Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
05.07.2021г.
Гр.Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на
секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния
съдия Бозукова административно дело № 442 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр.
чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Н.А.Г. ***, чрез
пълномощник адвокат М. К. ***, против Заповед № РД-12-789/26.10.2020г. на Зам. Кмета
на Община Нова Загора, с която е отказано да бъде издадена заповед за учредяване
на право на преминаване по чл.192 ал.2 от ЗУТ през чужд имот.
С жалбата се навеждат
съображения за материална незаконосъобразност на отказа. Оспорващият сочи, че
притежава имот, който е съсобствен и за него е отреден УПИ XII-1828,1827 кв.74 по плана на гр.Нова Загора. Достъпът до имота на
оспорващия с идентификатор 51809.501.1828 по действащата КККР на гр.Н. З.след
пролетта на 2016 г. бил затруднен и се осъществявал чрез преминаване през ПИ с
идентификатор 51809.501.1827, през дворното място, по пътека, която била тясна и не позволявала
транспортен достъп. Собствениците на съседния имот с идентификатор
51809.501.1836, върху който е поискано да бъде учредено право на преминаване затворили
участък от 101 кв.м. и така възпрепятствали преминаването с транспортно
средство или машини до имота на оспорващия, вкл. и до гаража му. Сочи се, че транспортният достъп до жилищната
страда, където е имота на жалбоподателя е прекъснат, при което няма друга
възможност за преминаване и не било спазено изискването на чл.14 ал.4 от ЗУТ за достъп до улица. По тези
съображения се иска от съда обжалваният отказ да бъде отменен като
незаконосъобразен и да се присъдят направените разноски. В съдебно заседание
лично и чрез представител пълномощие – адв. М. К. ***
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. Представя
подробни писмени бележки.
Ответникът – Кметът на Община
Нова Загора, представляван от ст.юриск. О. Б.,
оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание
и в писмена защита. Счита, че не са били налице предпоставките за издаване на
заповед за учредяване право на преминаване, доколкото до имота на жалбоподателя
е осигурен достъп. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.
Заинтересованите страни -
Р.Д.И. и П.Д.Г. редовно призовани, се явяват лично и се представляват се от надлежно
упълномощен процесуален предстваител адв. Н. П. ***, която оспорва жалбата. В съдебното
заседание излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да се
отхвърли, като се присъдят направените разноски по представен списък на
разноски.
Заинтересованите страни -
Г.Д.Г., С.И.И., Д.Г.Ж. и З.А.Ж. редовно призовани, не
се явяват и не се представляват.
Заинтересованата страна
– Х.И.Х. се явява лично и изразява становище за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано по заявление на Н.Г. с вх. № 94-00-6782/13.10.2020 г.
по описа на Община Н. З.(л. 22 ), който по силата на представения по делото
Нотариален акт № 36, т. ІІ дело № 466 от 05.05.1995
г. на НзРС се легитимират, като собственик на североизточната
половина от масивна двуетажна жилищна сграда, ведно с подобренията в нея,
разположена в дворно място, с площ 475 кв.м., ведно със 185/475 кв.м. ид.части от дворното място, което е с администгративен
адрес гр.Н. З.ул.“Ц. О.“№…. Със заявлението е поискано от кмета на Община Н. З.да
бъде учредено право на преминаване по чл. 192,
ал. 2 от ЗУТ през имот с идентификатор № 51809.501.1836 по кадастралната карта на гр.Нова
Загора. Посочено е в заявлението, че са приложени следните документи: нотариален
акт за покупко – продажба от 05.05.1995г.,
скица на поземлен имот, договор за ползване на съсобствени
мот от 30.07.1966г., скица на поземлен имот № 51809.501.1836
от 04.10.2017г., нотариално заверена декларация от 10.10.2017г.
от Х.И. и С.И., заключения на съдебно-технически експертизи и решение на ВАС. Към
заявлението не е приложен проект за искания достъп.
Въз основа на така подаденото заявление е извършена служебна проверка, в
резултат на която Зам. кметът на Община Нова Загора, съгласно заповед №
РД-12-777/23.10.2020г. /л.20/, е издал
оспорената заповед. В нея е прието, че през 2016г. оспорващият е подал
заявление за издаване на заповед за учредяване право на преминаване, като с
писмо изх.№ КР-15-94-00-4317/08.06.2016г. е отказано издаването й по чл.192 ал.2 от ЗУТ с мотив,
че УПИ XII-1828,1827 по плана на гр.Н. З.има
достъп до улица „Ц. О.“, имотната граница съгласно кадастралната карта и
дворищно-регулационната линия на ПУП гр.Н. З.не съвпадат с фасадата на
съществуващата жилищна сграда и има необходимото разстояние за достъп. В заповедта
на първо място е посочено, че не е търсено, съответно липсват доказателства да
е отказано съгласие за преминаване през имот № 51809.501.1836 по кадастралната
карта на гр. Н. З.от неговите собственици. Като второ основание е посочено, че достъпът
до имота на оспорващия, представляващ УПИ
XII-1828,1827 кв.74 по плана на гр. Н.
З.не е възпрепятстван, тъй като има достъп до улица „Ц. О.“, към която това УПИ
има лице, чрез преминаване през ПИ № 1827, обикаляйки съществуващата 2-етажна
жилищна сграда. В заповедта е прието, че обстоятелството, че по този подход не
е налице достъп с МПС не е относимо към
предпоставките по чл.192 ал.2 от ЗУТ, поради което не са налице предпоставки за учредяване на право на
преминаване през съседен имот, а именно да липсва друго техническо решение.
При оспорване на това
писмо е образувано настоящото дело, като в хода на съдебното следствие от
ответната по спора страна е представена административната преписка по издаване
на оспорения индивидуален административен акт.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза от вещото
лице инж. М.З. със специалност „с. и.“. От експертното заключение се установява,
че оспорващият е собственик на североизточната половина от масивна двуетажна
сграда, находяща се в дворно място цялото от 475 м2, заедно със 185/475
ид. части от това дворно място,
представляващо парцел XII-1828,1827 кв. 74 по плана на гр.Нова Загора. Към
датата на придобиване на имота (1995 г.) действащ е Застроителен и
регулационен план (ЗРП) на гр.Нова Загора, одобрен със заповед №379/21.11.1991
г. и съгласно този
план за имота на оспорващия се урегулира парцел XII-1828,1827 кв. 74 с площ от 475 м2, съсобствен. Съгласно одобрената със заповед №РД-18- 56/31.08.2010
г. на изп. директор на АГКК кадастрална карта на гр. Н. З.описаният
в нот. акт имот представлява имот с идентификатор 51809.501.1828
с площ от 187 м2 (стар НУПИ №1828).
Вещото лице установява, че в двора на оспорващия, при североизточната имотна граница е построен масивен
гараж. Достъпът до този гараж се е осъществявал през ивица от югоизток,
представляваща придаваемата част от 98 м2.. Съгласно
скица-извадка от ЗРП от 1991 г. и копие от ЗРП тази придаваема
част е ивицата от изток на имота на оспорващия, по която е бил възможен достъпа
до изградения в дъното на имота гараж. Вещото лице установява, че към момента
на огледа изходът от тази ивица към ул. „Ц. О." е затворен с метална
портална врата. Липсват данни източната регулационна граница на имота да е
трасирана, липсват данни придаваемото място по
регулацията от 1991 г., представляващо претендирания
достъп до гаража, да е изкупено от съсобствениците на УПИ XII-1828,1827
– оспорващия Г. и заинтересованата страна Х.Х.. През 2001 г. със заповед №816/4.09.2001
г. е одобрено
частично изменение на регулационния план, засягащо процесния
УПИ XII-1828,1827, но по отношение на северната граница с УПИ III-1829, което не оказва влияние върху претендирания достъп до гаража. Този регулационен план е
приложен частично по отношение на 125 м2 придаваемо
място към УПИ XII-1828,1827 от север, за сметка на УПИ III-1829. Приложената в тази част регулация
не е отразена в действащата кадастрална карта. Вещото лице е установило също,
че поради неприложена регулация по източната граница на УПИ XII-1828,1827
кв.74, през 2006 г. е допуснато изменение на
действащия към него момент гореописан план от 1991 г. в частта План за регулация.
Изменението е одобрено със заповед №1183/16.11.2006 г. на Кмета на община Н. З.и съгласно
това изменение ивицата, използвана за достъп до гаража на оспорващия, след
промяна на вътрешната регулационна граница, остава в обхвата на УПИ XI-1836,1837,
собственост на заинтересованите страни Р.И. и П.Г.. Експертът сочи, че вътрешната регулационна граница
между УПИ XII-1828,1827 и УПИ Х1-1836,1837 в кв.74 е трасирана и при оглед на място е
материализирана чрез ажурна телена ограда. От заключението се установява, че одобрената
със заповед №РД-18-56/31.08.2010 г. кадастрална карта на гр.Н. З.отразява УПИ
XII-1828,1827 с площ общо 379 м2, съгласно документите за
собственост, като този имот е с лице към ул. „Ц. О." №…. Вещото лице е
установило, че достъпът до имота на оспорващия ПИ с идентификатор
51809.501.1828 се осъществява чрез преминаване през ПИ с идентификатор
51809.501.1827, през дворното място, през входна площадка към югоизточната
половина на масивната двуетажна сграда и след това заобикаляйки от югоизток
жилищната сграда по пътека, която в най-тясната си част е с ширина на място
1,30м. до 1,70м. Имотът на оспорващия е съсобствен,
вътрешен по отношения на другия съсобственик, като двата имота са урегулирани с
осигурено лице към уличната регулация, поради което експертът дава становище,
че е спазено изискването на чл.14 ал.4 от ЗУТ УПИ да имат самостоятелен достъп
до улица, като по графични данни лицето на парцела 12,5 м. Според експертното заключение имотът
на оспорващия, явявайки се вътрешен няма осигурен транспортен достъп до улица
след затварянето на ивицата от изток чрез урегулирането й към съседния УПИ XI-1836,1837,
собственост на заинтересованите страни Р.И. и П.Г. с ПУП от 2006г. Вещото лице
сочи, че транспортният достъп е необходим, за да се достигне до намиращия се в
дъното на имота масивен гараж, като този транспортен достъп е възможен
единствено чрез съществувалата до изменение с ПУП от 2006г. ивица
за достъп, в момента част от
съседния УПИ I -1836,1837, която сега е затворена
с портална врата. Тази ивица е била предвидена
с ПУП от 1991г. като придаваема част към УПИ XII-1828,1827 кв.74,
но придаваемото място не е заплатено, регулацията не
е приложена и поради това през 2006г. е допуснато изменение на действащия към
него момент ПУП от 1991г. в част ПР, като изменението е одобрено с влязла в
сила заповед № 1183/16.11.2006г. на Кмета на Община Нова Загора. Съгласно това
изменение ивицата, използвана за достъп до гаража на оспорващия, след промяната
на вътрешнотаа регулационна граница остава в обхвата
на УПИ XI -1836,1837.
По делото е изслушан
свидетеля З.Р., който заявява, че за да
стигне до къщата си, жалбоподателят минава по таясна
пътека през имота на заентересованата страна Х.Х., като транспортен достъп бил невъзможен.
По делото е изслушан
свидетеля С.С.,
който заявява, че до преди 4-5 години жалбоподателят е минавал по пътека, която
сам е изградил, като по тъзи пътека е вкарвал и кола
до къщата си. Сега подходът до имота на Н. бил през съседа му Х.Х. и този подход бил с широчина от около 1 метър.
При така установеното от
фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспорването е насочено
срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, доколкото оспорената заповед
представлява изричен отказ от учредяване право на преминаване през чужд
поземлен имот в резултат на упражнено в преклузивния
срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ право на жалба от процесуално
легитимирано лице, което обуславя извод за допустимост на жалбата.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира жалбата за
неоснователна поради следното:
Оспореният отказ е
издаден от компетентен орган, в рамките на правомощия му съгласно заповед
№РД-12-777/23.10.2020г. на Кмета на Община и по аргумент от чл. 192,
ал. 2 от ЗУТ, в писмена форма, без да са допуснати в хода на административното производство
нарушения на административнопроизводствените правила
от категорията на съществените и такива на материалния закон.
Според чл. 192, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, право на преминаване през чужд
поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите,
сключен между собствениците на поземлените имоти. Когато не е постигнато
съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е
явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване се учредява със
заповед на Кмета на общината. Следователно издаването на заповед за учредяване
право на преминаване през чужд поземлен имот по реда на чл. 192,
ал. 2 от ЗУТ, става при кумулативното наличие на следните предпоставки: да не е
осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване;
такъв достъп да не може да се осигури при друго техническо решение, с оглед
явната икономическа нецелесъобразност на последното; и да не е постигнато
съгласие между собствениците на обслужващия/те и на обслужвания имоти.
В настоящия случай съдът
констатира, че не са налице предвидените от закона положителни и отрицателни
условия в полза на имота на жалбоподателя да бъде издадена заповед за
учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот. Видно от хипотезата на приложимия закон, за да
се учреди такова право на преминаване от Кмета на общината, следва на първо
място заявителят да удостовери, че е търсил, но не е постигнал съгласие със
собственика на чуждия, служещ за преминаване имот. Едва след като се установи,
че не е постигнато съгласие между двамата собственици, може да се пристъпи към
уреждане на въпроса с начините и средствата на административната принуда –
учредяване на право на преминаване със заповед на Кмета на общината. В случая,
видно от подаденото заявление, първата предпоставка за издаване на исканата
заповед не е налице, доколкото заявителя Н.Г. не е представили доказателства,
че е търсено и съответно не е дадено съгласие от собствениците на имот УПИ XI-1836,1837
кв.74 гр. Н. З.- заинтересованите страни Р.И. и П.Г.. Следователно към датата
на постановяване на оспорения отказ, оспорващият не е търсил съгласие от
собственика на съседния имот и по делото няма данни такова да е било отказано,
за да се приложи хипотезата на чл. 192,
ал. 2 от ЗУТ- учредяване на ограничено вещно право с административен акт.
Дори да се приеме, че с
оглед воденото предходно съдебно дело № №276/2017г. по описа на Адиминстративен съд Сливен, с предмет законсъобразността
на заповед №1183/16.11.2006г. на кмета на Община Нова Загора, с която е
одобрено изменение на ПУП-ПР на УПИ XI-1836,1837 кв.74, са влошени отношенията на жалбоподателя
със собственицете на имота и същите не биха дали
такова съгласие, вкл. че тази предпоставка е налице, то за учредяване на право
на преминаване през чужд имот е необходимо да се установят и материалноправните предпоставки – липса на какъвто и да е
друг подходящ начин за достъп към господстващия имот, както и икономическа
нецелесъобразност на друго техническо решение.
По делото не се спори, а
и от събраните доказателства, в т. ч. и заключението на СТЕ се установява, че
до сградата, където е имотът на жалбоподателя има осигурен достъп от улица „Ц.
О.“ и за подхода съществува пътека за преминаване през другия съсобственик. Както
се установи по делото имотът на оспорващия с идентификатор 51809.501.1828
е урегулиран заедно
с имот с идентификатор 51809.501.1827 по КККР на гр. Н. З.в съсобствен
урегулиран поземлен имот - УПИ XII-1827, 1828, кв. 74 по подробния устройствен
план на гр.Нова Загора, одобрен със заповед № 371/1991г. на кмета на община
Нова Загора, който има лице към улица „Ц. О.". В случая наличието на лице
към улица предполага възможност за достъп до разположените в имота сгради откъм
улицата и доколкото от заключението на вещото лице се установява, че се преминава през дворното място, през входна площадка към югоизточната
половина на масивната двуетажна сграда, това изискване е изпълнено. По делото от
СТЕ се установи, че заобикаляйки от югоизток жилищната сграда по пътека, която
в най-тясната си част е с ширина на място от 1,30 м. до 1,70 м. е възможно да се стигне до имота на
жалбоподателя. Обстоятелството, че по този подход не е налице достъп с моторно
превозно средство не е относимо към предпоставките,
валидни за приложимостта на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ и това изключва учредяването на право на
преминаване през чужд имот по административен ред.
Отделно от
изложеното следва да се отбележи, че осигуряването на транспортен достъп до
имот не е предмет на процедурата по чл. 192 от ЗУТ. Действително ЗУТ в чл. 190
предвижда осигуряване на транспортен достъп по административен ред. Видно от заявлението
до кмета на община Нова Загора, подадено на 13.10.2020г., оспорващият заявява
искане да се учреди право на преминаване през чужд имот по чл. 192 от ЗУТ, като
към това искне не прилага проект на искания достъп , поради
което не може да се предполага волята му за издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ. Дори и да се приеме, че е подадено искане по този ред, отново не са
налице конкретните предпоставки за реализирането на предвидената процедура. Със
заповед за прокарване на временни пътища се цели осигуряване на достъп до
урегулирани поземлени имоти - УПИ, като общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват
достъп до съответните имоти, в случаите когато поземлените имоти имат лице само
по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити Общият
смисъл на разпоредбата е посредством "временен път" да бъде осигурен
транспортен достъп до имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период
от време, а именно до момента, в който достъпът се осигури по траен начин –
чрез откриване на все още неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план. С такава заповед се прокарват и
временни пътища в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за
които ще бъдат създадени нови подробни устройствени
планове, а случаят на оспорващия не е такъв. Според
вещото лице транспортен достъп за оспорващия Г. ще осигури достигане до
намиращия се в дъното на имота масивен гараж, като единствено възможен е
достъпът през съществувалата до издаване на заповед №1183/16.11.2006г. на кмета
на Община Н. З.ивица за достъп, в момента представляваща част от имота на
заинтересуваните страни Р.И. и П.Г.. Видно от заключението на вещото лице
техническата възможност за осигуряване на транспортен достъп до имота на
оспорващия е през част от съседния УПИ XI-1836, 1837. Следва да се
отбележи обаче, че наличието на
техническа възможност за учредяване право на преминаване или осигуряване
на транспортен достъп, без да са налице
правни основания за това, само по себе си, не е достатъчно, за да се
учреди право на преминаване, съответно осигури транспортен достъп по
административен ред.
От всичко изложено до
тук се налага извод, че за установяване на право на преминаване през чужд имот
е необходимо да няма друг подходящ начин за достъп до имота на заявителя. В
случая посочените предпоставки не са изпълнени и е налице начин за достъп до
имота на заявителя и това изключва учредяването на право на преминаване през
чужд имот по административен ред. В този смисъл са решения по адм. д. № 5389/2019 г., по адм.дело
№ 4999/2019г. по адм.дело № 13820/2008г. и решение по
адм.дело № 6646/2019г. на ВАС.
Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за
издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били
налице условията за издаването му. Правилата за тежестта на доказване са
обърнати и административният орган не дължи установяване на съществуването на
фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите
изисквания за това, а оспорващият следва да докаже наличието на условията за
издаване на поискания акт. По делото не се установява от оспорващия наличието
на предпоставките по чл. 192,
ал. 2 от ЗУТ за учредяване от кмета на общината на право на преминаване по заявлението
на жалбоподателя.
С оглед на горното съдът
намира, че към момента на постановяване на оспорения акт, не са били налице материалноправните предпоставки за учредяване на право на
преминаване и правилно е постановен отказ по заявеното от жалбоподателя искане.
Поради това следва да се приеме, че основанието за издаване на акт по реда на чл. 192,
ал. 2 от ЗУТ не е налице и постановеният отказ е законосъобразен.
С оглед изхода на
спора е основателно искането на ответника – Кмета на Община Нова Загора, за
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Основателна е претенцията на заинтересованата
страна Р.Д.И. за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер
на 900 лева, които следва да се възложат в тежест на оспорващия. Основателна е
претенцията и на заинтересованата страна П.Д.Г. за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 900 лева, които следва да се възложат в
тежест на оспорващия.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Г. *** против Заповед №
РД-12-789/26.10.2020г. на Зам. Кмета на Община Нова Загора, с която е отказано
да бъде издадена заповед за учредяване на право на преминаване през чужд имот,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.А.Г. *** с ЕГН **********
*** да заплати на Община Нова Загора разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Н.А.Г. *** с ЕГН **********
да заплати на Р.Д.И. *** с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 900 (деветстотин) лева.
ОСЪЖДА Н.А.Г. *** с ЕГН **********
да заплати на П.Д.Г. *** с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 900 (деветстотин) лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Решението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: