Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,04.01.2020 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №14539/
2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за нарушаване на
правото на разглеждане на дело в разумен срок за сумата от 30 000 лв.,
претендираната като обезщетение за причинени неимуществени вреди и иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата
от 80 000 лв., претендираната като обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от повдигнато и поддържано незаконосъобразно обвинение срещу
ищеца и 6 600 лв., претендираната като обезщетение за имуществени вреди.
Всички суми се претендират ведно със законната лихва от 25.01.2018 г. до
окончателното изплащане. При така приетото следва да се прилагат
разпоредбите на общото исково производство при отчитане на спецификите на
специалния закон - ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- В.В.В., ЕГН **********, твърди, че на 18.06.2009 г. е привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 2 - Сл/09 г. по описа на
Военно – окръжна прокуратура - София за престъпление по чл. 123 ал. 1 НК.
Съставен е обвинителен акт от 25.09.2009 г., с който е предаден на съд. С
присъда № 269/11.07.11 г., постановена по НОХД № 269/2009 г., Софийският военен
съд го признава за невиновен по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.123, ал.1 НК. Отхвърлят се и предявените граждански искове
за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки от тримата
конституирани граждански ищци. Оправдателната присъда е протестирана от
прокурор при Военно - окръжна прокуратура - София. С Решение № 55/09.11.2011 г.
постановено по ВНОХД № 47/11 г. по описа на Военен Апелативен съд,
оправдателната присъда е изцяло потвърдена. По протест на Военно – апелативна
прокуратура е образувано КНД № 3112/2011г. по описа на I н.о. на ВКС на РБ. С
решение № 57/15.03.2012 г., постановено по горепосоченото дело, ВКС отменя
решението на ВоАС поради допуснати от решаващите инстанции нарушения на
процесуалните правила и дава предписания по приложението на материалното право.
При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция - /ВоАС/ е
образувано ВНОХД № 24/2012 г. Присъдата на СВС е отменена с Решение №
27/09.07.2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Поради невъзможност на Софийски военен съд да образува
състав, ВКС, III Н.О. с определение № 142/ 01.11.12 г., постановено по Ч.Н.Д. №
1899/12 г., определя делото да се разгледа и реши от Пловдивския окръжен военен
съд. С присъда № 20/19.05.2014 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 459/2012 г., Пловдивският военен съд го
признава за невинен за извършването на престъпление по чл.123, ал.1 НК. Всички
предявени граждански искове са отхвърлени
като неоснователни и недоказани. По протест на прокурор при
Военно-окръжна прокуратура - Пловдив е образувано ВНОХД № 35/2014 г. по описа
на ВоАС. Военно апелативният съд със свое въззивно решение № 12/ 06.07.2015г.,
постановено по ВНОХД № 35/14 г. потвърждава изцяло оправдателната присъда на
първоинстанционния съд. По протест на
прокурор от Военно- апелативна прокуратура /ВоАП/ е образувано КНД №
1195/15 г. по описа на III н.о. на ВКС на РБ. С решение № 391/ 27.06.16 г. по
същото дело е отменено въззивното решение №12/ 06.07.15 г. по ВНОХД 35/14 г. и
делото е върнато на ВоАС за окончателното му решаване по същество от друг
състав от стадия на съдебното заседание. Военно апелативният съд образува ВНД №
54/16г. Проведено е допълнително въззивно съдебно следствие, след приключването
на което е постановено решение № 28/27.07.17 г., с което е потвърдена изцяло
оправдателната присъда на първоинстанциония съд. По касационни жалби на
частните обвинители и граждански ищци е образувано КНД № 1084/2017 г. по описа
на II Н.О. на ВКС на РБ. С Решение № 326/25.01.2018 г. на ВКС на РБ, II НО е
оставено в сила решението на въззивната инстанция. Ищецът твърди, че
наказателното производство срещу него е започнало на 18.06.2009г., когато е
привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 2 - Сл/09 г. по описа на
ВОП - София за престъпление по чл. 123 ал. 1 НК и завършва на 25.01.2018 г.,
когато ВКС на РБ, II Н.О. постановява Решение № 326. Излага, че периодът от 8
години за разглеждане и решаване на процесното наказателно дело е прекомерен с
оглед изискването за спазване на разумен срок. Твърди, че в резултат от това
неразумно дълго дело за него са настъпили неимуществени вреди. В продължение на
повече от 8 години и половина, считано от 18.06.2009 г. до 25.01.2018 г. той е
бил измъчван от обстоятелството, че може несправедливо да бъде осъден.
Последвалото психическо напрежение и тежкия социален дискомфорт са причина за
задълбочаване и усложняване на влошеното му от образуваното срещу него
наказателно производство здравословното състояние. В резултат на продължилия с
години незаконен наказателен процес получил високо кръвно налягане,
стенокардия, болки в сърдечната област, безсъние, сърдечна аритмия, исхемична
болест на сърцето, световъртеж, шум в ушите, намален слух. През продължителен
период от време е поставен в дълбока социална изолация и злепоставен пред
колеги, приятели и близки. Бил е принуден да отсъства от работа, за да участва
в наказателния процес. Налагало се да извърши многократни пътувания до гр.
Пловдив и почти всички колеги — лекари от ВМА - София разбрали, че е обвиняем и
подсъдим. Голяма част от хората от служебното и личното му обкръжение се
отдръпнали от него, като от криминално проявено лице. Намира, че така описаните
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2 б ЗОДОВ, предвид
което моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за тях в размер
на 30 000 лв. В тази връзка навежда, че към момента на подаване на исковата
молба е предявил претенцията си по реда на глава IIIа от ЗСВ и му е било предложено споразумение, но
той не е бил съгласен с определения размер на обезщетението, поради което не се
е съгласил със същото. Ищецът твърди, че от предявеното срещу него
незаконосъобразно обвинение са му причинени следните имуществени и
неимуществени вреди. Болки, страдания, психически тормоз и злепоставяне пред
обществото, както и влошено здравословно състояние. Бил е лишен от възможността
за нормално кариерно развитие във Военно - Медицинска академия, където работил
като „Хирург, ортопед, травматолог“ в продължение на 28 години. Достигнал до
длъжност лекар - ординатор. Предстояло му издигане на длъжност “ завеждащ
спешно травматологично отделение към спешен център - ВМА “. В качеството му на
обвиняем и подсъдим не получил допуск до класифицирана информация, което е
задължителна предпоставка, за да заеме посочената по - горе длъжност. По този
несправедлив начин са били ликвидирани възможностите му за професионално
развитие и изява в служебен план. Особено тежко изживявал факта, че незаконното
обвинение било пряко свързано с неговата професия на военен лекар. Изцяло бил
разрушен авторитета му на професионалист и се поставила пречка за по -
нататъшната му професионална реализация. Образуваното
наказателно производство причинило и влошаване на здравословното му състояние,
което впоследствие се задълбочило в резултат на неразумната му продължителност.
Намира, че описаните неимуществени вреди подлежат на обезвреда по реда на ал.2,
т.3 от ЗОДОВ и претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 80 000 лв. Освен горните вреди
претендира и заплащането на сумата от 6 600 лв., представляваща
обезщетение за претърпени във връзка са наказателното производство имуществени
вреди- заплатено възнаграждение за адвокат. Всички суми се претендират ведно
със законната лихва от 25.01.2018 г. до окончателното изплащане, претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр.
София, бул. *******, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва на ищеца да са причинени всички
твърдени с исковата молба вреди, както и наличието на причинно-следствена.
Намира предявения размер на обезщетенията за прекомерен. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235
от ГПК, намира от фактическа страна следното.
С
представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, съдържащи
се в изисканите и приобщени НОХД № 269/2009 г. по описа на
Софийски военен съд и приложените към него досъдебно производство ДП № 2-С/2009
г. по описа на Военно окръжна прокуратура - София се установяват фактическите твърдения, изложени от ищеца в ИМ, свързани с воденото
срещу него наказателно преследване.
Представена е множество медицинска документация, която съдът не обсъжда,
тъй като за целта са необходими специални знания. Същите са обсъдени обстойно
от вещото лице по назначената от съда СМЕ.
По делото е прието
заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещо лице специалист
по вътр. болести и кардиология. според което заболяванията,
които са установени в периода от 18.06.2009г. до 25.01.2018
г. на ищеца В.В.В. са: Артериална
хипертония 2-3 степенХипертоничн сърце НДББ; ИБС-ритъмна форма-Екстра си стол
на аритмия-Надкамерна и камерна екстрасистолия Хроничен бронхит САП 2 ф.к СН 2
ф.к.; Цервикална и лумбална спондилоартроза и остеохондроза-С6-С7,Л4-Л5.Ес1
Дискови протрузии- Л4-Л5-Ес1 Коренчеви увреди-Л4-Л5-Ес1; Периферен
отоневрологичен синдром-в стадий на субкомренсация. До момента ищецът не е
възстановен психически и емоционално. Цитираните диагнози в ЕР на ТЕЛК са на
хронични заболявания, които имат периоди на обостряне и ремисии, като ходът на
сърдечната патология е неизменно прогресивен с различна скорост. Вещото лице е
категорично, че за влошаване на здравословното състояние на ищеца е допринесло
продължителността на наказателното производзство. Честите хипертонични кризи и
високото АН до 220/120 са асоцирани със стрес. Екстраситолната аритмия и
стенокардиите болки в сърдечната област също са израз на стрес- корнароспазъм, повишена
възбудимост на миокарда , атеросклероза. Постоянната депресивност и тревожност
също е повлияна от дистрес. Вещото лице сочи, че последиците от
установените заболявания са неблагоприятни. Налице е "пробив" в
системата на СМАРТ вагуса-със соматизация. Стресът при ищеца е преминал в
дистрес. Воденото наказателно производство в продължение на 9- години срещу
ищеца Д-р В.В. е оказалотрайно неблагоприятно въздействие върху соматичното и
психичното му състояние. Преодоляна е "защитата "на Смарт
вагуса-тоест стресорът е оценен чрез процеса невроцепция като изключително
силен и застрашаващ благополучието на индивида. Регистрирани са хипертонични
кризи, стенокардна симптоматика и екстраситолна аритмия- реакции на сърдечно-съдовата
система, която е подложена на най-бързата и силна атака от страна на
КТ/Катехоламините/-хормоните, които играят най-важна роля при соматичните
прояви на стреса. Редукцията на тегло-също е последствие на силен стрес. Психоемоционално
д-р В. е бил и продължава да бъде с генерализирана тревожност и чувство на
"опустошение".
Представени са копия от договори за правна защита и съдействие
сер. А № 0000663/18.09.2009 г., сер. А № 0000667/12.10.2009 г., сер. А №
0236391/ 09.10.2011 г, сер. А № 0236398/21.12.2011 г, сер. А №
0303052/13.12.2012 г., сер. А № 509405/19.10.2015 г., сер. А №
509430/12.10.2016 г., сер. А № 699117/14.12.2017 г., установяващи извършените
разходи от ищеца в наказателното производство.
От представените с
исковата молба-Заявление № 2269 от 14.03.2018 г. до МП, чрез Инспектората към
ВСС; Писмо изх. № 94-В-156/ 21.08.2018 г. на МП; Констативен протокол на
Инспектората към ВСС изх. № PC-18-93 от
11.07.2018 г.; Проекто Споразумение, парафирано от агент в дирекция ППРБЕЪПЧ-
се уставоява, че към
момента на подаване на исковата молба ищецът е предявил претенцията си по реда
на глава IIIа от ЗСВ и му е било
предложено споразумение, с което той не се съгласил с оглед ниско определения размер на обезщетението.
За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Ю.В.В.установява, че незаконното
призводство срещу ищеца е причина за сериозни проблеми в личния му живот ,
преживяният от В. стрес е затруднил и направил
невъзможно да води нормален сексуален живот, в
резултат на което се разделил с жената, с която живеел 10 години на
семейни начала. От весел човек,
разказващ вицове, се превърнал в мрачен, със зачервени очи от недоспиване.
Подробно разказва, че висящото производство е попречило за професионалното му
израстване. Бил добър специалист, пред
кабинета му било митинг, ценели го като специалист, но нак. производство
осуетило да стане началник на Спешното травматологично отделение- законът
изисквал да няма висящи производства, въпреки намеренията на началника на ВМА
проф. Белеконски точно ищецът да заеме този пост.
Доказателства за други факти от
значение по делото не са събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 80 000 лв.:
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в
изисканото и приобщено НОХД № 269/2009 г. по описа на
Софийски военен съд и приложените към него досъдебно производство ДП № 2-С/2009
г. по описа на Военно окръжна прокуратура - София се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в ИМ, свързани с
воденото срещу ищеца наказателно преследване, приключило с оправдателна
присъда.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищеца, срещу който
нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са
основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна
доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо
състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/
съпоставката между страданията и парите. По делото се установи, че на ищеца В.В. са
причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените от него болки, страдания, психически тормоз и злепоставяне
пред обществото, както и влошено здравословно състояние. Бил е лишен от възможността за нормално кариерно
развитие във Военно - Медицинска академия, където работил като „Хирург,
ортопед, травматолог" в продължение на 28 години. Достигнал до длъжност
лекар - ординатор. Предстояло му издигане на длъжност " Завеждащ спешно
травматологично отделение към спешен център – ВМА. В качеството му на обвиняем
и подсъдим не получил допуск до
класифицирана информация, което е задължителна предспоставка за да заеме
посочената по - горе длъжност. По този начин са били ликвидирани
възможностите му за професионално развитие и изява в служебен план. Особено
тежко изживявал факта, че незаконното обвинение било пряко свързано с неговата
професия на военен лекар.
Бил разрушен авторитетът му на
професионалист и се поставила пречка за по - нататъшната му
професионална реализация. Образуваното наказателно производство причинило влошаване на здравословното
състояние на ищеца, което впоследствие се задълбочило в резултат на
неразумната му продължителност. С неоспореното по делото заключение на СМЕ се
доказа тежките заболявания, които са в
резултат от изживяния от ищеца стрес, предизвикан от образуваното срещу
него незаконно наказателно производство. Установи се, че е налице пагубно
въздействие на социалния стрес върху здравето на ищеца и трнсформацията на
социалния стресор в органичен патогенен фактор. Установи се от свид. Показания,
че воденото нак. призводство срещу ищеца е причина за сериозни проблеми в личния му живот,
разпитният в с. з. свидетел установява, че преживяният от В. стрес е затруднил
и направил невъзможно да води нормален сексуален живот в резултат, на което се
разделил с жената, с която живеел на семейни начала. Всичко това мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 50 000 лв., в който размер
искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за имуществени вреди- съдът намира, че тя основателна. Съдът
следва да присъди на ищеца направените от него разноски по воденото наказателно производство. Сумите за адвокатски хонорар в наказателното
производство като имуществени вреди, понесени от ищеца, не са му присъдени в
наказателното производство, защото не съществува такава процесуална възможност
/вж. чл.189 и чл.190 от НПК/, поради което са дължими именно по реда на
предявения по реда на ЗОДОВ. Видно от съдържащите
се в наказателното производство договор за правна защита и съдействие и приложени като доказателства към
настоящата искова молба размерът на изплатеното адв. възнаграждение е 6 600лв., поради което искът за
имуществените вреди следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ в размер на 30 000
лв. / тридесет хиляди лева /:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че ищецът е бил лишен от правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок по смисъла на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ и чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС. Този извод е направен и от Специализираното звено
на Инспектората към Висшия съдебен съвет, обективиран в приетите като
доказателства : Писмо изх. № 94-В-156/ 21.08.2018 г. на МП, Констативен
протокол на Инспектората към ВСС изх. № РС-18-93 от 11.07.2018 г. и Проекто
Споразумение, парафирано от агент в дирекция ППРБЕЪПЧ. Този факт е установен и
в Решение № 326 от 25.01.2018 г. на ВКС, II НО, постановено по КНД № 1084/2017
г.
В настоящето
производство се доказа, че са налице
и трите критерия, посочени от ВКС и ЕСПЧ, въз основа на които може да се
изгради безспорен извод, че наказателното производство срещу ищеца е водено
извън границите на всякакъв разумен срок. Установи се, че не е налице
фактическа и правна сложност на случая. Не се представиха доказателства, сочещи
поведението на ищеца да е било недобросъвестно, довело до голямата
продължителност на процеса. От събраните доказателства се установи, че
поведението на ответника е довело до нарушение на изискванията за разумен срок
на разследване. В резултат от неправомерните действия на ответника на ищеца В.
са причинени неимуществени вреди. Воденото
наказателно производство срещу него в продължение на повече от 8 години и половина е оказало трайно
неблагоприятно въздействие върху соматичното и психичното му състояние. Изживеният
стрес е бил силен и застрашаващ здравето му. В заключението на Съдебно - медицинската експертиза
обективно са изброени заболяванията на ищеца, които са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство:
хипертонични кризи, стенокардна симптоматика и екстраситолна аритмия - реакция
на сърдечно - съдовата система, която е най - уязвима от страна на хормоните,
които играят най - важна роля при соматичните прояви на стреса. Установена е и
нездравословна редукция на теглото.
Ищецът изпаднал в тревожност и
депресия. Последвалото продължително психическо напрежение и тежкият
социален дискомфорт са причина за задълбочаване и усложняване на влошеното му
здравословно състояние. След
приключване на незаконния процес здравословното му състояние не е стабилизирано. През продължителен
период от време ищецът е бил поставен в дълбока социална изолация и злепоставен пред колеги, приятели и близки.
Безспорно се установи, че е бил е принуден да отсъства от работа, за да участва
в наказателния процес, включително и да извърши многократни пътувания до гр.
Пловдив. Бил е злепоставен в продължителен период от време пред колегите си /
лекари от ВМА - София /, част от които го приемали като подсъдим. Голяма част
от хората от служебното и личното му обкръжение се отдръпнали от него, като от
криминално проявено лице.
С оглед гореизложеното безспорно се доказа
трайно увреждане и промяна в начина на живот на ищеца, степента на емоционално
засягане от неразумно бавните действия на правозащитните органи в продължение
на повече от осем години, поради което предявената претенция е основателна и следва
да бъде уважена изцяло.
По разноските:
Ищецът е заплатил държавна такса в настоящото
производство в размер на 10,97лв., както и 3900лв. адвокатското възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение е
неоснователно. Съобразно уважената част
от иска и доказани разноски на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 3057.67 лв. от 3910.97лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П., гр. София, бул. „********, С.П., като
представител на държавата, да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “********със съдебен адрес ***,
Търговски дом, вх. „********, чрез адв. В.Х. по иск с правно
основание чл.
2, ал. 1, т. 3, от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 50 000лв./петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 25.01.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 50 000 лв.(петдесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 80 000лв.(осемдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П., гр. София, бул. „********, С.П., като
представител на държавата, да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “********със съдебен адрес ***,
Търговски дом, вх. „********, чрез адв. В.Х. по иск с правно
основание чл.
2, ал. 1, т. 3, от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 6 600лв./шест хиляди и шестотин хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 25.01.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П., гр. София, бул. „********, С.П., като
представител на държавата, да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “********със съдебен адрес ***,
Търговски дом, вх. „********, чрез адв. В.Х. по иск с правно основание чл. 2б 3,
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 30 000лв./тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 25.01.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Г.П., гр.София, бул. „********, С.П., като
представител на държавата, да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “********със съдебен адрес ***,
Търговски дом, вх. „********, чрез адв. В.Х. направените разноски по делото в размер на 3057.67лв.(три хиляди петдесет
и седем лева и шестдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: