Р Е Ш Е Н И Е
№ 2045 15.08.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5671 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христо Смирненски” №9, партер, офис 1-2, представлявано от Р.Г. А., чрез процесуален представител, срещу Д.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 16.12.2016 година, сключен с „***“, вземането по който е прехвърлено на заявителя, сумите: които главница: 431, 29 лева, договорна лихва: 28.14 лева, за периода от 13.01.2017 година до 06.07.2017 година, неустойка за неизпълнение на задължение: 71, 26 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране: 197, 50 лева, законна лихва за забава върху непогасената главница в размер 29,21 лева за периода от 07.07.2017 година до 09.03.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв., от които - 50.00 лв. по чл. 13, т.2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НБПП за защита по заповедно производство, плащане на които е разпоредено със Заповед № 1002 от 23.03.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 1 939 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
С молба за уточнение на предявения иск от 29.08.2018 година ищецът е заявил, че оттегля иска за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 29,21 лева, представляваща лихва за забава. При това положение и на основание чл. 232 от ГПК производството по делото е прекратено в тази част. Съгласно мотивите на т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1002 от 23.03.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 1 939 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е обезсилена частично.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Предявеният установителен иск е допустим предвид разпореждане плащане на сумите с постановената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, уведомяването на длъжника по чл.47 от ГПК и указването да се предяви иск в срок, който е спазен.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения.
С посочения договор, сключен между „***“ ООД, от една страна, като заемодател и ответника от друга като заемополучател дружеството се задължило да предостави на ответника револвиращ кредит с максимален размер 300 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Accesss Finance/ iCard/Visa, а кредотополучателят се съгласява да го върне съгласно условията на договора. Съгласно постигнатото съгласие кредитополучателят има възможност по всяко време да усвоява сума до максималния кредитен лимит /чл.3, ал.1 от договора/. Падежът на договора - на 2- ро число на месеца настъпва в случай, кредитополучателят е усвоил част от кредитния лимит. Ищецът твърди, че заедно с подписване на договора за кредит кредитодателят е предоставил на ответника кредитна карта, ведно със запечатан плик, съдържащ пин код.
Ищецът излага, че в чл.2, ал.4 и чл.26, ал.1 от договора е предвидена възможност за преиздаване на предоставената кредитна карта, което е направено с Анекс от 29.04.2017 година по молба на кредитополучателя и кредитния лимит е величен на 450 лева.
В исковата молба е изложено още, че ответникът е усвоил сумата 450 лева от предоставения максимален кредитен лимит и дължи към датата на подаване на исковата сумата 431,29 лева, представляваща главница.
В исковата молба основанията на които ищецът твърди, че ответника му дължи и договорна лихва, неустойка, такса и лихва за забава, са изложени по следния начин:
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22,
ал. 2 от договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от 13 януари 2017 г. -
датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 юли 2017 г. - датата на
настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на
същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата
договорна лихва е в размер на 28,14
лева.
В чл. 16 от договора страните са се
съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение,
представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число
на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, той се
задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен
срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при
конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за
срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение
на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл.
16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и
т. 2 от Договора. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число
на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото
си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя е начислена неустойка
за неизпълнение на договорно
задължение, чийто размер към настоящия момент е 71,26 лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора,
в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в
договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16),
както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да
послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от
Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на
кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен
лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2.50 (два и 0.50) лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане
на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не предостави
обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият
не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи
неустойката по чл. 21 от договора. Страните са се споразумели
(чл. 22, ал. 5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява
еднократна такса в размер на 120.00 лева, която включва дейността на
служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя. Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5
от Договора са начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, като за същите към настоящия момент Д.И.П. дължи сума в общ
размер на 197.50 лева.
Поради забавата от страна на ответника, цялото му задължение
е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 6
юли 2017 г. Считано от тази дата съгласно чл. 22, ал. 3 от договора ответникът дължи заплащането на лихва за
забава/мораторна лихва върху главницата в размер на
29.21 лева за периода от 7 юли
2017 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване на
предсрочната изискуемост до 09 март 2018 г. - датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
През целия срок на валидност на
договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца
текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответникът не е изпълнил задълженията си.
Между заемодателя и ищеца в производството е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 година, заедно с приложение № 1 към него от 10.01.2018 година. Подписано е и потвърждения за извършване на цесията. По този начин вземанията по договора за заем са придобити от ищеца.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от името на ответната страна, чрез назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител - адвокат М.Г., БАК, е постъпил писмен отговор на предявения иск. На първо място процесуалният представител на ответната страна излага, че не е посочено как е обявена предсрочното изискуемост. Твърди, че до момента не е проведено уведомяване на ответника в съответствие със закона за настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като книжата са връчвани по реда на чл. 47 от ГПК. В писмения отговор ответната страна се позовава на постановките на ТР № 4 от 18.06.2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. На следващо място в писмения отговор е изложено, че договорът съдържа нищожни клаузи- неравноправни и неясни за потребителя за което са изложени подробни фактически и правни доводи. Посочва, че са нищожни следните клаузи: чл.4, ал.1, т.2, чл.4, ал.1, т.4, чл.8, ал.1, чл.21, чл.22, ал.1, 3, 4 и 5. Процесуалният представител на ответника посочва, че тези клаузи са нищожни и на основание чл.26 от ЗЗД , тъй като накърняват добрите нрави и поради прекомерност. Излага довод, че е нищожна като неравноправна и клаузата на чл.10, ал.3. На трето място от името на ответната страна е посочено, че липсват въобще данни за дължимост на посочените суми. В писмения отговор е оспорено Приложение № 1 към рамковия договор за прехвърляне на задълженията като невярно и непълно. Посочено е, че това приложение не отразява съставител , както и не удостоверява валидно изразена воля чрез полагане на подписи на лицата, представляващи двете дружества. Поради изложеното от името на ответната страна е поискано постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и сочи доказателства.
В съдебно заседание от името на ответната страна назначеният процесуален представител поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
С определение от съдебно заседание на 19.06.2019 година като трето лице -помагач на ищеца е конституиран „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт С. Д.. В писмени бележки излага подробни доводи за основателност на предявения иск.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
От приложените към делото договор за кредит „Бяла карта“ от 16.12.2016 година, сключен между „***“ ООД, от една страна като заемодател, и ответника, от друга – като заемополучател, се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем на сумата от 300 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/I Card. Факта на волеизявление в този смисъл е удостоверен с подписи на страните. Като писмено доказателство е приет и рамков договор за предоставяне на Кобрандирана платежна карта Бяла Карта Access Finance/I Card от същата дата, подписан между страните по договор за кредит, в който е посочено, че кредитната карта е издадена и предоставена. С Анекс от 20.05.2017 година кредитния лимит по договора за револвиращ кредит е увеличен от 300 лева на 450 лева, каквито твърдения са изложени в исковата молба. Договорите са със съдържанието, описано в исковата молба. От събраните по делото доказателства обаче не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е усвоил от сумите, които са му предоставен по договора чрез кредитната карта. Към експертизата не е поставен такъв въпрос, а и заключението е изготвено единствено на основание приложените по делото доказателства и справка от системата на „***“ ООД по договора. Тези документи са частни свидетелстващи, изходящи от страна на ищеца и въз основа на тях не може да бъде направен извод за установяване на правнорелевантния факт за усвояване на част от сумата, с което за ответника да възникне текущото задължение по чл.3 за заплащане до всяко 2 – ро число на месеца на конкретизирани в договора задължения. По делото не е представена справка от личния акаунт на ответника в посочената Интернет страница, който съдържа тези данни. При това положение настоящият състав приема, че искът е недоказан и това представлява самостоятелно основание за отхвърлянето му. Доказателствената тежест за установяване на тези факти е указана на ищеца с доклада по чл.146 от ГПК, изготвен по делото.
Следва да бъде посочено още, че в исковата молба са изложени фактически твърдения за това, че задълженията по договора са станали предсрочно изискуеми, считано от обявяване на този факт на 06.07.2017 година. В тази насока следва да бъде посочено, че договорът се сключва за срок от 6 години /чл.4, ал.1, т.1/ . Настоящият състав споделя и тълкуването на закона, дадено в Решение №1233 от 09.11.2013 година, постановено по търговско дело № 2561/ 2014 година, II г.о., на ВКС на РБ, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е прието, че т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 година относно изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочно изискуемост от страна на кредитора, се прилагат и и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. На следващо място следва да бъде посочено, че длъжникът и по правоотношение по което страна е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ следва да бъде уведомен, тъй като не следва да бъде поставян в по – неблагоприятно положение от кредитополучател по договор за кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от Закона за потребителския кредит, който се прилага по отношение на договора, индивидуализиран в исковата молба, целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Уведомяването следва да бъде извършено преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В
тълкувателно решение от 02.04.2019
година по тълкувателно дело № 8/2017 година на ОСГТК на ВКС е прието следното:
„Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата 11 на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.“ В случая обаче, както беше посочено от събраните по
делото доказателства, не се установява дали е налице усвояване на сума чрез
използване на предоставената кредитна карта, за да се приеме, че са налице
неизпълнени ежемесечни погасителни вноски.
В допълнение следва да бъде посочено, предвид направените от името на ответната страна възражения за недействителност, че в договора е недействителен на основание чл.22 от ЗПК по следните съображения:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 45,9 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая обаче по изложените по – горе съображения не е доказано получаване от страна на ответника на сума по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 43,2 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Уговорката
за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън
присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните
вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите
т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1
от 2009 година на ОСТК на ВКС.
Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.
Настоящият състав приема, че длъжникът е уведомен за
промяната в кредитора по
правоотношението с източник договор за револвиращ кредит и че това е „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД в хода на
настоящото производство, на основание чл.235 от ГПК, с което и съгласно чл.99
от ЗЗД по отношение на него следва да се приеме, че е цесията е породила
действието си.
По изложените по – горе съображения за това, че не се
установява от събраните по делото доказателства, че ответникът е усвоил суми по
договора за кредит, следва предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход от
спора и съгласно чл. 78 от ГПК в
тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, направени от ищеца
по водене на делото.
По повод молбата от третото лице – помагач за присъждане
на разноски, направени по водене на делото, следва да бъде посочено, че
съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на трето лице – помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от представлявано от Р.Г. А., чрез процесуален представител, срещу Д.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 16.12.2016 година, сключен с „***“, вземането по който е прехвърлено на заявителя, сумите: които главница: 431, 29 лева, договорна лихва: 28.14 лева, за периода от 13.01.2017 година до 06.07.2017 година, неустойка за неизпълнение на задължение: 71, 26 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране: 197, 50 лева, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, плащане на които е разпоредено със Заповед № 1002 ог 22.03.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 1939 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ претенциите от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от представлявано от Р.Г. А., чрез процесуален представител, за осъждане на Д.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски, направени по водене на делото, както и разноски в производството по частно гражданско дело № 1939 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт С. Д., за присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт С. Д. на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: