Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
втори въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети март две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. Г.
мл. съдия КАТЕРИНА НЕНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия Ненова в. гр. д. № 120 по описа за
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 159/04.11.2016 г., постановено по гр. дело
№ 150/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Е.П., по иск с правно основание чл.
26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД е прогласен за нищожен договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 15.02.2007 г., сключен между Н. Г. П., в качеството му на
продавач, и Б.Г.П., в качеството на купувач, обективиран в нотариален акт №
148, том I, рег. № 804, дело № 107 от 15.02.2007 г. на нотариус с район на
действие съдебния район на ЕПРС, вписан в Служба по вписванията с вх. № 408 от
15.02.2007 г., акт № 46, том II, дело № 263/2007 г. за покупко – продажба на
½ и.ч. от УПИ с площ от 860 кв.м. , находящ се в с. Н.Х., общ. Е.П.,
обл. Софийска, съставляващ имот с планоснимачен № 351, за който е отреден
парцел II в квартал 46 по плана на селото, утвърден със заповед № 03873/1964 г.
при граници: улица, УПИ III-352, УПИ IV-353, УПИ XI-350, УПИ XV-349 и УПИ
I-348, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда като привиден, прикриващ договор за дарение. Със същото решение е обявен
за действителен на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД сключеният между Н. Г. П.,
като дарител, и Б.Г.П., като дарен, договор за дарение на гореописания недвижим
имот. В тежест на въззивниците от С.Н.Т. и Г.Н.П. са възложени сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали
въззивниците С.Н.Т. и Г.Н.П., като са обжалвали същото в законоустановения
срок.
С жалбата се атакува частта от решението, с която на
основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД е обявен за действителен сключеният договор за
дарение. Сочи се, че в тази част първоинстанционният акт е недопустим, а в
евентуалност се твърди неправилност на същия. Твърди се, че първата инстанция
се е произнесла по непредявен иск. Свидетелските показания не били анализирани
цялостно. Те доказвали, че прикритата сделка за дарение е сключена единствено,
за да не може да се атакува от наследниците със запазена част, поради което
противоречала на закона. Извършеното дарение противоречало и на морала, тъй
като преследвало непозволена от закона цел. На следващо място се сочи, че процесната
безвъзмездна сделка не била в предвидената нормативно писмена форма. Молбата
към въззивния съд е да обезсили решението в обжалваната част, а в евентуалност
се иска частично да го отмени като неправилно. Претендират се и разноски в
двете инстанции. Доказателствени искания не са направени.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от въззиваемия Б.Г.П., депозиран чрез пълномощника му адв. В.В.
от САК. В отговора се сочи, че няма пречка относителната симулация да се
претендира в процеса чрез възражение. Атакуваната от въззивниците сделка за
дарение не противоречала на закона, тъй като във вътрешните отношения между
дарител и дарен, тя представлявала безвъзмезден акт на щедрост. Въззвниците
оспорвали само привидната сделка пред първата инстанция. Прехвърлянето на
собствеността обаче било налице по силата на прикритата сделка за дарение. С
тези аргументи въззиваемият моли съда да остави без уважение подадената жалба.
Не прави искания по доказателствата.
Подадена е и втора въззивна жалба от С.Н.Т. и Г.Н.П.
срещу Решение № 180/14.12.2016 г. по същото дело на ЕПРС, с което е оставена
без уважение молба за допълване на Решение № 159/04.11.2016 г., постановено по
гр. дело № 150/2016 г. по описа на ЕПРС. В жалбата се твърди, че
първостепенният съд не бил изложил мотиви, а само коментирал обстоятелството
дали въззивниците имат право на разноски. Погрешен бил изводът на първатата
инстанция, че е налице признание на иска от страна на ответника, като
последният с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Признанието,
че договорът за покупко – продажба прикривал дарение, на практика представлявал
защитно възражение. Молбата към въззивния съд е да отмени решението, с което е
отказано допълване на Решение № 159/04.11.2016 г., като се присъдят разноските,
сторени пред първа инстанция.
Въззиваемата страна е депозирала отговор и срещу
втората въззивна жалба, като намира същата за неоснователна и моли за
потвърждаване на атакуваното решение.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция страните поддържат доводите,
възраженията и исканията си, така като са заявени в разменените книжа по
въззивното дело.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като
обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на Г.П. и С.Т. срещу Б.П.. Ищците и въззивници в настоящото
производство твърдят, че са съсобственици по наследство на ½ и. ч. от
УПИ с площ
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от въззиваемия и ответник пред първата
инстанция - Б.П.. В отговора се изразява становище за недопустимост на иска.
Излагат се и аргументи за неоснователност. Признава се факта, че атакуваната
разпоредителна сделка всъщност прикрива дарение и е била извършена
безвъзмездно. Искането към съда е да се признае за действителен прикритият
договор за дарение, обективиран в нотариалния акт.
Видно от НА №124, том I, рег. № 1120, н. дело №
603/1999 г., Н. Г. П. и Б. С. П. даряват на своя внук, въззиваемия Б.П.,
процесния недвижим имот, ведно с първия етаж от построената в него жилищна
сграда.
С НА № 40, том I, рег. № 288, н. дело № 17/2007 г. въззиваемият
Б.П. дарява същия имот обратно на своя дядо Н. Г. П.. Само около месец по –
късно с НА № 148, том I, рег. № 804, дело № 107 от 15.02.2007г. наследодателят
на въззивниците Н. П. продава спорния имот на Б.П., като в нотариалния акт не е
отбелязана продажна цена.
За процесния имот са представени скици, на които
същият е визуализиран графически.
Видно от двете удостоверения за наследници,
въззивниците С.Н.Т. и Г.Н.П. са наследници по закон на родителите си Н. Г. П. и
Б. С. П..
От показанията на свидетелите Т. П., И. П. и Д. А. се
установява, че въззиваемият е Б.П. е бил любимият внук на наследодателя Н. П..
Последният не се разбирал със сина си, поради което настоявал да гарантира
интересите на внука си Б.. Затова първоначално извършеното дарение се оказало
недостатъчно сигурен способ за прехвърляне на собствеността, предвид че било
лесно атакуемо. Ето защо били извършени последващите две сделки и по –
специално продажбата с НА № 148, том I, рег. № 804, дело № 107 от 15.02.2007г. Свидетелите
потвърждават, че въззиваемият Б.П. е придобил безвъзмездно имота, като
продажбата е била фиктивна и е прикривала дарение. Въпреки родството на
свидетелите с въззиваемия, въззивният съд се доверява на техните показания,
предвид, че в същите се съдържат признания както на изгодни, така и на
неизгодни за въззиваемия факти, подкрепят се от останалите доказателства по
делото, а и кореспондират с извършените от Б.П. признания на релевантни за
делото обстоятелства.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, след като обсъди относимите
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на
закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Съдът в първоинстанционното
производство е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове: ищците са
предявили иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за разкриване на относителна симулация и прогласяване
на нищожност на покупко – продажба, поради нейната привидност, а ответникът е
предявил насрещен иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване
действителността на прикритата сделка – дарение.
Двете въззивни жалби са подадени срещу актове,
подлежащи на въззивен контрол, от страни с правен интерес и в
законоустановените срокове по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 250, ал. 3 вр. с чл.
259, ал. 1 от ГПК. Налице са изискуемите реквизити и приложения по чл. 260 и
чл. 261 от ГПК, поради което жалбите се явяват редовни и процесуално допустими
и съдът ги разгледа по същество.
С оглед пределите на проверката по
чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че Решение № 159/04.11.2016 г. е изцяло валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение
правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивната жалба.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че
първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е обявил за
действителен сключения договор за дарение, прикрит под формата на покупко –
продажба. С оглед диспозитивното начало в граждански процес, пределите, в които
се произнася съдът, се очертават от ищеца в исковата молба, но могат да бъдат
„разширени” чрез последващо обективно кумулативно съединяване на искове, като
ответникът предяви насрещен, обратен или инцидентен установителен иск. Такава е
и настоящата хипотеза, въззиваемият Б.П. своевременно е предявил за съвместно
разглеждане в производството насрещен иск по чл. 17,
ал. 1 ЗЗД за обявяване действителността на прикритата сделка – дарение. Това
обстоятелство изрично е съобщено на страните в доклада по делото, по който
страните не са направили възражения. От изложеното следва, че
първоинстанционният съд е бил сезиран с насрещен иск и по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, по който дължи произнасяне с отделен
дипозитив (в този смисъл е и задължителната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр. Решение №184/19.01.2016 г. по дело №6394/2014 г. на ВКС, ГК, III
г.о.). Районният съд не е постановил т. нар. решение „плюс петитум”, а
единствено е изпълнил задължението си да се произнесе по целия предмет на спора,
поради което обжалваният акт е допустим.
Не се спори между страните по делото,
а и се установява от доказателствата по делото, че покупко – продажбата,
обективирана в НА № 148, том I, рег. №
804, дело № 107 от 15.02.2007г. е привидна, тъй като няма възмезден характер,
продажна цена не е уговаряна и не е заплащана. Страните по сделката помежду си
са уговорили и са желаели настъпването на правните последици от договор за
дарение, но за да не стане същият достояние на наследниците по закон на
дарителя, привидно са уговорили правните последици на договор за покупко –
продажба. Предвид изложеното и съобразно липсата на съществените елементи от
съдържанието на договор за продажба по чл. 183 ЗЗД, а именно възмездност и
насрещна престация под формата на плащане на продажна цена, налице е т. нар.
„относителна симулация”. За разликата от абсолютната симулация, при която
изобщо сключена сделка няма, при относителната симулация е налице съчетание от
привидна сделка, която поначало е нищожна, и прикрита сделка, която ако според
вида си отговаря на критериите за действителност, поражда правни последици.
В случая дисимулативната (прикритата) сделка е договор
за дарение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с договорът за
дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. Праводателят Н. П. с НА № 148, том I, рег. № 804, дело № 107 от
15.02.2007г. е прехвърлил на своя внук Б.П. правото на собственост върху
процесния имот. Правните последици на прехвърлянето на собствеността (вещно – транслативният
ефект) са настъпили веднага със сключването на договора. Налице е и насрещно,
съвпадащо по съдържание волеизявление на дарения за приемане на дареното
имущество, доколкото нотариалният акт е подписан от въззиваемия. Сделката е
била безвъзмездна, като продажна цена не е заплащана, което не се спори от
страните. Договорът за дарение е каузална сделка (действителността му зависи от
наличието на основание). В процесния случай несъмнено е налице дарствено
намерение (animus donandi), което само по
себе си е „кауза” (основание) на договора. Относно изискването за форма, то
също е спазено. Предвид факта, че се касае за недвижим имот, формата за
действителност на сделката е нотариален акт. Именно в такава форма е сключено и
прикритото дарение. Ето защо дисимулативната сделка е валидна и поражда правни
последици.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че
основният мотив на Н. П. е бил да обезнаследи въззивниците, а не да дари внука
си. Това твърдение категорично се опровергава от писмените доказателства по
делото и най – вече от гласните доказателствено средства.
По втората
въззивна жалба срещу Решение № 180/14.12.2016 г.
На първо място въззивният съд намира за необходимо да
отбележи с цел пълнота, че частта от съдебното решение, с която съдът се
произнася по разноските, по съществото си е определение. Подадената от
въззивниците молба за първоинстанционния съд за допълване на решението по реда
на чл. 250 ГПК, като се присъдят разноски, всъщност е искане по чл. 248 ГПК за
допълване или изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Оттам
и атакуваното Решение № 180/14.12.2016 г., по естеството си е определение по
чл. 248, ал. 3 ГПК, а жалбата срещу него всъщност е въззивна частна жалба.
По същество жалбата е неоснователна. Макар че са
уважени и искът на въззивниците, и насрещният иск на въззиваемия, като краен
резултат решението по делото е благоприятно за въззиваемия. В този смисъл
единствено той има право на разноски. Отделно от това, както правилно е приел
първостепенният съд, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство
не е станал причина за завеждане на делото (не е оспорвал нищожността на
привидната сделка) и е признал иска, поради което разноските се възлагат изцяло
в тежест на насрещните две страни. Обстоятелството, че освен признанието на
иска, въззиваемият Б.П. е предявил и насрещен иск, не променя решаващия извод
на съда, който въззивната инстанция намира за правилен.
Поради всичко гореизложено, и двете обжалвани решение
на първата инстанция са правилни и законосъобразни, поради което следва да
бъдат потвърдени.
По
разноските:
Предвид изхода на спора във въззивното производство и
на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК,
право на разноски има само въззиваемият. Същият е заявил претенции за
разноски в отговорите на жалбите, но не е представил списък по чл. 80 ГПК и не
е ангажирал никакви доказателства за сторени разходи във въззивната инстанция,
поради което разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд, Гражданско
отделение, втори въззивен състав, на основание чл. 269 и чл. 271, ал. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159/04.11.2016 г., постановено по гр. дело №
150/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Е.П. В ЧАСТТА, с която е обявен за действителен на основание чл. 17, ал.
1 от ЗЗД сключеният между Н. Г. П., като дарител, и Б.Г.П., като дарен, договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107
от 15.02.2007 г. на нотариус с район на действие съдебния район на ЕПРС, вписан
в Служба по вписванията с вх. № 408 от 15.02.2007 г., акт № 46, том II, дело №
263/2007 г. , на следния недвижим имот: ½ и.ч. от УПИ с площ от 860
кв.м. , находящ се в с. Н.Х., общ. Е.П., обл. Софийска, съставляващ имот с
планоснимачен № 351, за който е отреден парцел II в квартал 46 по плана на
селото, утвърден със заповед № 03873/1964 г. при граници: улица, УПИ III-352,
УПИ IV-353, УПИ XI-350, УПИ XV-349 и УПИ I-348, заедно с първия етаж от
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.
В останалата част решението е влязло в сила като
необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180/14.12.2016 г., постановено по гр. дело
№ 150/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Е.П..
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му, при наличие на
основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: