Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 2.12.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на деветнадесети
декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17
764 по описа за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал. 1 КЗ.
В исковата молба, подадена от името на ищцата С.А.С., на 2 г., представлявана от майка й
А.Д.С., се изтъква, че на 21.07.2014
г. в гр. Септември настъпило ПТП, при което по вина на водача на л.а. БМВ 118,
рег. № ****, С.Н., пострадала ищцата. В допълнителна молба от 25.02.2015 г. е
пояснено, че водачът е потеглил на заден ход, без да се огледа и увери, че е
безопасно и че няма човек зад и около колата. При потеглянето водачът чул викове
и забелязал, че майката и бабата на С. викат и ръкомахат, като при поглеждане в
задното огледало, той видял, че на задния му калник има нещо, спрял и видял, че
при движението си на заден ход бил ударил играещата си там С.. В допълнителна
молба от 28.05.2015 г. в хода на процеса и след събиране на гласни
доказателства ищцовата страна е заявила, че при описание на механизма е
допусната техническа грешка и се касае до инцидент, настъпил при движение на
автомобила напред, при което детето се е закачило между задната лява гума и
задна броня и калник, влачено било около 4-5 м, след което паднало на земята на
дясната си страна. В резултат на
инцидента детето получило счупване на таза, фрактура на дясна ишиадична кост,
мозъчно сътресение, раЗ.ъсно-контузна зееща рана на перинеума, множество
охлузвания на цялото тяло. Тези травми причинили силни болки и страдания,
наложили спазване на строг постелен режим и необходимост от помощ за
обслужване. Детето С. започнало да изпитва страх, била подтисната, често
плачела и на сън, като неблагоприятните последици щели да рефлектират върху
бъдещето й на млада жена и майка. За претърпените неимуществени вреди се
претендира ответникът, при когото се твърди че е била налице валидна
застраховка на гражданската отговорност на виновния водач, да заплати на
пострадалото дете обезщетение от 90 000 лв., ведно със законната лихва от
непозволеното увреждане. Моли да бъдат присъдена разноските по делото.
Ответникът З. „Л.И.” АД оспорва иска изцяло, като
твърди, че няма причинна връЗ.а между ПТП и травмите на ищцата, че майката не е
упражнявала достатъчен контрол върху поведението на детето и това е пряката
причина за настъпването на произшествието. Посочено е, че в образуваното по
случая наказателно производство са налични данни, че инцидента е настъпил при
потегляна на автомобила, при което е осъществен удар от задната част на същия
спрямо внезапно появилото се дете – внучка на водача С.Н.. Оспорва настъпването
на част от посочените увреди, бъдещото им проявление, както и че пострадалата
не се е възстановила. Оспорва характера на търпените вреди и претенцията за
лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представен социален доклад от Агенция за
социално подпомагане- ДСП-Септември, в който е отразено, че ищцата С.С. е дете
на А.Д.С. и С.С.Н., които съжителстват на семейни начала. Посочено е, че детето
често боледувало, прекарало пневмония през м. юни 2014 г., а при битов инцидент
на 17.10.2014 г. е залято с вряла вода. При посещението от социалния работник
майката и бабата на детето не могли да дадат точна информация за катастрофата,
изяснили само, че от удара то получило счупване на таза, а относно травмата на
перинеума не споменали нищо. Личната лекарка на детето д-р В. не е информирана
за злополуката, нито за болничната помощ оказана на детето.
От разпита на св. К. Д. Н., актосъставител за
процесния инцидент, се установява, че сигналът за събитията бил подаден от
филиал на „Спешна помощ“ в гр. Септември.
Местопроизшествието не било запазено, а при разпит на свидетели на място
станало ясно, че водача потеглил, детето излязло, спуснало се да тича по колата
и било завлечено от задна лява гума. След като се развикали, автомобила спрял и
детето после било откарано в болницата. Свидетелят Н. е видял автомобила пред
болницата, като не е установил по същия увреждания или ожулвания.
Разпитан като свидетел е водачът С.С.Н., дядо на
ищцата по бащина линия. Същият разказва, как в деня на инцидента бил в колата
си, говорел със стоящите до колата негови близки – майка му, баща му, майката
на С.. От лявата страна била С., като майка на свидетеля я държала. Свидетелят
сочи, че не знае как, но детето се е изплъзнало и се е опитало да отвори колата
и да се качи вътре на задната седалка, зад него. Тогава получил обаждане и потеглил
с автомобила напред, отпред нямало никой и като стигнал на 15-20 м видял, че
почнали да викат и махат след него. В този момент погледнал в огледалото и
видял, че детето е отзад. Слезнал, затичал се към детето и в този момент то
започнало да губи съзнание, напръскали го с вода и Н. видял, че памперса й
започва да се напоява с кръв. Веднага завели детето в „Бърза помощ“, а от там
го транспортирали до болницата в Пазарджик. Там гинеколог установил, че в
областта на гениталиите детето има външно разкъсване и кърви. Препоръчано било
детето да се изследва в Пловдив за увреди на бъбрека. Раната била зашита и било
установено счупване на таза. 4-5 дни детето е престояло в болницата, а след
изписване препоръчали да не я пускат да ходи, което наложило да я държат в
скута. Сега детето било добре, възстановено, движело се, тичало. Според
свидетеля ударът е станал в задната част на колата, в областта на лявата задна
врата, странично.
Очевидецът Н. А.Т., на свой ред разказва, че видял как
С. се хванала за задната лява гума, като в това време дядо й С. говорел по
телефона и тръгнал, нещо се закачило детето и било влачено 4-5 м от колата.
Между калника и бронята била закачена роклята й. Детето паднало на лявата страна, но колата продължила да
се движи. Свидетелят Т. и жена му се затичали, взели детето и започнали да му
правят дишане „уста в уста“. През това време С. спрял колата и дошъл, а после
отвели детето в болницата. Според свидетеля през това време майката на С. била
вътре в къщата.
Първоначалната СМЕ на в.л. Б. дава становище, че при
прием на детето в болницата в Пловдив е установена зееща рана с джоб и гладки ръбове с дължина 2 см. в областта
на перинеума. Детето е оставено за наблюдение в клиниката по детска хирургия с
приемна диагноза – контузия на тялото и корема. На 21.07.2014 г. са извършени
рентгенови изследвания, като са установени данни за счупване на дясната
седалищна кост. Вещото лице е посочило, че консултация с ортопед не е
извършвана, което е било задължително. На 24.07.2014 г., след като е понижена
високата температура, която детето е поддържало, то е изписано, като болничният
престой от три дни, според експерта, е бил твърде кратък за лечение на дете със
счупен таз. Според д-р Б. счупване на таза в случая не е налице. При дете на
възрастта на пострадалата такава фрактура е изключително рядка и е казуистика,
тъй като на тази възраст седалищните кости са разделени, еластични и счупване е
възможна само при „прегазване“, каквото няма установено. Останалите увреди –
охлузвания, хематом на поясната област и рана на перинеума могат да бъдат
получени както при ПТП, така и при падане, влачене, нанесен побой или
малтретиране. Раната в областта на перинеума според експерта е причинена от
падане със седалището върху остър предмет, доказателство за което са гладките
ръбове и оформения джоб в предния й край. Раната не се дължи на разкъсване от
тъп или ръбест предмет, тъй като тогава ръбовете биха били неравни, охлузени и
с кръвонасядания на околните тъканите. В случай, че при детето е имало счупване
в областта на таза, лечебният период е щял да продължи около 35-40 дни, като в
този период е щяла да бъде ограничена възможността да стъпва на десния крак
поради силната болка. В случая не е констатирана лекарска забрана за движение
или ограничение на движенията. При преглед от вещото лице е установен белег от
рана около 2,5 см в областта на перинеума и белег в областта на лявата
тазобедрена става – с площ от 6 см на 7 см, който е с наръбена повърхност,
покрит с тънка депигментирана кожа на вълни - типичен за козметичен дефект след
изгаряне. В о.з. е пояснено, че раната може да се получи и при охлузване при
теглене.
Приетата САТЕ (основна и допълнителна), изготвена от
в.л. Ц.В., установява, че данните в протокола за оглед на местопроизшествието
са оскъдни, като сочат само адреса и наличието на добра видимост. Няма данни от
снимковия материал къде са се намирали автомобила и детето, респ. къде е
мястото на инцидента. По автомобила не са установени побитости и деформации. Изтъкнато
е, че данни за движението на автомобила БМВ, рег. № ****, се съдържат в показанията
на самия водач, но според вещото лице не е възможно при потегляне на автомобила
от място и при съприкосновение с
тялото на детето (дори и страничен удар) да настъпи счупване на таза, дори и при
падане на терена. Експертът приема, че механизма, описан от свидетеля е
несъстоятелен, а травмите на детето – получени на друго място и по друг
механизъм. Отразено е, че посредством страничното огледало е възможно да се
възприеме обект, находящ се до задна лява врата. Тези изводи не са променени и
в допълнителната САТЕ, приета след събиране на нови гласни доказателства.
При разпит на вещото лице В. в о.з. същият е пояснил,
че установените увреди на детето не могат да бъдат получени при съприкосновение
с автомобила в зоната на заден ляв
калник и левия ъгъл на задната броня. Разяснено е, че тъй като автомобилът
потегля от място с минимална скорост,
при евентуално съприкосновение с тялото на детето ще е налице тангенциално
протриване, но не и удар. При такова протриване тялото на детето ще се завърти
около вертикалната си ос и ще падне встрани на посоката на движение. Съобразявайки
показанията, че автомобилът се е движил 5 м, вещото лице сочи, че няма такива
големи обороти на колелото, че да се получи протриване върху кожата на детето.
Разяснено е още, че при вариант, при който кракът на детето попада в пролуките на
джантите, тялото на детето ще бъде увлечено и ще се върти заедно с гумата,
което ще доведе до удари в главата и от всички страни върху тялото на детето. Заявено
е също, че при потегляне от място скоростта на автомобила може да достигне от 0
км/ч до 1-2 км/ч – л. 210.
Повторната СМЕ, след преглед на медицИ.ката
документация по делото, установява, че е налице счупване и на двете седалищни
кости - като дясната е с малко разместване, зееща разкъсно-контузна рана с джоб
в областта на перинеума, охлузвания по тялото. Тези увреди според в.л. А.М. се
дължат на действие на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговорят да са получени при
ПТП. Раната в областта на перинеума и счупването на седалищните кости се дължат
на притискане в областта на седалището. Фрактурата води до затруднено движение
на долните крайници за срок от 25 дни, като обсъждайки данните от социалния
доклад експертът е приел, че счупването е зараснало. При разпит в о.з. в.л. М.
е дал мнение, че раната с оформен джоб е резултат от силно притискане на кожата
и преместването й спрямо подлежащата
тъкан. Според експерта това е станало между гумата на автомобила и калника в
задната му част. Според съдебния лекар по никакъв начин увредите не могат да се получат при блъскане на детето, или при падане върху терена. Разяснено е, че при
закачане (по какъвто и да е начин) на детето или дрехите му към колата, тялото
ще се приближи към автомобила и той ще го прегази – както се случва при
инциденти в градския транспорт. Посочено е, че увреждането е настъпило отзад
напред, от към седалището към корема – л. 218.
По делото е назначена и приета комплексна съдебна
автотехническа и медицИ.ка експертиза с вещи лица М.Г. и Н. Стаменов (съдебни
лекари) и вещо лице Ж.Е. (автоексперт). Същата е изразила становище, че
счупването на дясната седалищна кост е получено при удар от тръгващия автомобил
и детето е било наведено със задната повърхност на тялото си към предна част на
автомобила. В резултат на този удар върху седалищната област и таза се е
получило натиск и разтягане на меките тъкани, което е довело до разкъсване
около ануса и на перинеума и така са се образували двете разкъсно-контузни рани.
След първоначалния удар в дясно е последвало падане наляво в противоположна посока, директно върху терена, поради
малкия детски ръст на детето. При прякото падане върху терена са се получили на
широка площ в поясно-кръстната област шест разкъсно-контузни рани и около тях
дълбоки охлузвания и кръвонасядания. Съприкосновението между автомобила и
детето е било при потегляне на превозното средство, като контактния удар е
причинил счупване на дясната седалищна кост и разкъсване на меките тъкани в
долната повърхност на таза и е последвало директно падане на терена – л. 301. Получена
е теренна инфекция, която е провокирала повишаване на температурата и е била
лекувана с антибиотик. Посочено е, че понастоящем не може да се прецени дали
деформацията на тазовия пръстен ще доведе до евентуално оперативно
родоразрешение в бъдеще.
Комплексната експертиза, позовавайки се на показанията
на св. Н., приема, че след като водача разговарял с роднините си, потеглил
напред, като С. е била в непосредствена близост пред автомобила, при което е
осъществен удар на детето отзад и вдясно и детето е отхвърлено напред и вляво,
като е паднало на терена на лявата си страна. Обобщено е, че разказите на
свидетелите, че детето е било ударено или закачено за рокличката със задната
броня, са несъстоятелни – според експертизата всички са видели детето, едва когато
се е разплакало, а в този момент то е било срещу задната лява гума. Технически
са изключени варианти с хващане за задната гума и влачене, както и притискане
между задната лява гума и калника, тъй като това е щяло да лиши пострадалата от
живот – л. 301. Посочено е, че двете рани на перинеума са с характер на
разкъсно-контузни, и са получени при счупване на седалищната кост и поради придадената
кинетична енергия. Това е провокирало разкъсване на меките тъкани до ануса и
връзката между срамните устни на външния полов орган на детето.
Приетата съдебно-психологическа експертиза е дала
становище, че детето не е с усложнено психично състояние. Има съответно на
възрастта физическо, интелектуално и когнитивно развитие, като е посочена липса
на адекватно стимулирано обучение, което повлиява цялостно функционалното
състояние на детето.
Депозирана (л. 100) е застрахователна полица, която установява,
че към датата на събитията отговорността на водача на процесния лек автомобил е
била застрахована при ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
За ангажиране на отговорността на ответника в разглеждания казус, следва да
се установи, че при виновно (по силата на презумпцията на чл. 45, ал. ЗЗД) и
противоправно поведение на водача Н., ищцата С.С. е претърпяла вреди при
конкретно ПТП, които подлежат на обезщетение. Множеството събрани по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, не дават основание да се приеме,
че на 21.07.2014 г., поради виновно нарушение на правилата за движение, св. Н. е
причинил инцидент, в резултат на
който ищцата е получил твърдените в исковата молба телесни увреди. За да
достигне до този извод съдът взе предвид следното:
В хода на процеса ищцовата страна е поддържала различни варианти за механизъм
на процесния инцидент – движение на заден
ход, при което с лявата задна част автомобилът е ударил ищцата; движение напред, при което детето се е закачило
между задната лява гума и задна броня и калник, повличане на детето и падане на
земята на дясната му страна; както и
вариант, установен от последната комплексна експертиза, а именно – движение
напред, при което е ударена намиращата се в непосредствена близост пред колата ищца. При преценка на
събраните доказателства съдът намира, че механизмът на произшествието е останал
неизяснен. Безспорно се установява, че мястото на твърдения инцидент не е
запазено. По тази причина версията за него следва да се изгради по събраните
гласни доказателства и посредством експертни заключения. Свидетелските показания
от свидетелите-очевидци са противоречиви и в голяма степен некореспондиращи
помежду си – св. Н. сочи, че при колата били родителите му и майката на детето,
а св. Т. поддържа, че майката на детето не била при колата; св. Н. изтъква, че детето
се опитало да се качи в колата през задната врата, а св. Т. разказва, че С. се
хванала за задната лява гума и така се влачила около 4-5 м, както и че роклята
й била закачена между калника и бронята. Тези варианти на произшествието се
изключват от експертните становища на всички вещи лица автоексперти.
Единственият механизъм, който е допуснат като възможен в разглеждания случай е
описан от в.л. Е. в приетата комплексна тройна експертиза. Вещото лице е приел за достоверни показанията на св. Н.
и позовавайки се на част от тях, е изтъкнал,
че ударът е настъпил при потегляне на автомобила напред, при което стоящата в
непосредствена близост пред
автомобила С. е ударена отзад и вдясно и детето е отхвърлено напред и вляво, като е паднало на терена на лявата си
страна. За да формира този си извод експертът е приел, че свидетелите са
възприели инцидента, едва когато детето се е разплакало и тъй като това е било
в момента, когато то се е намирало вече в зоната на лява дясна гума всички са
приели, че именно там е станало повличането на тялото. Този извод на вещото
лице не се споделя от съда, тъй като същият противоречи на показанията на св. Н.,
на които самият експерт се позовава, както и на тези дадени от св. Т..
Свидетелят Н. сочи, че при потегляне пред
него не е имало никой, а по неговите собствени думи детето е било в задната
лява част на колата и се е опитвало да се качи през отворената врата. От друга
страна другият очевидец Т. изтъква, че водачът потеглил, когато малката била при задната гума и била захваната и
влачена 4-5 м. В този смисъл предложения от комплексната експертиза механизъм
не отговаря на събраните по делото гласни доказателства и противоречи на същите.
Възможно е детето да е било ударено именно по описания от в.л. Е. механизъм, но
това не е станало към момента, за който разказват двамата свидетели, което
създава съмнения и относно мястото на инцидента, участниците в същия и пр. Ето
защо не са налице основания да се приеме за доказано, че при привеждане в
движение на превозното средство напред водачът Н. е ударил ищцата.
Дори да се приеме, че конкретното стълкновение между автомобила и детето е
настъпило по посочения начин, съдът намира, че установените при пострадалата
травматични увреди не са могли да бъдат причинени при този механизъм. От една
страна в.л. Б. (който е изключил напълно счупването на таза при ищцата), е
посочил, че разкъсно-контузната рана в областта на перинеума е предизвикана от падане
със седалището върху остър предмет,
доказателство за което са гладките
ръбове и оформения джоб в предния й край, като е пояснил, че раната не се дължи
на разкъсване от тъп или ръбест предмет, тъй като тогава ръбовете биха били
неравни, охлузени и с кръвонасядания на околните тъканите. Естеството на раната
относно вида й (гладкостта на ръбовете) изобщо не е била обсъждане в другите
експертизи. Повторната експертиза на в.л. съдебен медик М. формира краен извод,
че уврежданията са станали поради притискане на тялото на детето между гумата и
калника (който механизъм е изключен като възможен от комплексната експертиза и
първоначалната САТЕ), като изрично е изтъкнато, че по никакъв начин увредите не могат да се получат при блъскане на детето, или при падане върху терена. Обратно –
комплексната експертиза е приела точно тази хипотеза, а именно – че травмите
при детето са получени при удара от автомобила и предизвиканото от това падане върху терена. Този извод на свой
ред противоречи на становището на в.л. В., който е посочил, че при потегляне от
място скоростта на автомобила може да достигне от 0 км/ч до 1-2 км/ч и при
такова минимално ускорение дори и да бъде ударено от падането си детето няма да
получи фрактура на таза. Този извод е застъпен и от в.л. М.. В комплексната
експертиза не се съдържат конкретни данни за кинетична енергия, ускорение и
пр., които да установят, как вещите лица са приели, че силата на удара е била
такава, че да предизвика фрактура на таза и разкъсване на тъканите в областта
на тазовото дъно.
Въз основа на изложените по-горе доводи, съдът намира, че механизма на
твърдяното ПТП е останал неизяснен. В хода на процеса не се събраха доказателства,
че със свое конкретно поведението водача Н. е нарушил съответни правила за
движение и на 21.07.2014 г. е причинил на ищцата травматични увреди при
твърдяното от ищцовата страна ПТП. Единствените преки данни за ПТП са получени
от показания на свидетелите очевидци, които както бе посочено са противоречиви,
а по отношение на конкретни факти – взаимоизключващи се. Те не доказват по
несъмнен начин поведението на участниците в събитията, което е пречка да се
установи доколко водачът с действията или бездействията си е нарушил правилата
за движение. Вярно е, че в комплексната експертиза е предложен механизъм на конкретно ПТП, който според в.л. М.Г. и в.л.
Н.С., съответства на получените при детето фрактури и рани. Този механизъм
обаче се базира на приети от автоексперта
за достоверни част от показанията на св. Н., които обаче не кореспондират с
другата част от същите - както неколкократно бе изтъкнато, самият свидетел е
визирал съвсем различно място, на което е настъпило стълкновението с тялото на
детето, а именно – в задна част на колата, а не отпред. Тази предложена хипотеза
за механизъм на ПТП аргументира (според
вещите лица – медици в КСМАТЕ) настъпването на констатираните увреди при детето,
но предложения вариант за произшествието не се доказва от събраните
доказателства. Последните не могат да установят с пълно и главно доказване
пряка причинна връзка между твърдения от ищцовата страна механизъм на пътен
инцидент и причинените травми при пострадалата. Неизяснен в цялост остава както
начинът, по който е настъпило произшествието, така и конкретните причини и
мястото, на което детето е получило травматични увреди.
Само въз основа на изложените доводи, като намира, че механизма на ПТП не е
установен в достатъчна степен, въпреки всички събрани доказателства, и като не
констатира противоправно поведение на водача Н., предизвикало процесния
инцидент, съдът намира, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди не
следва да се уважава.
При този изход на спора на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК се следват разноски по неоспорен списък в размер на 1015 лв., а
за юрисконсултска защита – 3230 лв. с оглед цената на иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.С., ЕГН **********, представлявана
от майка й А.Д.С., ЕГН **********,
срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 226 КЗ за
сумата от 90 000 лв., обезщетение на неимуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********, представлявана
от майка й А.Д.С., ЕГН **********, да
заплати ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *** разноски в общ размер на 4245 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: