Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. София, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 3704 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № II-55-48609 от 15.10.2018 г. по гр. д.
№ 52392/2017 г., Софийски
районен съд, ІІ ГО, 55 - и състав, е отхвърлил предявените осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу М.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к „*****”, ап. № **и Л.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
за осъждане на всяка от ответниците да заплати на ищеца следните суми: по чл.
150 ЗЕ - сумата от 143,35 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж. к „*****”, за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до
окончателното плащане; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 34,55 лв. - лихва за
забава върху главницата от 143,35 лв., изтекла в периода 15.09.2015 г. -
22.06.2017 г.; по чл. 79 ЗЗД - сумата от 47,40 лв. за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г.,
ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до окончателното плащане; по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - сумата от 13,79 лв. - лихва за забава върху главницата от 47,40
лв., изтекла в периода 15.09.2015 г. - 22.06.2017 г., като неоснователни и
недоказани.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д.Д., с
която се обжалва първоинстанционното решение в цялост. Излагат се доводи за
неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди
се, че представените от Дирекция „ПАМДТ“ към Столична община доказателства
безспорно установяват, че наследодателят на ответниците - П.В.К.е бил собственик
на процесния имот (с позоваване на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, съгласно който данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти). Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че П.К.и неговите законни наследници -
ответниците по делото - М.Н.К. и Л.П.Т., не са потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ДР на Закона за
енергетиката. С оглед на изложеното се моли обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, с уважаване изцяло на предявените
искове. Претендират се разноски за въззивната инстанция и възнаграждение за
юрисконсулт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ответницата М.Н.К., чрез назначен особен представител адвокат Д.И.. Сочи
се, че въззивната жалба е неоснователна, а въззивникът неправилно се позовава
на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, като черпи от друго евентуално налично правоотношение -
задължение за деклариране на недвижим имот по ЗМДТ и задължение за заплащане на
местни данъци и такси, извод за право на собственост на наследодателя на
ответниците върху процесния имот. Ищецът не е представил удостоверение от АВ -
Имотен регистър за притежавани от наследодателя имоти, т. е. не е провел пълно
и главно доказване на релевантен за предмета на спора факт, за който носи
доказателствената тежест. Поради тези съображения се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор от ответницата Л.П.Т..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице
- помагач „Н.“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1
от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай
не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно,
поради следните съображения:
Предявени за разглеждане са
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба „Т.С.“ ЕАД
излага твърдения, че наследодателят на ответниците П.В.К.е бил клиент на
топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж. к. „*****”, абонатен
№ 315985. П.К.е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия, чиято
стойност е отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г., обхващаща
отоплителен сезон м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г., за процесния апартамент е
извършена услуга за дялово разпределение, като К.не е погасил задълженията си.
С молба от 25.09.2017 г.
ищецът е уточнил претенциите си спрямо наследниците на П.К.- М.Н.К. и Л.П.Т., както
следва: за осъждане на М.К. да заплати на ищеца сумата от 239,09 лв., от които
143,35 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г., обхващаща отоплителен сезон
м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г., 47,40 лв. - главница, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия, 34,55 лв. - законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, начислена от 15.09.2015 г. до 22.06.2017 г.,
както и 13,79 лв., законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите; и за осъждане на Л.Т. да заплати на
ищеца сумата от 239,09 лв., от които 143,35 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура №
**********/31.07.2015 г., обхващаща отоплителен сезон м. 05.2014 г. - м.
04.2015 г., 47,40 лв. - главница, представляваща сума за разпределение на
топлинна енергия, 34,55 лв. - законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, начислена от 15.09.2015 г. до 22.06.2017 г., както и 13,79
лв., законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответницата М.К., чрез назначен особен представител адвокат
Д.И., с доводи за нередовност на исковата молба поради неконкретизиране на
исковете по главници и законни лихви по периоди. Предявените претенции се оспорват
и по основание и размер. Оспорва се, че П.В.К.е бил собственик на процесния
топлоснабден имот, както и че ответницата е негов наследник. Оспорва се
качеството „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ или „битов клиент“
на Кючуков, както и че ответницата по какъвто и да е начин е обвързана от
Общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди. Излагат се доводи, че П.К.не
е използвал, нито купувал от дружеството ищец през процесния период ТЕ или БГВ
за битови нужди за абонатен № 315985. Липсва сключен писмен договор и договор
при общи условия, поради което нито П.К., нито М.К., са били в договорни
отношения с ищеца за доставка на топлоенергия. Оспорва се наличието на валидно
сключен договор с фирмата за дялово разпределение, и че съществува облигационно
правоотношение, по силата на което „Н.” ЕАД следва да отчита по системата за
дялово разпределение потребената топлинна енергия, БГВ и сградна инсталация във
вх. „Д” на бл. **, ж. к. „Овча купел”. Възразява се и срещу количеството
доставена топлинна енергия, съответно че за исковия период е съществувал
законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция на жилищната
сграда. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Заявява се, че с отговора
ответницата упражнява и правото си на рекламация с твърдения за неправилно и
незаконосъобразно отчитане на топлинната енергия за процесния период.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор от ответницата Л.П.Т..
Възражението в отговора по
чл. 131 ГПК за нередовност на исковата молба е неоснователно. В уточнението от
25.09.2017 г. исковите претенции са конретизирани като стойност и периоди, като
не се установява разминаване в посочените общо като дължими суми и разбивката
им по пера за всяка от ответниците.
Видно от справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. (л. 25 от делото) П.В.К.е
починал на 05.09.2013 г., като е оставил за свои наследници ответниците по
делото - М.Н.К. (съпруга) и Л.П.Т. (дъщеря).
Видно от списък на живущите
по апартаменти в ж. к. „*****” от 21.01.1993 г. (л. 11 - 12 от делото), като собственик
на процесния апартамент № 62 е посочен П.В.К., разписал се в списъка.
От приложения по делото отговор
от кмета на район „Овча купел“, Столична община от 11.05.2017 г., на искане на
ищеца от 02.05.2017 г. за предоставяне на данни за лицето, придобило
собствеността върху два имота, сред които и процесният апартамент, както и за
датата на извършената продажба (л. 10 от делото), се установява, че в архивите
на район „Овча купел“ не се съдържат данни относно извършена продажба на
апартамент № 62 в ж. к. „*****”, както и че имотът не е бил общинска
собственост.
От писмо от Столична община -
район „Овча купел” от 01.06.2018 г. (л. 113 от делото) се установява, че район
„Овча купел” не е извършвал разпоредителни сделки относно процесния имот, а от
писмо от Столична община, Дирекция „Общински приходи”, отдел „Овча купел” от
05.06.2018 г. (л. 115 от делото) е видно, че за адрес: гр. София, ж. к. „Овча
купел”, бл. *****е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 36138/27.05.1998
г. от П.В.К., ЕГН ********** в качеството му на съсобственик на ½ ид. ч.
от имота. Като съсобственик на другата ½ ид. ч. от имота е посочен М.Н.К.,
ЕГН **********. Отбелязано е, че съгласно декларирани данни имотът е придобит
чрез покупка с договор № 90 от 15.11.1989 г., издаден от ГДИЗ. Към декларацията
няма приложен документ за собственост.
От писмо изх. № 8902/18.06.2018 г. от
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело” към Министерство
на отбраната (л. 118 от делото) се установява, че процесният имот не се води на
отчет към министерството и не се съхранява преписка за него.
По делото е установено, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният апартамент) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети протокол от 10.03.2002
г. от проведено общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищната
сграда, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ с „Н. и.“ ООД и да се извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители, списък на етажните собственици, с който последните
са упълномощили лице, което да сключи споразумителен протокол с „Т.С.“ ЕАД и
ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ООД от името на етажната собственост за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“, както и да представлява етажната собственост
по време на изпълнение на договора. В посочения списък на етажните собственици
срещу процесния апартамент № 62 се е подписал наследодателят на ответниците П.В.К..
Настоящият съдебен състав не споделя
извода на районния съд, че по делото не е установено, че наследодателят П.В.К.е бил собственик на процесния
топлоснабден имот, преминал по наследствено правоприемство в собственост на
ответниците. Действително по делото липсва документ за собственост, но са
налице други косвени доказателства сочещи, че наследодателят на ответниците П.К.е притежавал правото
на собственост върху апартамент № 62,
находящ се в гр. София, ж. к „*****”. В тази връзка е представеното писмо от Столична
община, район „Овча купел“ от 05.06.2018 г., съгласно което процесният апартамент е деклариран по реда
на чл. 14 ЗМДТ от П.В.К.в качеството му на съсобственик, с посочен документ за
собственост от 15.11.1989 г., приложения към протокола от проведеното общо събрание списък
на етажните собственици от 10.03.2002 г. (неоспорен от страните), в който като собственик на
процесния имот е посочен П.К.и срещу неговото име е положен подпис, чиято истинност не е
била оспорена по делото. Освен това, клиентската партида и фактурите, издавани от
топлопреносното предприятие, са адресирани именно до П.В.К., а видно от
заключението на съдебно - счетоводната експертиза по последните са постъпвали
плащания. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства се
установява също, че с процесния имот не са извършвани други разпоредителни
сделки, като ответниците не са ангажирали и доказателства в тази насока. Липсата
на удостоверение от Агенцията по вписванията - Имотен регистър за притежавани
от наследодателя имоти, не обуславя друг извод. С оглед на така посочените доказателства следва
извод, че наследодателят на ответниците - П.К.е имал качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ като
собственик на топлоснабдения имот, в който смисъл доводите на ответната страна
са неоснователни. Обстоятелството, че ответницата М.Н.К.
има качеството наследник на П.К.е безспорно установено по делото от приложената
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. и предвид
недоказване на възражението за извършен отказ от наследство (видно от съдебно
удостоверение от Софийски районен съд, изх. № 9001539 от 31.05.2018 г. - л.
121 от делото).
Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. В случая не се изисква задължително
договорът да е в писмена форма, касае се за неформален договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Тези общи
условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 ЗЕ). За процесния период между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „19 минути“ и
вестник „24 часа“ от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Несъмнено е,
че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците
(или техният наследодател) са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема,
че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с права и задължения, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените
от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване
върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови
нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с третото
лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства (ТР № 2
от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
В случая липсват
твърдения П.К.или ответниците да са се разпоредили с правото
на собственост или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в
полза на трето за спора лице, за което ищецът е бил уведомен (доказателствената
тежест за което се носи от ответниците), поради
което следва да се приеме, че М.К.
и Л.Т., като наследници на П.К., са потребители на топлинна
енергия за битови нужди и имат качеството „битов клиент” съгласно § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.). Ответниците имат качеството „клиент на топлинна
енергия” за процесния период и на това основание дължат заплащането на доставената по време на него топлинна енергия в топлоснабдения имот.
Настоящият състав не е компетентен да се произнесе по упражненото в отговора на
исковата молба право на рекламация за отчет на показанията и разпределението на
енергията за процесния период, при липса на данни за проведена надлежна
рекламационна процедура пред топлопреносното предприятие.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.). За установяване на
количеството потребена топлинна енергия и стойността на същата в хода на
първоинстанционното производство са изготвени и приети заключения на съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът след преценка по чл. 202 ГПК,
следва да кредитира.
От приетото заключение
на съдебно - техническата експертиза (СТЕ) се
установява, че сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. Дяловото
разпределение на топлинна енергия за етажната собственост (ЕС) през периода е
извършвано от фирма „Н.” ЕАД в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. „Т.С.“ ЕАД
ежемесечно е извършвало отчети на общ топломер в абонатната станция.
Според заключението за
абоната се разпределя топлинна енергия за отопление на имот по данни от 5 броя
отоплителни тела, за сградна инсталация според пълния отопляем обем на
апартамента и за битово горещо водоснабдяване по данни от 2 броя водомера. Общите
части в ЕС не се отопляват. Общата сума за топлинна енергия, начислена от „Т.С.“
ЕАД във фактури за абоната е 956,84 лв., от които 634,71 лв. за отопление на
имот и 322,13 лв. за битово горещо водоснабдяване, изравнителната сума за
процесния период е 101,21 лв. (за получаване от абоната).
Вещото лице е посочило, че
измерванията в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение
и остойностяване на потребена ТЕ за имота на П.В.К., абонатен № 315985 с
наследници М.Н.К. и Л.П.Т., са в съответствие с изискванията на действащата
Наредба за топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период. За сметка на ищеца
„Т.С.“ ЕАД са отчислявани технологични разходи за абонатната станция, в размер
съгласно данни за подгревателите от производител и във връзка с нормативните
разпоредби. През процесния период в абонатната станция на етажната собственост
е действал общ топломер от търговски тип, който е преминавал периодично
метрологичен контрол, съгласно изискванията на Наредбата.
Съгласно приетото по делото заключение на
съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ) за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. вкл.,
прогнозно фактурираните суми за ТЕ, начислени по партидата на абонатен № 315985
за топлофициран имот в гр. София, кв. „*****”, ап. № 62, са на обща стойност
956,84 лв. Изравнителната сметка за отоплителния период е осчетоводена в м.
07.2014 г. - сума за връщане на абоната в общ размер на (-) 101,23 лв.,
отразена в намаление към сумата за процесния период 05.2014 г. - 04.2015 г. С изравнителните
сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън
процесния период.
За отоплителен период м. 05.2014 г.
- м. 04.2015 г. ищецът е издал обща фактура № 65136672/31.07.2015 г. в общ
размер на 855,61 лв., отчитаща реално потребената ТЕ за периода, включваща
прогнозни сметки 956,83 лв. и изравнителни сметки - 101,19 лв., за
получаване. От абоната са извършени плащания в размер на 568,92 лв. (Таблица № 3
от заключението). Неплатеният остатък за ТЕ възлиза на 286,69 лв. от обща фактура №
65136672/31.07.2015 г. Според вещото лице начислени са 3 броя фактури за услуга
дялово разпределение в размер на 94,80 лв. и лихва 27,58 лв., осчетоводени в м.
06.2013 г., м. 06.2014 г. и м. 05.2015 г. Според заключението общо неплатените суми
са в размер на 478,18 лв., от които: главница ТЕ - 286,69 лв. и лихва - 69,11 лв., изчислена от
15.09.2014 г. (датата на изпадане в забава - първият ден след срока за плащане)
до 22.06.2017 г. - датата на извлечение от сметки, главница за дялово разпределение - 94,80 лв. и лихва върху нея - 27,58 лв.
Въззивният съд намира, че следва да кредитира изцяло съдебно - счетоводната
експертиза, тъй като по делото липсват доказателства, които да я опровергават,
както и липсва искане за назначаване на допълнителна или повторна такава от
особения представител на ответницата, с оглед оспорване на експертното
заключение.
Неоснователни са и доводите в
отговора на исковата молба, че не е налице валидно сключен договор с фирмата за
дялово разпределение, както и че не съществува облигационно правоотношение, по
силата на което фирмата за дялово разпределение „Н.” ЕАД следва да отчита по
системата за дялово разпределение потребената топлинна енергия, БГВ и сградна
инсталация във вх. „Д” на бл. **, ж. к. „Овча купел”, съответно че за исковия
период не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната
станция на жилищната сграда. От заключението на съдебно - техническата
експертиза се установява, че за етажната собственост в имота на ответниците е
извършвана услуга дялово разпределение именно от фирма „Н.“ ЕАД в съответствие
с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за
сградата и имота, както и че общият топломер в абонатната станция е преминавал
периодично метрологичен контрол, съгласно изискванията на Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Заключението
е изготвено не само на база приложените по делото документи, но и въз основа на
документи за метрологичен контрол на общ топломер, действал в абонатната
станция, отчети от уреда за процесния период, протоколи за демонтаж/монтаж и
свидетелства за годност за общ топломер ф. №
60095076 от м. 09.2012 г., м. 08.2014 г. и м. 08.2016 г., справка с ежемесечни
отчети от общ топломер за процесния период на ТР Земляне. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата постъпила топлинна енергия. При тези данни следва да се приемат за
спазени параметрите на предоставената услуга, обуславящи извод за точно
изпълнение задълженията на ищеца. Няма основание да не се приеме съдебно - техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви
обстоятелства и доказателства по делото.
В конкретния случай от писмо от
Столична община, Дирекция „Общински приходи”, отдел „Овча купел” (л. 115 от
делото) съдът намира, че наследодателят на страните П.К.е бил собственик на ½
ид. ч. от процесния имот, а ответницата - М.К. на другата ½ ид. ч. В
качеството си на наследници на Кючуков, ответниците по силата на наследствено
правоприемство, са придобили съответно по ¼ ид. ч. от частта на общия
наследодател - чл. 9, ал. 1 ЗН. Квотите в съсобствеността се определят
както следва: за Л.Т. - ¼ ид. ч., за М.К. - ¾ ид. ч. (1/4 ид. ч.
от общия наследодател и собствената на ответницата ½ ид. ч. от имота),
до които части от собствеността отговарят за задълженията към ищцовото
дружество.
Предвид заключението на
съдебно - счетоводната експертиза дължимите суми за ¼ ид. ч. от имота са
както следва: за главница за топлинна енергия - 71,67 лв., за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия - 17,28 лв., за главница за предоставена
услуга дялово разпределение - 23,70 лв. и за мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение - 6,90 лв. Ответницата Л.П.Т. не е подала отговор на
исковата молба, не се е явила в проведените по делото открити съдебни
заседания, т. е. не е оспорила дължимостта на посочените суми или релевирала
възражение, че същите са погасени по давност. Поради това, с оглед определената
квота в съсобственоста - ¼ ид. ч. искът спрямо нея следва да бъде уважен
до сумите от: 71,67 лв. за главница за незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж. к „*****” за
периода 01.02.2015 г. – 30.04.2015 г. (видно от заключението на съдебно -
счетоводната експертиза дължимите за м. 05.2014 г. - м. 01.2015 г. задължения са
платени на 03.04.2015 г. и на 08.06.2017 г. - Таблица № 3), ведно със законната
лихва от 31.07.2017 г. до окончателното плащане; 12,88 лв. за законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. -
22.06.2017 г.
(съгласно
ССчЕ и след собствени изчисления по реда на чл. 162 ГПК, с оглед периода, за
който се претендира лихвата); 20,05 лв. за главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. (изчислена по реда на
чл. 162 ГПК, без посочената в ССчЕ сума, осчетоводена в м. 06.2013 г., т. е.
извън процесния период), ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до
окончателното плащане; 3,59 лв. за законна лихва за забава върху присъдената главница
за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. - 22.06.2017 г., изчислена по
реда на чл. 162 ГПК. За разликата над тези размери до претендираните както
следва: 143,35 лв. - главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г.; 34,55 лв. - лихва за забава върху главницата от
143,35 лв., изтекла в периода 15.09.2015 г. - 22.06.2017 г.; 47,40 лв. -
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2015 г.; 13,79 лв. - лихва за забава върху главницата от 47,40 лв.,
изтекла в периода 15.09.2015 г. - 22.06.2017 г., предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни, а първоинстанционното решение потвърдено
на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК.
Ответницата М.Н.К. притежава ¾
ид. ч. от собствеността върху процесния топлоснабден имот. С оглед диспозитивното начало в процеса
обаче исковете спрямо нея са основателни до размера на ½ ид. ч. (2/4 ид.
ч.), или според заключението на ССчЕ: за главница за топлинна енергия - 143,34
лв., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия - 34,55 лв., за
главница за предоставена услуга дялово разпределение - 47,40 лв. и за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение - 13,80 лв. Ответницата, чрез
назначения й особен представител, е направила своевременно (в срока за отговор
на исковата молба) възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съгласно разясненията на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на „Т.С.“
ЕАД съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД и се погасяват с три годишна давност.
Следва да се посочи, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно издадената в тази
връзка фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по - голям или по - малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата.
За процесния период м. 05.2014 г. - 30.04.2015 г. са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, влезли в
сила от 12.03.2014 г., според които (чл. 31, ал. 1) клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни месечни
вноски и две изравнителни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2
от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината
топлоенергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 (т. е. за месечната дължима сума) и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по - голяма от сумата по
фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в
повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури, в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок дневен срок
от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. С публикуването
клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на
покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД когато е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало, т. е. за процесните главници, по отношение на които се прилагат
общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, следващ
изтичането на съответния месец. Издаването на изравнителна сметка не променя
срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях.
В случая вземанията за цената на доставената
топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. и м. 06.2014 г. са погасени по
давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване
на исковата молба - 31.07.2017 г. е изтекъл
тригодишният срок по чл. 111 б. „в“ ЗЗД.
За
вземанията за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2015 г., чиято изискуемост е
настъпила след 31.07.2017 г.,
погасителната давност не е изтекла. Сумите, дължими за м. 05.2014 г. и м. 06.2014
г., обаче, са погасени чрез друг способ - чрез плащане - видно от Таблица № 3
към заключението на съдебно - счетоводната експертиза, поради което не са
включени в заключението на вещото лице за дължими суми за процесния период. От
посочената като неплатена сума за топлинна енергия не са налице задължения,
погасени по давност, поради което искът е основателен до сумата от 143,34 лв.,
съответно за периода м. 02.2015 г. - м. 04.2015 г. по изложените по - горе
съображения за извършени плащания.
Съгласно процесните Общи условия месечната дължима от
купувача сума за топлинна енергия се състои от два компонента - сума, формирана по цена
за потребена топлинна енергия и сума, формирана по цената за услугата „дялово разпределение“. В случая услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена (по
делото са събрани доказателства, че за имота са съставени изравнителни сметки
на база извършените от фирмата за дялово разпределение отчети на уредите). При определяне дължимия
размер на таксата за дялово разпределение съдът намира, че по
давност са погасени вземанията, начислени до м. юни 2014 г. вкл., при съображенията
изложени и относими за погасяване на вземанията за топлинна енергия за същия
период, за отчитането на които са направени разходите за дялово разпределение.
Съгласно приетата съдебно - счетоводна експертиза и след
собствени изчисления по реда на чл. 162 ГПК настоящият състав намира, че
непогасена по давност е таксата за услуга дялово разпределение, осчетоводена в
м. 05.2015 г., възлизаща за ответницата в размер на 20,23 лв. За разликата над
този размер до предявения от 47,40 лв. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Вземанията за лихви са акцесорни спрямо главните
вземания, поради което с погасяването на последните се погасяват и добавъчните
вземания - чл. 119 ЗЗД. Поради това претенциите за лихви върху погасените по
давност вземания за периода м. 05.2014 г. и м. 06.2014 г. следва да бъдат отхвърлени. За
вземанията от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г. в отношенията между страните са
приложими общите условия от 2014 г. Предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
тях, цитирана по - горе, следва да се приеме, че забавата на длъжника е
поставена в зависимост от публикуването на дължимите суми на интернет
страницата на дружеството. Съгласно чл. 33, ал. 5 обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 2 (по общата фактура), ако не са заплатени в
срока по ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на купувача. Ответницата не оспорва факта, че
общата фактура е публикувана, поради което дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва. За непогасените по давност вземания ответницата дължи
обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за главница, общият
размер на което е 25,78 лв.
Вземанията за
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за процесния
период, съгласно приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза,
възлизат общо на сумата от 27,58 лв.
(13,80 лв. за ответницата М.К.). Доколкото обаче липсва предвиден срок за
плащане на дължимите такси за дялово разпределение и съгласно разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо
отправяне на покана, за каквато липсват доказателства. Поради това и
предвид направените оспорвания на претенциите по основание и размер от
ответницата М.К., искът за заплащане на лихва за забава върху
таксата за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен,
съответно първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част. Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна
енергия за сумата от 143,34 лв. за периода м. 02.2015 г. -
м. 04.2015 г., за главница за услуга за дялово разпределение за сумата от 20,23
лв. за
непогасения по давност период 01.07.2014 г. - 30.04.2015 г. и за лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за сумата от
25,78 лв. и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до
посочените размери. В останалата част решението на
Софийски районен съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед този изход на спора
право на разноски имат и двете страни. Доколкото обаче ответницата Л.П.Т. не е
подала отговор на исковата молба, съответно на въззивната жалба, не се е явила
в проведените по делото открити съдебни заседания, не е направила искане за
присъждане на разноски, такива не следва да й бъдат присъждани. За производството
пред първоинстанционния съд ищецът „Т.С.” ЕАД е поискал и доказал следните
разноски: 400 лв. внесена държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице по
съдебно - техническа експертиза, 200 лв. депозит за вещо лице по съдебно -
счетоводна експертиза, 25 лв. за издадени съдебни удостоверения, 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1 НЗПП,
както и 150 лв. депозит за особен представител на ответницата М.К.. От
претендираните разноски и съобразно уважената част от исковите претенции,
ответницата Л.П.Т. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 209,28 лв., а ответницата М.Н.К., действаща чрез особен
представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК - сумата от 485
лв., разноски за първоинстанционното производство.
За производството пред
въззивния съд ищецът (въззивник) „Т.С.” ЕАД е поискал и доказал следните
разноски: 200 лв. внесена държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1 НЗПП,
както и 300 лв. депозит за особен представител на ответницата (въззиваема) М.К..
От така претендираните разноски и съобразно уважената част от въззивната жалба,
ответницата Л.П.Т. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 67,87 лв., а ответницата М.Н.К. -
сумата от 356,38 лв., разноски за въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване и е окончателно.
Предвид изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № II-55-48609 от 15.10.2018 г. по гр. д.
№ 52392/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 - и състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, срещу М.Н.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к „*****“,
ап. № 62, както следва: по чл. 150 ЗЕ - за сумата от 143,34 лв. за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 62, находящ се в гр.
София, ж. к „*****”, за периода м. 02.2015 г. - 30.04.2015 г.; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 25,78 лв. - лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2015 г. - 22.06.2017 г.; по чл. 79 ЗЗД - за сумата от 20,23 лв. за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2014
г. - 30.04.2015 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к „*****“, ап. № 62, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, по предявените от последното искове по чл.
150 ЗЕ - сумата от 143,34 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж. к „*****, за периода м. 02.2015
г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до окончателното
плащане; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 25,78 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2015 г. - 22.06.2017 г.; по чл. 79 ЗЗД - сумата от 20,23
лв. за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за 01.07.2014
г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до окончателното
плащане.
ОТМЕНЯ решение № II-55-48609 от 15.10.2018 г. по гр. д.
№ 52392/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 - и състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, срещу Л.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва: по
чл. 150 ЗЕ - за сумата от 71,67 лв. за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот - апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж. к „*****”, за
периода м. 02.2015 г. - 30.04.2015 г.; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 12,88
лв. - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2015 г. - 22.06.2017
г.; по чл. 79 ЗЗД - за сумата от 20,05 лв. за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г.; по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 3,59 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. - 22.06.2017 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, по
предявените от последното искове по чл. 150 ЗЕ - сумата от 71,67 лв. за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 62, находящ се в
гр. София, ж. к „*****”, за периода м. 02.2015 г. - 30.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 31.07.2017 г. до окончателното плащане; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- сумата от 12,88 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2015
г. - 22.06.2017 г.; по чл. 79 ЗЗД - сумата от 20,05 лв. за извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015
г., ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до окончателното плащане; по чл.
86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 3,59 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2015 г. - 22.06.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-48609 от 15.10.2018 г. по гр. д.
№ 52392/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 - и състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к „*****“, ап. № **, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 485 лв.
(четиристотин осемдесет и пет лева), разноски за първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата
от 356,38 лв. (триста петдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки),
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Л.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 209,28 лв.
(двеста и девет лева и двадесет и осем стотинки), разноски за
първоинстанционното производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК, сумата от 67,87 лв. (шестдесет и
седем лева и осемдесет и седем стотинки), разноски за въззивното
производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.