№ 2563
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100901335 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от Р. Р. А., която е насочена
срещу А. Д. и К. М., изпълняващи длъжността синдици на КТБ АД /н./ и в
която е заявен петитум за установяване на вземания на Р. А. Към КТБ АД /н./
в размер на 2926000 лв. по договор за платежни услуги, както и за осъждане
при условията на солидарност на физическите лица А. Д. и К. М. да заплатят
на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 100000 лв.,
представляващи част от вземането към банката в общ размер на 2926000 лв.,
както и 10000 лв. обезщетение за пропуснати ползи.
Твърденията в исковата молба са, че ищецът по силата на договор с
Корпоративна търговска банка АД имал качеството на депозант по две
банкови сметки, като размерът на вложените в банката и подлежащи на
връщане суми бил общо 2926000 лв.
След поставянето на банката под специален надзор ищецът прехвърлил
вземанията си на А. Ж.А. ООД възмездно, за да получи цена, която да покрие
частично вложените в банката суми и независимо от производството по
несъстоятелност, а цесионерът – с намерение да извърши прихващане с
придобитото от вложителя вземане със свое задължение към банката.
Страните по договора за цесия постигнали съгласие, че в случай на
обявяването на прихващането за относително недействително „договорът да
бъде прекратен с обратна сила“.
Цесионерът А. Ж.А ООД извършил прихващане спрямо банката на
придобитите от ищеца вземания със задълженията си към КТБ АД, но това
прихващане било обявено за недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността с влязло в сила решение.
Ищецът, който счита, да е възстановил правата си върху вземанията,
прехвърлени с договора ца цесия на А. Ж.А. ООД поискал да бъде включен в
списъка с приети вземания, но не получил отговор от синдиците. Същото
искане отправил е цесионерът, в резултат на което синдиците включили в
1
списъка с приети вземания като кредитор не ищеца, а дружеството А. Ж.А.
ООД.
Тези действие ищецът счита за незаконосъобразни и увреждащи го, тъй
като не може да получи сумите по депозитите, съответно търпи вреди под
формата на загубата на вложените средства, както и пропуска ползите от
възможността къщите да генерират лихви. Счита, че понеже не може да
реализира правата си в производството по несъстоятелност, то за вредите
следва да отговорят деликтно ответниците, в качеството им на синдици на
банката.
При тези твърдения съдът намира, че предявените искове са
недопустими. Надлежна страна по иск за установяване на вземанията на
ищеца към Корпоративна търговска банка АД може да бъде само
задълженото лице, а именно банката в несъстоятелност, спрямо която такъв
иск би бил допустим само в хипотезата на чл. 65 ЗБН, която разпоредба обаче
предвижда преклузивен срок за предявяването му. По отношение на
вземанията срещу банка в производство по несъстоятелност е налице
специална уредба относно предявяване и приемане на вземанията на
кредиторите й и следователно като не е предявил в срок вземанията си нито
чрез молба, нито чрез иск в срока по чл.65, ал.1 ЗБН, ищецът е пропуснал
възможността да получи удовлетворение от банката, като извършените от
него действия и уговорките му с трети лица не могат да дерогират
приложението на специалните правила за несъстоятелност. По отношение на
възможността за допълване на списъците с приети вземания, каквато
поддържа да е налице, ищецът разполага с възможността да оспорва чрез
възражение отказ на синдиците да допълнят списъка, каквато възможност е
изведена в съдебната практика.
Синдиците на банката в несъстоятелност не са и не могат да бъдат
надлежни страни по иск за установяване на съществуването на вземанията от
банката, извън вече посочената хипотезата в специалните правила, в която
действат като орган по несъстоятелността на банката, поради което и
установителни иск спрямо тях относно вземанията на ищеца, възможността за
чието удовлетворение по специалния ред е преклудирана, са недопустими.
По същите съображения недопустими са и предявените срещу тях
осъдителни искове за удовлетворяване на вземания на ищеца спрямо банката
и за обезщетение за вреди от забавеното им плащане, тъй като за контрола,
респективно законосъобразността на действията им в качеството им на орган
на несъстоятелността са предвидени специални правила, които изключват
приложението на общите правила, а обстоятелството, че синдиците са
физически лица не обуславя допустимост на заобикалянето на тези специални
правила. Твърденията на ищеца не попадат и в хипотезата на предвидената от
ЗБН специална деликтна отговорност на синдиците, тъй като сам ищецът не
твърди да е кредитор с прието вземане към банката.
Следователно изложените в исковата молба твърдения не обуславят
2
допустим предмет на спора, тъй като не покриват елементите на общия
деликт, каквато правна квалификация поддържа ищеца и която не обвързва
съда, а целят да заобиколят специалния ред на защита на вложителите в банка
в несъстоятелност, поради което и исковата молба подлежи на връщане.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 68006/18.07.2023 г. на Р. Р. А. , по
която е образувано т.д. № 20231100901335 на Софийския градски съд, VІ-21
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3