РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №115 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 във вр.
с чл.187, ал.5, т.2 и по чл.181, ал.3 ЗМВР, съединени с иск за заплащане на
лихва за забава.
Ищцата А.В.Д. чрез процесуалния си представител твърди, че
в периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. е работила по трудово правоотношение
като системен оператор в Гранично полицейско управление – Русе (ГПУ-Русе) в
Регионална дирекция “Гранична полиция”- Русе (РДГП-Русе) при Главна дирекция
“Гранична полиция” на МВР. През периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. изпълнявала служебните си
задължения на 12-часови работни смени, включително и през нощта от 22.00 ч. до
06.00 ч. по утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време,
съобразно утвърдени протоколи. Нормалната продължителност на работното време е
четиридесет часа седмично, като надвишаването на тази норма за периода следва
да се заплати като извънреден труд, какъвто не й е заплащан. Работодателят й
неправилно е отчитал и изчислявал положения от нея нощен труд, в резултат на
което в периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. не й е
изплатил положения от нея извънреден труд в 235 нощни смени по 8 часа,
равняващи се на 1880 часа. Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143,
поради което в 235 нощни смени, равняващи се на 1880 часа, умножени по 1.143 се
получава 2148.84 часа. При приспадане от 2148.84 часа на 1880 часа се получава
268.84 часа извънреден труд, за който трябва да получи сумата 1685.09 лв.
Мораторната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2016г.
до 10.01.2020г. е в размер на 545.78 лв. През същия период дължими, но незаплатени, са и сумите за
непредоставени й топла храна и ободряващи напитки. За периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. е действала и
Наредба №8121з-904/30.07.2016г., която определя условията за предоставяне на
безплатна храна и ободряващи напитки. Съобразно посочените разпоредби
работодателят й дължи за периода от 01.11.2016г. до
31.10.2019г. суми за храна и ободряващи
напитки в размер на 1410 лв общо (по 5 лв за храна и по 1 лв за ободряващи
напитки в една нощна смяна). Моли ответникът да бъде
осъден да й заплати сумите 1685.09 лв допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, 545.78 лв мораторна лихва за периода от 01.11.2016г. до
10.01.2020г., 1410 лв за храна и ободряващи напитки за периода от 01.11.2016г.
до 31.10.2019г., 456.69 лв мораторна лихва за периода от 01.11.2016г. до
10.01.2020г., заедно със законната лихва върху претендираните суми, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане. Претендира за разноски.
Ответникът Главна дирекция “Гранична полиция”-МВР гр. София,
представляван от Главен комисар Светлан Иванов Кичиков – директор, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
предявените обективно съединени искове. Възразява, че не дължи суми на ищцата
за допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
тъй като съгласно трудовото й правоотношение и създадената организация на
работа в ГДГП – МВР, задълженията на работодателя и служителите, работещи по
трудово правоотношение се уреждат съгласно действащите в периода правилници за
вътрешен трудов ред, съответно утвърдени със заповеди на Директора на ГДГП.
Положения от ищцата нощен труд съобразно разпоредбите на КТ, НСОРЗ и Правилника
се преизчислява чрез превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 8/7 и
те са й заплатени, за което представя справка. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за периода преди 10.01.2017г. Неоснователна е и претенцията
с правно основание в чл.181, ал.3 ЗМВР за сумата 1410 лв, включваща храна и
ободряващи напитки. Ободряващите напитки се предоставят на служителите,
полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 часа и това право не може да се
компенсира с пари. Съобразно нормативната уредба, на работниците и служителите
се предоставя безплатна храна, когато работят в предприятия със специфичен
характер и специфична организация на труда, които условия трябва да са дадени
кумулативно. Видно от длъжностната й характеристика ищцата не изпълнява
дейности със специфичен характер, поради което не й се дължи допълнително
възнаграждение. Прави възражение, че през процесния период на ищцата е
заплащана сума за храна в размер на 120 лв. Неоснователна е и претенцията по
чл.86 ЗЗД. Изложени са подробни правни съображения, цитирана е съдебна
практика. Претендира разноски.
С влязло в
сила определение в съдебно заседание на 04.06.2020г. на основание чл.214 и
чл.232 ГПК съдът е допуснал изменение на иска по чл.181, ал.3 ЗМВР за заплащане
на паричната равностойност за храна и ободряващи напитки чрез намалението му от
1410 лв на 140 лв за ободряващи напитки и е прекратил производството само
досежно претенцията за храна в размер на 1270 лв поради оттегляне на иска в
тази част.
По делото са
представени писмени доказателства и е прието заключение на счетоводна
експертиза, приложено в писмен вид по делото.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
По делото е установено, в т.ч. от
документите в приложената папка с изх. №00-1907-2/15.05.2020г., както и от
заключението на счетоводната експертиза, потвърдено устно от вещото лице Й.М. в
съдебно заседание на 14.07.2020г., че ищцата работи по трудово правоотношение,
съгласно трудов договор №195/27.03.2014г., сключен с директора на ГДГП- МВР, на
длъжност “системен оператор” в ГКПП-Русе при Регионална дирекция “Гранична
полиция”–Русе на сменен режим на работа на 12-часови смени, включително и нощни
такива, по утвърдени месечни графици за дежурствата на системните оператори на
ГКПП-Русе, относими за периода от месец ноември 2016г. до месец януари 2020г. Нощната
смяна започва в 19.00 часа и свършва в 7.00 часа. Часовете положен труд при
сменен режим на работа се отчитат сумарно в часове на тримесечие, като в третия
месец се отчитат сумарно действително обработените часове. При надвишаване
работните часове за цялото тримесечие се начислява допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд с 50 % увеличение на часовата ставка.
Следователно страните по делото не са обвързани от служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по приложението му. За
лицата, работещи по трудово правоотношение в ГДГП и нейните териториални звена,
се прилага действащият Правилник за вътрешния трудов ред в ГД “Гранична
полиция”- МВР и нейните териториални звена, утвърден със Заповед №3282з-468/09.02.2018г.
на Директора на ГДГП, съгласно чл.142, ал.1, т.5 ЗМВР във вр. с чл.181, ал.1 КТ.
Съгласно чл.21, ал.2 от ПВТР в ГДГП-МВР,
работното време на лицата, работещи по трудово правоотношение (ЛРТП), работещи
на смени, се начислява и отчита в часове, сумирано на тримесечен период, при
което, съгласно ал.3, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 8/7,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време за съответното работно място.
Искът по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд е погасен по давност за периода от 01.11.2016г. до 10.01.2017г.
към датата на предявяването му -10.01.2020г., поради изтичане на тригодишна
погасителна давност по чл.111, б. “а” КТ. Направеното в т.см. правопогасяващо
възражение от ответника е основателно.
От заключението на експертизата се установява,
че за периода 10.01.2017г.-31.10.2019г. работодателят, редовно на всяко
тримесечие, е извършвал преобразуване на положения нощен труд от ищцата А.Д. към
дневен при отчитане на сумарното работно време. Освен приравняване на нощния
труд към дневен такъв с коефициент 1.143 (7/8 = 1.143) по отношение на ищцата,
всяко тримесечие й е начислявано допълнително възнаграждение, сумирано за всеки
месец от тримесечието, които са над нормативните работни часове с часова
ставка, увеличена с 50 %. Броят на часовете извънреден труд, положен от ищцата,
който работодателят е признал по тримесечия и общ брой за посочения период
възлиза на 569 часа (336 ч. + 233 ч.), за които й е начислено допълнително
възнаграждение в размер на 3403.37 лв, което й е заплатено. Експертизата не е
установила незаплатено допълнително възнаграждение на ищцата за положен
извънреден труд, нито забавено такова.
При тези данни искът за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
от ищцата извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Искът по чл.181, ал.3 ЗМВР за заплащане на сумата 140 лв, представляваща
паричната равностойност на ободряващи напитки за периода от 01.11.2016г. до
31.10.2019г. също е неоснователен.
Съгласно чл.181, ал.3 ЗМВР, за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3
ЗМВР, се осигурява безплатна храна. На служителите по чл.142,
ал.1, т.1-3 и ал.3
ЗМВР, полагащи труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че левовата
равностойност на ободряващите напитки, съгласно заповеди №№
8121з-57/09.01.2017г., 8121з-45/16.01.2018г. и 8121з-1717/28.12.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, на полагащите труд през нощта от 22.00 до 06.00
часа, се определя в размер на 0.60 лв на смяна. За периода от 10.01.2017г. до
31.10.2019г. паричната равностойност на непредоставените от работодателя на
ищцата ободряващи напитки възлиза на 127.20 лв общо при общо 212 смени.
Разпоредбата на чл.181, ал.3 ЗМВР не предвижда възможността за предоставяне
на левова равностойност на ободряващите напитки, а съгласно чл.10 от Наредба №8121з-904/30.07.2015г.
ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Същите имат целево
предназначение и предоставянето им в натура е установено от закона, като при
липсата на законово предвидена възможност за предоставянето на паричната им
равностойност, за ответника не е възникнало такова задължение. Ето защо
предявеният иск за заплащане на сумата 140 лв, представляваща паричната
равностойност на ободряващи напитки за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г. следва
да се отхвърли.
Поради отхвърляне на исковете за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд и на паричната равностойност на ободряващи напитки,
следва да се отхвърлят исковете по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва
върху претендираните суми.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, на ответника
се следват 300 лв разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение по
представен списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.Д. ***, ЕГН **********, срещу Главна дирекция
“Гранична полиция” - МВР гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” №46,
представлявана от главен комисар Светлан Иванов Кичиков – директор, искове за
заплащане на сумите 1685.09 лв допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, 545.78 лв мораторна лихва за периода от 01.11.2016г. до
10.01.2020г., 140 лв за ободряващи напитки за периода от 01.11.2016г. до
31.10.2019г., 456.69 лв мораторна лихва за периода от 01.11.2016г. до
10.01.2020г.
ОСЪЖДА А.В.Д. да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция” - МВР сумата
300 лв юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия: