№ 8138
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110115295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 03.05.2023 г.
(на лист 40 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Х. Т., В. М.
Т. и М. М. Т., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответниците при условията на разделност – съответно 4/6 за
първия ответник, по 1/6 за другите двама, че дължат на дружеството следните
суми – 2915,77 лева – цена за доставена за периода месец май 2019 г. до месец
април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ап.
**, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2022 г., до
окончателното плащане; 476,85 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 16.05.2020 г. – 09.11.2022 г.; 47,73 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец октомври 2019 г. – месец
април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 28.11.2022 г. г., до окончателното
плащане, и 10,38 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума за периода 01.12.2019 г. – 09.11.2022 г. – вземания по заповед за
изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 64966/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, 161. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
1
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“
ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице –
помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
Подаден е отговор от ответниците, но не в срок (изтекъл е на 16.06.2023
г., отговорът е постъпил на 22.06.2023 г.) – М. Х. Т., В. М. Т. и М. М. Т., с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и необоснован. Твърди се,
че исковата молба е нередовна, тъй като задълженията не са
индивидуализирани по месеци, а освен това и недопустима, защото
ответниците не били собственици на процесния имот. Поддържа се, че
понастоящем искът е недоказан, във фактурите има необясними суми за
дялово разпределение, като са представени фактури само за част от периода,
но с твърдения за задължение в пълен размер. Прави се възражение за
погасяване на вземанията по давност, което съдът няма да разглежда като
просрочено. Оспорва се доставянето на енергия в твърдените количества.
Оспорва се искът за лихва поради ненастъпил падеж. Иска се отхвърляне на
иска. Претендират се разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 99 от делото официално заверен препис от
Договор за замяна на държавен (ведомствен) недвижими имот с имот –
собственост на граждани от 18.12.1989 г., подписан от председателя на
изпълнителния комитет на ОНС „Младост“ – София, имотът, до който се
твърди да е доставена топлинна енергия – апартамент с адрес: С., ж.к. „М.“ *,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, е прехвърлен на Р. В. Б. и ответника М. Х. Т..
Съгласно представено на лист 67 от делото Удостоверение за
наследници с изх. № 149/09.08.2023 г. на район „Младост“ на Столичната
община Р. В. Б. е починала на ***** г., като е оставила за наследници
ответника М. Х. Т. – съпруг, и двете си деца – ответниците В. М. Т. и М. М.
Т.. Няма данни последните двама ответници да са приемали наследството.
Съгласно представените от третото лице – помагач и неоспорени от
страните две разписки за главен отчет, подписани според текста от ответника
М. Х. Т. (на лист 91 – 92), са установени показания на два водомера съответно
– на16.06.2020 г. – 115 куб.м. и 170 куб.м. (стари показания – 106 куб.м. и 143
2
куб.м. вода), а на 31.05.2021 г. – 127 куб.м. вода и 202 куб.м. вода, за
проценсия апартамент, като радиаторите са отчетени електронно.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 08.11.2023 г. (на лист 77 от делото), а в
писмен вид – на лист 73 – 75 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, съобразно данните
от главните отчети, посочени по-горе, при прилагане на формулите по
Наредбата за топлоснабдяването, които вещото лице е проверило и
преценило, че са приложени, след изравнявания, задълженията за имота
възлизат на: за периода от май 2019 г. до април 2020 г. – 1265,97 лева с ДДС,
а за периода от май 2020 г. до април 2021 г. – 1446,29 лева с ДДС.
Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 3 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия и изравнителна сметка в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а законна лихва се начислява само за задълженията по
изравнителна сметка. В чл. 36 от общите условия е предвидено, че клиентите
заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово
разпределение, като редът за заплащането на тези суми на извършващите
услуги се определя от Топлофикация София ЕАД, съгласувано с търговците,
които извършват тази услуга.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН; чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че ответниците са
собственици или титуляр на вещно право (вкл. че са приели наследството)
върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е
доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната
цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна
клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца;
настъпване на уговорения падеж на задълженията.
По отношение на собствеността на имота:
На ищеца е указано, че следва да докаже собствеността на ответниците
върху имота, до който е доставял енергия, включително и наследственото
правоприемство, като съдът изрично е дал указания на ищеца с
определението за насрочване на първото заседание по делото (на лист 54) на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за доказване на
3
приемане на наследството.
Ищецът твърди, че тази правна преценка на съда е неправилна, като се
позовава на разрешението на Върховния касационен съд (ВКС), дадено в
Решение № 437/17.01.2012 г. по гражданско дело № 70/2011 г., III ГО, според
което ако не бил установен отказ от наследство или приемането му по опис,
роднините на починалия следвало да се смята, че са приели наследството.
Това решение на първо място не е безпротиворечиво в практиката на ВКС – с
Решение № 101/08.10.2019 г. по гражданско дело № 2260/2018 г., IV ГО, е
прието изрично, че приемане на наследството не може да се презумира, а чл.
49 ЗН изисква или изричното приемане на наследството, или извършване на
такива конклудентни действия, които недвусмислено да потвърждават
намерението наследството да бъде прието. От друга страна мотивите,
изложени в цитираното от ищеца решение не се отнасят пряко до тълкуването
на правилото за приемане на наследството по чл. 49 ЗН, а за обратното
действие на това приемане съгласно чл. 48 ЗН. Поради това, доколкото
становището в решението от 2019 г. среща широка подкрепа в правната
доктрина и теория, която приема, че приемането на наследството е една от
възможностите на призования да наследи, с която той може да упражни
правото си на наследяване (другите две са приемане по опис или отказ от
наследството), като воля за това не се презумира, настоящият съдебен състав
намира, че доколкото всеки заинтересован кредитор има на разположение
специалното производство, което може да поиска съдът да проведе, за
призоваване на наследника да упражни правото си да наследи или не – чл. 51
ЗН, приемането на наследството подлежи на пълно и главно доказване при
всеки иск срещу призован да наследява.
В случая е установено съгласно правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС, че частите
на съсобствениците се смятат равни, ако не установено друго, че ответникът
М. Х. Т. е придобил още през 1989 г. 1/2 идеална част от процесния
апартамент. По отношение на другата половина, която е принадлежала на
починалата му съпруга, следва да се приеме, че той е приел наследството ,
тъй като се е подписал като потребител в отчетите за топлинна енергия, с
което е признал, че поема цялото задължение за имота. Не е ясно дали
ответникът М. Х. Т. е наследил с двете деца на починалата си съпруга (т.е.
има 4/6 идеални части от имота) или сам (т.е. е единствен собственик), но за
разрешаване на делото това няма значение, тъй като от този ответник се
претендират само 4/6 от задълженията за имота, а той при всички положения
притежава такава квота в съсобствеността.
Липсват обаче доказателства другите двама ответници – децата на
починалата - В. М. Т. и М. М. Т., да са приели наследството. Поради това
исковете срещу тях следва да се отхвърлят изцяло.
Оттук насетне, по отделните искове срещу М. Х. Т. съдът намира
следното:
По иска за цена на топлинна енергия, съдът намира, че представените
по делото главни отчети представляват едновременно признание за това, че в
имота се извършва дялово разпределение от третото лице – помагач, както и
4
на отчетените количества топлинна енергия. Техническата експертиза по
делото, която не е оспорена, изчислява общите задължения на 2712,26 лева,
от които ответникът дължи според ищеца 4/6, или 1808,17 лева, като искът
следва да се уважи за посочената сума и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 1943,84 лева.
По иска за лихва за забава върху цената за топлинна енергия:
Съгласно правилата на общите условия, цитирани по-горе, срокът за
плащане на общата фактура е 45 дена след изтичане на периода, за който се
отнася, т.е. в случая – на 15 юни 2019 г. и 15 юни 2020 г. Това правило обаче
не може да се приложи, тъй като фактурите са издадени на 31.07.2019 г. и
31.07.2020 г. При това положение за тях е невъзможно да се приложат общите
условия, а следователно се прилагат общите правила по чл. 309а ТЗ и
длъжникът изпада в забава в 14-дневен срок от получаване на покана за
плащане, което в случая не е установено – длъжниците са поканени да платят
едва в заповедното производство. Поради това искът за законна лихва следва
да се отхвърли.
По иска за цена на услугата „дялово разпределение“:
Въпреки че ответникът оспорва да е получавал тази услуга, същият се е
подписал на годишните отчети, поради което е признал, че ползва услугата, а
съгласно уточнението на исковата молба според чл. 36 от общите условия на
ищеца, които го обвързват съгласно чл. 150 ЗЕ, ответникът е бил длъжен да
заплаща и цената на тази услуга на ищеца.
Съдът приема по чл. 162 ГПК и чл. 326, ал. 2 ТЗ, че поисканите от
ищеца 47,72 лева са цената на услугата за две години, а от тях ответникът
дължи 4/6 части, или 31,82 лева, като този иск следва да се уважи напълно.
По претенцията за лихва върху цената за дялово разпределение:
За това вземане няма уговорен падеж, поради което ответникът изпада в
забава съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД след покана да плати, а тъй като не е
доказано да е получил такава, то не е установена и забавата, и искът следва да
се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът спрямо първия
ответник пропорционално на уважената част от исковете срещу него (1839,99
лева от 2300,48 лева, или 79,98 % от исковете срещу ответника, които
представляват 4/6 от исковите претенции, или първият ответник дължи 53,32
% от всички разноски на ищеца), първият ответник – пропорционално на
отхвърлената част от исковете срещу него (20,02 %), а другите двама
ответници – за всички разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо
лице; 121,01 лева – държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100 лева, а в заповедното
производство – 69,01 лева държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, поради общите му разноски възлизат на 471,01 лева в
исковото производство, и 119,01 лева – в заповедното, от които следва да му
5
се присъдят 53,32 %, или 251,14 лева в исковото производство, и 63,46 лева –
в заповедното, които се дължат от първия ответник.
Първият ответник доказва разноски в размер на 400 лева – адвокатски
хонорар по договор от 14.02.2023 г. (на лист 28 от заповедното дело), който
съдържа и разписка за плащане, като възражението на ищеца за намаляване
на адвокатското възражение (на лист 106 от делото) е основателно с оглед на
това, че ответниците въобще не са изпратили представител в заседанията по
делото и участието на адвоката им се свежда до представяне на две писмени
молби, като следва да се определи възнаграждение от 250 лева, поради което
следва да му се присъдят пропорционално 50,05 лева разноски. Поради
поисканото с исковата молба прихващане (на лист 8 от делото) тази сума
следва да се извади от задължението на първия ответник към ищеца, което да
се намали до 201,09 лева в исковото производство.
На останалите двама ответници, които са представили почти идентични
договори за правна помощ (на лист 29 и 30 от заповедното дело) следва да се
присъдят по 50 лева разноски, тъй като и тримата ответници имат един
адвокат, който не е извършвал други дейности по делото, и съдът приема за
справедливо да му определи с оглед на извършения труд и направеното от
ответника възражение общ хонорар в размер на 350 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН; чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М. Х. Т., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „М.“*, бл. *** вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, сумите от 1808,17 лева (хиляда осемстотин и осем лева и
17 ст.) – цена за доставена за периода месец май 2019 г. до месец април 2021
г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ап. **,
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 28.11.2022 г., до
окончателното плащане, и 31,82 лева (тридесет и един лева и 82 стотинки) –
цена за услуга „дялово разпределение“ за посочения имот за периода месец
октомври 2019 г. – месец април 2021 г., ведно със законната лихва от
28.11.2022 г., до окончателното плащане – част от задълженията по Заповед за
изпълнение № 35372/12.12.2022 г. по частно гражданско дело № 64966/2022 г.
на Софийския районен съд, 161. състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за установяване на дължимостта на цена за топлинна енергия в размер
на разликата над 1808,17 лева и пълния претендиран размер от 1943,84
лева (хиляда деветстотин четиридесет и три лева и 84 ст.), и за лихви за
забава в размер на 317,90 лева (триста и седемнадесет лева и 90 ст.) – върху
цената на топлинната енергия за периода 16.05.2020 г. – 09.11.2022 г., и 6,92
лева (шест лева и 92 стотинки) – върху цената за дялово разпределение за
6
периода 01.12.2019 г. – 09.11.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН; чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено по отношение на В. М. Т., с ЕГН:
**********, и М. М. Т. , с ЕГН: 83111276573, и двамата с адрес: С., ж.к.
„М.“*, бл. *** вх. *, ет. *, ап. **, че дължат на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ №
23б, сумите от по 485,96 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и 96
стотинки) – цена за доставена за периода месец май 2019 г. до месец април
2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ап. **,
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до
окончателното плащане; по 79,47 лева (седемдесет и девет лева и 47
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
16.05.2020 г. – 09.11.2022 г.; по 7,95 лева (седем лева и 95 стотинки) – цена за
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода месец октомври 2019 г. – месец април 2021 г.,
ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателното плащане, и по
1,73 лева (един лев и 73 ст.) – законна лихва за забава за плащане на
последната описана сума за периода 01.12.2019 г. – 09.11.2022 г. – вземания
по Заповед за изпълнение № 35372/12.12.2022 г. по частно гражданско дело
№ 64966/2022 г. на Софийския районен съд, 161. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Х. Т., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „М.“*, бл. *** вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, сумите 201,09 лева (двеста и един лева и 9 стотинки) –
разноски в исковото производство (след прихващане), и 63,46 лева
(шестдесет и три лева и 46 стотинки) – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ №
23б, да плати на всеки от ответниците В. М. Т., с ЕГН: **********, и М. М.
Т., с ЕГН: 83111276573, и двамата с адрес: С., ж.к. „М.“*, бл. *** вх. *, ет. *,
ап. **, по 50 лева (петдесет лева) – разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7