Р Е Ш Е Н И Е №
147
гр. Сливница, 01.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Г. Владимирова като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 371 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба А.В.К., гражданин на Руска Федерация чрез адв. Г. от САК срещу наказателно постановление № 35 / 19.06.2019 г. издадено от оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че на 18.06.2019 г. около 22.17 часа на ПП І – 8 в района на 38-ми км. с посока на движение към гр. София, управлява лек автомобил, марка Шевролет“ с рег. № .., собственост на фирма „С..“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, като при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от контролен орган не се подчинява и не спира като увеличава скоростта рязко в посока гр. София.
В жалбата се сочи, че се иска отмяна на обжалваното постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до съществено засягане на правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че жалбоподателят А.К. е руски гражданин и не е владеел български език, поради което при съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, същият не е разбирал какво е извършеното от него нарушение, няма индикации да е разбрал в какво е обвинен, нито му е било разяснено обстоятелството по съставянето на акта, неговото съдържание, както и начинът, по който може да се защити съобразно българското законодателство. Според жалбоподателя съставеният АУАН не отговаря на императивното правило на чл. 42, т. 8 от ЗАНН, изискващо в АУАН да се съдържат обясненията и възраженията на нарушителя, ако е направил такива, а липсата на преводач, който да преведе съдържанието на АУАН е препятствало възможността за жалбоподателя К. обективно да посочи възраженията или обясненията си. Идентична ситуация се получила и при издаването на следващия ден на НП, което също не е преведено като съдържание на жалбоподателя. Отправено е искане НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой процесуален представител, като в съпроводително писмо, с което са изпратени материалите по АНП моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване на
административно нарушение № 32803 от 18.06.2019 г. , наказателно постановление
№ 35 / 19.06.2019 г. издадено от оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР - София, обяснение
от жалбоподателя, заповед №
8121К-1385/21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з - 1710/08.06.2016 г. на
Директора на ОДМВР – София, актове за встъпване в длъжност на актосъставителя и на издателя на НП, и показанията на
свидетеля Н.В.С.), намира следното:
На 18.06.2019 г. около 22.17 ч. в
района на 38-ми км. на ПП – I – 8 актосъстсавителят Ц.К.
в присъствието на колегата си св. Н.В.С., забелязали лек автомобил марка „Шевролет“,
с рег. № А 2041, който при ограничение на скоростта в този участък от 50 км./ч.
се движел с висока скорост в посока ГКПП Калотина – гр. София. Актосъставителят К. подал на водача на автомобила сигнал
със стоп – палка по образец да отбие вдясно на пътното платно и да спре
автомобила за извършване на проверка. Водачът не се подчинил на подадения сигнал,
увеличил скоростта на движение на автомобила и продължил в посока към гр.
София. За неподчинението полицейските служители уведомили ОДЧ и последвали
автомобила със служебен автомобил. Настигнали същия след няколко километра и
след подаден звуков и светлинен сигнал, водачът спрял. При извършената проверка
било установено, че водач на автомобила
е жалбоподателят А.В.К., руски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Р
България и автомобилът бил собственост на „С.“ ЕООД. Проверяващите полицейски служители провели с водача К. разговор на
руски език и успели (според тях) да му обяснят причините за неговото спиране и
необходимостта да му бъде извършена проверка.
Срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН № 32803 от 18.06.2019 г. за нарушение по чл. 103 ЗДвП, а именно, че на подаден сигнал за спиране със стоп палка по
образец от контролен орган, не се подчинява и не спира, като рязко увеличава
скоростта на движение. Актът е връчен на жалбоподателя на същата дата и същият
е депозирал обяснения. АУАН не бил преведен на разбираем за
жалбоподателя език.
Въз основа на така
съставения АУАН е
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени посочените по - горе административни
наказания.
На следващия ден – 19.06.2019 г. и преди изтичане на срока за писмени възражения, било издадено и процесното НП № 35/19.06.2019 г., в което били описани обстоятелствата по проверката, фактическото описание на твърдяното административно нарушение (осуетяване на проверка и неспиране на сигнал със стоп-палка) и неговата правна квалификация по чл. 10 ЗДвП. НП било връчено с разписка на 19.06.2019 г. на жалбоподателя Виктор К., но без да е преведено на разбираем за него език.
Съдебният състав преценява приложените по делото писмени доказателства за обективни и достоверни, като същите имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установяват датата и мястото на нарушението, както и другите обстоятелства по извършената проверка.
Съдът извърши внимателна преценка на показанията, дадени от свидетеля Н.В.С. в хода на проведеното съдебно следствие, като същия съобщава своите възприятия относно времето и мястото на събитието, поведението на водача и на полицейските служители с оглед неговото настигане и спиране, извършването на проверката, поради което кредитира неговите показания, с изключение на твърденията му относно езика, на който контролните органи са разговаряли с жалбоподателя – руски, което означава, че съобщеното от него за „разбирането“ на жалбоподателя за реализирането на административнонаказателна отговорност, следва да се приеме за недостоверно, най-малкото поради две причини – липсват данни, на първо място, за назначаване на преводач на лицето, и второ, очевидно е от депозираните от него обяснения във връзка с АУАН, че жалбоподателят не владее български език, а и не е ясно доколко актосъставителя и св. С. владеят руски език, каквито твърдения се съдържат в показанията на последния. Поради тази причина тези части от показанията на свидетеля С. съдът не ползва при формирането на фактическите си изводи.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, по правило е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна (освен за посочените обстоятелства с „разбирането“), и на осн. чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН настоящият съдебен състав намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателствени източници и приема за безспорни изложените фактически изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е изцяло основателна.
Съображенията за това са следните:
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на извършване на нарушението, начина на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено, не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си.
Сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП по чл. 34, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 от ЗАНН също са спазени.
И АУАН, и НП обаче са изготвени на български език, като няма данни същите да са преведени на жалбоподателя, който е руски гражданин.
Нормата на чл. 84 от ЗАНН препраща към правилата на НПК за неуредените случаи по този процесуален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НПК езикът, на който се води наказателното производство, е българският. Този законов текст представлява процесуална гаранция за защита на правата на обвиняемия, респ. нарушителя в административно-наказателния процес, когато той е лице, чийто роден език е различен, или нивото, на което владее този език не е достатъчно, за да разбере същността на нарушението и съответните правни норми. От друга страна, втората алинея на чл. 21 от НПК постановява лицата, които не владеят български език, да могат да ползват родния си език, в които случаи се назначава преводач.
По делото няма категорични данни относно степента на владеене на руски език на актосъставителя, а няма и как да бъдат събрани служебно от съда. Дори и да се приеме, че степента на владеене на чуждия език от актосъставителя, е било на достатъчно за разбиране в ежедневния живот ниво и дори по-високо, в случая се касае за необходимост от пълно и адекватно запознаване на нарушителя със същността на нарушението, доколкото разширително тълкуване на наказателноправните/ административноправните норми е недопустимо и не би могло да се предполага адекватно разбиране на изложеното от актосъставителя.
Освен това следва да се има предвид, че е процесуално недопустимо е съвместяването на процесуалното качество на преводач на актосъставителя с това на водещ производството по установяване на административно нарушение и повдигане на административно-наказателно обвинение чрез предявяване на АУАН. Настоящият състав приема за недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, което участва в производството в друго качество, включително и актосъставител. Назначаването на преводач следва да се извърши с нарочен акт на органа по установяване на административното нарушение, което е свързано и с предупреждение на преводача, който следва да е незаинтересовано от изхода на административнонаказателния процес лице с наказателната отговорност за неверен превод по чл. 290, ал. 2 от НК.
Надлежното реализиране принципа за обективност в административно-наказателния процес и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденци, невладеещи български език, към момента на връчване на АУАН налага да се назначи със съответен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта лицето следва да запише, че е бил осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си. Посочените две абсолютно необходими процедури в настоящото административно наказателно производство не са спазени.
Доколкото разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН предписва субсидиарно приложение на НПК по отношение процесуалния ред при издаване на АУАН, респективно НП, нарушаване императивната норма на чл. 142, ал. 1 от НПК представлява съществено ограничение правата на обвиняемия в наказателния процес, респ. на нарушителя в административно-наказателния процес.
Обстоятелството дали дадено лице владее български език следва да се установи по категоричен начин. Доколкото обратното е напълно изяснено от актосъставителя и от съда, в тежест на първия е било да осигури извършването на надлежен превод от специално назначено за целта лице. Това се налага, дори когато нарушителят е чужденец, но заявява, че разбира в извършването на какво нарушение е обвинен, за правна сигурност да се назначи преводач. Още повече следва да се има предвид и обстоятелството, че връчването на препис от АУАН на български език на изначално невладеещи такъв език лица не санира нарушените им по-горе права. Предвид това и съдът намира да са нарушени разпоредбите и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
Изложеното мотивира извода, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
С изменението на чл.63, ал.3 ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 г. в сила от 03.12.2019 г. изрично бе уредена възможността за присъждане на разноски в административно-наказателните производства. Съгласно цитираната разпоредба в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В АПК обаче не е посочен моментът, до който може да бъде направено искане за присъждане на разноски, нито начинът по който става това и за тези неуредени въпроси е посочено, че субсидиарно се прилага ГПК, т.е. АПК препраща към ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Въз основа на цитираните законови текстове и съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК, става ясно, че искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такова искане в посочения срок не е направено, а и в представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (които по принцип е достатъчно и без да е представен списък, ако страната е направила само един разход), намиращо се на л. 36 от делото, не е уговорено възнаграждение и съответно не е отразено да е било заплатено такова. Доколкото се присъждат само действително направени и доказани разноски, в случая съдът намира, че на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35 /
19.06.2019 г. издадено от оперативен дежурен в ОДЧ при ОДМВР - София, с което
на А.В.К., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г., представляван от адв.
Г. от САК, за нарушение разпоредбата на чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че на
18.06.2019 г. около 22.17 часа на ПП І – 8 в района на 38-ми км. с посока на
движение към гр. София, управлява лек автомобил, марка Шевролет“ с рег. № …., собственост на фирма „С.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, като при подаден сигнал за спиране със стоп
палка по образец от контролен орган не се подчинява и не спира като увеличава
скоростта рязко в посока гр. София.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: