Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на двадесет и осми юни две
хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно
дело №982/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по
жалба от Д.Б.Д. ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0460-000054/30.03.2022 г. издадена
от мл. автокотрольор в Пето РУ при ОД на МВР – Варна, с която на Д.Б.Д. е
наложена принудителна административна мярка на основание чл.171 т.2а б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № В 76 33 ТХ за срок от 6
месеца и на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП са отнети СРМПС № ********* и 2 броя
регистрационни табели № В 76 33 ТХ.
Жалбоподателят,
чрез адв. В.П. сочи, че към датата на съставяне на АУАН № 550726/30.03.2022 г.
автомобила е бил с прекратена регистрация от 30.12.2021 г. Налице е
прекратяване регистрацията на МПС, което е с прекратена регистрация, т.е.
налице е юридически факт, които е отрицателна предпоставка за издаване на
оспорената заповед, поради което същата е издадена в нарушение на чл.171, т.2а
от ЗДвП, която норма се отнася за регистрирани МПС. В съдебно заседание лично и
чрез процесуалния представител жалбата се поддържа. Отправено е искане за
отмяна на оспорената заповед, присъждане на сторените разноски и възнаграждение
за един адвокат.
Ответник – мл.
автокотрольор в Пето РУ при ОД на МВР – Варна, чрез главен юрисконсулт Г. Г.
оспорва жалбата. Намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, поради това
че при възстановяване регистрацията на МПС, ще следва да го управлява без да му
се наложи наказание за установеното нарушения. Направено е искане
възнаграждението за адвокат на жалбоподателя да бъде определено в минимален
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства и закона, намира за установено следното:
Съставен е Акта
за установяване на административно нарушение /АУАН/ №550726/30.03.2022 г. от
мл. автокотрольор при ОДМВР – Варна, Пето РУ в който са посочени следните
установявания: Д.Б.Д. на 30.03.2022 г. в 10,10 ч. в гр. Варна, ул. Цар Борис
ІІІ до Агро център, посока квартал Виница, управлявал собствения си лек
автомобил с рег. номер ***след употребата на алкохол. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № АRВВ 0011, като уреда отчита 0,58 промила алкохол с
проба № 07864. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 121432.
Издадена е
ЗППАМ № 22-0460-000054/30.03.2022 г. от мл. автокотрольор в Пето РУ при ОД МВР
– Варна, с която с оглед фактическите установявания, че Д.Б.Д. *** Борис ІІІ до
Агро център „Ян агро“ в посока кв. Виница е управлявал собствения си л.а. „СААБ 9-3“ с рег. № ***“ с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с Алкотест „Дрегер 7510“ с
фабр. № АRВВ 0011, който е отчел 0,58 промила с проба № 07864 и
на водача е издаден талон за медицинско изследване е наложена ПАМ по чл. 171,
ал.2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
съответно на основание чл. 172, ал.4 от ЗДвП е отнето СРМПС и 2 броя
регистрационни табели.
Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 304/31.03.2022 г. издаден от химик в Специализирана
химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД е
със заключение, че в изпратената за изследване проба кръв взета от лицето Д.Б.Д.
на 30.03.2022 г. в 10,50 часа се доказва етилов алкохол в количество 0,57 промила
в кръвта.
От ОД МВР –
Варна е изготвена справка за автомобил с рег. № ***, от която се установява, че
автомобила е собственост на жалбоподателя и от 30.12.2021 г. е със служебно
прекратена регистрация. В Удостоверение № 819000-27409/24.06.2022 г. издадено
от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна се потвърждава посочената
информация, уточнено е че регистрацията е прекратена на 30.12.2021 г. по
чл.143, ал.10 от ЗДвП при получено уведомление от „Гаранционен фонд“ с № 84349/03.12.2021
г., че превозното средство е без заплатена застраховка.
Предвид установеното от фактическа страна и
при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда
на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 30.03.2022 г.
Жалбата е депозирана на 13.04.2022 г., в
срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен
акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а б. „б“ от ЗДвП.
С т. 1.9 от
Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по
чл.171, т.2а от ЗДвП полицейските инспектори с функционални задължения по
контрол на пътното движение в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР - Варна за нарушения на ЗДвП на територията обслужвана
от съответното РУ при ОД на МВР – Варна.
По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на
правилата за движение от всички участници в движението и техническата
изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на
основание чл. 165, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с
регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от
посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно
превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено
от министъра на вътрешните работи, че ОД
МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие
с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на
ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171,
т.2а от ЗДвП на полицейски инспектор в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР –
Варна. На 30.03.2022 г. мл. полицейски инспектор Ц. е бил на работа дневна
смяна от 08 до 20 часа, което се установява от Отчетен месечен график рег. №
460р-3129/01.04.2022 г. и Ежедневна форма за отчет от 30.03.2022 г. изготвен от
мл. инспектор Ц.. В териториалния обхват на Пето РУ попада ул. Цар Борис ІІІ,
кв. Виница, гр. Варна. С оглед
изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на
когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2а
от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата
обстановка, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаване на оспорената заповед.
Няма спор между
страните, че жалбоподателят на 30.03.2022 г. е управлявал МПС в гр. Варна с концентрация
на алкохол в кръвта 0,58 на хиляда, което е установено с Алкотест „Дрегер“,
който факт се потвърждава и от Химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 304/31.03.2022
г., чрез която е установено, че кръвната проба взета на 30.03.2022 г. от
жалбоподателя е с концентрация на алкохол в кръвта 0,57 на хиляда. С оглед
установеното законосъобразно е прието, че са налице предпоставките на чл.171,
т.2а, б. “б“ от ЗДвП за налагане на ПАМ. Същата е наложена в минималния срок от
6 месеца, поради което административния орган не е следвало да излага мотиви за
продължителността на принудителната мярка.
В съответствие
с чл.172, ал.4 от ЗДвП, тъй като е налице случай по чл. 171, т.2а от ЗДвП свидетелството
за регистрация на МПС е иззето със съставянето на АУАН № 550726/30.03.2022 г. и
при наличие на случай по чл.171, т.2а от ЗДвП са иззети и регистрационните
табели.
Установено е,
че регистрацията на л. а. с рег. № В 76 33 ТХ е била прекратена на 30.12.2021
г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП при получено уведомление от гаранционен
фонд с № 84349/03.12.2021 г. Жалбоподателят не оспорва, издадения
административен акт за прекратяване на регистрацията на автомобила поради
незаплатена застраховка
"Гражданска отговорност" считано от 30.12.2021 г.
На
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или
по желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съобразно посочената
норма за л.а. с рег. № В 76 33 ТХ е възможно възстановяване на регистрацията и
ако това бъде извършено, жалбоподателя няма да понесе ПАМ за установеното
управление на МПС с наличие на алкохол в кръвта, каквато не е целта на закона.
Действително
с прекратяване регистрацията на МПС на 30.12.2021 г. и с прекратяване на
регистрацията с ПАМ от 30.03.2022 г. се търпят еднакви последици от
жалбоподателя – забрана да управлява процесното МПС по арг. на чл.140, ал.1 от ЗДвП, но с това не се влошава положението му от това, което е било до
30.03.2022 г. Не е налице нормативноустановена забрана да се налага ПАМ по чл.
171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП при наличие на вече прекратена регистрация по реда на
чл. 143, ал.10 от ЗДвП, поради което доводът на жалбоподателя за допуснато
нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед е
неоснователен.
От изложеното се налага
извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в
съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания по чл.
146, т.1 – 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага
отхвърлянето й.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за един адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Ответникът
е претендирал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, Областните
дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от районните управления при ОД
на МВР по арг. на чл.12, ал.1 от Правилник
за устройството и дейността на Министерството на вътрешните
работи, поради което сумата следва да се
плати по сметка на юридическото лице, към което се числи административния орган
издал оспорения административен акт. Делото
не е с фактическа и правна сложност. Извършено е процесуално представителството
от юрисконсулт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на ОД
МВР – Варна, към която се числи административния орган, сумата 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.
24 от НЗПП.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата от Д.Б.Д. ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0460-000054/30.03.2022 г. издадена от мл.
автокотрольор в Пето РУ при ОД на МВР – Варна.
Осъжда Д.Б.Д. ЕГН **********
да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Варна, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: