№ 11915
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110150717 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК ************,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу М. И. Ч., ЕГН **********, адрес:
гАДРЕС с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на
491,66 лева, от които 401.78 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от
21.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 75.51 лева - мораторна лихва за
забава от 16.12.2016г. до 11.11.2019г., сума представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. в размер на 11.70 лева, ведно
със законната лихва от 21.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и мораторна
лихва за периода от 01.12.2016г. до 11.11.2019г. в размер на 10.68 лева.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гАДРЕС Аб. №: ........, ИД номер: .............
Ищецът твърди, че М. И. Ч., в качеството си на собственик на процесния имот е
клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Твърди се, че срещу М. И. Ч. и НИЕа е водено ч.гр.д. 66966/2019 г., 127 с-в, СРС, за
потребената топлинна енергия в имот, находящ се в АДРЕС по което се установило, че
НИЕа е направила отказ от наследството, поради което се предявяват настоящите искови
претенции по отношение на 1/4 идеална част от потребената топлинна енергия за процесния
период към М. И. Ч., предвид установяването на факта, че същият е собственик на целия
имот.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
1
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“
ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за
абонатен № ........ и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. И. Ч. чрез назначения му особен представител е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и
размер. Твърди се, че ответникът не е потребител нито ползвател на топлинна енергия, не е
собственик и не е ползвател на имота. Оспорва се ищецът да е изпълнил задължението си да
монтира годен измервателен уред съгласно чл. 28 и чл. 29 от Закона за измерванията и
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Оспорва се
обстоятелството, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че за процесния имот
нито е доставяна нито е отчитана нито е потребена топлинна енергия. Оспорва се
извършеното дялово разпределение. Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на процесните суми.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
2
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
От представения по делото Договор за продажба на държавен имот по реда на
наредбата за държавните имоти от 17.07.1991 г. се установява, че ВМАЧ.а и М. И. Ч. са
закупили недвижим имот: АДРЕС
ВМАЧ.а е починала на 09.02.2007 г. и е оставила за наследници ИПЧ.- съпруг, НИЕа-
дъщеря и М. И. Ч.- син, видно от представеното по делото удостоверение за наследници.
На 01.06.2016 г. М. И. Ч. е депозирал пред ищцовото дружество молба-декларация с
която е поискал партидата за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС да бъде прехвърлена на
негово име. Към същата молба са приложени декларации от ИПЧ. и НИЕа, в които те
заявяват, че не възразяват М. И. Ч. в качеството си на собственик на 4/6 ид.ч. от имота да
стане титуляр на партидата на имота.
Видно от представения протокол от проведеното на 03.09.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС,
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 20.07.2015 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД –
възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че процесният
имот е обслужван от две абонатни станции за два кръга /долен и горен/ с общ топломер.
Общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за
отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки
месец по реда на чл.58. ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ
бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение
към чл.61, ал.1. т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Констатирано е, че през процесния
период е имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на
разход за отопление/ с дистанционен отчет в помещения хол, 2 стаи и кухня. В банята има
щранг-лира с размери 2 елемента ф42мм, и височина 2.4м. без техническа възможност за
монтаж на ИРРО. Показанията на уредите с дистанционен отчет не се нанасят на хартиен
носител. Същите фигурират в изравнителните сметки, представени на в.л. За двата отчетни
периода за щранг-лирата има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност в размер
на 410.880W, умножена по МСРС. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от
сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
3
на база пълната отопляема кубатура 1210куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата,
представен на в.л. Към изчислената стойност по формулата се прибавя ТЕ на отоплителни
тела надхвърлили инсталираната топлинна мощност. В процесния имот има монтирани два
броя водомери за топла вода с дистанционен отчет. Показанията на уредите с дистанционен
отчет не се нанасят на хартиен носител. Същите фигурират в изравнителните сметки,
представени на в.л. За периода 16/17г. изравнителната сметка е разделена поради смяна на
титуляра на партидата /за М.05.2016г. на името на ИПЧ. и за 06.2016-04.2018г. на името на
М. И. Ч./. През процесния период във фактурите изготвени от „Топлофикация -София”ЕАД
няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че за
17/18г. сумата за ТЕ за БГВ е завишена с +9.16лв. За останалите периоди и компоненти
изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334
изменение от 01.06.2014г. Вещото лице е констатирало, че топломера с фабр.№4018229 през
процесния период е преминал на метрологични проверки през 25 месеца, вместо през 24
месеца за период 01.2015-02.2017г., но топломера не е сменен през процесния период и при
проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Вещото лице е изчислило, че общо дължимите суми за процесния период за топлинна
енергия за сградна инсталация и имот и БГВ след извършени приспадания на завишената
сума за БГВ от 9.16лв. са в размер на 2067.05 лева
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че има
извършени плащания, които са приспаднати от ищцовото дружество при предявяване на
исковата претенция. Установено е, че за процесния период има сключено споразумение за
плащане на суми на равни месечни вноски. Извършените плащания, които са отразени по
партидата на аб. № ........ за процесния период, за топлоснабден имот с адрес : гр. София, ж.к.
ж.к. „X. Смирненски”, бл. 31 А, вх. 1, ет.З, ап.12, са в общ размер на 623.66 лв. Дължимата
главница за незаплатена топлинна енергия от абонат с № ........ за процесния период, от
01.10.2016г. до 30.04.2018г. е общо в размер на 1607.11 лв.. в т.ч. по споразумение за РМВ
за периода м. 10.2016 г. до м.04.2017 г, сума в размер на 634.05лв. и по споразумение за
РМВ за периода м.05.2017 г. до м.04.2018 г, сума в размер на 973.99 лв.За услугата дялово
разпределение е дължима главница общо в размер на 46.80 лв., за периода м.10.2016г. -
м.04.2018г. Общият размер на дължимата главница е сума в размер на 1653.91 лв., 1/4 от
която е 413.48 лв.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
4
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения Договор за продажба на държавен имот по реда на наредбата за
държавните имоти, удостоверение за наследници и молба декларация се установява, че
ответникът е бил собственик на 4/6 ид.ч. от имота, но въпреки това е изразил воля, а и това е
била волята на останалите съсобственици да се породи облигационна връзка с ищеца
касаеща партидата за топлинна енергия за целия имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и М. И. Ч. от друга страна, е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
5
енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот е 2067.05 лева, съответно за ¼ от
същия е 516.76 лева. Вещото лице по ССЕ е отчело извършените плащания и е посочило, че
дължимата сума за процесния период за целия имот е 1607.11 лева, съответно ¼ от същата
сума е 401.78 лева.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на исковата молба.
Подаването на заявление по чл. 410 ГПК за същата част -¼ от вземанията, но спрямо друго
лице /НИЕа -ч.гр.д. 66966/2019 г., 127 с-в, СРС/ не е годен факт, който да доведе до
прекъсване на давността.
Така към датата на подаване на исковата молба- 31.08.2021 г. би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 31.08.2018 г.
6
Всички вземанията по фактурираните по прогнозни данни суми за периода до месец
май 2018 г. са погасени по давност,като тяхната изискуемост настъпва най-късно /само за
последния месец май 2018 г./на 14.07.2018 г. Няма
Съгласно ОУ на ищеца изискуемостта на вземанията по общите фактури по реално
извършения отчет в процесния случай настъпва за най-ранния отоплителен сезон най-рано
на 14.09.2018 г., съответно сумите за доплащане/ако има такИ./ по общата фактура за
отоплителния сезон 2017-2018 г. не са погасени по давност. В процесния случай обаче няма
такИ. вземания. С общата фактура няма начисляване на допълнително дължими суми,
обратното- установено е че е начислена недължима сума в размер на 563.62 лева по
прогнозните месечни фактури.
Така след тези уточнения, всички претендирани суми са погасени по давност и са
недължими.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ФИРМА” ЕАД, ЕИК ************, представлявано от АА-
Изпълнителен директор срещу М. И. Ч., ЕГН **********, адрес: гАДРЕС с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане не ответника
да заплати на ищеца ¼ от дължимите суми за топлоснабдения имот: гАДРЕС Аб. №: ........,
ИД номер: ............, а именно 401.78 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г., ведно със
законната лихва от 21.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 75.51 лева -
мораторна лихва за забава от 16.12.2016г. до 11.11.2019г., сума представляваща цена за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. в размер
на 11.70 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, и мораторна лихва за периода от 01.12.2016г. до 11.11.2019г. в размер на 10.68
лева, поради погасяване на вземанията по давност.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7