ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№_____________
гр.Варна, 28 февруари 2023г.
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова адм.дело № 453 по описа за 2023год.
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда чл.2, вр.чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Постъпила
е „жалба“ с характер на искова молба от М.Т.Н.,***.Стамболийски № 23, против
Административен съд - Добрич, за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, в следствие нарушения на чл.6, чл.8, чл.13 и
чл.14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както
следва: 1/ имуществени вреди в
размер на 8017,80лв., представляващи заплатени държавни такси, адвокатски
хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва;
2/ неимуществени вреди в „максимален
размер“.
Искът
е предявен „До компетентния съд“ чрез Административен съд - Добрич, който на
основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ с Определение № 90/21.02.2023г. по адм.д. №
126/2023г., го е изпратил на Адм.съд-Варна - като най-близък родово компетентен
административен съд.
Настоящият
съдебен състав на Адм.съд-Варна преценява, че делото не му е подсъдно, т.к. изцяло
попада в компетентността на общите съдилища.
Действията на съдилищата
във връзка с постановяване на съдебни актове не попадат в приложното поле
на чл.1 от ЗОДОВ, тъй като представляват дейност на правозащитни
органи. Правозащитните органи, изброени в чл.2 на ЗОДОВ, не са
административни органи и исковете за вреди, произтичащи от техни актове и
действия, изброени в чл.2, каквито са твърденията на ищеца (за приложението на
чл.2, ал.1, т.5 ЗОДОВ - прилагане от съда
на административна мярка, когато решението му бъде отменено като
незаконосъобразно), са извън компетентността на административните съдилища.
От друга страна, съгласно
чл.128, ал.1, т.6 АПК, вр.чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ, административните съдилища са
компетентни да разглеждат и да се произнасят по искове за вреди от
правораздавателна дейност, само когато тези вреди са причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Т.е. отнася се за случаи,
в които националните съдилища не са приложили изобщо, респ. приложили са
неправилно правото на ЕС.
В случая нито правото на
ЕС е приложимо при разрешаване на описаните в исковата молба спорове пред
Адм.съд-Добрич, нито се претендират вреди от нарушения на правото на ЕС.
Твърденията на ищеца са
за допуснати от Адм.със-Добрич нарушения на чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14 от Европейската
конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, която
не е право на ЕС, поради което и редът за разглеждане на иска по чл.2в, ал.1,
т.3 ЗОДОВ е неприложим.
Обстоятелството, че
правото на справедлив съдебен процес (чл.6 ЕКПЧОС), правото на зачитане на
семейния и личен живот (чл.8 ЕКПЧОС), правото на ефективни правни средства за
защита (чл.13 ЕКПОЧС) и забраната на дискриминацията (чл.14 ЕКПЧОС) са
регламентирани и в Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/ - вж.
например чл.6 и 7, чл.15 и чл.47, и съобразно чл.52, пар.3 от Хартата, имат
същия смисъл и обхват като дадените им в ЕКПЧОС, не може да обоснове различен
извод.
Това е така, защото
приложното поле на Хартата е императивно дефинирано в чл.51, пар.1 от нея -
разпоредбите ѝ се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите
на Съюза, както и за държавите членки, единствено, когато те прилагат правото
на Съюза. Според чл.51, пар.2 от Хартата, същата не разширява приложното поле
на правото на Съюза извън неговите компетенции, не създава никакви нови
компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите,
определени в Договорите.
От изложеното следва, че
Хартата се прилага пряко от националните съдилища, респ. същите може да
разглеждат искове за вреди от правораздавателна дейност в нарушение на защитени
от нея права, принципи и свободи, само когато съдебното производство, в което
се твърди, че е извършено нарушението, попада в област, в която съгласно
чл.153, пар.2 ДФЕС, Съюзът има компетенции - така в Решение от 10 юли 2014г., Julián
Hernández и др. (С-198/13, ЕU:С:2014:2055), Решение от 1 декември
2016г., Daouidi С-395/15, ЕU:С:2016:917) и др.
По изложените съображения
искът за вреди, с правно основание чл.49 ЗЗД следва да се разгледа от общите
съдилища по реда на ГПК.
С оглед гореизложеното, на основание чл.135,
ал.2 и по арг. от чл.7, ал.2 ЗОДОВ, вр.чл.103 ГПК, делото следва да се изпрати
по подсъдност на Районен съд - гр.Добрич.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
453/2023г. по описа на Административен съд - Варна.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен
съд - Добрич.
Определението не подлежи
на обжалване!
Съдия: