№ 2177
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110207978 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 7978 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-003392 от
17.03.2022 г., издадено от началника на група на Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което срещу Б. П. Б. е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл. 180, ал.1, т. 1 от ЗДвП;
2. наложена му е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП;
3. наложена му е глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 147, ал.
1, вр. чл. 185 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), с оглед на което
се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, и
неговият процесуален представител поддържат жалбата със същите
съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 06.03.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 01:00
часа, в гр. София, кв. Кремиковци по улица „Свети Георги Победоносец“ с
посока на движение от улица „Бузлуджа“ към улица „Иван Боримечката“,
управлява лек автомобил с табели с регистрационен номер ***, като пред
номер 36 водачът, на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, се
движи в лентата за насрещно движение, като създава опасност за останалите
2
участници в движението – нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. чл. 180, ал. 1, т.
1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за
това че при извършената проверка на същото време и място, като водач на
МПС е отказал проверка с техническо средство за установяване на алкохол в
кръвта и при издаден талон за медицинско изследване не е изпълнил
предписанията му да се изследва за установяване на концентрация на алкохол
в кръвта.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 147, ал. 1, вр. чл. 185
от ЗДвП, за това че при извършената проверка на същото време и място, е
управлявал МПС без годишен технически преглед.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 47 и чл. 53 от
ЗАНН срещу жалбоподателя е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 16, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл. 180, ал.1, т. 1 от ЗДвП;
2. наложена му е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП;
3. наложена му е глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 147, ал.
1, вр. чл. 185 от ЗДвП.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7,
които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание
да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести
доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва
3
своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за
невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България,
чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС)
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство,
както и чл. 48, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От писменото доказателство
на л. 7 от делото, се установява, че на процесните време и място
жалбоподателят е управлявал МПС като се е движел в насрещното платно и с
поведението си е създавал опасност за движението и след като е бил засечен
от полицейските служители, които са предприели спирането му,
жалбоподателят е избягал в близкия магазин, където е бил намерен от
полицейските служители; че същите са повикали екип на „Пътна полиция“,
като жалбоподателят е отказал да се тества с техническо средство за употреба
на алкохол. Това писмено доказателство косвено намира подкрепа и в
показанията на разпитаните по делото свидетели – Д.Я. (л. 27 от делото),
актосъставителят В. Д. (л. 39-40 от делото) и Н.Н. (л. 40-41 от делото). В
показанията на свидетелите Я. и Н. се съдържат данни, че полицаите са
отишли в магазина и са намерили жалбоподателя, като между полицаите и
жалбоподателя са възникнали спорове. Тези доказателствени източници се
интерпретират некоректно от защитника на жалбоподателя, въз основа на
което се поддържа, че не е доказано управлението на автомобила от страна на
жалбоподателя. Обсъдените свидетели са възприели единствено споровете
между жалбоподателя и полицаите в магазина, но не и това какво се е
случило навън и дали той е управлявал автомобила, поради което същите в
никакъв случай не опровергават обвинението, в какъвто смисъл са
възраженията на защитата и нарушителя, а напротив – показанията на тези
двама свидетели косвено подкрепят сведенията в писменото доказателство.
Впрочем в същия смисъл са и показанията на актосъставителя, който е
получил същите данни и от своите колеги, които първоначално са направили
опит да спрат автомобила, управляван от жалбоподателя. Обсъдените
4
доказателствени източници са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление, касателно нарушенията, описани в
точка (пункт) 1 и 2, не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочената в АУАН и НП време и място
жалбоподателят е управлявал МПС, като е извършил, както от обективна,
така и от субективна страна, нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, вр. чл. 180, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП , като при управление на МПС, водачът на платно с двупосочно
движение, с две пътни ленти се движи в лентата за насрещно движение, като
създава опасност за останалите участници в движението. Нарушението е било
извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл – лицето е
съзнавало общественоопасния характер на деянието и е искало неговото
извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто
извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца,
относно общественоопасните му последици.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като е отказал проверка с
техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и при издаден талон
за медицинско изследване не е изпълнил предписанията му да се изследва за
установяване на алкохол в кръвта му. Нарушението е било извършено с
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е искал неговото извършване. С оглед на това, че
нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо
наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните
му последици.
5
При реализацията на административно-наказателната отговорност, за
нарушението по т. 2 АНО е наложил наказание, което е с абсолютно
определен размер, поради което и същото не може да бъде намалявано. За
нарушението по т. 1, АНО е определил глобата в близост до минимално
предвидения в закона размер, поради което и същата не следва да се намалява
допълнително. Това е така тъй като водачът е извършил две нарушения на
ЗДвП, което повишава неговата степен на обществена опасност, а и по делото
не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
допълнителното намаляване на наложеното наказание само би довело до
усещане за безнаказаност на нарушителя и би компрометирало целите на
наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя
(жалбоподателят е извършил две нарушения на ЗДвП, като е създал опасност
да бъдат засегнати и други участници в движението, а наред с това по делото
не са налице нито многобройни, нито е налице изключително смекчващо
отговорността обстоятелство), както и от другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е
налице маловажен случай.
По отношение на нарушението, описано в точка (пункт) 3 от НП, следва
да се отбележи, че е налице допуснато процесуално нарушение, както в
АУАН, така и в НП, касателно това възведено нарушение. При неговото
описание не е бил посочен такъв съставомерен признак, какъвто е срокът,
след който автомобилът е следвало да бъде представен на технически
преглед. При това положение не би могло да се провери основателността на
това административно обвинение, а наред с това непосочването на някой от
съставомерните признаци на възведеното нарушение, не дава възможност на
нарушителя да разбере в какво е обвинен, което сериозно накърнява правото
му на защита. Поради това атакуваното НП, в тази му част следва да бъде
отменена.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, в частта му по точка (пункт) 3, следва да бъде отменено, а в
останалата му част следва да бъде потвърдено като – законосъобразно и
6
обосновано.
При този изход на делото сторените от страните разноски следва да
останат за тяхна сметка, така като са били направени. Съгласно разпоредбата
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, разноските по делата, като настоящото се
присъждат по реда на АПК. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването или когато подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е неблагоприятен, има
право на разноски. Без съмнение наказателното постановление не е
класически административен акт, но по силата на изричната препращаща
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, по отношение на разноските,
законодателят го е приравнил на класически административен акт, що се
отнася до начина на присъждане на разноските. Именно поради това съдът
следва да се ръководи от разпоредбите и достиженията на съдебната практика
в класическото административно право, в това число и разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, при решаване на въпроса за разноските. Както вече се
посочи по-горе, съдът е отменил частично обжалваното наказателно
постановление, а в друга от обжалваните му части го е потвърдил. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването
или когато подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. От анализа на
цитираната разпоредба следва, че относимо е не резултата от въззивното
обжалване, а крайният резултат, а именно дали административният акт, респ.
наказателното постановление е благоприятно или не за страната по делото. В
случая не може да се приеме, че крайният резултат от спора е благоприятен за
жалбоподателя, защото в една част наказателното постановление е било
отменено, но в друга негова част същото е било потвърдено, поради което и
разноски не следва да се присъждат (така и Определение № 12679/27.09.2018
г., по адм. дело № 8590/2018 г. на 1-во отделение на ВАС– in fine; където е
прието, че при частична отмяна на административния акт разноски не се
присъждат за жалбоподателя). Също така НП не е изцяло благоприятно и за
АНО, защото в отменената му част наказателното постановление е било
незаконосъобразно. При това положение предизвиканият правен спор е бил
частично неоснователен за всяка от страните, респ. на никоя от тях не се
дължат разноски и същите следва да останат за сметка на всяка от тях, така
както са били направени.
7
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 22-4332-003392 от
17.03.2022 г., издадено от началника на група на Отдел „Пътна полиция” при
СДВР срещу Б. П. Б., В ЧАСТТА МУ , с която на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 147, ал. 1, вр. чл. 185 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Б. П. Б. за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8