РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Благоевград, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210102791 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
от Н. И. Б., с ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр. Б.........чрез пълномощника си,
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. С..........
представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.......... представлявано от И..... В.....
Д......и Д........ В...... Н......
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на
клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1182073, сключен
между Н. И. Б., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..........представлявано от И... В.... Д..... и Д..... В......
Н....... предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника, както и да бъде осъден на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 5, 00 лв. /частичен иск от 107,20
лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание но договор за
потребителски кредит № 1182073, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендират се сторените разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищеца.........
Твърди се, че на 21.07.2022г. между страните е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1182073, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Сочи се, че
страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 250 лв, който ищецът е
следвало да погаси за срок от 45 месеца, като е следвало да върне сумата с лихва 5,12% или
12,80 лв. /или общо 262,80 лв./, с посочен годишен процент на разходите в размер на 49,93%.
Сочи се, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на Дружеството ответник, като
при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в
съдържанието на договора какъв е размерът па възнаграждението за предоставяне на
гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди се, че след като усвоил сумата от 250
лв., Н. Б. установил, че освен заемната сума от 250 лв., са му начислили такса за обезпечение
1
с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер
на 107,20 лв.
Твърди се, че към датата на подаване на иска Н. Б. е погасил задълженията си по договора
за потребителски кредит.
Поддържа се, че процесният договор е недействителен, поради следните причини:
дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито
пък е посочен в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит, като в чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване
кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително
условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не е
подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва
съгласие. Твърди се, че ищецът не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв
не му е бил представян.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК,
тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за
допълнителна услуга.
Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи
на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва
яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Било посочено само ГПК
в %, но не е бил посочен начина па изчисляването му, поради което се твърди, че договорът
е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
На следващо място се сочи, че е сгрешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител
не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. Сочи се, че
ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде
предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение, с което се покриват
разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени
в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение,
вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и
възнаграждението за гаранцията. Сочи се, че посоченият в договора годишен процент на
разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в
договора за заем по-ниски стойности, се сочи, че представляват невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно
спазването па забраната па чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не
му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора,
като в тази насока се цитира и съдебна практика .
Счита се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство,
несъмнено следва да бъде включена в ГОТ, тъй като е разход във връзка с предоставяне на
кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗП£. Счита се, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. Сочи се, че действителният размер на
ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по
договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното се твърди, че посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
2
потребителски кредити се сочи, че изрично е посочено: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да
не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин". Счита се, клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1182073 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143,
т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл. 10а, ал. 4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
С Разпореждане № 169/22.01.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата
молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен
срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на
26.01.2024 година.
В указания от съда едномесечен срок на 23.02.2024 г. ответното дружество е депозирало
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Претендират се сторените в производството разноски.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 17.04.2024г. на
основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск, като същия се
счита за предявен за сумата от 107, 20 лв. /сто и седем лева и двадесет стотинки/, което е
пълния размер на вземането.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения
процесуален представител-адвокат М., който в писмени становище поддържа предявените
искове, по същество изразява становище за основателност на главния иск за нищожност ,
както и на предявения осъдителен иск. Претендират се сторените по делото разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответното дружество редовно призовано се представлява от адвокат
Венцислав Петров, който поддържа подадения отговор, не оспорва, че сумата от 107, 20 лв. е
получена от дружеството ответник, но с цел изплащане на поръчителя и не в негова полза.
В писмена молба се поддържа становище за неоснователност на предявените искове,
претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата
страна.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе
предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по делото, не се оспорва в писмения отговор от ответника и се установява от
приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен Договор №
1182073/21.07.2022г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние/, съгласно
който ищеца в качеството му на кредитополучател е получил сума в размер на 250, 00 лв.,
като е поел задължение да я върне в срок от 45 дни, считано от датата на превеждане на
сумата на заема, като падежната дата е 04.09.22022г. и заемателят се задължава да върне
заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. От договора се установява /чл. 3
от същия/, че за целия период на кредита ответника следва да върне сумата общо от 262, 80
лева, която включва сумата по кредита и лихва в размер на 12, 80 лв. при договорен лихвен
процент 5, 12 %. В чл. 4 от процесния договор е посочено, ГПР по кредита е в размер на 49,
93.
Установява се от чл. 5 от Договора, че заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Multitude bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се
сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряване от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
3
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Видно от приетия документ Преддоговорна информация /СЕФ/ в чл. 3, т. 4.3 е посочено,
че размерът на разходите за гарант ще бъде 107, 20 лв., като посочените разходи не се
включват в ГПР.
По делото са представени от ищеца преводни нареждания по сметка на ответното
дружество за заплатени суми в размер на 87, 50 лв. и 357, 20 лв. Същите съвпадат с
представената и приета по делото справка за получени плащания по процесния договор,
изготвена от ответното дружество, в която освен тези суми е отразена и платена сума в
размер на 13,00 лв. В същата е посочено още, че с внесените суми са платени- главница-
250,00 лв.; договорна лихва - 12,80 лв.; такса за удължаване на редовно задължение,
съгл.чл.9.9-9.11 от Общите условия - 87,50 лева. Сумата за допълнително избрана
незадължителна услуга към Фератум Банк 107, 20 лв. В справката ответното дружество е
посочило, че сумата се дължи на лицето, предоставящо услугата и по посочена от него
сметка. Съгл. Чл. 16.2 б. „а“ от ОУ на „Фератум България“ ЕООД кредиторът има право да
нареди сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора.
Сумата не е задържана от „Фератум България“ ЕООД.
В Общите условия на „Фератум България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, какво е договорното възнаграждение
/годишен лихвен процент/, правата и задълженията на всяка една от страните по договора за
кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по какъв начин се връчва
известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на Общите условия.
Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател дължи на
кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор. Съгласно
чл. 16.2 В случай, че дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за
него има право в случай, че идентифицира за кого е предназначена плащането да го преведе
директно на получателя като уведоми за това заемателя.
По делото с оглед изявленията на процесуалния представител на ответното дружество е
обявено за ненуждаещо се от доказване, че сумата от 107, 20 лв. е заплатена от ищеца по
сметка на ответното дружество и представлява възнаграждение за поръчителство.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещото лице Д. К., което съдът кредитира с доверие като компетентно и обосновано.
Вещото лице е установило, че при извършеното изследване в системата за отдалечено
отпускане на кредит на ответното дружество е установило, че при кандидатстването за
кредит фигурира възможност за избор на вида поръчителство. На потребителя е дадена
възможност за избор между следните две: банка Multitude Bank /Фератум банк/ или личен
гарант. Установило е вещото лице, че при кандидатстване за процесния договор за кредит №
1182073/21.07.2022г. ответното дружество е предоставило на ищеца чрез изпращане по
електронна поща следните документи: Преддоговорна информация /Стандартен европейски
формуляр/, Договор за потребителски кредит с текст, идентичен на пози по представения с
отговора на исковата молба препис, Общи условия, уреждащи отношенията между страните.
Вещото лице е установило още, че след изпращане на документите на клиента, той е
следвало да заяви, че приема условията и потвърждава сключването на договор. Същото се
осъществява съгласно условията за отпускане на кредит от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
чрез изпращане на кратко текстово съобщение на номер 1917 със съдържание FER
PRIEMAM. Според заключението на вещото лице в случая потвърждението е направено по
изискуемия начин от клиента, поради което е потвърдено получаването на документите и
дадено съгласие за сключване на договор.
По делото е допусната и назначена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице С. Т.. Видно от заключението усвоената сума от ищеца по
4
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1182073/21.07.2022г. е в размер на
250,00 лева. Вещото лице, видно от заключението му е взело предвид единствено
представените вносни бележки от ищеца, като не е взимало предвид посочената в справката,
представена от ответното дружество, внесена и допълнителна сума от 13, 00 лв. Предвид
изложеното съдът не обсъжда и кредитира заключението на вещото лице в частта относно
погасените суми по договора.
Вещото лице е дало отговор и за размера на ГПР: При оскъпяване на кредита с 12,80 лева
(договорна лихва), ГПР е в размер на 82,06 %; при оскъпяване на кредита със 120, 00 лева
(12,80 лв. договорна лихва + 107,20 лв. сума за поръчителство), ГПР е в размер на 16 510,51
%;
Видно от заключението на вещото лице не са били предоставени доказателства - вносна
бележка или платежно нареждане за превеждане на сумата от 107,20 лева от „Фератум
България“ ЕООД по сметка на „Фератум Банк“ с мотив, че „предоставянето на подобна
вносна бележка/платежно нареждане нарушава вътрешните правила на Дружеството и ще
разкрие фирмени тайни, поради което не могат да бъдат предоставени”. Ответното
дружество е отговорило на вещото лице, че „С оглед обстоятелството, че таксите за
гаранция се дължат от кредитополучателите към Multitude Bank p.l.c., Фератум Б... е
осчетоводявало всяка погрешно преведени сума като задължение към Multitude Bank p.l.c.
Впоследствие, предвид множеството суми за такса гаранция, получени по банковата сметка
на Фератум Б........ и с цел минимизиране на разходите по тяхното превеждане, сумите са
изплащани на регулярна база към Multitude Bank p.l.c. наведнъж, а не с отделно преводно
нареждане за всяка една грешно преведена такса гаранция. В резултат на извършването на
множество подобни общи плащания за такси гаранция, Фератум България надлежно е
превело всички погрешно получени суми от кредитополучателите, като по този начин е
погасило задълженията си към Multitude Bank p.l.c., съответно в балансите му не са налице
никакви задължения и/или вземания във връзка с посочените гаранции”.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване иск за нищожност на клауза от
договор за предоставяне на потребителски кредит - правно основание чл.26, ал. 2, предл.2,
пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.
4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП съединен в
условията на обективно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1
от ЗЗД за връщане на получено без основание.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес.
В тежест на ищеца е да докаже, че договора за паричен заем е сключен при липса на
съгласие, че посочената в исковата молба клауза от Договора- чл. 5, е нищожна на
посочените основания-противоречи на закона, доколкото от този факт извличат изгодни
правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за
валидността на правоотношението. В тежест на ответника е да докаже в процеса, че
договора е сключен при наличие на съгласие, че клаузата на договора за паричен заем не е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че е индивидуално уговорена, че е съставена
по ясен и недвусмислен начин. Ответникът носи тежестта да докаже възраженията,
релевирани в отговора на исковата молба, да установи валидността на всяка една оспорена
като недействителна клауза, както и че сключването й е при съобразяване на императивните
материални норми. Да се установи,че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по
чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е
индивидуално уговорена и не е неравноправна.
Ищецът следва да докаже и че е заплатил претендираната сума на ответника по него, а
последният следва да докаже наличието на правно основание за плащането.
По иска за недействителност на чл. 5 от договор за кредит, съдът намира следното:
Безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства, че на 21.07.2022г.
между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1182073,
5
съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Неоснователно е твърдението в исковата молба
на ищеца, че същият не е подписан и липсва съгласие.
Съдът приема, че процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит, отговаря
на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. От сключения между страните по делото Договор
за предоставяне на потребителски кредит от 21.07.2022г., се установява, че същият има
характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Съдът приема, че с оглед изявлението на кредитополучателят в договора, че дава
съгласието си Кодът за потвърждение, предоставен му от кредитора, който е електронен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да
има силата на негов саморъчен подпис, процесният договор за кредит е подписан от ищеца с
електронен подпис. Същото се установява и от приобщената съдебно-техническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира.
Една от предпоставките за предявяване на иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните
съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на потребителски
кредит и в частност на клауза от същия.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко
нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. В
правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата на
чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
В настоящият случай съдът намира, че процесната клауза - чл. 5 в Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1182073/21.07.2022г., сключен между страните по
делото, е недействителна.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.
22 от ЗПК. В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в
чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и че чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 са
неприложими към посочения договор, предмет на делото. Настоящият съдебен състав счита,
че в случая е налице нарушение на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона,
6
като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в
Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където
е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира
потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да
прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност
да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е
предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Според съда посочения в договора ГПР -49, 93 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договора,
условие за предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило
на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 5 от
Договора, получаването на кредита е обвързано с условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея
се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл. 19, ал. 4
от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще
надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва.
В конкретния случай се установи от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, че при посочване на ГПР в размер на 49. 93 % в договора, не са включени
разходите, извършени от Кредитополучателя представляващи възнаграждения за
поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя „Фератум Банк“. При
включване на тези разходи, то ГПР е в размер на 16510, 51 %.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на чл. 5 от договора,
предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за поръчителство с „Multitude Bank".
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на информация, да
оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е
лоша, той може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор. В
случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по кредита в Договора за
предоставяне на потребителски кредит, чрез поръчителство на посочено и одобрено от
кредитора дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
7
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана
предвижда чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника
върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на чл. 5 от договора за
кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя е сключена в
условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради
противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника "Фератум България" ЕООД, че няма нищо
общо с третото за делото лице „Multitude Bank". В действителност то е самостоятелно
юридическо лице, регистрирано в М........ което предоставя услуги на територията на
Р.......Б...... въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под № 178 в публичния
регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят се установява от факта,
че "Ferratum Bank" фигурира /както твърди и самия ответник/ в предварително определения
като типов по характера си договор и в електронните формуляри. Това от своя страна
показва, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща
недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата сключени
договора /този за потребителски кредит и този за поръчителство/, което на практика
представлява разделяне на приходите по кредите между двете формално отделни
юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.
Възражението на ответника, че сключването на договор за поръчителство не е задължително
условия за получаване на кредита, тъй като ищецът е могъл да посочи избрано от него лице
за поръчител е неоснователно. Действително от заключението по съдебно-техническата
експертиза се установи, че има възможност за посочване на гарант и друго лице. Отказът
обаче да бъде сключен договор за поръчителство, може да доведе до отказ да бъде сключен
договора за потребителски кредит от страна на кредитора. Единствената "привилегия", която
е била предоставена на кредитополучателя е това, че той е могъл да избере физическо или
юридическо лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде предварително одобрено от
кредитора. Фактът, че ищецът е избрал поръчителя да бъде предварително одобреното от
кредитодателя лице и договорът за кредит да бъде сключен при предоставено от това лице
поръчителство не променя извода, че сключване на договор за поръчителство е
задължително условие за получаване на кредита.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като обща дължима сума по договора е записана 262, 80 лева, но в нея не е включено
допълнителното плащане от 107, 20 лева по договора за гаранция, който, както бе посочено
по-горе, е задължително условие за предоставянето на заема. С това допълнително плащане
се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да
бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид посочения от ответника размер, което се
установи и от съдебно-счетоводната експертиза.
8
Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.;
Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220
от 18.02.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 2344/2019 г. / ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят
извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за
кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с
това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като
кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка
с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита.
Следователно процесната клауза е недействителна на основание чл. 22 ПК във вр. с чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и искът се явява основателен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД предпоставя
ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
кредит, наличието на основания за нищожност, плащане на процесната сума. В тежест на
ответника е да докаже, че процесната сума е платена на годно правно основание.
По делото е обявено за ненуждаещо се от доказване, че сумата от 107, 20 лв. е платена по
сметка на ответното дружество. С оглед приетото по делото за безспорно, че ищеца е
заплатил възнаграждението по договора за гаранция, който с оглед изхода на иска е
нищожно правно основание, то искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен.
Оттук съдът приема, че ответникът не е доказал наличие на валидно основание за
получаване на сумата, а искът се явява изцяло основателен.
С оглед установената по-горе в мотивите пряка свързаност на възнаграждението за гарант
/поръчител/ с договора за кредит и обусловеност на одобряването на кредита от
представянето на договора за поръчителство, то предвид недействителността не само на
процесната клауза, но и на договора за кредит, договора за гаранция (поръчителство) се
явява лишен от основание с оглед обезпечителния му характер на задълженията на
длъжника по договора за кредит. Следователно плащането на възнаграждението по
гаранцията подлежи на връщане от ответника, защото за него е липсвало основание да го
получи, а обстоятелството дали е превел тази сума на третото лице – гаранта, е без правно
значение, тъй като касае вътрешните му отношения с това трето лице. Още повече че
предоставената с договора за гаранция услуга не е в полза на ищеца, а единствено на
ответника.
Следва да се посочи също, че превеждането на сумата 107, 20 лв. по кредита в полза на
"Фератум Банк" /дори и да се приеме, че е преведена, макар да не се установи от съдебно-
счетоводната експертиза, поради несъдействие на ответното дружество/ не е в изпълнение
на цитираната клауза на чл. 16. 2. б. а) от Общите условия на "Фератум България", тъй като
9
тази клауза касае "погрешно получено плащане", а плащането на тази сума от длъжника не е
"погрешно", а в изпълнение на негово задължение по договора за поръчителство.
Доколкото сумата е постъпила е постъпила в патримониума на кредитора "Фератум
България" ЕООД като плащане по нищожен договор за кредит, то именно той дължи
връщането й като недължимо получена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С оглед установеното, съдът намира, че и предявената искова претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана и като такава следва
да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Видно от данните по делото ищеца е сторил разноски в размер на 100, 00 лв. внесена
държавна такса и 400, 00 лв.-заплатено възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза
или общо сумата от 500, 00 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати.
Направено е и искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на
процесуалния представител на ищеца - адв. Д. М. да се присъди възнаграждение за
осъществената правна услуга.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адвокат Д. М. е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
/изрично вписано в договора/. Видно още от представените по делото доказателства, че
адвокат М. е регистриран по ДДС. В тази връзка съдът намира, че следва да бъде присъдено
възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ.
По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на
адвокат Димитров съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C- 427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното
Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1
ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият
състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските
възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.
Настоящият състав съобразявайки предмета на делото, обжалваемия материален интерес,
10
вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа
сложност на делото, обстоятелството, че исковете срещу ответника произтичат от едно
правоотношение, както и че се касае за искове, част от заведени голям брой еднотипни дела
/включително от настоящия ищец в РС-Благоевград/, по които има формирана трайна
съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2
от ЗАДв е адвокатски хонорар от 400 лв. Ищецът претендира отделно възнаграждение и по
втория предявен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Според съда неприложима за процесния случай е
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г., съгласно която адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се
определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. При
приложение на посочената разпоредба и присъждане на две възнаграждения за двата
кумулативно предявени иска би се стигнало до злоупотреба с право, неоснователно
обогатяване и нарушаване на критериите, залегнали в чл.36, ал.2 от ЗАдв. за обоснован и
справедлив размер на възнаграждението. За да отговаря на тези изисквания
възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на извършената от адвоката
работа, както и на фактическата и правна сложност на делото. В случая се касае за
предявени искове, които произтичат от един и същи юридически факт – договор за
предоставяне на кредит, като осъдителната претенция е следствие на нищожността на
клаузата от договора, предмет на първия иск. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба
№1/2004г. би била приложима, ако претенциите произтичаха от различни договори, какъвто
настоящият случай не е. /В същата насока и Определение № 721/26.06.2024 г. по в.ч.гр.д. №
640/2024 г. по описа на ОС-Б........
Възнаграждението в размер на 400, 00 лв. следва да се присъди включен ДДС. В
практиката на ВКС, обективирана в определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч.
т. д. № 141/2019 г., определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., Определение № 2600/19.09.2023 г.
по гр.д. № 20228002104236 по описа за 2022 година на ВКС, Определение №
50017/26.02.2024 г. по т.д. № 1873/2023г. по описа на ВКС, Определение № 303/13.02.2024 г.
по т.д. № 2204/2022 г. по описа на ВКС и редица други се приема, че с присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездява предоставената от
адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС;
съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА
основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; поради което при
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в
полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА
следва да включва ДДС
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, поради противоречие със закона на клаузата на чл. 5 в
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1182073/21.07.2022г., сключен между
Н. И. Б., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С......... представлявано от И.....В.....Д..... и Д...... В.... Н..
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С....... представлявано от И...... В... Д.и Д... В.....
Н.....да заплати на Н. И. Б., с ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр. Б.............чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на
дейността: гр. С....... представлявано от Д. М. М. – управител сумата от 107, 20 лв. /сто и
седем лева и двадесет стотинки/, представляваща недължимо платена при изначална липса
на правно основание по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1182073/21.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 107, 20 лв., считано от
11
датата на депозиране на настоящата искова молба –15.12.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С......представлявано от И..... В....Д..... и Д......В....Н.... да заплати на Н. И. Б.,
с ЕГН ********** ,с постоянен адрес гр. Б..... чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. С................ представлявано от
Д. М. М. – управител сумата от 500, 00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени по
делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С......представлявано от
И..... В....Д... и Д....... В... Н..... да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с адрес гр.С. пре.........дставлявано от Д. М.
М. сумата от 400, 00 лв. /четиристотин лева/ с включен ДДС, представляваща
възнаграждение за адвокат.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка на ищеца, по която може да бъде
заплатена присъдената сума - IBAN .........
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Б........в двуседмичен срок от съобщаването
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12