РЕШЕНИЕ
№ 9337
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110150080 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба от 11.09.2023г. по чл. 8 ЗЗДН, във вр. с чл.4, ал.1 и във вр. с чл.
18 от ЗЗДН, подадена от Б. Н. Г., с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие по ЗЗДН срещу М. И. Г., с твърдения за извършен на 08.08.2023г. и на 17.08.2023г.
акт на психическо домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, изразяващ се в следене,
причакване на домашния адрес на молителя, находящ се в гр. София, ж.к. Младост-3, .......
Претендира разноски.
Ответникът оспорва твърденията за упражнено срещу молителя психическо насилие,
както и твърденията на молителката относно фактическата обстановка, представена в
молбата за защита.
По делото е издадена заповед за незабавна защита от 05.10.2023г., по силата на която
ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителя и задължава ответникът да посещава специализирана програма.
Софийски районен съд, като прецени твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Молителят и ответника били съпрузи, като са обитавали семейно жилище на адрес гр.
София, ж.к. Младост-3,.......
Молбата за защита е подадена лично от пострадалото лице, поради което е налице
валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице, а в молбата се сочи
като извършител лице, което е съпруг на молителя, поради което ответникът има
материалната легитимация да отговаря по подадената молба съгласно чл.3 от ЗЗДН.
Молителят твърди извършено домашно насилие първоначално на 08.08.2023г., а молбата за
защита е подадена на 11.09.2023г. поради което съдът приема, че е спазен преклузивният
1
срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради което е допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителят сочи, че на
08.08.2023г., около 21:30ч. и на 17.08.2023г. около 07.30 часа ответникът следил молителя
на домашния адрес, посочен по-горе, като с това си действие нарушавал издадена ЗНЗ по
друго дело, причаквал молителя пред блока.
По делото е разпитан свидетел за ответника, същият дава сведения за това, че
молителят не живее на посочения адрес като негово жилище, тъй като го е напуснал през
2022г. и дори е бил в неизвестност, до момента не се е връщал на този адрес. Това било
семейното жилище на страните като ответникът не е напускал този адрес никога.
Чл. 2 от ЗЗДН дава легална дефиниция на понятието “домашно насилие”: домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От тази дефиниция, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1, следва, че идеята на закона е да се
изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно
него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
Безспорно се установява по делото е, че отношенията между страните са обтегнати и
най-вече във връзка със семейното жилище, от което молителят иска ответника да бъде
изведен. Не се установява обаче на процесните дати ответникът да е извършил спрямо
молителя акт на психическо и емоционално насилие. От свидетелските показания, от
докладна записка на л.70 от делото от 25.04.2023г., както и от удостоверение за постоянен и
настоящ адрес на л.53 и л.54 от делото е видно, че ответникът живее на адреса, който е
семейно жилище на страните.
Действително по принцип Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява
доказателствено средство, като в тежест на ответника е да опровергае нейната
доказателствена стойност. Вярно е и че настоящия случай декларацията е посочена датата на
процесното събитие, и описание на случилото се. Декларацията представлява
доказателствено средство, изрично предвидено в закона, и може да служи за установяване
на факти, но в настоящата хипотеза са налице други доказателства, които следва да бъдат
преценени в съвкупност с представената декларация. В хода на производството са събрани
доказателства, от които не може да се направи категоричен извод за обективно извършени
актове на домашно насилие от страна на ответника. Още от самата молба става ясно, че
свидетели-очевидци на отделните деяния няма, което предполага доказването да бъде
извършено само с косвени доказателства. За такива могат да се приемат свидетелските
показания, които обаче не дават възможност на съда да установи извършването на който и
да било от твърдените актове на насилие. Няма свидетел, който да има непосредствено
възприятие от посочените актове на домашно насилие. Напротив –събраните доказателства
сочат на това, че молителят не живее на посочения адрес, макар да е представил
удостоверение за същия настоящ адрес, поради което следва извод, че ответникът не е
осъществил твърдените актове на домашно насилие поради това, че той самият живее на
този адрес и не би могъл да следи молителят и да го причаква на този адрес.
Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да
се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с
дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани
самоцелно. Съществуват други правни способи за разрешаване на възникнали проблеми в
брачната връзка, касаещи трудности в съвместното съжителство и липсата на взаимно
уважение, общи грижи и разбирателство между съпрузите, което би могло да обоснове
2
дълбоко и непоправимо разстройство на брака и разрешаване на проблема за ползване на
семейното жилище, което е СИО. Решение в този случай с оглед наличните конфликти е и
разделното живеене на родителите, но не и използването на мерките по ЗЗДН за уреждане
на конфликтни ситуации и използване на постановените в това производство актове в
производството по уреждане на имуществени отношения между съпрузи.
С мерките по ЗЗДН се посяга върху конституционно гарантирани права на личността,
което налага преди издаването на ограничителна заповед с такива мерки актовете на
домашно насилие да са безспорно доказани. В противен случай вместо да предостави
закрила законът ще се превърне в оръдие за прокарване на несправедливи и противоправни
ограничения на човешките права и до злоупотреба с права.
Поради всичко това съдът приема, че молбата не може да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и претенцията за разноски от страна на ответника, молителят
следва да бъде осъден да заплати направените от ответната страна разноски, изразяващи се
в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, както и 460,00 лева, платени
разноски за посещение на Център за индивидуални и фамилни психологични консултации.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителят следва да бъде осъден да внесе по сметка
на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от Б. Н. Г., ЕГН **********, ПРОТИВ М. И. Г., родена на
**********г., молба за защита, в която са изложени твърдения , че той е жертва на домашно
насилие във формата му на психическо и емоционално насилие, упражнявано от съпругата
му, като неоснователна и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Б. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на М. И. Г., родена на **********г.
сторените разноски по делото, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на
1000.00 лева /хиляда/ лв., както и 460,00/четиристотин и шестдесет/ лева, платени разноски
за посещение на Център за индивидуални и фамилни психологични консултации.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Н. Г., ЕГН **********, за присъждане на
разноски.
ДА СЕ УВЕДОМИ 07 РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита №293 от 05.10.2023г. няма действие
занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Решението подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок, считано от момента
на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3