Разпореждане по дело №113/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 113/30.09.2013 г., постановено по Г. д. № 108/2013 г., Момчилградският районен съд е признал уволнението на Е. М. С. от Г. Д. за незаконно и е отменил заповед № РДА 09-54/05.02.2013 г., издадена от Началника на РИО- Г. К., с която на Е. М. С. е наложено наказание „уволнение” и същата е възстановена на предишната й работа като „директор” на ОУ „. С. с. М., община Д., област К.. С решението ОУ „. С. с. М., община Д., е осъдено да заплати на Е. М. С. сумата в размер на 859.52 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е работила на по- нископлатена работа поради уволнението, съставляваща разлика в заплатите на двете работни места, за периода от 05.02.2013 г. до 05.08.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2013 г. до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата до предявения размер от 919.80 лв. С решението са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ОУ „. С. с. М., община Д., област Кърджали, който го атакува като необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства. Излагат се съображения. Поддържа се, че правилно било преценено нарушението и съответното дисциплинарно наказание от Началника на РИО- Кърджали на основание Констативни протоколи с № РДА -01-240/14.12.2012 г. и № РДА -01-276/14.12.2012 г., спазена била процедурата по чл. 189 от КТ, по чл. 193 ал. 1 от КТ като наказанието било наложено в сроковете по чл. 194 от КТ. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Искането е решението да бъде постановено в полза на жалбодателя.

Ответницата по жалбата чрез процесуалният си представител я оспорва и моли да се потвърди атакуваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Предявени са искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищцата твърди, че със споразумение № РДА 08-153/26.07.2010 г., сключено с Регионален инспекторат по образованието Г. К., въз основа на проведен конкурс, била назначена на длъжността „директор” на ОУ „. С. с. М., община Д., област К. Със Заповед № РДА 08-190/26.10.2010 г., издадена на основание чл. 325 т. 3 от КТ от Началника на РИО- Г.К., било прекратено трудовото й правоотношение поради изтичане на уговорения срок и била освободена от длъжността „директор” на ОУ „. С. с. М., община Д., област К. С влязло в сила решение № 103/08.08.2012 г., постановено по Г. д. № 421/2010 г. по описа на Районен съд- М., уволнението й било признато за незаконно и била възстановена на предишната й работа като директор на училището. Със заповед № РДА 09-54/05.02.2013 г., издадена от Началника на РИО Г. Кърджали, за извършени нарушения на чл. 348 от КТ; чл. 95 ал. 2 и ал. 3 и чл. 147 ал. 1 т. 12 от ППЗНП; чл. 9 ал. 4 и ал. 5, чл. 10 ал. 4 и ал. 5, чл. 6 ал. 2 т. 2 и ал. 6, чл. 5 ал. 3, 5 и 7, чл. 61, чл. 62 ал. 4 и 5, чл. 62 а ал. 5 и 6 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета; чл. 11 и чл. 11а от Наредба № 3/15.04.2003 г. за системата на оценяване и чл. 10 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, на ищцата било наложено наказание „уволнение”. Със Заповед № РДА 08-23/05.02.2013 г., издадена от Началника на РИО Г. К, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ във вр. с чл. 188 т. 3 от КТ, било прекратено трудовото й правоотношение на длъжността „директор” на ОУ „. С. с. М., община Д., област К. Искането е да се признае уволнението за незаконно и да бъде отменена заповед № РДА 09-54/05.02.2013 г., издадена от Началника на РИО Г. К, с която й е наложено наказание „уволнение” и заповед № РДА 08-23/05.02.2013 г., издадена от Началника на РИО Г. К, с която е прекратено трудовото й правоотношение, да бъде възстановена на предишната длъжност, както и да й се заплати обезщетение размер на 919.80 лв., представляващо разликата в заплатите за времето, през което е била на по- ниско платена работа за срок от 6 месеца, считано от 05.02.2012 г. до 05.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска до изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни разноски.

От фактическа страна се установява следното:

От представеното по делото споразумение № РДА 08-153/26.07.2010 г., сключено с РИО- Г. Кърджали се установява, че въз основа на проведен конкурс, ищцата била назначена на длъжността „директор” на ОУ „. С. с. М., община Д., област К. Със заповед № РДА 08-190/26.10.2010 г., издадена от началника на РИО Г. К на основание чл. 325 т. 3 от КТ, било прекратено трудовото й правоотношение поради изтичане на уговорения срок и същата била освободена от длъжността „директор” на ОУ „. С. с. М., община Д., област К. С влязло в сила решение № 103/08.08.2012 г., постановено по Г. д. № 421/2010 г. по описа на Районен съд- М, уволнението на ищцата било признато за незаконно и същата била възстановена на предишната й работа като директор на посоченото училище.

Със заповед № РДА 09-54/05.02.2013 г., издадена от началника на РИО Г. К, за извършени нарушения на чл. 348 ал. 3 от КТ; чл. 95 ал. 2 и ал. 3 и чл. 147 ал. 1 т. 12 от ППЗНП; чл. 9 ал. 4 и ал. 5, чл. 10 ал. 4 и ал. 5, чл. 6 ал. 2 т. 2 и ал. 6, чл. 5 ал. 3, 5 и 7, чл. 61, чл. 62 ал. 4 и 5, чл. 62 а ал. 5 и 6 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета; чл. 11 и чл. 11а от Наредба № 3/15.04.2003 г. за системата на оценяване и чл. 10 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, на ищцата било наложено наказание „уволнение”. Със заповед № РДА 08-23/05.02.2013 г., издадена от началника на РИО Г. К, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, във вр. с чл. 188 т. 3 от КТ, било прекратено трудовото й правоотношение на длъжността „директор” на ОУ „. С. с. М., община Д., област К, считано от същата дата. Заповедите били връчени на ищцата на 05.02.2013 г.

Представени по делото са Констативен протокол № КД-01-276/18.12.2012 г. и Констативен протокол № КД-01-240/05.12.2012 г., съставени в изпълнение на заповеди на началника на РИО- Г. Кърджали и след извършени проверки в ОУ „. С. с. М., община Д., област К. По делото е приложено и личното трудово досие на ищцата.

От представеното по делото Допълнително споразумение № 543/29.04.2013 г., сключено между Община Д. и ищцата, последната е започнала работа в Център за обществена подкрепа към Общината.

При така събраните доказателства, съдът приема, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени. КТ изчерпателно и императивно определя процедурата по налагане на дисциплинарните наказания. Нарушаването й е основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание, в който случай съдът не дължи произнасяне по спора по същество. С оглед разпределение на доказателствената тежест по трудовите дела, върху работодателя е възложено задължението пълно и безспорно да установи, както спазването на процесуалните правила в производството по налагане на наказанието, така и материалните основания за дисциплинарното наказване на работника или служителя. Съгласно чл. 193 от КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Обясненията по допуснатите нарушения следва да бъдат дадени пред работодателя в рамките на дисциплинарната процедура по налагане на наказанието. В настоящия случай, работодателят, в чиято тежест е да установи законосъобразността на уволнението, не е представил доказателства, че е поканил ищцата да даде обяснения за констатираните нарушения. Впрочем, по делото липсват данни работодателят да е спазил предвидената в чл. 193 от КТ процедура за налагане на дисциплинарното наказание, за което в исковата молба е направено твърдение. Нарушаването на чл. 193 ал. 1 от КТ прави уволнението незаконно и води до невъзможността на съда да провери по същество има ли извършено нарушение на трудовата дисциплина, което да обуславя налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Затова съдът приема, че е налице неизпълнение на задължението на работодателят по чл. 193 ал. 1 от КТ за изслушване на работника, поради което заповедта подлежи на отмяна на основание чл. 193 ал. 2 от КТ без да се разглежда спора по същество. В този смисъл искът с правно основание чл. 344 т. 1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а уволнението на ищцата следва да се признае за незаконно.

Предявеният иск с правно основание чл. 344 т. 2 от КТ също е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен като ищцата бъде възстановена на предишната й длъжност директор на ОУ „. С. с. М., община Д., област К.

От заключението по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и се приема от съда, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предшестващ уволнението й, е в размер на 719.80 лв. При това претендираното обезщетение, представляващо разликата в заплатите, получавани от ищцата на длъжността „директор” на ОУ „. С. с. М. и получаваното от нея за периода от 05.02.2013 г. до 04.08.2013 г. по- ниско трудово възнаграждение на длъжността „директор ЦОП” в община Д., възлиза на 859.52 лв., в който размер искът по чл. 344 т. 3 от КТ като основателен, следва да се уважи. Сумата е дължима, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата до предявения размер от 919.80 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди и на основание чл. 272 от ГПК следва да се препрати към мотивите му.

При този изход на делото, следва жалбодателят да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата разноските за тази инстанция в размер на 240 лв., платено в брой адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/30.09.2013 г., постановено по Г. д. № 108/2013 г. по описа на Момчилградският районен съд.

ОСЪЖДА ОУ „. С. с. М., община Д., област К да заплати на Е. М. С., с постоянен адрес Г. Д., У. „. № *, с ЕГН *, сумата в размер на 240 лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/