Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260051
гр.Свищов, 23.11.2020 г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 2.11.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 781 по описа за 2020
г., за да се произнесе взема предвид:
Искове
с правно основание чл. 143 ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
Ищцата П.Д.Т., като майка и законен представител на малолетното
дете Д.Г.Д., роден на ***г. твърди, че от детето е родено от извънбрачното й
съжителство на съпружески начала с ответнкиа, с който са се разделили през 2012
г. . Заявява, че след раздялата им всички грижи за отглеждането и възпитанието
на детето Д. са поети от нея, подпомагана от човека, с който заживяла на
семейни начала след раздялата с ответника. Твърди, че през 2018 година родила
второ дете – В., като до 23.07.2020г. е била в отпуск по майчинство и
единствения й доход през предходната една година било обезщетението за
отглеждане на детето В. в размер на 380 лева месечно. Твърди, че освен на
втория си мъж разчитала на финансова помощ и от своята майка, тъй като
получаваните от нея помощи за отглеждане на детето В. били изпозвани само и
единствено за неговото отглеждане и на практика е била без доходи в продължение
на една година преди предявяване на иска. Посочва, че с новият й мъж закупили
жилище, в което живеели с двете деца. Ответникът след раздялата с ищцата
закупил жилище и в него живеел с новата си жена, от която също имал родено
дете, което в момента било на няколко месеца. Той работел като шофьор на камион
и получавал трудово възнаграждение, което било значително, предвид и това, че
пътувал с управлявания от него тир в чужбина и получавал и командировъчни към
заплатата си. Сочи, че и двамата с ответника имали по още едно детео, на което
безспорно дължали издръжка, но всички грижи по отглеждането и възпитанието на
общото им дете били поети изцяло от и щцата и то в продължение на повече от
осем години. Тази тежест на издръжката на детето Д. тя не можела вече да носи
сама, тъй като по-малкото й дете също имало нужда от издръжка. Счита, че
ответникът следвало да поеме своята част от издръжката на детето Д.. Счита, че
детето Д. има нужда от ежемесечна издръжка в размер на 340 лева, като паричен
еквивалент на необходимите разходи за отглеждане на детето /храна, облекло,
учебни помагала, летен отдих/, като счита, че ответникът дължи по-висок размер
на паричната издръжка в съотношение 60:40 между тях, поради това, че грижите за
детето се полагат единствено и само от ищцата. Заявява, че ответникът бил в
състояние да заплаща месечна издръжка за малолетното дете Д. в размер на 200
лева месечно, без това да се отразява на стандарта му на живот. Посочва, че
възрастта на детето – ще бъде ученик в 7 клас обуславя и нуждите му от
издръжка. Поради това, че ответникът не бил участвал до момента в осигуряване
на издръжката на детото през последната една година, се претендирало и
заплащане на издръжка за минало време – една година преди датата на предявяване
на иска в размер на по 200 лева месечно. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплаща,
като майка и законен представител на малолетното дете Д.Г.Д. ежемесечна
издръжка в размер на 200,00 лева, считано от датата на завеждане на делото до
настъпване на законоустановени причини
за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден да
й заплати, като майка и законен представител на малолетното дете Д.Г.Д. сумата 2400,00 лева – издръжка за минало
време за детето Д. за периода от една година преди предявяване на иска – за 12
месеца по 200 лева месечна издръжка. Моли
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Претендира разноски. В хода на устните състезания, чрез
процесуалният си представител моли да
бъде осъден ответникът да заплаща претендираните размери на издръжката, като се
позовава на установената в страната съдебна практика, според която дължимите от
ответника суми по кредити не е от значение за преценката на възможността му да
участва в издръжката на детето, а ищцата полагала ежедневните грижи за детето.
Ответникът
Г.Д. ***, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си, с който оспорва
предявените искове по размер. Счита иска за издръжка за основателен до размер
от 152,50 лева месечно, както и счита, че претенцията относно издръжка за
минало време е основателна за сумата 1830 лева / по 152,50 лева месечно/ и
следвало исковете да се отхвърлят за разликата до претендираните размери.
Посочва, че не отговаряло на истината твърдението, че не е полагал грижи за
детето. Твърди, че е водил детето на преглед при очен лекар и е е закупил
предписаните му очила. Не отговаряло на обективната истина твърдеиенто, че
реализирал висок размер на трудово възнаграждение. Нетното му трудово
възнаграждение след ежемесечни удръжки възлизало на 476,19 лева. Освен това
изплащал ежемесечен ипотечен кредит към Банка ОББ, в размер на около 280 лева
месечно, който кредит в момента бил в просрочие и не можел да го обслужва.
Твърди, че с оглед ежемесечния му доход, с който разполага, както и факта, че
има задължение и към друго дете, претендирания размер на издръжката се явявал
непосилен за него. Имал родено бебе на пет месеца, като майката била в майчинство
и не можела да подпомага семейния бюджет, а жинансовите грижи за нея и детето
се осигурявали само от него. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по
делото моли да бъде отхвърлен предявения
иск за определяне на ежемесечна издръжка за горницата над 152,50 лева, както и
да бъде отхвърлена претенцията за издръжка за минало време за сумата над 1830
лева до претендирания размер от 2400 лева. Претендира издръжка съобразно отхвърлената
част от исковете.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:
Видно от приложеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0064/11.04.2007г. на Община Свищов е, че детето Д.Г.Д. е родено на ***г.. От същото
удостоверение за раждане се
установи, че майка на детето е
ищцата П.Д.Т., а ответникът Г.Д.Л. е негов баща. Видно от приложеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0675/25.07.2018г.
на Община Велико Търново е, че детето В.
И.И. е родено на ***г. от майка П.Д.Т. и баща И.Л. И..
Според уверение № 344/27.07.2020г.
на СУ „****“ гр. Свищов детето Д.Г.Д. е
записан в VI клас на учебната 2019/2020г. и редовно посещава учебните занятия.
Видно от удостоверение изх. № 004-00115205 от 21.07.2020г. на
НОИ, ТП В.Търново, ищцата за периода от 01.07.2019г. до
01.07.2020 е получила сумата 4780,91 лева обезщетение за раждане и отглеждане
на дете.
Установи се от удостоверение за
раждане по акт за раждане № 0658/27.04.2020г. на Община Плевен, че детето А.Г.Д.е
родено на ***г. от майка С.Г., а
ответникът Г.Л. е баща на детето.
Според
удостоверение от16.09.2020г. от Л. –ЦМ ЕООД , ответникът работи по трудов
договор № 133 от 17.02.2020г. на длъжност – Шофьор на тежкотоварен автомобил и
е получил брутно възнаграждение, както следва: за месец февруари 2020 г. –
274,50 лева, за месец март 2020г. – 610,00 лева, за месец април 2020г. – 610,00
лева, за месец май 2020г. – 613,66 лева, за меце юли 2020г. – 613,66 лева и за
месец август 2020г. – 613,66 лева.
Видно
от удостоверение изх. № 26/16.09.2020г. на Л. –ЦМ ЕООД , ответникът за периода
м. февруари 2020г. до м. август 2020г. е получил брутно трудово възнаграждение
общо 3 949,14 лева.
Приложен
по делото е погасителен план по кредит отпуснат на ответника, в който е посочен
размер на месечно общо плащане по кредита, а от справка клиентска позиция е
отразен разрешения овъдрафт на ответника , както и ипотеченкщредит в посочения
размер.
Представени
от ответника и приложени по делото са и рецепта наДобромир Г. – на 11 години от
22.06.2018г. издадена от д-р Дикова офталмолог , както и фискален бон за сумата
126 лева от ЕТ Оптика Солар Снежанка Тенева гр. Свищов от 27.06.2018г..
Приложен по делото е социален
доклад от отдел “Закрила на детето “ при Дирекция “Социално подпомагане” гр.
Свищов. Видно от доклада е, че детето Д. живее заедно с майка си и съжителстващия с
нея мъж И.И. в тристаен апартамен т вгр.
Свищов, собственост на И., като детето има собствена стая, а ответникът живее в
апартамент на ул. ***** със съжителката си и тяхното дете А., което жилище е
закупено с ипотечен кредит от банка, който кредит по информация от ответника е
в просрочие. Отразено е, че апартамента е тристаен и е обзаведен с необходимите
мебели. Според доклада, ищцата работи по трудов договор на двусменен режим , а
съжителстващия с нея мъж работи в същата фирма, а ответникът работи като шофьор
в Л. – ЦМ ЕООД гр. Свищов и декларарила доходо от 610 лева месечно, споделяйки,
че е е заплащал издръжка за детето Д., поради това, че е в невъзможност. Видно
от доклада, майката на детето разполага с подходящи жилищни и битови условия, и
трудова заетост, гарантираща наличието на финансов ресурск, а връзката с бащата
е нарушена. В социалния доклад е
изразено становище, че е в интерес на
детето бащата Г.Л. да заплаща издръжка за детето.
Разпитана
по делото беше св. Б.П., посочена от ищцата. Същата изнесе, че с ищцата са
приятелки. Знаела, че тя има две деца – Д.- на 13 години и В., на 2 години. Видно от показанията й, детето Д.
живее при майката, която го отглежда заедно с малкото си дете. Заяви, че не
познава бащата на Д., но знаела , че те се разделили с П. преди около осем
години и чувала от нея, че досега той не е давал издръжка за детето си. Същата
изнесе, че ищцата претендирала заплащане от ответника на издръжка за детето,
защото не е в състояние вече сама да осигурява издръжката му, тъй като има
идруго дете, а Д. расте и нуждите му са се увеличили. Допълни, че майката на П.
й помагала финансово за осигуряване издръжка на детето, купила му колело, а тя
самата й давала дрехи от нейните деца. Посочи, че П. живеела с бащата на
второто й дете, който и помагал за малкото дете, но голямото дете също имало
нужди.
Искът с правно
основание чл. 143, вр. с чл. 139, ал.1 от СК е процесуално допустим, а по същество
е основателен, но не до претендирания размер.
Безспорно се установи по делото, че детето на страните – Д. е на 13 години. Установи се, че детето е родено от съжителството на родителите си П.Д.Т. и Г.Д.Л. на семейни начала. Установи се от показанията на св. П., че от около осем години страните не живеят заедно, като оттогава и към момента грижите за отглеждането и възпитанието на малолетното дете Д. са поети от майката. Децата имат право на издръжка съгласно чл. 139, ал.1 от СК, а ответникът има задължение да го издържа като негов баща предвид разпоредбата на чл. 143, ал.1 и 2 от СК, без значение дали е работоспособен и може да се издържа от имуществото си, тъй като детето не е навършило пълнолетие. Искът е основателен и следва да се уважи, но не до претендирания размер. Според разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като ал.2 на същата разпоредба регламентира, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Претендира се присъждане на издръжка в размер на 200,00 лева ежемесечно за детето Д., който размер надвишава минимално предвидения от закона размер от ¼ от минималната работна заплата, установена за страната. Детето Д. е на тринадесет години, ученик е в седми клас. Във възрастта, в която е детето се увеличават неговите потребности от храна, облекло и обувки, както и от учебни пособия. Установи се от приложеното по делото удостоверие от НОИ ТП В.Търново, че ищцата за периода от 01.07.2019г. до 01.07.2020г. е получила сумата 4780,91 лева от обезщетения съответно при бременност и раждане и за отглеждане на детето. Установи се от показанията на св. П., че ищцата е подпомагана финансово от своята майка, както и мъжа, с който живее и помага в издръжката на по-малкото дете. Според представените по делото писмени доказателства – удостоверения от Л. – ЦМ ЕООД, ответникът за периода февруари 2020г. до август 2020г. е получил брутно трудово възнаграждение 3 949,14 лева. В социалния доклад е отразено, че същия работи като шофьор и е декларирал месечно възнаграждение около 610 лева. Изводът от показанията на св. П. , както и констатациите в социалния доклад по делото е, че грижите по отглеждането и възпитанието на малолетното дете Д., след раздялата на страните, са поети от ищцата. От социалния доклад на ДСП Свищов е видно, че след раздялата на страните, отношенията между тях са влошени, като ответникът по време на социалния доклад е споделил, че има желание да подпомага майката в грижата за детето, но влошените отношения между него и ищцата са пречка за това. Събраха се по делото доказателства, че и ищцата, и ответникът имат родени по още едно малолетно дете, съответно ищцата има и друго дете – В., на 2 години, а ответникът има и дъщеря –А., на 7 месеца. Не се спори по делото, че ответника не заплаща наем за жилището в което живее, като съдът прие за основателно възражението на ищцата, чрез процесуалния й представител, че обстоятелството, че ответника дължи суми по кредити не е от значение при преценка на възможността му да участва в издръжката на детето.
Следва да
се отчете, че майката полага ежедневните грижи за малолетното дете. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат
от майката на детето, независимо дали същата има възможност за
това, работи ли или не, и какво заплащане за труда си получава. Първо и
най-важно задължение на родителя е да се грижи за детето си, да му осигури
условия да отрасне и да се образова. Към
момента детето Д. е ученик, отглежда се
единствено от майката, подпомагана финансово от нейната майка, както и от мъжа,
с който съжителства, детето през последните две години не контактува с бащата и
връзката между тях е нарушена и практическа прекъсната, според констатациите в
социалния доклад. В последния е посочено, че родителите са консултирани за
възможността да получат помощ от ДСП Свищов чрез ползване на СУ в ЦОП гр.
Свищов. Действително доходите на
бащата са близки до минималната за
страната работна заплата, същият дължи издръжка на други лица – на малолетното
дете А., живее в собствено жилище, и следва
да поеме по –голям дял от издръжката на детето, тъй като върху ищцата ще остане и тежестта от непосредственото отглеждане и възпитание на малолетното
дете, които имат съответен материален еквивалент, а така също и да посреща
неговите непредвидими разходи, включително и тези свързани със здравословното
му състояние. Тези непредвидими разходи се съобразяват от съда при определяне размера на издръжката,
дължима от родителя, който не упражнява ежедневните грижи за детето и намират
отражение в по-високия процент на участието на този родител в издръжката му.
Ответникът е
в трудоспособна възраст, може да работи и да реализира по-големи доходи, същият не участва по никакъв друг начин
в отглеждането и възпитанието на детето, възрастта на детето и нуждите му-
от храна, дрехи, и за задоволяване на други текущи нужди, включително и такива,
необходими за правилното им интелектуално и физическо развитие, поради което
следва да бъде осъден да заплаща
на ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете Д. ежемесечна
издръжка в размер на 180,00 лева,
считано от датата на завеждане на делото – 05.08.2020 г. до настъпване на законоустановени причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със лихвата върху всяка
просрочена вноска от датата на изпадане в забава до окончателното й изплащане.
Искът следва да бъде уважен в този размер, като в останалата
му част до размер от 200,00 лева, като
неоснователен и недоказан, следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 149 от СК - същият се явява основателен, но не до претендирания размер. Установи се по делото от показанията на св.П., социалният доклад, че ответникът за последната една година, преди завеждане на делото не е изплащал никаква издръжка за детето. Ответникът не оспорва периода на раздялата с ищцата, както и обстоятелството, че след тази дата, грижите по отглеждането и възпитанието на детето Д. са поети от майката. Установи се, че последните две години ответникът и детето не контактуват, връзката между тях е прекъсната /социалния доклад/ , както и се установи, че последната една година преди завеждане на делото, той не е заплащал издръжка за сина си. Същевременно ищцата претендира издръжка за минало време за периода от 5.08.2019г. до 05.08.2020г. . За този период се събраха доказателства, че ответникът не е заплащал издръжка за малолетния Д.. Следва да се присъди определената издръжка в размер на 180,00 лева за минал период, считано от 05.08.2019г. до завеждане на делото – 05.08.2020г. , като искът за издръжка за минал период до размер на 200,00 лева месечно, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта на определената издръжка.
При
този изход на делото, ответникът ще следва да заплати ДТ върху размера
на дължимата издръжка – 259,20 лева, ДТ
върху издръжката за минал период – 86,40
лева, както и 5,00 лева - такса за
издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 135,00 лева –
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. При този изход на делото ищцата следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 30,00 лева , съобразно отхвърлената част от
исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.Л. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***,
чрез адв. С.М. да заплаща на П.Д.Т. с ЕГН **********, като майка и законен представител
на малолетното дете Д.Г.Д., роден на ***г***
ежемесечна издръжка в размер на
180,00 лева/сто и осемдесет лева/ за детето
Д.Г.Д., считано от датата на завеждане на делото – 05.08.2020г.
до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването
й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на просрочието до окончателното изплащане, като искът в останалата му част до размер 200,00 лева,
като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Д.Л. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***,
чрез адв. С.М. да заплати на П.Д.Т. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете Д.Г.Д.,
роден на ***г*** присъдената ежемесечна
издръжка в размер на 180,00 лева/сто и
осемдесет лева/ за детето Д.Г.Д. за
минал период преди завеждане на исковата молба, считано от 05.08.2019 г. до
05.08.2020г./общо сумата 2160,00 лева/, като искът за издръжка за минало време за периода от 05.08.2019
г. до 05.08.2020г. в останалата му част до размер 200,00 лева/до претендирания
общ размер 2400,00 лева/, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА
Г.Д.Л. с ЕГН **********
*** да заплати на РС Свищов ДТ върху
присъдената издръжка в размер на 259,20
лева, ДТ върху издръжката за минал период – 86,40 лева, както и 5,00 лева - такса за издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Г.Д.Л. с ЕГН **********
*** да заплати на П.Д.Т. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на
135,00 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
П.Д.Т. с ЕГН **********
*** да заплати на Г.Д.Л. с ЕГН **********
*** направените по делото разноски в размер
на 30,00 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: