Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….
гр.София, …….08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл.съдия
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр. дело № 12689
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано
е по допустима и редовна въззивна жалба подадена от ищеца А.Г.М. чрез адв. Д.
срещу решение от
19.12.2018 г. по гр.д. №70544/2017 г. по описа на СРС, 35 състав, с което са
отхвърлени предявените от А.Г.М. срещу „К.С.– 2005“
ЕООД / в несъстоятелност/ и „Е.к.“ ЕООД искове с правно основание чл.
439 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД / разгледани в условията на
евентуалност/ за признаване на установено, че ищецът не дължи, сумата от
7453.66 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 25.08.2016г.
до окончателно заплащане на задължението и сумата от 749.07 лв. разноски, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 48314/2016г. на СРС, 61
с-в., поради нищожност на договора за цесия от 20.09.2016г.,
на основание липса на форма; на
основание заобикаляне на закона; на основание противоречие с добрите нрави; на
основание симулация.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението на СРС е неправилно, тъй
като е необосновано. Поддържа се, че за
сумата от 7453,67 лв. дължими на ответника „К.С.“ ЕООД, последният се е снабдил
с два изпълнителни листа, въз основа на издадени заповеди за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК, издадени на две различни основания / запис на заповед
от 18.09.2010 г. и споразумение с нотариална заверка на подписите от 17.06.2013
г. за разсрочване на вземането по записа на заповед/, като дължимата сума е
била заплатена преди подаване на заявленията за издаване на заповед за
изпълнение. Сочи се, че сключената след издаване на изпълнителните основания
цесия е нищожна, тъй като: с нея се цели увреждане на кредиторите в
производството по несъстоятелност на „К.С.“ ЕООД, не е спазена изискуемата
форма за прехвърляне на вземането по запис на заповед, тъй като това не е
сторено с джиро, нарушени са добрите нрави, тъй като прехвърленото вземане е
платено и за него са издадени два изпълнителни листа и е налице симулация, тъй
като уговорената между страните по договора цена за прехвърляне на вземането не
е заплатена. Излага се, че част от сумата от 7453,67 лв. е заплатена, а именно
сумата от 6000 лв., за което са приложени разписки в първоинстанционното
производство, а останалата част от 1453,66 лв., е погасена по давност /
погасена с изтичане на 3 годишен давност срок от уговорения по записа на
заповед падеж- 30.09.2010 г./. Изложени са подробни съображения във връзка с
твърдените основания за нищожност на цесията от 20.09.2016 г. Иска се отмяна на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 не е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответниците.
В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „Е.к.“ ЕООД се
представлява от адв.Ш., който оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба
относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявен е за
разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съд
намира, че шървоинстанционното решение е валидно. При осъществената дължима
служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо,
поради следните съображения:
С подадена на
05.06.2017 г. искова молба ищцата М. поддържа, че договор за цесия от
20.09.2016 г. сключен между „К.С.– 2005“ ЕООД / в
несъстоятелност/ и „Е.к.“ ЕООД е нищожен, като излага фактически твърдения в
тази посока. Сочи, че вземането по запис на заповед от 18.09.2009 г., предмет
на договора за цесия е погасено по давност. Искането е да бъде признато за
установено, че поради изложеното – нищожността на договора за цесия и
погасяването на вземането по давност, не дължи на ответниците сумата от 7453,66
лв. ведно с лихви и разноски, за принудителното събиране на които е образувано
изп. дело №
201685110404092 по описа на ЧСИ М.П..С молба от 19.02.2018 г. се уточняват
твърденията на ищцата.
Установителните
искове могат да имат да предмет съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, а по изключение и при определени
предпоставки – и правнозначим факт или престъпно обстоятелство /чл. 124, ал. 4
и 5 ГПК/. Предявеният по делото иск за признаване на установено, че ищецът не
дължи на ответника процесната сума по своето естество е отрицателен
установителен иск. По този иск длъжникът може да се позове на възражения, които
изключват, унищожават, погасяват правото /вземането на ответника/ или водят до
неговата неизискуемост. Предвид правната характеристика на предявения
отрицателен установителен иск, релевираните от длъжника – ищец възражения,
респ. твърдения, че определено право не съществува – в частност поради
невъзникване на вземането на цесионера
поради нищожност на цесията и респ. липсата му на качеството кредитор на ищеца и
поради изтекла погасителна давност/ не съставляват самостоятелни основания на
иска. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове,
основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ
белег. Когато е уважен отрицателен установителен иск, претендираното от
ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания – виж разясненията,
дадени с Тълкувателно решение Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че при въведени множество възражения на ищеца
в исковата молба, че оспорваното право не съществува – в конкретния случай твърдения за нищожност на договор на няколко
основания и твърдения за погасяване на вземането по давност, не е налице
обективно съединяване на искове, а един-единствен иск. Той е с предмет
претендираното от ответника субективно право. Следователно, като е приел, че е
сезиран с обективно съединени искове в съотношение на евентуалност /поради нищожност
на договора на няколко различни основания/, първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл. 6, ал. 2 ГПК. Отделен
е въпросът за правната квалификация на твърденията на страната, като основание
за прогласяването на нищожността на
договора за цесия. При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе
предвид висящото към настоящия момент съдебно производство във връзка с
предмета на договора за цесия – и конкретно наличие на вземане в патримониума
на цедента към момента на сключване на договора за прехвърляне за паричното
вземане, доколкото страната е навела твърдения за плащане на вземането в
момента предхождащ издаването на заповедта за изпълнение и сключването на
договора за цесия / гр.д. 17610/2017 г. по описа на СРС, 61 състав, решението
по което е обжалвано и е образувано в.гр.д. 16061/2018 г. по описа на СГС, IV A състав, по което на 26.06.2020 г. е постановено
решение, за което към настоящия момент не са налице данни да е влязло в сила/
Ето защо на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
изцяло обезсилено /арг. чл. 271, ал. 2 ГПК/, а делото – върнато на друг състав
на СРС за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, като се разгледат всички твърдения на ищеца.
Отговорността за
разноски и за настоящото производство следва да се разреши при новото
разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 19.12.2018 г. по гр.д. №70544/2017 г. по описа на
СРС, 35 състав
ВРЪЩА делото на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав на предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.