ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 478
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300501630 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В.Н., срещу Заповед
№4489 от 18.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. №7863 по описа за 2021г. на Пловдивски районен
съд, ХVIII гр. с., в частта й, с която е било отхвърлено подаденото от
дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. С. К., ЕГН **********, за сумите
от 112,47 лв.- неустойка по допълнително споразумение от 30.11.2017г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************** за
предсрочно прекратяване на договора; 62,46 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 23.04.2018г. с
предпочетен номер +**************; 43,78 лв.- разлика между
преференциалната обща лизингова цена на предоставеното устройство по
договор за лизинг от 04.12.2017г. и цената на устройството без
абонамент. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на
обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и се
постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото
заявление.
1
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на посочените вземания, първоинстанционният съд е изложил
съображения, че клаузите в договорите, предвиждащи дължимост на
претендираните неустойки, са неравноправни съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като неустойките са равни на цената на
самата услуга и позволяват на доставчика да получи същата,
независимо че след прекратяването на договора не предоставя услугата,
както и че не отчитат обема на неизпълнението на потребителя и
евентуалните вреди за търговеца от същото. По отношение на претенцията
за разликата между цената на предоставеното устройство по договора за
лизинг и цената му без абонамент, съдът е приел, че същата се
основава на неравноправна клауза, в която липсва конкретизация за
размера на задължението, което би могло да възникне за потребителя
при предсрочното прекратяване на договора и в този смисъл не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на договора.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването
на заповед за изпълнение за вземания за неустойки по допълнително
споразумение от 30.11.2017г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********; и по договор за мобилни услуги от
23.04.2018г. с предпочетен номер +***************; договор за мобилни
услуги от 19.07.2018г. и допълнително споразумение към него от
28.08.2018г., подробно описани в заявлението. Видно от приложените към
заявлението заверени копия от договора и допълнителното споразумение,
в тях са налице идентични клаузи, съгласно които в случай на
прекратяването им преди изтичане на срока им по вина или искане на
2
потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на
уговорения срок, месечни абонаменти по техния стандартен размер, като
в договора е предвидено, че максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Според
настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените
клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5
от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер
на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като
не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би
претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по
самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на
последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната,
които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и
за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен
договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на
неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар.
„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При
това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на
договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от
потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при
изпълнение на договора.
Налице е обоснована вероятност да е неравноправна съгласно
чл.143, ал.2, т.13 и т.19 от ЗЗП и клаузата от допълнителното
споразумение от 30.11.2017г., предвиждаща че в случаите на
предоставено устройство потребителят дължи разликата между цената на
устройството без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на
оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от
него цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.
Посочената клауза позволява на търговеца да увеличава цената на
устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, а
доколкото препраща към ценовата листа на оператора към някакъв
бъдещ момент, то не позволява на потребителя при сключването на
договора да прецени икономическите последици от него. Ето защо
3
заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания не
следва да бъде издавана.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед №4489 от 18.05.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №7863 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, ХVIII гр. с., в частта й, с която
е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. С. К., ЕГН **********, за сумите
от 112,47 лв.- неустойка по допълнително споразумение от 30.11.2017г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************** за
предсрочно прекратяване на договора; 62,46 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 23.04.2018г. с
предпочетен номер +*******************; 43,78 лв.- разлика между
преференциалната обща лизингова цена на предоставеното устройство по
договор за лизинг от 04.12.2017г. и цената на устройството без
абонамент.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4