Р Е Ш Е Н И Е
№ 284 25.06.2013 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесети юни две хиляди и тринадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Щиляна Манахилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
НАХД № 513 по
описа на Районен съд - Хасково за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.С.Т. *** срещу Наказателно постановление № 615/12 от 17.08.2012 г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 3, т. 2, предл. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че наказващият орган неправилно бил квалифицирал извършеното от него нарушение /както се е изразил в жалбата/, като е вписал разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП, по съображения, подробно изложени в депозираната жалба. Освен това, неправилно бил приложен и материалния закон, като наказващият орган му наложил наказание по чл. 179, ал. 3, т. 2, предл. 4 ЗДвП – глоба в размер на 1500 лева, като превозното средство, което управлявал било от категорията, визирани в чл. 7, т. 3 ЗП и било с технически допустима маса не повече от 3.5 тона и приложимата административнонаказателна разпоредба била чл. 179, ал. 3, т. 4 , а не визираната в процесното НП Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител. В представена писмена защита по делото от упълномощения процесуален представител – адв. Митко Добрев Д. *** заявява допълнително аргументи по депозираната жалба в подкрепа на съображенията за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление - потвърдено.
Районна прокуратура – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител и не представят становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 18.07.2012 г. в около 16:00 часа по
ПП І – 8, жалбоподателят Д.С.Т. ***, товарен
автомобил марка „Мерцедес”, модел „312Д”, с рег. № Х 3851 АН, собственост на ЕТ
„Викиана – Никола Алеков”,
град Любимец, Булстат: *********. Бил спрян в района
на околовръстен път на град Хасково, км. 293+535 от патрул на МВР за
осъществяване на проверка. При осъществяване на проверката от свид. В.Ж.Д. на длъжност мл. автоконтрольор
в Група ПП при ОД на МВР – Хасково и Ш.С.Т. – ст. полицай в СПУ – Кърджали било
установено, че в долния десен ъгъл на предно панорамно стъкло на моторното
превозно средство не бил залепен съответния стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за
Видно от приложената Справка за нарушител от региона, издадена от ОД на МВР - Хасково на 09.05.2013 г., на жалбоподателя са налагани наказания за допуснати от него нарушения по ЗДвП.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната в него фактическа обстановка, като е приел въз основа на нея, че жалбоподателят е „извършил”: „водач на МПС ме залепя винетен стикер по чл. 10, ал. 2 ЗП на предното стъкло при движение по републиканските пътища” и на основание чл. 179, ал. 3, т. 2, предл. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Видно от представените и приети по
делото като писмени доказателства Свидетелство за регистрация част І на товарен
автомобил „Мерцедес”, модел „312Д”, с рег. № Х 3851 АН и Удостоверение за
техническа изправност на ППС с начало 28.12.2012 г. процесният
товарен автомобил е с допустима максимална маса
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свид. В.Ж.Д. относно обстоятелствата, свързани установяване на обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. По силата на чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: т. 2. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона - 1500 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат само по себе си отмяна на НП. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.
При издаване на обжалваното наказателно постановление обаче, съдът констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат неговата отмяна. Същите се изразяват в следното:
Както бе отбелязано по - горе на жалбоподателя е наложено административно наказание – е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал.2, предл 1 от ЗДвП, както същото е квалифицирано от АНО. В случая последната разпоредба е посочена като квалификация на нарушението и при съставяне на АУАН, след като в него е посочено, че водачът на МПС не е поставил валиден стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на управлявания от него товарен автомобил. В тази връзка съдът намира за уместно да отбележи, че още при съставянето на АУАН жалбоподателят следва да е бил наясно, че управлява МПС по ПП I8, за който важи изискването да бъде заплатена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а не съгласно чл. 10, ал. 2 ЗП, удостоверяването на което обстоятелство става чрез залепяне на валиден винетен стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло. От друга страна, възможно е при съставянето на АУАН, актосъставителят да не е бил в състояние веднага да установи по каква причина водачът не е залепил съответния валиден винетен стикер на указаното от закона място, поради което посочването на нормата на чл. 100, ал. 2 от в АУАН, макар и неправилно, не би могло да се определи като съществен порок. Този въпрос, свързан с причините, поради които жалбоподателят не е изпълнил законовото изискване обаче, би следвало да бъде и очевидно е изяснен на по – късен етап в хода на административно-наказателното производство, след като АНО е подвел основанието за налагане на административно наказание вече под текста на чл. 179, ал. 3, т. 2, предл. 4 от ЗДвП. Вместо по този начин да бъде прецизирана квалификацията на нарушението в съставеното НП обаче, АНО е допуснал съществено противоречие при нейното определяне като наред с цитираната разпоредба отново е посочил, че жалбоподателят виновно бил нарушил разпоредбата на чл. 100, ал.2, предл. 1 от ЗДвП без да държи сметка, че това нарушение е налице, когато нарушителят по принцип е закупил и разполага с валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10 от Закона за пътищата, но не е изпълнил задължението си да го залепи в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища, а не и когато въобще не притежава такъв стикер. Последното съставлява друго, различно нарушение и следва да се квалифицира по чл. 139, ал. 5 от , съгласно която движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Като не е отчел тези различия и не е привел правната квалификация на нарушението, за което на нарушителя е ангажирана административнонаказателната му отговорност, в съответствие с установените факти и обстоятелства, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Последното се изразява в невъзможност същият да разбере за какво точно нарушение му е наложено административно наказание, за да бъде в състояние да организира своята защита. Нещо повече, приложената от наказващия орган административнонаказателна разпоредба на чл. 179, ал. 3 от предвижда налагането на административно наказание за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или пътно превозно средство, на което е залепен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок. Т. е. хипотезата на административно- наказателната норма предвижда от обективна страна управлението на МПС да е осъществено при една от следните три хипотези: без заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, със залепен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок. В случая, наказващият орган не е спазил изискването за точно посочване на законовите разпоредби, които са нарушени виновно, като макар да е посочил в коя от трите хипотези е осъществено изпълнителното деяние на нарушението, то по – нататък препращането към текста на чл. 100, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, вместо към относимата норма на чл. 139, ал. 5 от , респ. към чл. 10, ал. 2 ЗП, вместо чл. 10, ал.1, т. 1 ЗП е довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, поради допуснатото съществено процесуално нарушение, поради
което същото ще следва да бъде отменено на процесуално основание без да се
обсъждат въпросите по същество. Единствено за пълнота на изложението се явява
необходимо да бъде изтъкнато, че според представените от жалбоподателя
документи, управляваното от него пътно превозно средство действително е с две
оси, с разпределение на допустимата максимална маса по оси в кг: 1.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 615/12 от 17.08.2012 г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 3, т. 2, предл. 4 от ЗДвП на Д.С.Т. *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.