№ 42
гр. гр. Добрич, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500024 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба
вх.№34742/09.09.2022г./по регистър на ЧСИ Л.Т. рег.№** като молба/ от М.
Т. Н. с EГH ********** от гр.Б., срещу разпореждане от 09.09.2022г. по
изп.д.№2011**0402184 по описа на ЧСИ Л.Т., с рег.№**, район на действие
Окръжен съд-Добрич, с което е отказано прекратяване на делото на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- поради настъпила перемция..
Незаконосъобразността на отказа се обосновава с наличието на
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК-настъпила перемция на датата
18.07.2019г.
Взискателят „Уникредит Булбанк" AД не изразява становище по
жалбата.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага
съображения за допустимост и неоснователност на жалбата по причина, че
изпълнителни действия са извършвани регулярно, като описва същите в
хронология, и в нито един момент не е изтекъл предвидения двугодишен
срок.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело .№2011**0402184 по описа на ЧСИ Л.Т., с рег.№**,
район на действие Окръжен съд-Добрич, е образувано по молба вх.
№19692/21.09.2011г./по регистъра на ЧСИ Л.Т./ от „Уникредит Булбанк" AД,
за принудителното събиране на парично вземане на банката -59690.29евро
главница по договор за банков кредит от 26.02.2008г., ведно със законна
лихва от 28.07.2011г.; 10299.25евро просрочена лихва за периода
15.04.2010г.-27.07.2011г.; съдебни разноски 2**.73лева и 909.43лева, срещу
солидарните длъжници М. Т. Н. с EГH ********** от гр.Б. и Т.Н. Т.а с ЕГН
********** от гр. Б., по изпълнителен лист №527/30.08.2011г., издаден по
реда на чл.418 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение №527/30.08.2011г. по ч.гр.д.№612/2011г. на РС-Б..
В молба по чл.426 от ГПК за образуване на изпълнителното
производство като способ за изпълнение взискателят е посочил- опис на
ипотекирани имоти, запор върху трудово възнаграждение, възбрана на
открити други недвижими имоти. Предприети са действия за проучване на
имотното състояние на длъжника . Изпълнението е насочено по отношение на
собствени на длъжника М. Т. Н. два самостоятелни обекта в сграда с
идентификатор 69643.501.119.1 по КККР на с.Стражица, общ.Б.- ап.3 с
идентификатор 69643.501.119.1.3 и ап.4 с идентификатор 69643.501.119.1.4, и
1/3ид.част от имот с идентификатор 03174.12.43-нива с площ от 10дка в
землището на с.Б., както и срещу собствената на длъжника Т.Н. Т.а 1/3ид.част
от имот с идентификатор 03174.12.43-нива с площ от 10дка в землището на
с.Б.. Със запорно съобщение от 04.10.2011г., връчено на 17.10.2011г. на
третото задължено лице-Община Б. е наложен и запор върху трудово
възнаграждение на длъжника Т.Н. Т.а. На датата 17.10.2011г. на двамата
солидарни длъжници са връчени покани за доброволно изпълнение. Опис на
двата апартамента е извършен на 31.10.2011г. Разгласена е публична продан
на същите с времетраене 16.01.2012г.-16.02.2012г., обявена за нестанала
поради неявяване на купувачи. С молба вх.№05660/28.03.2012г. взискателят е
поискал втора публична продан на двата апартамента и такава с времетраене
08.05.2012г.-08.06.2012г. е насрочена. Същата е обявена за нестанала поради
неявяване на купувачи. Двата апартамента са обект на осребряване чрез
множество публични продани за времето до 14.09.2015г., за което
взискателят регулярно/след всяка обявена за нестана публична продан/ е
2
сезирал ЧСИ с искане за нова с подаване на молба вх.№12278/27.06.2012г.,
молба вх.№17020/04.09.2012г., молба вх.№10351/10.06.2013г., молба вх.
№19790/14.10.2013г., молба вх.№00795/16.01.2014г., молба вх.
№06792/29.04.2014г., молба вх.№00782/09.01.2015г., молба вх.
№10375/09.04.2015г., молба вх.№18735/13.07.2015г.
По искане на взискателя/молба вх.№27229/18.09.2015г./, с
постановление от 18.09.2015г. ЧСИ производството по делото е спряно. С
молба вх.№31253/16.11.2015г. взискателят е поискал възобновяване на
производството. След възобновяването му са предприети нови действия по
осребряване на двата апартамента като са проведени няколко публични
продани, за което взискателят е подавал молби- вх.№5463/02.02.2016г., вх.
№15570/28.04.2016г., вх.№23067/20.09.2016г., вх.№38690/23.11.2016г., вх.
№18974/02.05.2017г. Публичната продан с времетраене 13.06.2017г.-
13.07.2017г. е приключила с обявяването на купувач и на двата апартамента.
С постановления от датата 18.07.2017г. и двата са възложени на обявения
купувач. Постановленията са влезли в сила на 17.08.2017г., извършено е
разпределение на събраните от продажбата им суми, влязло в сила на
31.10.2017г.
Подадена е молба вх.№1668/18.01.2018г. от взискателя за проучване на
налични трудови правоотношения на длъжниците и налагане на запор върху
трудови възнаграждения. Налична по делото е и молба на взискателя/л.962/ ,
адресирана до ЧСИ, за проверка относно налични трудови правоотношения и
банкови сметки на длъжниците и налагане на запор върху вземанията им.
Молбата е с дата на изготвяне 17.10.2019г.,няма данни на коя дата е входира.
С оглед посочена дата на изготвяне, следва да се приеме, че е депозирана най-
рано на 17.10.2019г.,а с оглед мястото и сред книжата по делото –най късно
на 22.06.2020г., на която дата е входиран приложеният след нея документ.
На 22.03.2021г. е подадена молба вх№11383/22.03.2021г.от взискателя
за предприемане на изпълнение срещу 2/3ид.част от наследствен за двамата
длъжника недвижим имот с идентификатор 03174.12.43-нива с площ от
10дка. С молба вх.№13705/04.04.2022г. искането е повторно заявено. Със
запорно съобщение от 11.08.2022г., връчено на третото задължено лице
ЗКПУ“Клас 2002г.“с.Б. е наложен запор върху арендни вземания и на двамата
длъжника по договор за аренда на същия имот.
3
На 09.09.2022г. е постъпила молба вх.№34742/09.09.2022г. от длъжника
М. Т. Н. за прекратяване на изпълнителното производство при условията на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемция на 18.07.2019г.,
обективираща евентуално искане/в случай на отказ за прекратяване/ за
изпращане на ДОС за произнасяне по отказа.
С Разпореждане от същата дата 09.09.2022г./обективирано ръкописно
върху самата молба/ЧСИ е отказал да прекрати производството, което
разпореждане е предмет на обжалване.
При това положение жалбата срещу отказа за прекратяване е подадена в
рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, насочена
срещу акт на ЧСИ от категорията по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно
отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,
подлежащ на обжалване от длъжника. Предвид горното жалбата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство при
условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е законосъобразен.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В мотивите по т.10 от
тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело №
2/2013 год. на ОСГК на ВКС е посочено,че както в доктрината ,така и в
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по право
(ex lege) без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, който може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В
случаите на множество длъжници по едно и също изпълнително дело, за едно
задължение, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение
както на всички тях, така и само по отношение на част от тях. Прекратяването
на изпълнението по отношение на един от солидарните длъжници не засяга
правата на взискателя по отношение останалите – солидарните длъжници
дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска
изпълнението й от всеки, като точното изпълнение на един освобождава
всички. Срокът на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки
4
длъжник, предприетите изпълнителните действия по отношение на един от
длъжниците са без правно значение и последици спрямо другия такъв. По
същите съображения и в настоящото производство предпоставките по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК подлежат на установяване единствено спрямо
жалбоподателя-длъжник, поискал прекратяване на изпълнението М. Т. Н.. В
случая в периода от образуване на делото - 21.09.2011г., до приключване на
публичната продан на собствените на длъжника М. Т. Н. два апартамента на
18.07.2017г., са предприемани регулярни изпълнителни действия по
отношения на имуществените му права, като обстоятелството, че не са
осъществени множеството публични продани, не е условие да се отрече
значението им на изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. В периода след 18.07.2017г. не е налице бездействие от страна на
взискателя с продължителност от две години, тъй като този срок е прекъснат
с подаване на молба вх.№1668/18.01.2018г. от взискателя за извършване на
изпълнителни действия-запор върху вземания. Започналият да тече от датата
18.01.2018г. нов две годишен срок е прекъснат с подаването на молбата от
17.10.2019г. От датата 17.10.2019г. до датата 22.03.2021г., когато е подадена
молба вх№11383/22.03.2021г. за осребряване на идеалните му части от нивата
от 10дка в с.Б., няма изтекъл времеви период от две години, няма изтекъл
такъв и от датата 22.03.21г.до 04.04.2022г., когато взискателя е подновил
искането си за изпълнение върху същите имуществени права, и след това, до
настоящия момент.
При това положение не се установява времеви отрязък от две години, в
който взискателят да е бездействал. Дори обаче, по причина на липсата на
данни за входиране на молбата за извършване на изпълнителни действия на
взискателя с датата на съставяне 17.10.2019г., да се приеме, че с предприетото
с нея действие не е осъществено прекъсване на двугодишния срок по чл.433,
ал.1 т.8 от ГПК и е налице бездействие/изпълнителни действия не са искани и
не са извършвани/ за периода от датата 18.01.2018г., когато е поискано
налагане на запор върху вземания, до датата 22.03.2021г., когато е поискал
изпълнение върху идеална част от нивата от 10дка в с.Б., т.е. настъпила е
перемпция/изпълнителното производство е прекратено по право още на
18.01.2020г./, при зачитане на предприетото от взискателя на 22.03.2021г
действие по насочване на изпълнението срещу имуществени права на
жалбоподателя-длъжник /върху идеалните му части от нивата от 10дка в с.Б./,
5
изпълнителния процес спрямо него не е прекратен. Това е така, защото дори и
след като перемпцията е настъпила, но е поискано от взискателя изпълнение
срещу длъжника, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни– той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Според разрешението дадено с решение №37 от
24.02.2021г.по гр.д.№1747/2020г.на ВКС, четвърто г.о., единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане за изпълнение в ново, отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право, но необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника, а е нарушение на канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела.
При така установеното въззивният съд намира, че правото на
принудително изпълнение на взискателя в рамките на конкретното
изпълнително производство не е престанало да съществува поради
бездействие от негова страна в период от две години/поради перемция/.
Изводът на ЧСИ за липсата на предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е
законосъобразен, респ.жалбата неоснователна.
С оглед изхода от настоящото производство, право на разноски има
взискателя, заел позиция на насрещна страна по жалбата, но искане за
присъждане на такива същият не е сторил.
Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№34742/09.09.2022г./по регистър на ЧСИ Л.Т. рег.№**
като молба/ от М. Т. Н. с EГH ********** от гр.Б., срещу разпореждане от
09.09.2022г. по изп.д.№2011**0402184 по описа на ЧСИ Л.Т., с рег.№**,
район на действие Окръжен съд-Добрич, с което е отказано прекратяване на
делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- поради настъпила перемция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр.
второ ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7