Р Е Ш Е Н И Е №260340/3.9.2021 г.
гр. Ямбол, 03.09.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на първи септември през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М., като разгледа
докладваното от съдията докладчик гр.д.№
109 по описа на ЯРС за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр.София, с която против ответника Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***, са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с посочено
правно основание чл.415, във вр. чл.422 ГПК.
Претендира се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество, следните суми: 901,13 лева –
главница; 241,11 лева – договорна лихва за периода от 23.01.2019 год. до
24.02.2020 год.; 221,80 лева – обезщетение за забава за периода от 23.01.2019
год. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноски в исковата и заповедното
производство.
С депозирана преди
съдебно заседание молба и подробно изложените в нея съображения ищецът поддържа
исковите си претенции като иска и постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по делото, същият не се явява в съдебно
заседание, не изпраща процесуален представител и не прави искане делото да се
разгледа в негово отсъствие.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа
страна следното:
На 19.10.2020 год. пред Районен съд Ямбол е
било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД София, с
което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против
длъжника Д.Г.Д., за сумата от 901,73 лева
– главница; 241,11 лева – договорна лихва за периода от 23.01.2019 год. до
24.02.2020 год. и за сумата от 221,80 лева – обезщетение за забава за периода
от 23.01.2019 год. до датата на подаване
на заявлението в съда, както и законната лихва за забава от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
По така
депозираното заявление пред Районен съд Ямбол е
образувано ч. гр.дело № ***/2020 год по описа на същият съд. Заповедният съд е уважил искането на заявителя за претендираната сума и е
издал заповед № ***/03.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника длъжник по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
По делото са
ангажирани писмени доказателства, а именно: зав. копия на
Договор за паричен заем № *** към искане № *** от 24.10.2018 г., погасителен
план към договор за заем *** от дата 24.10.2018 г., общи условия по договор за
заем, рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от дата 28.03.2019 г., потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД,
приложение № 1 от 13.06.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на
вземания, известие за доставяне от 02.07.2019 г. и уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания (цесия) от дата 17.06.2019 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира че е
сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр.
с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр.
с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Предявения иск е
процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна
при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. От своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от
18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото,
ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева в исковото производство и 50,00 лева в заповедното, на основание
чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на
особена правна сложност на производството, а и фактическа такава, тъй като
делото е разгледано с приемане единствено на писмени доказателства.
С оглед
доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на
юрисконсултското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца,
следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство разноски в размер на 77,29 лева и сторените такива в
исковото производство в размер на 175,00 лева или общо разноски в размер на
252,29 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, че Д.Г.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б., сумата от 901,73 лева – главница, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.10.2020 год. до окончателното и изплащане; сумата от 241,11
лева – договорна лихва за периода от 23.01.2019 год. до 24.02.2020 год. и
сумата от 221,80 лева – обезщетение за забава за периода от 23.01.2019 год. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.10.2020 год., за които суми
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/03.11.2020 год. по ч.гр. дело
№ ***/2020 год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.Г.Д. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б. сумата от 252,29 лева, представляваща сбор от сторените от
ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ
разполага със защита срещу решението,
съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: