, а в анализното свидетелство се съдържали данни за доставчика, място на товарене, peг. № на товарен автомобил, № на приемната бележка, за която се отнася, бруто, тара и нето тегло, както и съответните качествени показатели на изследвания ечемик от конкретния товар. По този договор фактически било вложено в складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „ Тинком инвест" ЕООД - 32.400 м./т. ечемик, с вложител свид. П. като земеделски производител.

Общото количество ечемик, влагано в зърнобазата в гр. Провадия на „Тинком инвест" ЕООД в периода от 26.06. до 03.07.2014 г. било 125 500 кг. Видно от изготвените справки, на 17.07.2014 г. от складовете на същата зърнобаза, по разпореждане на  Д. са били натоварени и извозени на Пристанище Варна общо 127 780 кг. ечемик, т.е. и с ечемикът, вложен за съхранение в зърнобазата в гр. Провадия от ЗП П.Я.П. с общо тегло 32400 кг. Т.Д. се разпоредил, като го е продал, който факт е останал неизвестен за вложителката, към момента на осъществяване на разпореждането.

След като започнала жътвената кампания на пшеницата, между свид. П.Я.П. като земеделски производител, с ЕИК ********** и подсъдимия Т.И.Д.- като управител и представляващ „ Тинком инвест „ЕООД бил сключен още един договор - № 2 от 30.06.2014 г. за влог на 28.320 м/т. пшеница /том 5, л.210-211/. Предметът на договора бил приемане, съхранение и експедиция на пшеница, собственост на възложителя, в обособени силози- складови вместимости, находящи се в гр. Провадия и представляващи актив на изпълнителя. В същия договор били уговорени и съответните, дължими от вложителя цени: за приемане- 2 лева на метричен тон, за съхранение- 2 лева и за експедиция- 2 лева м/т. Цените били уговорени без ДДС. Срок за съхранение- до 31.12.2014 г.

Извозването на пшеницата от блоковете, обработвани от свид. П. ***, собственост на „Тинком инвест“ ЕООД е било осъществено за нейна сметка,  отново с автомобил, с водач М. Д., с peг. № В 5281КА и т.а. с peг. № В 5296, с водач Г.А.. Свид. П. придружавала всеки превоз на пшеница. Всеки натоварен с пшеница товарен автомобил, бил претеглян на кантара на Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД от свидетелките М.С. или Я.А.. Непосредствено след претеглянето на товарния автомобил, свид. П. изготвяла пътно- прехвърлителна разписка, в която вписвала като доставчик себе си и получател „Тинком инвест" ЕООД, № и дата на предаване/ приемане на материални ценности, наименованието на населеното място, където се намирал блока, от който е била натоварена пшеницата, количество- нето тегло, peг. № на товарния автомобил и за прел- водача на този автомобил. От своя страна, представителя на „Тинком Инвест“, лицето, извършило претеглянето на кантара на Зърнобазата и лицето сторило анализа, издавали приемна бележка и съответно анализно свидетелство. Същите съдържали № и дата на съставяне, данни за доставчика, от къде е натоварено, peг. № на товарния автомобил, количество- бруто, тара и номер, име и подпис на приемащия, а в анализното свидетелство се съдържали данни- за доставчика, място на товарене, peг. № на товарен автомобил, № на приемната бележка, за която се отнася, бруто, тара и нето тегло, както и съответните, качествени показатели на изследваната пшеница от конкретния товар. По този договор фактически е било вложено в складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „Тинком инвест" ЕООД - 28.320 м./т. пшеница, с вложител свид. П. като земеделски производител.

На 28.07.2014 г. между свид. Й.Д.С. като земеделски производител, с ЕИК ********** и подсъдимия Т.И.Д.- като управител и представляващ „Тинком инвест“ ЕООД  бил сключен договор № 7 от 28.07.2014 г. за влог на 25.080 м/т. пшеница /том 5, л 224-226/. Предметът на договора бил приемане, съхранение и експедиция на пшеница, собственост на възложителя, в обособени силози- складови вместимости, находящи се в гр. Провадия и представляващи актив на изпълнителя. В същия договор били уговорени и съответните, дължими от вложителя цени: за приемане- 2 лева на метричен тон, за съхранение- 2 лева и за експедиция- 2 лева м/т. Цените са били уговорени без ДДС. Срок за съхранение- до 31.12.2014 г.

Извозването на пшеницата от блоковете, обработвани от свид. С. до Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „Тинком инвест“ ЕООД  било осъществено с товарен автомобил, с водач М. Д., с peг. № В 5281КА и т.а. с peг. № В 5296, с водач Г.А.. Свид. С. организирал товаренето на пшеницата от блока, а синът му- свид. Д.Й. Д. придружавал всеки превоз на пшеница. Всеки натоварен с пшеница товарен автомобил, бил претеглян на кантара на Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД от свидетелките М.С. или Я.А.. Непосредствено след претеглянето на товарния автомобил, представителят на „Тинком инвест" ЕООД- в случая, лицето, извършило претеглянето на кантара на Зърнобазата и това, сторило анализа, издавали приемна бележка и съответно анализно свидетелство. Същите съдържали № и дата на съставяне, данни за доставчика, от къде е натоварено, peг. № на товарния автомобил, количество- бруто, тара и нето, име и подпис на приемащия, а в анализното свидетелство се съдържали данни за доставчика, място на товарене, peг. № на товарен автомобил, № на приемната бележка, за която се отнася, бруто, тара и нето тегло, както и съответните качествени показатели на изследваната пшеница от конкретния товар. По този договор фактически е било вложено в складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „ Тинком инвест" ЕООД - 25.080 м./т. пшеница, с вложител свид. С. като земеделски производител.

Свидетелката Н.Д.Б. била едноличен собственик на капитала и управител на „Балеви агро" ЕООД. От 2009 г., дружеството занимавало с производство и продажба на земеделска продукция. В тази връзка, през следващите  години, между „Балеви агро“ ЕООД и „Тинком инвест" ЕООД, представлявано от подс. Т.Д. били осъществявани търговски взаимоотношения, свързани със съхранение на земеделска продукция /зърно/ в складовете на Зърнобаза гр. Провадия, собственост на „Тинком инвест" ЕООД, както и търговия- продажба на зърно на „Тинком инвест" ЕООД. През стопанската 2014 г., свид. Б., като управител на „Балеви агро" ЕООД сключила две сделки с „Тинком инвест „ЕООД за продажба: първата от тях за продажба на около 100 тона пшеница и ечемик, като същите били фактурирани и продажната цена е била платена на продавача. А втората- за продажба на 100 т. слънчоглед, реколта от същата стопанска година, по която сделка била издадена фактура и сумата била платена. От общо произведеното количество слънчоглед от „Балеви агро" ЕООД останали 39 280 кг, които по устен договор между свид. Б. и подс. Т.Д., в качеството му на управител на „Тинком инвест" ЕООД били извозени и разтоварени в складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, с цел съхранение до намиране на купувач за това количество. Целта на свид. Б. била да изчака вдигането на цената на слънчогледа и получаване на по-добра печалба от продажбата му.

В изпълнение на така сключения устен договор за влог, на 13.09.2014 г. започнало извозването на слънчогледа от обектите на „Балеви агро" ЕООД до складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „Тинком инвест" ЕООД. Извозването на слънчогледа било за сметка на „Балеви агро“  ЕООД и било осъществено от товарни автомобили, с водачи Т. Борисов, Здравко З., Бисер Т. и Г.А.. Всеки натоварен със слънчоглед товарен автомобил, бил претеглян в присъствието на свид. Б. на кантара на Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД от свидетелките М.С. или Я.А.. Непосредствено след претеглянето на товарния автомобил, представителя на „Тинком инвест" ЕООД- в случая, лицето, извършило претеглянето на кантара на Зърнобазата и това, направило анализа, издавали приемна бележка и съответно анализно свидетелство. Същите съдържали № и дата на съставяне, данни за доставчика, от къде е натоварено, peг. № на товарния автомобил, количество - бруто, тара и нето, име и подпис на приемащия, а в анализното свидетелство се съдържали данни за доставчика, място на товарене, peг. № на товарен автомобил, № на приемната бележка, за която се отнася, бруто, тара и нето тегло, както и съответните качествени показатели на изследвания слънчоглед от конкретния товар. От своя страна, свид. Б. съставяла пътно-прехвърлителна разписка. По този договор фактически е било вложено в складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „ Тинком инвест" ЕООД - 39.280м./т. слънчоглед, с вложител свид. Б. - в качеството й на управител на „Балеви агро" ЕООД.

Професионална гимназия по селско стопанство „Земя", гр. Провадия, ЕИК 00087578 била контрагент на „Тинком инвест" ЕООД от 2009 г., с предмет на търговските им правоотношения                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          - приемане, съхранение и експедиция на произведена от гимназията земеделска продукция-зърно пшеница и слънчоглед. Освен това, „Тинком инвест" ЕООД често било и купувач на продукцията на гимназията, която вече била вложена за съхранение в Зърнобазата в гр. Провадия.

През време на жътвената кампания на 2014 г., свид. В.Т.С.- като директор на гимназията се уговорила с подс. Д. за пета поредна година да бъдат вложени за съхранение в складовата база на „Тинком инвест" ЕООД, в гр. Провадия ожънатата през тази година пшеница, както и по-късно, слънчогледа, чиято жътва предстоял. Уговорили се да започне извозването на земеделската продукция, като съобразно общото количество, премерено на кантара на Зърнобазата, след това да бъде сключен и договор за влог. Така и сторили, като било осъществено извозването с наети от свид. С. товарни автомобили, меренето на кантара на зърнобазата от служителите на „Тинком инвест" ЕООД, в присъствието на домакина на гимназията, документирането на приемането - чрез съставяне на приемни бележки от служителките в зърнобазата и на анализни свидетелства относно качествените показатели на приеманата продукция, и изсипването в складовете на Зърнобазата в гр. Провадия.

Приетото в Зърнобазата на „Тинком инвест“ ЕООД в гр. Провадия, зърно- пшеница от този вложител било 63 080 кг. Веднага след приключване на приемането, на същата дата- 14.07.2014 г., между свид. В.Т.С.-като директор на Професионална гимназия по селско стопанство „Земя", гр. Провадия и  Т.И.Д., като представляващ „Тинком инвест“ ЕООД  бил сключен договор за влог № 4, за влог на 63.080 м./т. пшеница . Предметът на договора бил приемане, съхранение и експедиция; на пшеница, собственост на възложителя, в обособени силози- складови вместимости, находящи се в гр. Провадия и представляващи активи на изпълнителя. В същия договор били уговорени и съответните, дължими от вложителя цени: за приемане- 2 лева на метричен тон, за съхранение- 2 лева и за експедиция- 2 лева м/т. Цените били уговорени без ДДС. Срок за съхранение- до 31.12.2014 г.

През месец септември предстояла жътвата на слънчогледа. Свид.С. и подс. Д. отново постигнали съгласие за влагане на слънчогледа за съхранение в складовете на същата зърнобаза и започнало извозването му. На 18.09.2014 г., е бил сключен договор за влог № 10 /т.1 л. 256-258/ на 58 м./т. слънчоглед. Предметът на договора бил приемане, съхранение и експедиция на слънчоглед, собственост на възложителя, в обособени силози-складови вместимости, находящи се в гр. Провадия и представляващи актив на изпълнителя. В същия договор били уговорени и съответните, дължими от вложителя цени: за приемане- 2 лева на метричен тон, за съхранение- 2 лева и за експедиция- 2 лева м/т. Цените били уговорени без ДДС. Срок за съхранение-до 31.12.2014 г.

Извозването се извършвало с наети от свид. С. товарни автомобили, тегленето на кантара на Зърнобазата се извършвало от служители на „Тинком инвест" ЕООД, в присъствието на домакина на гимназията и приемането на слънчогледа се удостоверявало с издаване на приемни бележки, а качеството му- с анализни свидетелства, изготвени от свид. Иванова. Така приетият в Зърнобазата на „Тинком инвест „ЕООД в гр. Провадия слънчоглед от този вложител бил 58.46 м./т.

През инкриминирания период имало и други вложители на ечемик в зърнобазата - ЗП П. ***, „Даяни 2000“ и ЗП Кристиян И., но вложените от тях количества не били включени в предмета на обвинението. През този период в Зърнобазата на  „Тинком инвест" ЕООД в гр. Провадия бил оставян за съхранение слънчоглед и от други вложители, освен описаните по-горе, но вложените от тях количества, не предмет на разследване по делото. През инкриминирания период в Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД в гр. Провадия, пшеница е била оставяна за съхранение и от други вложители, освен горепосочените, чийто количества обаче не са включени в предмета на разследване по делото, а те били следните: „Даяни 2000“, ЗП Я.Вътев, „Бул Брадърс“, „Агропрестиж“, ЗП Кристиян И., ЗП Асен Ангелов, „Агрокомфорт 2008“, ЗП Роден Г., ПТК „Единство“, ЕТ „К.а П.“ и ЗП „Извор“.

Преди началото на жътвата на пшеницата между „Тинком инвест" ЕООД, представлявано от подс.Д. и „Хранекспорт БГ" ООД, представлявано от пълномощника Чавдар Веселинов Трифонов на 02.06.2014 г., в гр. Бургас бил сключен договор за покупко- продажба на фуражна пшеница, доставка СРТ пристанище Варна, с предмет на договора- 2000 м./т. фуражна пшеница при цена 310 лв за един метричен тон. Като клауза в договора било отразено, че продавачът гарантирал, че стоката е негова собственост и върху нея нямат права трети лица. Уговорено било място на доставка- Пристанище Варна и срок за доставка- 15.07.2014 г.- 31.07.2014 г. Количества за доставка на ден - минимум 500 м./т. Превозът било уговорен да е за сметка на продавача. Качеството на стоката се определяла за всяко превозно средство, на Пристанище Варна, въз основа на анализно свидетелство, издадено от независима контролираща организация, определена от купувача. Количеството на стоката се определяло по кантарни бележки, издадени от пристанище Варна.

В средата на месец юли 2014 г., от „Хранекспорт БГ" ООД изискали изпълнение на договора, а подс.Т.Д. знаел, че „Тинком инвест" ЕООД няма налично или договорено за изкупуване количество от 2000 м./т. пшеница и затова решил да продаде количеството пшеница, намиращо се в Зърнобазата в гр. Провадия, което било оставено от собствениците на зърното за съхранение в същата тази база. В изпълнение на това си решение, разпоредил започване на товаренето на пшеницата от складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, вложена от горепосочените вложители, а и от други такива, чийто зърно не е включено в предмета на разследването по настоящето дело, но чийто количества са били около 588 м/т. Организирал и транспортирането на тази пшеница до Пристанище Варна с товарни автомобили. При натоварването на всеки един автомобил се съставяла пътно- прехвърлителна разписка, в която като изпращач било посочвано собственото му търговско дружество- „Тинком инвест" ЕООД, място на товарене - гр. Провадия, дата на съставяне на ППР, име на водача, № на товарния автомобил, № на ремаркето, получател- „Хранекспорт- Севан", пристанище Варна, за кой кораб е предназначено количеството, вид на товара- пшеница, неговото бруто, тара и него на товара. След претегляне на кантара на пристанище Варна- Изток, везна Запад, била изготвяна кантарна бележка.

Както беше отразено по-горе, част от пшеницата на кооперация „Изток“, гр.Шабла директно била извозвана на Пристанище Варна – на склад или направо на кораб без да постъпва в Зърнобазата в гр.Провадия, както е по договор.

Разпореждането с пшеницата на вложителите, намираща се  в Зърнобазата в гр. Провадия, подс. Т.Д. осъществил по следния начин:

В периода 19-29 юли 2021 г., на 64 различни товарни автомобили с ремаркета, управлявани от различни водачи,  /някои от които разпитани като свидетели/ от зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД в гр. Провадия била натоварвана пшеница. Съставяни били пътно-прехвърлителни разписки от името на „Тинком инвест" ЕООД като доставчик. Пшеницата е била претеглена на кантара на Пристанище Варна и била съставяна кантарна бележка с № и дата и пшеницата била разтоварвана на м/к „Марто" /том 19, л.25-151/

След приключване на доставките, била издадена фактура от „Хранекспорт БГ" ООД с № 3029/14.07.2014г. за 2000 м./т пшеница, реколта 2014 г., по цена за един метричен тон 310 лева и обща цена- 620000 лева, с доставчик „Тинком инвест" ЕООД. Плащане към доставчика е извършено на 18.07.2014 г., и на 25.07.2014 г. Тъй като фактически доставената пшеница била не точно 2000 м./т., а  2024.720 м/т., била издадена допълнително фактура № 3036/31.07.2014 г., за горницата от 24.720 м/т пшеница на обща стойност 7663.20 лв., която била платена на „Тинком инвест" ЕООД на 21.08.2014 г. / том 19/.

На 02.04.2014 г., между  Т.Д., като управляващ и представляващ „Тинком инвест" ЕООД- като продавач и Н. С. М.- като представител на „Манекс сън" АД- купувач, в гр. Варна е бил сключен договор за покупко- продажба на българска пшеница, реколта 2014 г., доставка - в склада на купувача в с. Слънчево, обл. Варна или на Пристанище Варна /Изток, Запад/ или Пристанище Леспорт с предмет на договора- 2000 т. българска пшеница реколта 2014 г. при цена 320 лв. на тон. Доставка - до 30.08.2014 г. Превозът било уговорено да е за сметка на продавача.

На 03.04.2014 г. и на 07.04.2014 г., на две вноски, съответно от 440 000 лева и 200 000 лева, т.е. цялата покупна цена в размер на 640 000 лева е била платена авансово от купувача на продавача / том 1, л. 183 и 184/

В началото на месец август 2014 г., от „Манекс сън" АД поискали изпълнение на договора, доколкото жътвата на пшеницата вече била приключила. Към този момент, „Тинком инвест" ЕООД не разполагало със собствени количества пшеница. Поради тази причина, Т.Д. разпоредил започване на товаренето на пшеницата от складовете на зърнобазата в гр. Провадия, вложена от посочените по-горе вложители, а и от други такива, чието зърно не е включено в обхвата на обвинителния акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното дело. Подс.Д. организирал и транспортирането на тази пшеница до с. Слънчево, обл. Варна с товарни автомобили. След претегляне на кантара на купувача, била изготвяна кантарна бележка.

Разпореждането с пшеницата на вложителите в Зърнобазата в гр. Провадия, по този договор, подсъдимият Д. осъществил в периода 6-19 август 2014 г. като  на 60 различни товарни автомобили с ремаркета, управлявани от различни водачи,  /някои от които разпитани като свидетели/ от зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД в гр. Провадия била натоварвана пшеница. Доставяна била до с.Слънчево, където била измервана на кантара на „Манекс сън" АД. Съставяни били кантарни бележки и пшеницата е била разтоварвана в складовете на купувача / том 1, л.189-248/.

Свидетелят В.М.  не знаел какво е станало с извозената от гр. Шабла пшеница на Кооперация „Изток", считал, че зърното на кооперацията се намира на съхранение в складовете на Зърнобазата на „Тинком инвест" в гр. Провадия, или на склад в Пристанище Варна.

На 02.09.2014 г. в гр.Варна, в качеството си на представляващ Кооперация „Изток", гр. Шабла, свид.М. като вложител сключил с „Тинком Инвест" ЕООД, представлявано от подс.Д. - като изпълнител втори договор за съхранение за 2014 г., вече на слънчоглед, с място на съхранение - Зърнобаза гр. Провадия, собственост на изпълнителя, и с предмет на договора: приемане, съхранение и експедиция на 1330 метрични тона слънчоглед , в обособена силозно- складова вместимост в тази база за срок до 31.12.2014 г. В договора /том 1, л. 45-47/ били уговорени и съответните, дължими от вложителя цени: за приемане- 2 лева на метричен тон, за съхранение- 2 лева и за експедиция- 2 лева м/т. Цените били уговорени без ДДС.  

В изпълнение на този договор, още същият ден- 02.09.2014 г. започнало товаренето на слънчогледа от складовете на Кооперация „Изток", гр.Шабла с цел извозването му до Зърнобазата в гр. Провадия. Това било намерението и с това съзнание е било разрешено товаренето на слънчогледа на товарни автомобили от свидетеля М..  Подс.Д. обаче, решил да разтовари слънчогледа на кооперацията не в складовете на „Тинком инвест", в гр. Провадия както е по договора, а в нает от него склад, намиращ се в района на Пристанище Варна. Разпореждането относно мястото на разтоварване било давано след като слънчогледа вече бил натоварен на камионите, като подсъдимият указвал всеки от тях къде да се разтовари. След като разтоварил в склада на пристанището няколко камиона, от „Каргил България" ЕООД поискали изпълнение на сключения с Т.Д. договор за доставка на слънчоглед. По тази причина, на втория - третия ден, от започването на извозването на слънчогледа от Шабла,  Д. взел решение част от автомобилите да ги отклонява за разтоварване директно към морски кораб „Алма", товарен в този момент от фирми - износители на слънчоглед, една от които била фирма- „Каргил България" ЕООД, с която той - като управляващ „Агро Тинком“ ЕООД вече имал сключен договор за продажба на такава земеделска продукция /слънчоглед/, поради което доставката на слънчогледа, собственост на Кооперация „Изток“ се оформяла документално като доставки не от името на истинския собственик на слънчогледа и вложител /кооперацията/, а от името и за сметка на тази негова фирма - „Агро Тинком" ЕООД.

Между „Агро Тинком" ЕООД, представлявано от  Д. и „Каргил България" ЕООД имало сключен договор за доставка на слънчоглед: с № POF010340814 от 27.08.2014 г. за доставка на 500 м/т. и анекс към него от 10.09.2014 г. за доставка на още 950 м./т. /при цена за 1 м/т. по основния договор 520 лева, а по анекса към него- 552 лева. /л. 90-97, том 13/.

Останалата част от слънчогледа на кооперация „Изток“ гр. Шабла, която била разтоварена в наетия от „Тинком инвест“ ЕООД склад на пристанище Варна, след това била също продадена на „Крагил България" ЕООД по така посочените по- горе договор за доставка и анекс към него, но от името и за сметка на „Агро Тинком" ЕООД, собственост на  Д.. На същия купувач, през този период от време - от 02.09.2014 г. до края на месец септември 2014 г. са били продадени и 39-те тона слънчоглед, собственост на „Балеви агро", както и 58.460 тона слънчоглед, собственост на Професионалната гимназия по селско стопанство „Земя", гр. Провадия, които количества вече били вложени за съхранение в складовете на Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, в гр. Провадия. Общото количество на слънчогледа на тези три вложителя, по договорите им за съхранение с „Тинком инвест" ЕООД за 2014 г., чието владение фактически е било предадено на управителя -  Д. за съхранение и пазене е било 1433 900 кг. Видно от приложените по делото фактури, предоставени от „Каргил България" ЕООД, това дружество- износител на слънчоглед е изкупило и заплатило на „Агро Тинком" ЕООД следните количества и суми: по фактура № 693/11.09.2014 г.- 280.440 т. слънчоглед по основния договор, посочен по- горе, по цена на тон 520 лева, общо 145 828.80лв. /том 18, л.85/; по фактура № 696/15.09.2014 г., по основния договор, 212.440 т. слънчоглед, с ед.цена 520 лева, обща сума-110468.80 лева /том 18, л.86/; фактура 692/10.09.2014 г., по анекса към договора, 56.180 т., по ед.ц. 552 лв., обща сума- 31011.36 лв. /том 18, л.91/; фактура № 695/12.09.2014 г., 199.900 т. слънчоглед, по анекса към договора, с ед.ц. 552 лв., общо 110344.80 лв. /том.18, л.92/; по фактура № 710/30.09.2014 г., по анекса към договора, 263.580 т. слънчоглед, ед.цена 552 лв., общо 145 496.16 лв. /том 18, л.93/; по фактура 713/01.10.2014 г., по анекса към договора, 268.120 т. слънчоглед, по ед.ц. 552 лева, обща стойност 148002.24 лева /том 18, л.94/; по фактура № 714/02.10.2014 г., по анекса към договора, ед.ц. 552 лв; 113.240 т. слънчоглед, обща сума 62508.48 лв./том 18, л.95/ и фактура № 716/03.10.2014 г. по анекса, ед.ц. 552 лева, 50 тона слънчоглед, обща стойност 24600 лева. , т.е. общо 1 443 900 кг. слънчоглед.

Слънчогледът, собственост на Кооперация „Изток" бил натоварван в гр. Шабла на товарни автомобили с ремаркета/гондоли/, собственост на ЕТ „Дар - Д. В."  гр. Балчик. Подсъдимият давал разпорежданията относно мястото на разтоварването на слънчогледа на свид.П. В., който реално организирал транспортната дейност на ЕТ, а последният от своя страна уведомявал водачите на автомобилите къде точно да разтоварят конкретния товар.

При натоварването на слънчогледа, в Кооперация „Изток", гр. Шабла, били изготвяни пътно- прехвърлителни разписки, в които били вписвани- № и дата на съставяне, вид на товара, брутно тегло, тара, нетно тегло, товарен автомобил- рег.№, ремарке №, водач, изпращач, получател. Подсъдимият Д., извършвайки разпореждания, противно на договорените условия с вложителя, отклонявал автомобилите със слънчоглед към Пристанище Варна, където бил разтоварван товара в нает от него склад, или директно на кораб. След това той разпореждал на свой представител, да състави  пътно-прехвърлителни разписки от името на „Агро тинком" ЕООД - като доставчик, с които ППР той предавал слънчогледа на „Каргил България" ЕООД. В тях обаче не се съдържал номер на ППР, а само дата на съставянето. Водачите на т.а. били със същите имена, както и управляваните от тях автомобили и номера на ремаркета. ППР от името на „Агро Тинком" ЕООД, собственост на Д. били изготвяни преди претеглянето на товара на кантара на пристанището и в тях били вписвани същите количества на слънчогледа-бруто, тара и нето тегла, каквито са били измерени за всеки един от товарните автомобили на кантара на Кооперация „Изток" гр. Шабла и вписани в издадените от тях ППР.

При извършеното претърсване и изземване в офиса на Т.Д. са били намерени и иззети, комплектовани една с друга двете ППР- тази на Кооперация „Изток" и издадената от името на „Агро тинком" ЕООД ППР с идентични други данни, вписани в нея, освен мястото на товарене- в първия случай било вписано- гр. Шабла, а във втория- склад Варна /том 13, л.2-54/. Това били ППР, по които слънчогледът директно е бил товарен на м/к „Алма".

Същевременно, за претегленото количество зърно, служител при „Пристанище Варна" ЕАД, Складова база, по силата на договореност с „Тинком инвест“ ЕООД, съставял кантарни бележки. Това били случаите, в които зърното се разтоварвало от товарния автомобил в склад, нает от „Тинком инвест" ЕООД, намиращ се в района на пристанището. В тези кантарни бележки било отразявано - № и дата на съставяне, вид зърно, товародател, товарене от.., на..., на кой кораб, кога кораба е пристигнал, влекач, ремарке/гондола, бруто, тара и нето тегло, час на започване, час на завършване, оператор, данни за водач. В кантарните бележки, издавани от пристанището, касаещи доставка на слънчоглед в склад, намиращ се в района на пристанището, които са били намерени и иззети от офиса на подс. Т.Д., е било вписано като товародател и получател „Тинком инвест" ЕООД, а към всяка от тези бележки е имало приложена ППР, издадена от Кооперация „Изток" гр. Шабла / том 15/.

На 02.09.2014 г. започнало товаренето и извозването на слънчогледа от гр. Шабла, собственост на Кооперация „Изток", което продължило до 17.09.2014 г. вкл. и било извършено по следния начин  - на 36 товарни автомобила с ремаркета/гондоли/, управлявани от различни водачи, бил натоварван слънчогледа. Съставяни били пътно-прехвърлителни разписки. След претегляне на кантара на Пристанище Варна- Изток били съставяни кантарни бележки и слънчогледа бил разтоварван в наетия от „Тинком инвест" ЕООД склад, находящ се в района на пристанището, /том 15, л.99- 258/. Друга част от слънчогледа  бил натоварен и извозен с 14 товарни автомобила с ремаркета/гондоли/, управлявани от различни водачи. За всеки т.а. била съставяна пътно-прехвърлителна разписка. След пристигане на товара на Пристанище Варна- Изток, от неустановен служител на  Д. била съставена друга пътно-прехвърлителна разписка от същата дата, със същите водач и товарен автомобил, същите бруто, тара и нето тегла на слънчогледа. В така съставената нова ППР било вписано като изпращач дружеството „Агро Тинком" ЕООД, собственост на подсъдимия и място на товарене склад Варна, с получател „Каргил България". Слънчогледът бил разтоварван на м/к „ Алма". От офиса на Д. били иззети всеки две ППР, скрепени една след друга, /том 13, л.2-27/.

Всички количества слънчоглед, разтоварен в наетия от  Д. склад, находящ се в Пристанище Варна, той продал на „Каргил България" ЕООД, но от името на „Агро Тинком" ЕООД, в изпълнение на горепосочените договори за доставка и били натоварени на м/к „Алма". В хода на досъдебното производство от страна на купувача „Каргил България“ ЕООД били представени всички документи по сделката / т.17 от ДП/.

От предоставените от Национална служба по зърното декларации, подавани през 2014 г. от „Тинком инвест" ЕООД /том 6, л. 119-126/ се установява, че:

-          към 31.05.2014 г. дружеството декларирало количества зърно на влог – 0 т., а като собствено зърно 7 тона пшеница;

-           към 30.09.2014 г., дружеството декларирало количества зърно на влог, а именно: пшеница 5221 тона, ечемик- 32 тона и декларирало собствено зърно - 0 тона;

-          към 31.10.2014 г., дружеството декларирало количества зърно на влог, а именно: пшеница 5221 тона, слънчоглед 1395 тона, ечемик 32 тона и декларирало собствено зърно: пшеница 3841 тона, царевица 1762 тона, слънчоглед 1472 тона, ечемик 3249 тона и рапица 636 тона.

 

На 03.10.2014 г., подс. Т.Д., като едноличен собственик на капитала на „Тинком инвест" ЕООД е прехвърлил изцяло дружествените си дялове /общо 5 дяла с номинална стойност на всеки от тях от по 1 000 лева/ на свид. Н. Н. С.. Сделката била извършена и нотариално заверена от помощник-нотариус Кремена Колева - Янакиева на нотариус И.О., вписана в Нотариалната камара под № 561, с район на действие- района на PC Варна.

Свид. Н. С. пристигнал на 30.09.2014 г. от  СР Виетнам, където живеел за постоянно от 2013 г. Там той разговарял с лице, на което знае личното име – Катерин, което му предложило да стане собственик на фирма, която имала задължения към НАП и Банка „ДСК“. С. щял да бъде собственик по документи, а хората щели да си движат фирмата. Той се съгласил, пристигнал в България и чрез посредника се запознал с подс.Д.. Твърди, че е подписвал документи и декларации, но не знае какви, както и с какво съдържание. Същият не е посещавал зърнобазата в гр.Провадия и не е извършвал действия по ръководенето на фирмата. Свид. Н. С., на 20.10.2014 г. подписал пред нотариус няколко декларации, в това число и такива, с които декларирал, че приема за съхранение всички ония количества зърно, които били вложени от вложителите: Кооперация „Изток" гр. Шабла, ПГСС „Земя", гр. Провадия, „Овеч агро" ЕООД, ЗП П.П. и ЗП Й.Д.. В отделна декларация, от 03.10.2014 г. същият декларирал, че приема целия архив, счетоводни книги и програма на „Тинком инвест" ЕООД и същите му били предадени с надлежен протокол. Свид. Н. С. подписал и няколко пълномощни и други декларации, /декларации и пълномощни са приложени в том 16, л. 262-346/.  С. не е получавал документите на фирмата, в т.ч. и счетоводни и не знаел къде се намират. Показанията му относно декларациите за наличност на зърното на вложителите и счетоводната документация на фирмата изцяло кореспондират с намерените в офиса на подс. Д. счетоводни документи, както и с тези, предоставени от фирмите-купувачи на зърното, а също и от намерените справки на дружеството, съхранени на иззетия компютър от зърнобазата.

Единият от документите, които свид.Н. С. подписал преди да отпътува от Р.България за СР Виетнам било пълномощно, заверено от нотариус И.О.на 21.10.2014 г. / том 3, л.37/, с което упълномощавал свид. Светла Богданова Т. да го представлява пред НАП и да извършва всички правни действия пред това учреждение, от името и за сметка на „Тинком инвест" ЕООД.

След подписването на множество документи в кантората на нотариус Обретенова през периода 03 - 21.10.2014 г., с които е дал възможност на подсъдимия Т.Д. и приближени нему хора /счетоводител, адвокат, шофьор и др./ да се разпореждат с имуществото на дружеството, на 22.10.2014г. свид.Н. С. отлетял за  СРВиетнам.

        Завърнал се в Р България през м.февруари 2015 г., когато подписал още пълномощни и декларации, че дружество няма данъчни и осигурителни задължения.          

През месец октомври 2014 г. свид. Т. била посетена в офиса на счетоводната  фирма „Акредитив МС" ЕООД, находящ се в гр. София, ж.к. „Белите брези", ул. „Смърч", № 14 от непознато за нея лице от мъжки пол, което й заявило, че търсил счетоводно обслужване на фирмата му, която местила седалището си от гр. Варна в гр. София. Попитал за цената на услугата, като свид. Т. му отговорила, че не може да му каже, тъй като не знае какъв е обема на работа на фирмата, персонал и т.н. Мъжът не носил никакви документи на фирмата си. Разбрали се да регистрира седалището на фирмата на адреса на нейния офис, като му го записала ведно с нейните лични данни, за да й направи нотариално заверено пълномощно за пред НАП. Такова пълномощно не й било донесено на ръка, а получила по куриер. Това било пълномощното от 21.10.2014 г., подписано от свид. С.. От тогава, тя водила счетоводството на „Тинком инвест" ЕООД и подавала данъчни декларации пред НАП, НОИ, както и такива пред НСЗ. Фирмата имала трима служители, данни за които получила от бившата счетоводителка свид.В.К.. С нея комуникирала на телефон: **********. От нея получила и първите данни за съхраняваното зърно от „Тинком инвест" ЕООД, като ги вписала в три поредни декларации, които подала до Националната служба по зърното за месеците ноември и декември 2014 г., както и за м.януари 2015 г. До месец май 2015 г., свид. Т. била осчетоводила в счетоводството на това дружество само фактури за платени ток, телефон, някой покупки на материали /бои, болтове и др./ и заплати. Само с тези документи разполагала, тъй като никой не й бил предал счетоводна документация и регистри - нито в оригинал, нито в копия относно дейността на дружеството преди месец октомври 2014 г. Лично не познавала предишния собственик подс. Т.Д., но на няколко пъти разговаряла с него по телефон, като се свързвала на тел. № ********** или 052 601 146. Разговорите били свързани преди всичко с необходимите й документи на фирмата. По принцип, фактурите за ток и телефон пристигали при нея по куриер или били изпращани по електронна поща от предишната счетоводителка на фирмата свид.В.К.. Свидетелката не може да каже дали реално е виждала новия собственик на фирмата и дали единствения човек, който се е представил като такъв първия път през месец октомври 2014 г. е бил този нов собственик. Представила е копия от счетоводните документи на фирмата, с които разполага. Видно от тях, налице са фактури за закупуване на бои, болтове, разклонители и др., в които като МОЛ на „Тинком инвест" ЕООД е вписано името на подс. Т.Д. /том 3/.

В началото на месец септември 2014 г., свид. П.А.Т. се свързал по телефона с подс. Т.Д. и го уведомил, че възнамерявал да продаде пшеницата си, която е вложил за съхранение в зърнобазата на „Тинком инвест" в гр. Провадия.  Д. му казал, че цената ще се вдигне и трябва да изчака. В началото на месец октомври 2014 г., свид. Т. решил отново да потърси Д., като искал да си продаде пшеницата, като предложил да си продаде и царевицата, която вече бил ожънал. Последния отказвал среща като изтъквал различни предлози, че пътувал, че бил на лов и т.н. Свид.Т. продължил да звъни по телефона на  Д., но той не отговарял на обажданията му. Междувременно Т. намерил купувач за царевицата си и на 04.11.2014 г. отишъл с него с камион да претеглят царевицата на кантара в Зърнобазата в гр.Провадия. На место свид.Т. установил, че базата е заключена, кантара не работи и там се намират само двама пазачи. Обезпокоен за вложеното си в базата зърно свид. Т. на два пъти ходил до офиса на подс. Д., като служителките му го уведомявали, че  Д. бил извън града и, че те също не можели да се свържат с него, но уверявали свидетеля, че когато се свържат ще предадат за посещенията. Веднъж, свид. Т. търсил подсъдимия и в складовата му база, намираща се в западната част на гр. Варна, посока с. Тополи. Пазачът на базата му казал, че нямал връзка с Д. и не можел да го допусне в обекта. И след като отишли заедно с други вложители до зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „Тинком инвест" ЕООД и не били допуснати в нея, свид. Т. подал жалба в прокуратурата.

В резултат на обстоятелството, че ЕТ „Делишес- П.А."*** е бил лишен от възможността да реализира на пазара вложената за съхранение земеделска продукция в Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, в гр. Провадия, в следствие на присвояването на зърното от подс. Д., едноличният търговец изпаднал в тежко финансово състояние. Бил изправен пред невъзможност да изплати дължимите ренти, което наложило да изтегли кредит. Тъй като не могъл своевременно да се разплати с доставчиците на семена, торове и препарати, се наложило да плаща неустойки по договорите. Поради това, че фактически останал без оборотни средства, като тези финансови проблеми продължили дълго, включително и по време на първоинстанционното поризводство. Наложило се да тегли няколко кредита /том 3, листи 204-221/.

В началото на месец октомври 2014 г., счетоводителката на ПГСС „Земя" се свързала с подс. Т.Д. и го попитала дали желае да закупи 30 тона от вложената в Зърнобазата в гр. Провадия пшеница на гимназията. Тя се обърнала към него защото през годините, когато били влагали за съхранение зърно на гимназията в тази зърнобаза,  Д. е бил основния им купувач. Подс. Д. въпреки, че вече бил прехвърлил фирмата  „Тинком Инвест“ на свид.Н. С. и не би следвало да има никакво отношение по договора за влог с гимназията са съгласил да сключи договор за покупка на така предложените 30 тона пшеница. На 10.10.2014 г., бил подписан договор от подс. Д., но в качеството му на управляващ на „Агро Тинком" ЕООД като купувач и свид. В.С.- като директор на ПГСС „Земя" за продажба на 30 тона пшеница на обща стойност 7 500 лева / том 3, л, 19-20/. Издадена е била и фактура № 395 от същата дата за тази стойност и количество / том 3, л.22/, ведно с прехвърлителна разписка към нея от същата дата, в която като съхраняващ и като купувач е подписана от подс. Д. / том 3, л.21/.

В края на месец октомври 2014 г., свид. Й.С. /земеделски производител/ помолил сина си- свид. Д.Й. Д. да провери каква е в момента покупната цена на пшеницата, за да продадат съхраняваната в Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, гр. Провадия негова пшеница. Синът му решил да се свърже първо с подс. Т.Д. и да му предложи той да закупи пшеницата, тъй като съгласно договора му за влог нямало да заплащат за съхранението на това зърно, което в крайна сметка счели за по- изгодно. Свид. Д. се свързал със служителка в офиса на подс. Д., която му отговорила, че не може да му каже цена, ще говори със собственика и ще му се обади. През следващите дни не последвало обаждане. В началото на месец ноември отново се обадил в офиса на дружеството и служителката му казала, че дружеството било продадено на друго лице. Не му дали телефонен номер на новия собственик. След това се свързал с подсъдимия Д. по телефона и той потвърдил, че дружеството „Тинком инвест“ ЕООД е имало вече нов собственик, но го уверил, че зърното на баща му се намира в складовете на зърнобазата, където е вложено. Изпратили нотариална покана на новия собственик, но на посочената дата никой не се явил. Свид. Д. отишъл до зърнобазата, но охраната не го допуснала до складовете. През месец декември разбрал, че в същата зърнобаза нямало никакво зърно. Свид. Й.С. е категоричен, че е оставил пшеницата си, само за съхранение в зърнобазата на  Д. и не е имал никакви уговорки нито  преди, нито след влога й, за продажба на зърното си на дружеството на подс. Д..

В началото на месец ноември 2014 г., свид. М. позвънил на подс. Т.Д. на тел. № **********, като в телефонния разговор го попитал дали може да осигури пазар на вложеното за съхранение в Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, гр. Провадия зърно- пшеница и слънчоглед, тъй като през този месец следвало кооперацията да започне изплащането на рентата на кооператорите. Д. го уведомил, че „Тинком инвест" ЕООД имало вече нов собственик и за целта поискал да се срещнат в офиса му в гр. Варна и да поговорят. Още същия ден, свид. М. посетил подс. Д. в офиса му. Последният му обяснил, че бил принуден да продаде фирмата си на Н. Н. С., но повече за принудата не му  обяснил. Уверил свид. М., че бил направил достатъчно за вложителите, като му показал подписани от новия собственик  декларации, че приема да съхранява зърното на вложителите и да им го предаде в добро състояние. Подсъдимият предоставил на свид. М. телефонния номер на новия собственик. Въпреки многобройните набирания, свид. М. не успял да се свърже с Н. С. /същият вече се намирал във СР Виетнам/. Около средата на м.11.2014 г., свид. М. отишъл до гр. Провадия, но охраната на зърнобазата не му осигурила достъп до складовете й. Свид. М. се притеснил още повече и написал писмо до новия управител на новия адрес на фирмата в гр. София, ж.к. „Бели брези" , ул. „Смърч" 14-партер, в което той поискал контакт с управителя с оглед договаряне на условията и времето, при които да си вземат продукцията или при желание- да бъде изкупена от „Тинком инвест" ЕООД. /том1, л.54/. Не последвал отговор, поради което на 25.11.2014 г., свид. М. и другите вложители в Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, гр. Провадия се срещнали и решили да напишат и изпратят нотариални покани до новия собственик на горепосочения адрес на фирмата. Свид. М. изпратил такава покана още същия ден /том 1, л.53/, с която поискал на 03.12.2014 г. да му бъде осигурен достъп до продукцията му, вложена в Зърнобазата по двата му договора /за пшеница и слънчоглед/ с оглед тяхното извозване от зърнобазата. На 03.12.2014 г., вложителите: свид .П.Т. /собственик на „Делишес- П.А."/, свид. Ж.Ж. /представител на „Овеч агро" ЕООД/, свид. В.М. /председател на Кооперация „Изток" гр.Шабла/, свид. Н. Б. /представляваща „Балеви агро" ЕООД/, свид. В.С. /директор на ПГСС „Земя", гр. Провадия/ отишли до зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „Тинком инвест" ЕООД. Охраната отказала достъп на свидетелите до складовете, разяснено им било, че от около 20 дни никой от ръководството не е посещавал зърнобазата. Свидетелите видели, че площадките в зърнобазата били празни и добре почистени, не се виждали автомобили, мотокари или друга техника навън, не се виждали и членове на персонала на дружеството. Съставен е бил протокол. /том 1, л.88/. Същия ден, свид. М. входирал така съставения констативен протокол в РП Провадия с молба за съдействие за осигурявяне на достъп до складовете на зърнобазата.

На 08.12.2014 г., посочените в протокола вложители направили среща с представители на Националната служба по зърното - в гр. Варна и с представител на Икономическа полиция в гр. Провадия, с молба, те да влязат и да проверят дали в складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, собственост на „Тинком  инвест" ЕООД има налично зърно. На 11.12.2014 г., свид. М. подал жалба до ВОП. На 18.12.2014 г., той подал жалба и до Министъра на Земеделието и храните. Малко по- късно, на 07.01.2015 г., Националната служба по зърното- в гр. Варна, съвместно с инспектори от ОД-МВР-Варна посетили зърнобазата в гр. Провадия. Те също не били допуснати до складовите вместимости, поради липса на ключове за катинарите у охраната и не са могли да установят наличие или липса на зърно в тях. Изготвен е бил констативен протокол № 58-8 Вн от същата дата /том 6, л. 133-134/. От Националната служба по зърното било установено, че на новия адрес на фирмата се помещава счетоводна къща и от там узнали, че и счетоводството нямат връзка със свид. С. от много месеци назад, /писмо том 1, л. 21-22/.

Свид. М. посочил, че до този случай не е имал каквито и да е проблеми с подс. Д. във връзка с търговските им взаимоотношения. Дори и през 2014 г.през м.октомври имали сделки за продажба на своя земеделска продукция  с „Агро тинком", а не с „Тинком инвест", тъй като подс. Д. поискал това, по съображения, свързани с ДДС. През цялото това време обаче,  Д. изобщо не е споменал на свид. М., че е продал „Тинком инвест" ЕООД и последния бил спокоен за съдбата на продукцията на кооперацията.

В края на 2014 г. кооперацията изпаднала в изключително тежко финансово състояние. В края на годината се изплащала първата част от рентата на собствениците на земя, включена в кооперацията, а имало недостиг на средства за това, поради липсата на продукцията. За това, Управителният съвет на кооперацията на 27.11.2014 г. взел решение да се сключи договор за банков кредит в размер на 640 000 лева. /протокол на л.271, том 3/ и на 01.12.2014 г.  бил сключен с „Уникредит Булбанк" АД такъв договор за кредит в размер на 640 000 лева. /том 3, л.266-277/, като заложили като обезпечение сумата от субсидията за 2014 г., която следвало да се изплати на кооперацията през месец януари 2015 г.

Тежкото финансово състояние на кооперация „Изток" Шабла, което се породило от липсата на продукцията и принудило УС на кооперацията да свика Общо събрание на кооперацията вместо през месец март, през месец февруари 2015 г. Така, на 21.02.2015 г., на проведеното общо събрание на кооперацията е било взето решение да не се обявява кооперацията в ликвидация, а да се изтегли кредит в размер на 1 400 000 лева, като се заложи като обезпечение движимо и недвижимо имущество на кооперацията, /л. 256-258, том 3/. На 08.04.2015 г. е бил сключен такъв договор за кредит с „Уникредит Булбанк" АД за сумата от 1 000 000 лева. / том.3, л, 260-265/

В края на месец октомври 2014 г., свид. П.П. решила да продаде зърното си – пшеница и ечемик, вложено за съхранение в складовата база на „Тинком инвест" ЕООД, в гр. Провадия и за целта се обадила по телефона в офиса. От там и казали, че в момента няма добра цена и трябва да изчака. По – късно тя посетила офиса на  Т.Д.,***. Заварила там две служителки- едната счетоводител, а другата се представила като секретарка. До този момент не познавала и двете. След като им обяснила за какво е дошла, те й отговорили, че собственикът в момента не бил в гр. Варна и те не можели да й дадат цена. Няколко дена след това, тя отново посетила офиса на  Д., като този път, служителките й казали, че господин Д.  бил в чужбина. При третото й посещение в същия офис, била уведомена, че дружеството „Тинком инвест" ЕООД било продадено, но нищо не се променяло в договора. Тогава, счетоводителката й дала две декларации, с които новият собственик декларирал, че приема и ще съхранява вложеното от нея зърно. След като по- късно узнала, че в зърнобазата нямало никакво зърно, тя правила опити да се свърже с новия собственик, но не успяла. Свидетелката П. е категорична, че вложените от нея ечемик и пшеница в зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД са оставени там само за съхранение и не е имала други договорки с  Д., освен описаните в тези два договора. С лишаването й от възможността да продаде вложените за съхранение пшеница и ечемик, реколта 2014 г., от подс. Д., свид. П. не успяла да реализира инвестиционните си намерения да изгради собствено складово пространство. С получените приходи от останалата земеделска продукция - слънчоглед през тази стопанска година успяла за изплати само сторените през годината разходи и дължимите ренти.

През месец ноември 2014 г., свид. В.С. получила информация, че дружеството „Тинком инвест" ЕООД имало друг собственик. Загрижена за вложеното от гимназията зърно на влог в складовата база на тази фирма, тя, заедно с двама служителя на гимназията на 27.11.2014 г. отишли до Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД,  гр. Провадия, но не били допуснати до складовете. Съставен е бил протокол № 1 от същата дата / том 1, л.291/. След това се обадила в офиса на подс. Д., от където й потвърдили, че дружеството имало нов собственик и за да я успокоят й изпратили копие от декларации, с които новия собственик декларирал, че е видял, че в Зърнобазата в гр. Провадия имало 63.080 м/т пшеница и 58 м/т слънчоглед, собственост на ПГСС „Земя" и че се задължавал да ги съхранява. Свид. С. се усъмнила, че има нещо нередно, тъй като й направило впечатление, че декларациите били подписани на 20.10.2014 г., а на 10.10.2014 г. тя била продала от общото количество на пшеницата 30 тона, т.е. отразеното в декларацията не било вярно. За това, с изх. № РД05-1138/27.11.2014 г., тя изпратила по електронната поща на „Тинком инвест" ЕООД-akreditiv@;dil.bg писмо- покана за уреждане на взаимоотношенията по договори №№ 4/14.07.2014 г. и № 10/18.09.2014 г. между „Тинком инвест" ЕООД и ПГСС „Земя" гр. Провадия, в което е поискала достъп до вложеното в зърнобазата зърно на гимназията.

На 01.12.2014 г., свид. С. издала заповед № РД- 07-121, с която разпореждала на тричленна комисия от служители в учебното заведение да посетят в следобедните часове на същия ден Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, в гр. Провадия с цел проверка наличността на зърно и начина на съхранение по описаните по- горе договори на гимназията. /том 1, л.290/. На 01.12.2014 г. определените в заповедта членове на комисията посетили обекта, но не били допуснати от охраната до складовете. Липсвали и представители на собственика. Съставен бил протокол за тези обстоятелства /том 1, л.292/. След това, тя депозирала жалба до РП Провадия.

Средствата, получавани от гимназията от продажба на произведена от тях земеделска продукция били използвани за поддържане и обновяване на материалната база на учебното заведение, за подпомагане на учебния процес, както и за подпомагане на социалната политика на гимназията, в насока на закупуване на храна на учениците, за заплащане на карти за транспорт и др. В резултат на нереализираната продукция на гимназията, добита през 2014 г. и вложена  за  съхранение   в  Зърнобазата  в   гр.   Провадия,   учебното заведение имало финансови проблеми.

В началото на месец ноември 2014 г. свид.Н. Б. – собственик и управител на „Балеви агро“ ЕООД разбрала, че „Тинком инвест" ЕООД имало нов собственик. Въпреки опитите й, не успяла да се свърже с посочения й собственик. По- късно узнала, че в зърнобазата на дружеството в гр. Провадия нямало никакво зърно. Липсата на средства от евентуалната продажба на останалите в базата 39 тона слънчоглед затруднила дейността на дружеството.

Свид. Ж.Ж., през месец  октомври  2014 г.  в разговор с подсъдимия Д. по повод на желанието му да предаде царевица за складиране в Зърнобазата в гр.Провадия разбрал, че дружеството е продадено и има нов собственик. По повод на продажбата подсъдимият Д. му обяснил, че има големи проблеми с НАП. Направил опит да се свърже с новия собственик, но не успял. В последствие заедно с други вложители разбрал, че складовете на зърнобазата в гр. Провадия, където вложил за съхранение пшеницата на дружеството си „Овеч агро“ ЕООД били празни. В резултат на това, че „Овеч агро" било лишено от възможността да реализира продукцията си, която е била вложена през 2014 г. за съхранение в Зърнобазата на „Тинком инвест" ЕООД, гр. Провадия, дружеството на свид. Ж. било лишено от възможността на осъществи планираното обновление на техниката, като по този начин била намалена конкурентната способност на дружеството.

Свид. Я. В. А.била лицето, което измервала на кантара на зърнобазата на „Тинком инвест" в гр. Варна товарите на камионите, издавала съответните кантарни бележки и ППР при внасяне и изнасяне на зърно в складовете на базата. Тя водила и кантарна книга, в която всеки един товар-внасян и изнасян бил описван. Тази кантарна книга не е била установена в хода на разследването, въпреки извършените претърсвания и изземвания. Въз основа на данните от кантарната книга, свид. А.по искане на свид. В.К. или на  Д. изтоготвяла писмени справки, в които отразявала: на коя дата е изготвена, за каква продукция /ечемик, жито или слънчоглед и т.н./ вложено количество във всеки от двата склада поотделно и общо вложено количество, вложител и срещу името- вложеното от него количество до тази дата, а под тези данни се посочвало за коя фирма или направление е изнесено от складовете продукция и количеството й. В случаите, в които свид. А.не била работа, била замествана от свид. М.С., но тя не била изготвяла такива справки. Посочените справки, свид. А.сканирала, изпращала в офиса, но и ги запаметявала на файлове в компютъра, намиращ се в зърнобазата и който е бил иззет и приобщен по делото. Направен е бил и оглед на ВД.

Съгласно заключението на съдебно- графологична експертиза /том 8, л. 139-140/ ръкописния текст на листи с номера от 6 до 17, от 19 до 36, 38, от 41 до 51, от 53 до 57, от 59 до 74, са изписани от свид. Я.А.. Ръкописния текст на листи с номера 18, 37, 39, 40, 58 и 75 не са копия на ръкописен текст написан от тази свидетелка.

Съгласно заключението на графическата експертиза № 431/26.10.2017 г., подписите в графа „изпращач" и ръкописния текст в пътно-прехвърлителните разписки от 19.07.2014 г. за т.а.: В 3577НК, В 3842 КА, РВ 1251 РН, ТХ 0949 НХ, ТХ 5900 ХВ и ТХ 4700 ХМ, както и тези от : 22.07.2014 г. за т.а. с камион В 8343 КМ и камион В 9072 НС са изписани от Я. В. А.. Подписите в графа „изпращач" и ръкописния текст в пътно-прехвърлителните разписки от: 22.07.2014г. за т.а. В 3948 НХ; от 26.07.2014г. за т.а.: В 5405 НК, В 3577 НК; В 7379 НK;както и кантарните бележки: от 26 07. 2014г., с камиони: В 5403 НК, ведно е ППР към нея от същата дата, както и кантарните бележки от 27.07.2014 г. /с камиони; В 7379НК; В 5405 НК, В 3577 НК и В 5403, ведно с ППР към тях_;от 26.07.2014 г. са изписани от Марияна Иванова Стефанова. Останалите ППР и кантарни бележки, обект на изследване,  не са били изписани от тези две лица.

От заключението на извършената по делото съдебно - счетоводна експертиза/л. 104-132, том 20/ е установено, че от движението по разплащателна сметка № (02) 0000000019322573, означена с IBAN № BG87STSA93000019322573, BGN „Банка ДСК" ЕАД с титуляр "Тинком Инвест"' ЕООД за периода 02.04.2014 г. - 27.09.2017 г. са постъпили суми в общ размер на 640 000 лева по договор за покупко -продажба на българска пшеница реколта 2014 г., между „Тинком инвест“ ЕООД - Варна и „Манекс сън“ ООД, по който са издадени фактури от страна на „Тинком инвест“ ЕООД – Варна. В сметката са постъпили суми в общ размер на 314 473.30 лева по договор № PFW0910614 от 30.06.2014 г. между „Тинком инвест“ ЕООД  Варна и „Каргил България“ ЕООД, по който са издадени фактури от страна на „Тинком инвест“ ЕООД–Варна. По договор № POF010070714WHT от 14.07.2014 г. между последните две дружества в сметката са постъпили суми в общ размер на 144 662,10 лева.  В банковата сметка са постъпили общо 627 663.20 лева по договор № РО34WHT140602/02.06.2014 г. между „Тинком инвест“ ЕООД - Варна и „Хранекспорт БГ“ ООД. По договор от 15.08.2014 г. с предмет слънчоглед реколта 2014 г. между „Тинком
инвест“ ЕООД - Варна и „Меджик флейм" ООД сумите са 750 000 лева.

Общият размер на постъпилите суми по банкова сметка ***,60 лв.

За периода от 04.04.2014 г. - 28.08.2014 г. за изтеглените парични суми на каса от посочената сметка в брой от Ангел Василев Ангелов с ЕГН **********/шофьор на подсъдимия/, в общ размер на 335000 лв., не са представени по делото разходно - оправдателни документи.

Първоинстанционният съд е установил неточности в заключението на Съдебно - икономическа експертиза изготвена от вещото лице Данговски /том 8, л. 146-186/, поради което е назначил допълнителна Съдебно икономическа експертиза.

        От заключението по назначената допълнителна Съдебно икономическа експертиза изготвена от вещите лица Попова и И. защитена от вещите лица в съдебно заседание и кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена се установява, че закупените количества зърно по дневниците за покупки от фирма „Тинком Инвест“ ЕООД от всички контрагенти – доставчици за периода от 01.05.2014 г. до 03.10.2014 г. са на обща стойност 2 537 046,72 лв. без ДДС. Закупените по документи  количества земеделска продукция реколта 2014 г. от „Тинком Инвест“ ЕООД от всички вложители /ощетените физически/юридически лица/ до 03.10.2014г. са в общ размер на 7917860 кг. (7 917.86 т.) на обща стойност 2 842 883,00 лв. /табл.3 от закл./. Закупените количества по документи от всички вложители /ощетените физически/юридически лица/ по дневниците за покупки до 03.10.2014 г. са в общ размер на 3766191 кг. (3 766.191 т.) на обща стойност 1 127 126,00 лв. /табл.3/. Разликата между данните по дневниците за покупки и закупените количествата по документи земеделска продукция реколта 2014 г. от „Тинком Инвест“ ЕООД от всички вложители до 03.10.2014 г. е в общ размер на 4151669 кг. (4151.669 т.) на обща стойност 1715757 лв. без ДДС, представляваща невключени закупени количества по документи земеделска продукция 2014г. в дневниците за покупките на фирма „Тинком Инвест“ ЕООД./табл.3/.

Съгласно заключението продадената земеделска продукция 2014г. от „Тинком Инвест“ ЕООД  включена в дневниците за продажби за период от 01.05.2014 г. до 03.10.2014 г.  на  купувачите: „Манекс сън“ ООД, „Манекс – Н. М.“ ЕТ, „Каргил България“ ЕООД, „Хранекспорт БГ“ ООД, „Меджик флейм“ООД е в размер на 8250787.43 кг. (8250.787 т.) на обща стойност 2 870 018,86 лв. без ДДС. 

        Според вещите лица, към края на месеците май, юни, юли, август, септември и до 03.10.2014 г., по документи е следвало да има количество земеделска продукция в зърнобазата в гр. Провадия на пострадалите физически /ощетените ЮЛ/ и на други вложители в общ размер на 7587860 кг. (7587.86 т.) в това число 6657380 кг. (6657.38 т.) на пострадалите физически/ощетените юридически лица и 930 480 кг. (930.48 т.) на други вложители./табл.8/.

        Първоинстанционният съд е установил от представените от НАП документи, че към 2014 г. данъчните задължения на „Тинком инвест“ ЕООД /т.2 л.466 и сл./ са били над 2  милиона лева. Затова и са налагани запори и възбрани по воденото изпълнително дело в гр.Варна преминало в и.д. № 22140007740/2014г. по описа на ТД на НАП – София.

Така описаната фактическа обстановка правилно е възприета и установена от първоинстанционния съд, който в мотивите си съдът е направил пространен анализ на доказателствената съвкупност. При извършването на тази дейност не са допуснати необоснованост и погрешна оценка на доказателствения материал. Първостепенният съд е изложил мотивирани съображения по отношение кредитирането на доказателствените източници, обсъждайки противоречията между тях, като е изложил съображения кои от тях кредитира, в кои части не кредитира и защо. В тази връзка и оплакването на защитата на подсъдимия за липса на изложени съображения от страна на първоинстанционния съд се явява неоснователно. Видно от мотивите на атакуваната присъда, първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ доказателствените средства, като ги е изследвал, както поотделно, така и съпоставяйки ги с другите доказателствени източници. Правилно съдът е приел, че показанията на свидетелите Д. Д., Й.С., В.М., Ж.Ж., П.Т., П.П. и Н. Б., Я.А., СТ.М., В.К., М.С., А.А., СТ. С., М.К., В. А., И.И.,  Г.Н. и К.К.., А.А., М. Д., Е. Г., С.С., Р.К., М.В.,Т. И., Д. П., К. Д., Й. СТ., И.И., Р.Б., Д. В., Р.Б., В. А., Е. З., И.О., К.К.-Я., С. Т. и П. В. са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с другите доказателства, поради което ги е кредитирал.

Правилно първостепенният съд е приел показанията на свид.К. за нелогични и опровергани от доказателствата по делото, поради което обосновано не са били кредитирани като  недостоверни.

Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на показанията на свид.С., като обосновано ги е кредитирал частично. Съдът е отчел, че свидетелят се опитва да отклони от себе си отговорността за това, че подпомогнал подсъдимия да извърши прехвърлянето на собствеността на дружество със сериозни задължения към Държавата, като при това било отчуждено и имуществото,  част от което запорирано. ВОС е констатирал противоречия в показанията на този свидетел и премълчаване на неудобни за него факти. Не е убягнало от вниманието на съда, че свидетелят е пристигнал в страната на 30.09.2014 г. – три дни преди сделката за дружеството, а я е напуснал ден, след като е подписал последното пълномощно към  счетоводителката в София - свид.С. Т. /видно от извадка от международния му паспорт/, както и подписаните от него документи в полза на подс.Д. и приближени нему лица /видно от извадка от общия регистър на нотариус Обретенова/. Така установените факти потвърждават част от показанията на свид.С..

Първоинстанционният съд е изследвал и показанията на свидетеля Велко И. В. и изготвения от него сравнителен отчет за съхраняваното зърно в който е записал, че към 15.09.2014 г. в зърнобазата се съхраняват 5 221 тона пшеница, 287 тона слънчоглед и 32 тона ечемик / т.6 стр.129/ както поотделно, така и съпоставяйки ги с другите доказателствени източници и е изложил логични и обосновани съображения защо счита, че свидетеля е извършил проверката по документите представени му от свид.Я.А.и на практика не е извършил физическа проверка на фактически наличното зърно в базата. Съображенията на първоинстанционният съд да не кредитира с доверие показанията на този свидетел изцяло се споделят от настоящата инстанция като логични и добре аргументирани.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал назначените по делото експертизи /а за тази, която е кредитирал частично е изложил съображенията си относно причините поради които не я кредитира изцяло/, като обосновани, пълни и компетентни и ги е съобразил при формиране на вътрешното си убеждение.

В мотивите си съдът е изложил и подробни съображения защо кредитира заключението на назначената в хода на съдебното следствие СТЕ, изготвено от вещото лице А.. Констатациите в заключението опровергават заявената от подсъдимия пред свид.  М. причина след 03.07.2014 г., пшеницата да бъде извозвана до пристанището, а не до зърнобазата в гр.Провадия.

Правилно и обосновано първият съд е достигнал до извода, че именно подсъдимият Д. се е разпоредил с инкриминираните количества зърно през посочения в обвинителния акт период.

На 02.04.2014 г. в гр.Варна, между  „Тинком инвест" ЕООД, представлявано от Т.Д. - като продавач и „Манекс сън" АД, представлявано от Н. С. М. бил сключен договор за покупко- продажба на българска пшеница, реколта 2014 г., доставка - в склада на купувача в с.Слънчево, обл. Варна или на Пристанище Варна /Изток, Запад/ или Пристанище Леспорт с предмет на договора- 2000 т. българска пшеница реколта 2014 г. при цена 320 лв. на тон. Доставка - до 30.08.2014 г.

Преди началото на жътвата на пшеницата, на 02.06.2014 г. в гр. Бургас между „Тинком инвест" ЕООД, представлявано от подс.Д. и „Хранекспорт БГ" ООД, представлявано от пълномощника Чавдар Веселинов Трифонов  бил сключен договор за покупко- продажба на фуражна пшеница, доставка СРТ пристанище Варна, с предмет на договора- 2000 м./т. фуражна пшеница при цена 310 лв за един метричен тон.

Между „Агро Тинком" ЕООД, представлявано от подс. Д. и „Каргил България" ЕООД било сключен договор за доставка на слънчоглед: с № POF010340814 от 27.08.2014 г. за доставка на 500 м/т. и анекс към него от 10.09.2014 г. за доставка на още 950 м./т.

Подс.Т.Д., знаейки, че през инкриминирания период собствените му дружества „Тинком инвест" ЕООД и „Агро Тинком" ЕООД нямат налични или договорени за изкупуване количества зърно, решил да продаде зърното, намиращо се в Зърнобазата в гр. Провадия, което било оставено от собствениците му за съхранение в същата база. Такова решение той взел и по отношение зърното на кооперация „Изток“, гр.Шабла, част от което директно било извозвано на Пристанище Варна – на склад или направо на кораб без да постъпва в Зърнобазата в гр.Провадия, както е по договор.

Подсъдимият Д. е лицето, разпореждало товаренето и транспортирането до Пристанище Варна с товарни автомобили на зърното от складовете на Зърнобазата в гр. Провадия, вложено от пострадалите вложители, а и от други такива, чийто зърно не е включено в предмета на разследването по настоящото дело, както и е разпореждал натоварените камиони с пшеницата на Кооперация „Изток“, гр.Шабла да бъдат разтоварвани на склад, находящ се в Пристанище Варна или директно на акостиралите там кораби.

Сумите от продажбите са постъпвали в сметките на дружеството, като след това са били изтеглени от подсъдимия или упълномощени от него лица и предадени му от тях.

Всичко това е сторил, без да е имал някаква уговорка със собствениците на зърното за неговата продажба.

Зърното, за което е сключвал договори с пострадалите вложители му е било поверено за пазене за определен период от време /до 31.12.2014 г./ по силата именно на сключените договори за влог на зърно. Съгласно записаното в тях предметът на всеки един договор бил приемане, съхранение и експедиция на вложеното зърно, собственост на възложителя, в обособени силози - складови вместимости, находящи се в гр. Провадия и представляващи актив на изпълнителя – „Тинком инвест“ЕООД, представлявано от подсъдимия.

Косвено тези изводи се потвърждават и от последващото поведение на Д. – той намерил лице /свид.С./, живеещо постоянно в СР Виетнам, на което документално прехвърлил дяловете си от дружеството, уговорил се с това лице да подпише пълномощни, декларации и др. документи, които е считал, че ще му послужат за прикриване деянието си и за прехвърляне на подозренията именно към свид.С..

Изборът свид.С. фиктивно да стане собственик на „Тинком инвест“ ЕООД, да прикрие извършените през 2014 г. присвоителни действия подписвайки декларации, че зърното на вложителите си е в зърнобазата и да поема задължението да се грижи за това зърно, както и да го върне при поискване /което е било невъзможно, тъй като зърното е било продадено месеци преди това от подсъдимия/ и да спомогне да се отчужди цялото имущество на дружеството, давайки пълномощно на близки на подсъдимия и лично на него, не е бил случаен. Свид.С. е постоянно живущ в СР Виетнам – достатъчно отдалечена държава от България, като последната той рядко посещава и съответно трудно би бил установен във Виетнам и върнат в страната при евентуални действия, насочени срещу дружеството или срещу него самия.

Самият Н. С. е бил напълно наясно каква е целта на прехвърлянето на дяловете от „Тинком инвест“ЕООД. Във Виетнам той разговарял с лице, което му предложило да стане собственик на фирма, която имала задължения към НАП и Банка „ДСК“, като С. щял да бъде собственик само по документи, а хората щели да си движат фирмата. При тези условия С. се съгласил и дошъл в България и чрез посредника се запознал с подс.Д.. Подписал документи и декларации, но не е посещавал зърнобазата в гр.Провадия и не е извършвал действия по ръководенето на дружеството. Измежду подписаните от свид. С. декларации са – такава, в която, декларирал, че приема за съхранение всички количества зърно, които били вложени от вложителите: Кооперация „Изток", гр.Шабла, ПГСС „Земя", гр.Провадия, „Овеч агро" ЕООД, ЗП П.П. и ЗП Й.Д., друга, в която декларирал, че приема целия архив, счетоводни книги и програма на „Тинком инвест" ЕООД и същите му били предадени с надлежен протокол. Свид. С. подписал и няколко пълномощни и други декларации, приложени в том 16, л. 262-346. Друг документ, който свид. С. подписал било пълномощно, заверено от нотариус И.О./том 3, л.37/, с което упълномощавал свид. Светла Богданова Т. да го представлява пред НАП и да извършва всички правни действия пред това учреждение, от името и за сметка на „Тинком инвест" ЕООД.

За обстоятелството, че свид.С. е подставено лице, може да се прави извод и предвид развилата се ситуация в началото на октомври 2014 г., когато  подс. Т.Д. се съгласил, въпреки, че вече бил продал зърното от зърнобазата, да купи 30 тона от вложената в зърнобазата пшеница на Професионална гимназия по селско стопанство „Земя“, за което подписал договор на 10.10.2014 г. Издадена е била и фактура № 395 от същата дата за тази стойност и количество /том 3, л.22/, ведно с прехвърлителна разписка към нея от същата дата, в която като съхраняващ и като купувач е подписана от подс. Д. /том 3, л.21/.  И според настоящата инстанция последното обстоятелство потвърждава фиктивността на извършеното прехвърляне на фирма „Тинком инвест“ ЕООД на свид.Н. С., тъй като към тази дата той не би трябвало да представлява съхраняващият зърното.

Изводите за авторството на деянието, първият съд е направил въз основна на цялостния анализ на доказателствената съвкупност, а не както твърди защитата, въз основа на предположения.

След като преценил на всички доказателства по делото, ВОС направил извода, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.203, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода 04.07.2014 г.- 03.10.2014 г. включително, в гр. Провадия и в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управляващ и представляващ на "Тинком Инвест" ЕООД - Варна присвоил чужди движими вещи – зърно: пшеница общо 5 190 800 килограма да стойност 1 557 240 лева,  слънчоглед общо 1434 180 килограма на стойност 788 645 лв. и  ечемик общо 32400 кг. на стойност 8 100 лв., всичко на обща стойност 2 353 985.00 лв., поверени му да ги пази, като движимите вещи са собственост както следва:

-   На Кооперация "Изток" - гр. Шабла, общо 3111320 килограма пшеница на стойност 933 396 лв. и 1336440 килограма слънчоглед на стойност 735 042 лв.;

-   На ЕТ "Делишес - П.А."*** общо 747 040 килограма пшеница на стойност 224 112 лева ;

-   На „Овеч агро ЕООД", гр. Варна общо 1 245 960 килограма пшеница на стойност 373788 лв.;

-   На земеделски производител П.Я.П. общо 28 320 килограма пшеница на стойност 8496 лв. и общо 32400 килограма ечемик на стойност 8 100 лв.;

-   На земеделски производител Й.Д.С. общо 25080 килограма пшеница на стойност 7524 лева;

-   На Професионална гимназия по селско стопанство "Земя", гр. Провадия общо 33 080 килограма пшеница на стойност 9924 лева и общо 58 460 килограма слънчоглед на стойност 32153 лева и

         - На „Балеви агро", ЕООД, гр. Провадия общо 39 000 килограма слънчоглед на стойност 21 450 лева, като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице, което е имало качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, тъй като е било едноличен собственик на капитала, управляваш и представляващ „Тинком инвест“ ЕООД. В този смисъл покрива изискването на цитираната норма да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в ЮЛ.

Подсъдимият е бил управител, представляващ и едноличен собственик на капитала на „Тинком Инвест" ЕООД още от вписването му в Търговския регистър с Решение № 2707/26.10.2001 г., по ф.д. № 2707/2001 г. по описа на Варненски окръжен съд, партиден № 30, рег.1, том 236, стр.128, до прехвърлянето на дяловете на свид.С. на 03.10.2014 г.

Д. в качеството си на управител на „Тинком инвест" ЕООД е сключил договори за влог на движими вещи - зърно с описаните по- горе вложители. Именно в това си качество- на длъжностно лице, той е поел договорно задължение да съхранява, да пази с грижата на добър стопанин вложеното за съхранение зърно на вложителите и да им го върне при поискване от тяхна страна, срещу насрещното му право да получи възнаграждение при изпълнение на задълженията му по договора.

Пак в това си качество, през инкриминирания период, той продал вложеното зърно на контрагентите на „Тинком инвест“ ЕООД – „Каргил“, „Манекс“, Хранекспорт БГ“ и „Меджик флейм“.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Д. е съзнавал, че няма право да се разпорежда с чужди движими вещи, връчени му за ги да ги пази, но въпреки това се е разпоредил с тях с цел са се облагодетелства финансово.

Присвоителните му действия са започнали на 04.07.2014 г. със започване товаренето на пшеницата на Кооперация „Изток“ гр.Провадия на моторен кораб „Ева“ по договора на „Тинком Инвест“ ЕООД с „Каргил България“ ЕООД и са приключили на 03.10.2014 г. с товаренето на царевица по договор с Каргил България“ ЕООД.

Тъй като разпорежданията със зърното на вложителите е било извършено не с едно деяние, а с поредни такива, всяко от тях осъществяващо признаците на един и същ вид престъпление, деянията са извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние, се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, извършеното от подсъдимия деяние съставлява усложнена престъпна деятелност под формата на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Квалификацията по чл.203 ал.1 от НК се обуславя от следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г., по т.д. № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, големите размери се равняват на 70 минимални работни заплати към момента на деянието, а особено големите размери - на 140 минимални работни заплати в Р.България към момента на деянието. Продължаваното престъпление е довършено с извършване на последното деяние. В настоящият случай последното деяние е от 03.10.2014 г. Към нея дата, съгласно ПМС № 249 от 31.10.2013 г., минималната работна заплата /за 2014 г./ е била 340 лева. Следователно, за да е осъществен признака на престъплението, визиран в ал.1 на чл.203 от НК- „особено големи размери", следва предмета на престъплението да е над 47 600 лева. В конкретния случай, общият предмет на престъплението са движими вещи на обща стойност 2 353 985 лева, или стойността на присвоеното зърно на вложителите надхвърля над 49 пъти сумата от 47600 лева и  повече от 6923 пъти над установената минимална работна заплата.

В съдебната практика често такава констатация е била достатъчна, за да приеме съда, че е деянието следва да се квалифицира като „особено тежък случай" по смисъла на чл.93, т.8 от НК. В този смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика /Решение № 3/15.06.2009 г. по н.д. № 571/2008 г. III н.о. ВКС; Решение № 127/17.03.2011 г. по н.д. № 732/2010 г. III н.о. ВКС; Решение № 378/27.04.2011 г. по н.д. № 337/2010 г.; Решение № 523/07.04.2011 г. по н.д. № 590/2010 г. III н.о. ВКС; Решение № 604/20.03.2013 г. по н.д. № 1951/2012 г. I н.о. ВКС; Решение № 303/16.01.2017 г. по н.д. № 1064/2016 г. I н.о. ВКС и др./.

Действително размерът на инкриминираната сума – надвишаващ с повече от 49 пъти минимално необходимата сума, за да бъде осъществен признака "особено големи размери" сочи, че извършеното деяние е със завишена степен на обществена опасност. Релевантни за извода за завишената степен на обществена опасност на деянието са и обстоятелствата, че са били засегнати правата и законните интереси на множество лица- вложителите, които са изпаднали в тежко финансово състояние – Кооперация „Изток" гр. Шабла е изтеглила милионни левове кредити за покриването на загубите в резултат на престъплението и е ипотекирала цялото си имущество,  „Овеч Агро“ ЕООД не е направило планирани инвестици в техника, ЕТ „Делишес – П.А.“ е изтеглил кредити, за да се разплати по арендните си договори, ПГСС „Земя“ е било лишена от приходи, с които подпомага учебния процес. Индиректно са били засегнати и интересите на арендаторите, чиито земи са били обработвани и на които е следвало да се изплати рента след продажбата на зърното, засегнати са били и учениците от ПГСС „Земя“, на които със средствата от продажбата на зърното училището е осигурявало храна и транспорт.

Настоящата инстанция, както и първата намира за нужно да отчете и други обстоятелства, влияещи върху квалификацията на деянието, а именно обществената опасност на дееца, която съдът намира също за завишена спрямо обикновената степен на обществена опасност.

„Обществената опасност на дееца е комплексно понятие, като то се определя не само с оглед характеровите му черти и предходно поведение в обществото, но и в контекста на личностните му качества, изводими от спецификата на извършеното деяние. Характеристиките на дееца се манифестират чрез обективните му прояви, включително посредством извършеното деяние. Своеобразието на начина, механизма, периода на осъществяване на престъплението, определени специфични характеристики на престъпната дейност и степента на нейната организираност, представляват преки ориентири за степента на обществена опасност на дееца /в този смисъл решение № 288/26.03.2018 г. по н.д. № 997/2017 г. на ВКС, ІІ н. о./“ - Решение № 311/11.04.2018 г. по н.д.№ 1044/2017 г. на ВКС, ІІ н.о.

Извод за завишена степен на обществена опасност на дееца се извежда от проявената изключителната настойчивост и престъпна упоритост от страна на подсъдимия – той е извършил стотици доставки на зърно, за да осъществи присвоителните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление. Следва да се отчете също, че подс.Д. е проявил изобретателност и комбинативност, заблуждавайки представителя на най-големия вложител на зърно в зърнобазата – свид.М. относно причините, поради които отклонява част от камионите със зърно към пристанището.  Всяко едно от деянията, квалифицирани като престъпление по чл.203 от НК разкриват своеобразната упоритост и постоянство в престъпния умисъл на подсъдимия. Начина на осъществяване на отделните присвоителни деяния и използвания конкретен механизъм за всяко едно от тях, също открояват дееца като комбинативна и безкомпромисна личност. По добре обмислен и изобретателен начин подсъдимият е отклонявал част от камионите, натоварени със зърно директно от полето към м/к, акостирали в пристанище Варна, където са били разтоварвани. За целта той е измислил схема за създаване на дублираща количеството зърно, данните на т.а. и др.данни документация – ППР, в които единствено собственика на зърното е бил различен – собственото му дружество. Това е сторил, тъй като по договорите за продажба с „Каргил“, „Манекс“, Хранекспорт БГ“ и „Меджик флейм“, които е сключил е следвало да продаде собствено зърно. Всички тези действия са били извършвани преимуществено, за да задоволи свои финансови нужди. Тези специфични особености илюстрират образа на дееца като личност с висока степен на обществена опасност. Чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни по местоживеене не са обстоятелства, които да надделеят и да променят направения в този смисъл извод.

Посочените обстоятелства, както и изложените от първоинстанционния съд съображения за начина на извършване на престъпната деятелност и създадените от дееца условия за това, както и проявените от него комбинативност и безскрупулност, разкриват висока степен на обществена опасност на дееца, според въззивната инстанция.

Това налага извода, че са налице изискванията на закона да бъде прието, че случаят следва да бъде квалифициран по чл.203 от НК.

Правилно на основание чл.304 от НПК първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия Д. в частта на обвинението за разликата от 2 497 709 лева до 2 353 985 лева. За да стори това съдът отчел, че в заключението по СИЕ, изготвено от в.л. Данговски зърното е било оценено към 31.10.2014 г., а оценката извършена от допълнителната СИЕ от вещите лица Попова и И. е актуална към 03.10.2014 г. – датата на довършване на престъплението по цени от Софийската стокова борса.

 

        ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

По отношение на оплакванията във въззивния протест и във въззивните жалби на частните обвинители за несправедливост на наложеното наказание – и държавното и частното обвинение иска изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, както и налагане на наказание конфискация и наказания по чл.37, т.6 и т.7 от НК.

Рамките на наказанието лишаване от свобода, съгласно специалната норма на чл.203, ал.1 от НК са от десет до двадесет години. Съдът е наложил наказанието лишаване от свобода за срок от  осем години, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е приел, че е налице изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство – неразумната продължителност на наказателното производство.

Съдът е посочил като смекчаващо отговорността обстоятелство доброто процесуално поведение на подсъдимия в хода на  наказателния процес, а като отегчаващи - наличие на предходна противоправна проява, извършена също в качеството му на длъжностно лице и насочена срещу данъчната система на страната, както и планираността и упоритостта в извършване на престъпното деяние. ВОС е приел, че подс.Д. продавайки зърното на пострадалите ФЛ и ЮЛ, до края на м.октомври 2014 г. е поддържал заблуждение у тях, че продукцията им е налична, същевременно прехвърляйки фирмата на подставено лице, запазвайки контрола върху нея и разпродавайки имуществото на дружеството е лишил пострадалите от възможност да удовлетворят претенциите си по съдебен ред насочвайки изпълнението по евентуални осъдителни решения срещу имущество на дружеството.

Преценявайки комплексно посочените по-горе обстоятелства, както и представените пред въззивната инстанция характеристични справки, настоящата инстанция приема като обосновани и законосъобразни изводите на първостепенния съд и по отношение на реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Първоинстанционният съд правилно е съобразил обществената опасност на деянието и на дееца, не е подценил или игнорирал отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, законосъобразно е приложил института на чл.55 от НК, като по този начин е определил едно справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК наказание, в рамките на закона.

Така определеният период на изолация на подсъдимия в пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието на Д.. Длъжностните присвоявания винаги са били особено нетърпими деяния за обществото и налагането на по-леки наказания по никакъв начин не биха въздействали предупредително-възпиращо спрямо останалите членове на обществото, склонни към подобни деяния, на които не следва да се внушава усещане за безнаказаност за извършването на такива деяния.

Ето защо настоящата инстанция счита, че искането на държавното и частното обвинение за изменение на присъдата в наказателната й част чрез увеличаване размера на определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода, следва да бъде оставено без уважение.

Не така стои въпроса с приложението на нормата на чл.203, ал.2 от НК. Оплакванията на държавното и частното обвинение срещу решението на първоинстанционния съд да приложи чл.55, ал.3 от НК са основателни.

Вероятно воден от чисто прагматични подбуди ВОС е отказал да наложи наказание конфискация, като е изтъкнал, че „ако конфискува имуществото на подсъдимия обезпечено по ЧНД № 922/2017 г. и 936/2017 г. и двете на ВОС, ще обезсмисли приетите за разглеждане и уважени граждански претенции на гражданските ищци по делото, които освен щетата от деянието на подсъдимия са сторили и разноски за адвокатско представителство пред първата инстанция“.

Тези съображения не се споделят от настоящата инстанция, тъй като пострадалите, конституирани като граждански ищци не са направили постъпки за обезпечаване на исковете си и при отмяна на възбраната и запора на банковите сметки /наложени за обезпечаване само на наказанието конфискация, каквото първоинст.съд не е наложил/, подс.Д. безпроблемно може да пристъпи към отчуждаване на имотите и разпореждане със средствата по сметките. Не така би било положението, ако върху имуществото на подсъдимия бяха наложени обезпечителни мерки в полза и на пострадалите и на държавата. Тогава биха имали резон мотивите на първоинстанционният съд, че в името на интересите на пострадалите държавата се „отдръпва“ от претенциите си, за да могат пострадалите поне отчасти да се удовлетворят от това имущество. 

Съгласно чл.44 от НК, „конфискацията” като наказание може да бъде наложена в предвидените от закона случай върху част или цялото имущество на виновния. В настоящият казус, за престъплението, в извършването на което подсъдимият Д. е признат за виновен се предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода” и наказания „конфискация” и „лишаване от права“. В тази връзка, основното искане, направено пред въззивния съд от държавното и частното обвинение е свързано с отмяна приложението на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. Цитираната норма дава възможност на съда за преценка дали да наложи по-лекото по вид наказание, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода”, в случаите на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

        Извършвайки такава преценка и съобразявайки обществената опасност на извършените от подсъдимия деяния, която е завишена, не само предвид обществените отношения, които се засягат с тях, но и с оглед тежкия вредоносен резултат, както и след обсъждане на конкретните характеристики по изпълнение на престъпната деятелност на подсъдимия - мащабна по своята организация и вредоносни последици, при която дейност е настъпило значително облагодетелстване на подсъдимия за сметка на вложителите, чиито вреди и до настоящият момент не са репарирани, неговата упоритост при преследване на престъпния резултат и стойността на предмета на престъплението, значително надхвърлящ този, обезпечаващ квалифициращото обстоятелство „особено големи размери”, ВАпС счита, че не са налице основания за приложението на чл.55, ал.3 от НК. Ето защо, въззивната инстанция прие, че върху установената имуществена маса – недвижимите имоти, респ. ид.части от н.и., собственост на подсъдимия, обезпечена с определение № 850, постановено на 28.07.2017 г. по ЧНД № 922/2017 г. по описа на ВОС по искане на прокурор от ВОП чрез налагане на възбрана върху тези имоти следва да наложи наказание „конфискация” на част от имуществото на Д. именно във възбранения размер.

        Съгласно цитираното определение, на основание чл.395 и чл.397 от ГПК, е допуснато обезпечение на конфискация на имуществото на подсъдимия Т.И.Д., ЕГН ********** по воденото ДП № 48/2015 г. на ОД на МВР- Варна, по което спрямо него е повдигнато обвинение по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК:

1. чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на Д.:

- Вилна сграда: кв. Галата Боровец - Юг, 23,00 кв.м, в ПИ с ид.№ 10135.4502.248, с идентификатор 10135.5403.2144, партида 290995  до размера на ½ идеални части;

- Поземлен имот: кв. Галата Боровец - Юг, 634,00 кв.м, с идентификатор 10135.5403.2144, партида 290995, до размера на ½ идеални части;

- Самостоятелен обект в сграда: с идентификатор  10135.4502.248.5.10, партида 244182, изба 2.20 кв.м., площ по док. 59,540 кв.м., град Варна, в сграда №5 в ПИ 10135.4502.248, град Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 304, вх.6, ет.4, ап.76.

- Сграда: партида 263694, кв. Галата Боровец - Юг, 20,00 кв.м, в ПИ №2144, до размера на ½ идеални части;

- Поземлен имот: №2144, партида 263694, кв. Галата Боиовеп - Юг. 600,00 кв.м, до размера на ½ идеални части;                         - Поземлен имот: пл.№024017, с. Любичево, местност Еникьой, общ. Антоново, обл. Търговище, 14.699 декара, партида 17280;

- Поземлен имот: пл.№049008, с. Любичево, местност Елес търла, общ. Антоново, обл. Търговище, 3.298 декара, партида 17280;

- Поземлен имот: пл.№029042, с. Любичево, местност Алфътлък, общ. Антоново, обл. Търговище, 10.500 декара, партида 16573;

- Поземлен имот: пл.№ УПИ XI -119, площ по док. - 1192кв.м., с. Любичево, заедно с 5/24 ид. части от стопански сгради с площ 58 кв.м., общ. Антоново, обл. Търговище, партида 38738;

- Поземлен имот: пл.№ 053016, площ - 5.899 дка., местност Даръклък, с. Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище, партида 16575;

- Поземлен имот: пл.№ 012007, площ - 6.000 дка., местност Карахасан, с. Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище, партида 16571;

- Поземлен имот: пл.№ УПИ XI - 119, площ по док. - 1340кв.м., с. Любичево, заедно е 5/24 ид. части от едноетажна паянтова сграда с площ 86 кв.м и стопански сгради с площ 93 кв.м., навес с площ 126 кв. м., общ. Антоново, обл. Търговище, партида 38737;

- Поземлен имот: пл.№022035, с. Любичево, местност Еникьой, общ. Антоново, обл. Търговище, 8.400 декара, партида 16572 и

- Поземлен имот: пл.№068003, с. Любичево, местност Коджа дюс, общ.Антоново, обл.Търговище, 7.000 декара, партида 16576 и

 2. чрез налагане на запор върху следните банкови сметки:

- В „Алианц Банк България “АД - Разплащателна индивидуална сметка на ФЛ - BG87STSA93000019320536, в лева, с титуляр Т.И.Д., ЕГН **********,  открита на 24.03.2011 г.;

- В ОББ АД - Разплащателна индивидуална сметка на ФЛ в лева № BG17UBBS80021051817415, с титуляр Т.И.Д., ЕГН **********, открита на 11.02.2005 г. ;

- В Банка ДСК АД - Спестовна индивидуална в лева № 040000000019339014, титуляр Т.И.Д., ЕГН **********,  открита на 01.04.2014 г. и Индивидуална сметка в лева № BG87STSA93000019320536, титуляр Т.И.Д., ЕГН **********,  открита на 04.01.2011 г.

 

3. Чрез налагане на запор  върху дружествените дялове, собственост на Т.И.Д., ЕГН ********** в следните търговски дружества:

- "Агро-тинком" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. Брегалница №10, ет.1, ап.2;

- "Плам инвест БГ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. Брегалница №10, ет.1, ап.2.

 

По отношение искането на държавното и частното обвинение за налагане на наказания по чл.37, т.6 и т.7 от НК :

По-горе вече бяха изложени съображенията на състава относно липсата на предпоставки за приложението на чл.55, ал.3 от НК. Същите важат в пълна сила и за наказанията лишаване от права по чл.37, т.6 и т.7 от НК, поради което няма да се повтарят.

Съставът на ВАпС намери оплакванията на държавното и частното обвинение срещу решението на първоинстанционния съд да приложи чл.55, ал.3 от НК и да не лиши подс.Д. от права по чл.37, т.6 и т.7 от НК за основателни.

Въззивният съд намира, че за да попречи на подс.Д. да извършва сходни престъпления, следва да му наложи наказание лишаване от права:

- по чл.37, т.6 от НК да заема материално отговорна длъжност за срок от десет години и

- по чл.37, т.7 от НК - да упражнява професия или дейност, свързана с пазене и управление на средства и имущество за срок от десет години.

С така определените по размер наказания съдът намира, че целите по чл.36 от НК ще бъдат постигнати.

Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да измени присъдата в наказателно-осъдителната й част като наложи и наказанията конфискация на част от имуществото на подс.Д. и лишаване от права по чл.37, т.6 и т.7 от НК.

 

ПО ОПЛАКВАНИЯТА НА ЗАЩИТАТА:

1. Във въззивната жалба на адв.С. е наведено оплакване за особено грубо нарушение представляващо отказ на първоинстанционния съд да отложи делото, за да може адв.С. да се подготви за пледоарията си по съществото на делото, с което го е лишил от правото на защита.

Пред първоинстанционният съд подс.Д. е бил защитаван от двама защитници – адв.С. и адв.Я..

Действително в с.з. на 18.09.2020 г.,  след като изслушал пледоариите на прокурора и поверениците, адв.С. е направил искане за отлагане на делото за 23.09.2020 г., за да може предвид големия обем материали да се подготви да пледира. Адв.Я. е заявил, че е готов да пледира, след което го е сторил. Първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на адв.С. за отлагане на делото. След което адв.С. е пледирал.

Въззивният съд намира, че отказа на Варненския окръжен съд да отложи делото не е лишил или ограничил правото на защита на страната, тъй като в съдебното заседание на 18.09.2020 г. не са били събрани нови доказателствени материали, с които страните тепърва да се запознават. Нещо повече, в проведеното на 17.07.2020 г. заседание е било направено същото искане, но от адв.Я. и съдът е дал възможност на защитата да се запознае с материалите от делото и е отложил разглеждането му за след два месеца. 

Правото на защита е субективно право на страните да участват в процеса и съдът следва да им осигури възможност за неговото упражняване. Такава възможност първоинстанционният съд е осигурил в пълен обем. Активността, с която ще се упражни това право зависи от неговия носител. Дали и как страните ще осъществят защитата на интересите си е техен личен избор и съдът не разполага с правомощия да контролира или влияе върху тази им дейност.

        Ето защо настоящият състав на въззивната инстанция намира за неоснователно оплакването за нарушаване /лишаване от/ правото на защита на адв.С..

        Само за прецизност следва да се отбележи, че в производството пред настоящата инстанция подс.Д. се представлява от адв.Т. и адв.В., като видно от приложената на л.99 от делото декларация, изготвена от подсъдимия, той е оттеглил пълномощията си от адв.С.. Ето защо, да се претендира предвид твърдяно съществено процесуално нарушение, връщане на делото за ново разглеждане е несъстоятелно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.348, ал.4 от НПК „Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата.“ След като подс.Д. е оттеглил пълномощията си от адв.С., то хипотетично, ако делото бъде върнато на проверяваната инстанция за ново разглеждане твърдяното нарушение не би могло да бъде отстранено, тъй като адв.С. вече не е защитник по делото.

Нещо повече - предвид промяната на защитата няма как нововстъпилият защитник да претендира нарушено от ВОС право на защита на лично основание, тъй като той не е участвал при първоинстанционното разглеждане на делото. А след като въззивният съд е съд и по фактите и по правото, то адв.Т. е имал възможност да пледира и по двете, като по този начин упражни в пълен обем правото на защита. 

        2. Твърди се от адв.Т., че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение конституирайки ЕТ „Делишес - П.А.“*** в качеството му на ощетено юридическо лице, а физическото лице П.А. като частен обвинител. Според защитника това нарушение е съществено, не е отстранимо от настоящата инстанция и е довело до участието на нелегитимна страна в процеса, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия.

        На първо място съдът намира, че следва да се обърне внимание на правната природа на едноличния търговец:

Физическото лице, което придобие търговско качество, е наречено от закона “едноличен търговец”. ФЛ може да стане търговец на основание чл.1, ал.1 или 3 от Търговския закон. Едноличният търговец трябва да е дееспособно физическо лице, което има местожителство в страната. Общата правна уредба на едноличния търговец се съдържа в чл.56-60а ТЗ. С придобиването на търговско качество, лицето се задължава да се впише в търговския регистър; да води счетоводство; сделките, които то сключва, се уреждат със специални правила; то може да бъде обявено в несъстоятелност, то подлежи на данъчен режим, различен от този за нетърговците и т.н.
Придобиването на търговско качество от физическото лице, обаче не води до възникване на нов правен субект, в този смисъл са Решение № 478/1994 г. на V г.о., Решение № 389/1997 г. на V г.о. и Определение № 370/2008 г. на V г.о. Титуляр както на търговскоправните, така и на гражданскоправните права и задължения, е едно и също физическо лице. Имуществото му е общо, независимо че то се разделя на два елемента - имущество, включено в търговското предприятие, и имущество, което е извън търговското предприятие. Едноличният търговец отговаря с цялото си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа - частноправни или публичноправни, в този смисъл са Решение № 478/1994 г. на V г.о. и Решение № 855/2003 г. на II г.о.

        На второ място в разпоредително заседание, проведено на 28.01.2019 г., първоинстанционният съд е конституирал като частен обвинител П.А.Т. като гр.ищец и частен обвинител, като е изложил съображения, че ЕТ е физическо лице и като такова има право да бъде конституиран и като ч.обвинител.

        Съдът като съобрази, че съгласно внесеният от ВОП обвинителен акт ЕТ, „Делишес - П.А.“*** е претърпял вреди в резултат от престъплението, което прокурора е вменил във вина на подс.Д., то пострадалият П.А.Т., съгласно разпоредбата на чл.76 и сл. от НПК може да се конституира като частен обвинител, а съгласно чл.84 и сл. от НПК – и като граждански ищец.  Като е конституирал П.А.Т. като гр.ищец и ч.обвинител, ВОС не само че не е допуснал процесуално нарушение, но и е охранил правата на пострадалия.

        Ето защо въззивният съд намира това оплакване, поддържано от адв.Т. в с.з. за неоснователно.

3. Следващото оплакване е за липса на мотиви.

        Несподелимо е застъпеното от защитата становище, че ВОС не изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Напротив, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, като е отговорил и на всички възражения на защитата направени пред него.

        Неоснователни са и оплакванията за липса на изложени съображения в мотивите на атакуваната присъда защо според първоинстанционният съд случая е особено тежък. Съображения за това вече бяха изложени във връзка с квалификацията. 

        4. Твърди се и липса на представителна власт на адв.Д., повереник на гр.ищец Кооперация „Изток“, гр.Шабла, тъй като Общото събрание на кооперацията не е взело решение нейният председател да предявява гр.иск срещу подсъдимия.

        Въззивният състав на съда намира това оплакване за неоснователно. По силата на чл.26, ал.2, т.1 от Закона за кооперациите председателят на кооперацията я представлява, като не е предвидено ограничение в представителната му власт.

С оглед изхода на делото основателно ВОС е уважил и предявените граждански искове, тъй като в резултат на престъплението са били причинени имуществени вреди на гражданските ищци, които следва да бъдат репарирани. Размерите на всеки един от исковете са правилно определени от първоинстанционния съд, предвид оправдаването на подс.Д. за част от стойността на предмета на престъплението, коментирано по-горе в настоящото решение.

При извършената служебна проверка, не се констатират допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на проверяваната първоинстанционна присъда.

При проверка на неатакуваната част от присъдата, апелативният съд намира, че в съответствие със закона е определен първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание.

Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства по делото, което въззивният съд намира за правилно.

Съобразно нормата на чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия правилно са били възложени направените разноски по делото,  заплащането на държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и сторените от гр.ищец Кооперация „Изток“, гр. Шабла, разноски за процесуално представителство.

С оглед своевременно направеното искане подс.Д. да бъде осъден да заплати на Кооперация „Изток“ гр.Шабла 5000 лева, представляващи сторените от кооперацията разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция и предвид представянето на доказателства за заплащането им, съдът намира, че молбата като основателна следва да бъде уважена.

С оглед на изложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6 вр. чл.337, ал.2 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

ИЗМЕНЯ присъда № 260008/18.09.2020 г. по НОХД № 1367/2018 г. на Окръжен съд, гр.Варна в наказателно-осъдителната й част, като за извършеното от подс.Д. престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, ал.1, вр.26, ал.1 от НК му НАЛАГА и наказания:

- „КОНФИСКАЦИЯ“ на част от имуществото, а именно:

- Вилна сграда: кв. Галата Боровец - Юг, 23,00 кв.м, в ПИ с ид.№ 10135.4502.248, с идентификатор 10135.5403.2144, партида 290995  до размера на ½ идеални части;

- Поземлен имот: кв. Галата Боровец - Юг, 634,00 кв.м, с идентификатор 10135.5403.2144, партида 290995, до размера на ½ идеални части;

- Самостоятелен обект в сграда: с идентификатор  10135.4502.248.5.10, партида 244182, изба 2.20 кв.м., площ по док. 59,540 кв.м., град Варна, в сграда №5 в ПИ 10135.4502.248, град Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 304, вх.6, ет.4, ап.76.

- Сграда: партида 263694, кв. Галата Боровец - Юг, 20,00 кв.м, в ПИ №2144, до размера на ½ идеални части;

- Поземлен имот: №2144, партида 263694, кв. Галата Боиовеп - Юг. 600,00 кв.м, до размера на ½ идеални части;                         - Поземлен имот: пл.№024017, с. Любичево, местност Еникьой, общ. Антоново, обл. Търговище, 14.699 декара, партида 17280;

- Поземлен имот: пл.№049008, с. Любичево, местност Елес търла, общ. Антоново, обл. Търговище, 3.298 декара, партида 17280;

- Поземлен имот: пл.№029042, с. Любичево, местност Алфътлък, общ. Антоново, обл. Търговище, 10.500 декара, партида 16573;

- Поземлен имот: пл.№ УПИ XI -119, площ по док. - 1192кв.м., с. Любичево, заедно с 5/24 ид. части от стопански сгради с площ 58 кв.м., общ. Антоново, обл. Търговище, партида 38738;

- Поземлен имот: пл.№ 053016, площ - 5.899 дка., местност Даръклък, с. Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище, партида 16575;

- Поземлен имот: пл.№ 012007, площ - 6.000 дка., местност Карахасан, с. Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище, партида 16571;

- Поземлен имот: пл.№ УПИ XI - 119, площ по док. - 1340кв.м., с. Любичево, заедно е 5/24 ид. части от едноетажна паянтова сграда с площ 86 кв.м и стопански сгради с площ 93 кв.м., навес с площ 126 кв. м., общ. Антоново, обл. Търговище, партида 38737;

- Поземлен имот: пл.№022035, с. Любичево, местност Еникьой, общ. Антоново, обл. Търговище, 8.400 декара, партида 16572 и

- Поземлен имот: пл.№068003, с. Любичево, местност Коджа дюс, общ. Антоново, обл. Търговище, 7.000 декара, партида 16576,;

- „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОТО ДА ЗАЕМА МАТЕРИАЛНО ОТГОВОРНА ДЛЪЖНОСТ“ за срок от десет години, на основание чл.203, ал.2 вр. чл.37, т.6 от НК и

- „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОТО ДА УПРАЖНЯВА ПРОФЕСИЯ ИЛИ ДЕЙНОСТ, СВЪРЗАНА С ПАЗЕНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВА И ИМУЩЕСТВО“ за срок от десет години, на основание чл.203, ал.2 вр. чл.37, т.7 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА подс.Д. да заплати на Кооперация „Изток“ гр.Шабла 5000 лева, представляващи сторените от кооперацията разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:1.              2.