№ 1980
гр. Пловдив, 09.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, X състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина Цветкова и с участието на
прокурора Славена Костова, като разгледа докладваното от съдия Ангелов адм. д.
№ 1904 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.4 § 3 от ДЕС във връзка с чл.2в от ЗОДОВ.
Ищецът - „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 174,
представлявано от управителя Г.Ц.., чрез юрк. Р., твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер
на 693416,61 лв., настъпили в резултат от отказ за финансово подпомагане по
извършени доставки и разпределяне на продукти, постановен с уведомително
писмо изх. № 01-2600/7302 от
05.12.2019г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
съгласно което се отхвърлят заявки за плащане № 01/16/201518/88777 от 10.12.2018г.,
02/16/201518/88777 от 10.01.2019г., 03/16/201518/88777 от 11.02.2019г., 04/16/201518/88777
от 11.03.2019г., 05/16/201518/88777 от 10.05.2019г., 06/16/201518/88777 от
10.06.2019г., 07/16/201518/88777 от 05.07.2019г., 08/16/201518/88777 от 09.08.2019г.,
01/16/191218/94329 от 10.05.2019г., 02/16/191218/94329 от 10.06.2019г. 03/16/191218/94329
от 05.07.2019г., 04/16/191218/94329 от 09.08.2019г. Искът се предявява срещу
Държавата, представлявана от Министъра на финансите, Министерство на земеделието, храните и горите, ДФ
„Земеделие“ и Върховен административен съд на РБългария, при твърдяно
съпричиняване на вредата./л.5428/
В исковата молба се описват подробно фактите, като се
посочва, че с акт за одобрение с изх. № 01-2600/5238 от 08.10.2018г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ ищецът е одобрен за изпълнител по схема
„Училищен плод“ за доставяне на плодове и зеленчуци по смисъла на Наредба за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и
на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема „Училищен плод“ и
„Училищно мляко“ (Наредбата) на учениците в учебните заведения, съгласно
Приложение № 1, неразделна част от посочения акт за срок от три години, както и
за изпълнител по схема „Училищно мляко“ за доставяне на мляко и млечни продукти
по смисъла на чл.10 от Наредбата на учениците в учебните заведения – схема
„Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ на учениците в учебните заведения,
съгласно Приложение № 2, неразделна част от акта, за срок от три години.
С акт за одобрение с изх. № 01-2600/560 от
01.02.2019г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ дружеството е одобрено
за изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и
зеленчуци по смисъла на чл.9 от Наредбата на учениците в учебните заведения,
съгласно Приложение № 1, неразделна част от посочения акт за срок от три
години, както и за изпълнител по схема „Училищно мляко“ за доставяне на мляко и
млечни продукти по смисъла на чл.10 от Наредбата на учениците в учебните
заведения по Приложение № 2, неразделна част от акта, за срок от три години.
В изпълнение на така издадените му
актове дружеството твърди да е извършило доставки
на пресни плодове и зеленчуци, както и на мляко и млечни продукти на учениците в
посочените учебните заведения като представя съответните писмени доказателства
за това. За извършените доставки се посочва, че са представени разписки за
действително доставените и разпределени количества /приемо-предавателни
протоколи/, както и подадени заявки за плащане, които са представени пред ДФ
„Земеделие“ като с оглед възстановяване на извършените разходи по доставката на
продуктите за съответните месечни отчетни периоди е посочена съответната сума
без ДДС, размерът на начисления ДДС, както и подлежащите на възстановяване
разходи по Наредбата.
Посочва
се, че обработката на заявки за плащане № 01/16/201518/88777 от 10.12.2018г.,
02/16/201518/88777 от 10.01.2019г., 03/16/201518/88777 от 11.02.2019г., 04/16/201518/88777
от 11.03.2019г., 05/16/201518/88777 от 10.05.2019г. и 01/16/191218/94329 от
10.05.2019г. е спряна, съгласно издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Заповед
№ 03-РД/1954 от 06.06.2019г., до произнасяне на компетентните разследващи органи
по подаден от ДФ „Земеделие“ сигнал до Върховна касационна прокуратура с
№02-6500/582439 от 29.03.2019г., след което производството е възобновено,
съгласно Заповед № 03-РД/1954#1 от 18.11.2019г. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ от етапа на действията по обработката, при които е било спряно.
С Уведомително писмо изх. № 01-2600/7302 от
05.12.2019г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е постановен
пълен отказ от финансово подпомагане по заявките за плащане на ищеца: №
01/16/201518/88777 от 10.12.2018г., 02/16/201518/88777 от 10.01.2019г.,
03/16/201518/88777 от 11.02.2019г., 04/16/201518/88777 от 11.03.2019г., 05/16/201518/88777
от 10.05.2019г., 06/16/201518/88777 от 10.06.2019г., 07/16/201518/88777 от
05.07.2019г., 08/16/201518/88777 от 09.08.2019г., 01/16/191218/94329 от
10.05.2019г., 02/16/191218/94329 от 10.06.2019г. 03/16/191218/94329 от
05.07.2019г., 04/16/191218/94329 от 09.08.2019г., като се сочи, че към датата
на подаване на исковата молба от страна на ДФ „Земеделие“ не са изплатени
заявените суми като данъчна основа, ДДС на осъществените доставки за периода
м.10.2018г. до м.05.2019г., включително, и предявените разходи, подлежащи на
възстановяване, съгласно чл.17, ал.8 от Наредбата, за същия период.
Описва се приложимата правна уредба относно условията
и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко
и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и „Училищно
мляко“.
Излагат се
аргументи за приложимостта на „принципа на добра администрация“ - чл.41 от Хартата
на основните права. Цитирани са приложимите, според ишеца, норми на европейско
законодателство от Регламент (ЕС) № 1308/2012 на Европейския парламент и на Съвета
от 17.12.2013г., Делегиран Регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 03.11.2016г.
за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2012, Регламент за изпълнение (ЕС)
2017/39 на Комисията от 03.11.2016г.
Посочват се подробно основанията иска по чл.2в, ал.2
от ЗОДОВ във връзка с чл.5, пар 1, б. „А“ и пар. 3 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2017/39 на Комисията от 03.11.2016г. във връзка с предявяването му срещу
няколко ответници, като се сочи и практика на ВАС в тази връзка.
По отношение на твърдените нарушения от страна на
ответниците се обосновава следното: 1/ за ДФ „Земеделие“ се сочи, че
постановяването на пълен отказ от финансово подпомагане по посочените заявки за
плащане на ищеца не съответства на чл.5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39
на Комисията от 03.11.2016г.; 2/ за ВАС се твърди, че е извършил нарушение като
окончателна съдебна инстанция по повод неприлагане на общностна норма с
приоритет пред национална такава, както и че не е изпълнено задължението на
националния съд да отправи преюдициално запитване; 3/ за Държавата – обосновава
се ангажиране на отговорността ѝ за вреди на частноправни субекти от
нарушение, извършено от законодателната власт, изразяващо се в бездействие
относно синхронизиране на законодателството с норма на Съюза като в тази връзка
ищецът сочи, че правото на преценка на държава-членка да избере по-подходящите
санкции е ограничено от това, същите да бъдат съобразени с принципа на
пропорционалност, което се сочи да не е сторено, като бездействието на
Държавата се твърди да е продължило през периода от 11.11.2016г. до момента.
Сочи се, че за така посочения период ищецът е бил
лишен от възможността да ползва собствените си средства в размер на 575599,24
лв. и според посоченото в ИМ „така понесъл вреди във формата на пропуснати
ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този равен на
размера на законната лихва за периода на задържане на сумата“. Претендира се и
ДДС към посочената сума.
По отношение на причинно-следствената връзка между
твърдяното нарушение и понесената от него вреда, ищецът сочи, че прилагането на
нормата на чл.19 от Наредбата от страна на органа е по причина бездействието на
държавата, представлявана от Министъра на финансите и на Министъра на
земеделието, храните и горите да преведе същата в съответствие с изискванията
на общността. Твърди се, че при прилагане на схемите за предоставяне на плодове
и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения ДФ „Земеделие“
няма правомощия да постановява отказ за изплащане на финансова помощ, а я
изплаща в срок до три месеца от подаване на заявката за плащане, когато са
спазени изискванията на приложимите в случая регламенти на ЕС. По отношение на
ВАС се сочи неизпълнение на задължението му за отправяне на преюдициално
запитване, касаещо правна норма, която да е от съществено значение за изхода на
адм.д. № 8255/2020г. и адм.д. № 1521/2021г.
по описа на ВАС.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк.Р.,
която поддържа исковата молба по доводи в нея и подробно изложени в
представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за
производството.
Ответникът – Министерство на
земеделието, храните и горите (наст. Министерство на земеделието), се
представлява от юрк. П., който в писмен отговор (л.5513) сочи като неправилно
конституирането на Министъра на земеделието, храните и горите в производството,
но в тази връзка следва да се посочи, че като един от ответниците е
конституирано Министерство на земеделието, храните и горите. Поддържа се искане
исковата претенция да бъде оставена без уважение. Посочва, че твърдяното от
ищеца противоречие на разпоредбата от националното законодателство с ПЕС за
неоснователно, необосновано и невярно. Представя писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, в с.з. се
представлява от адв.П.. В писмен отговор (л.5475) се излагат доводи за недопустимост
и неоснователност на исковата претенция, като подробни такива са изложени в
представената по делото писмена защита. Претендират се и сторените по делото
разноски.
Ответникът
– Държавата, чрез Министъра на финансите, чрез процесуалните си представители юрк.С.
и юрк.Б. в писмен отговор сочат недопустимост на исковата претенция, поради
липсата на пасивна процесуална легитимация спрямо Държавата, представлявана от
Министъра на финансите. Алтернативно ответникът поддържа твърдение за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на посоченото
в ИМ съществено нарушение на норма на общностното право и на несъответствие на
националната правна уредба с нормите на актовете на ЕС. Моли исковата молба да
бъде оставена без разглеждане, а производство срещу Държавата, представлявана
от Министъра на финансите, да бъде прекратено, алтернативно – да се отхвърли
исковата претенция като неоснователна по основание и размер. В с.з. посочва, че
Регламент 1306/2013 е предвидена възможност помощта да не се изплаща или да се
оттегли изцяло или частично, както и че ищецът изначално не е отговарял на
изискванията за получаване на сумата, което е установено с влязъл в сила съдебен
акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Върховен административен съд на Република
България, редовно призован, не изпраща представител. В представения писмен
отговор на исковата молба (л.5497) се излагат възражения за неоснователност и
недоказаност на иска по посоченото от ищеца твърдение за извършено от ВАС
нарушение на разпоредбата на чл.5 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2017/39 на
Комисията. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от
прокурор Костова дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска.
Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал
редовна претенция по чл. 2в, ал.1, т.1 във вр.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като обосновава
произлезли и твърдени от него вреди.
Следва да се посочи в тази връзка, че в исковото
производство /и по АПК/ това е напълно достатъчно, тъй като е важно какво е
твърдението на ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността на ответниците,
като такава извършена при достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз. При тази заявена незаконосъобразност
представляваща укоримо поведение, ищецът твърди да са настъпили и описаните в
неговата сфера вреди. Дали това твърдение е вярно, настоящият състав на Съда
може и следва да отговори само с решението си по делото, тъй като в исковото
производство /дори и по АПК, в който няма особени правила в тази насока/ това е
въпрос по същество на правния спор, а никога по неговата допустимост. Отговорността на държавата за вреди
може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите,
когато това е допустимо и чрез иск предявен против причинилия увреждането нейн
орган, в който случай последният има качеството на процесуален субституент. За надлежната процесуална легитимация на
държавата или за нейн орган са достатъчни твърденията, че ищецът ги намира за
длъжници. Дали за ищеца е възникнало твърдяното по делото вземане срещу
държавата, МЗХГ, ДФЗ и ВАС е въпрос на материалноправна легитимация по иска,
който се решава при разглеждане на спора по същество. Процесуалната легитимация
на ответника не е предпоставка за допустимостта на иска.
Разгледана по същество исковата претенция е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ
когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на
Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди
от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице, а съгласно ал. 2, когато иска е
предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Фактическият състав
на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, включва претърпяна вреда; нарушена правна норма, която да предоставя
права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да
съществува пряка причинно – следствена връзка между нарушението и претърпяната
вреда. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от
кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, преценени
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С акт за
одобрение изх.№ 01-2600/5238 от 08.10.2018 г. (л.20) на изпълнителния директор
на Държавен
фонд „Земеделие“ „Фууд деливъри експрес“ ЕООД е одобрено за изпълнител
по схема „Училищен плод” за доставяне на пресни плодове и зеленчуци на
учениците в учебните заведения по приложение № 1, неразделна част от посочения
акт, за срок от 3 години, и за изпълнител по схема „Училищно мляко” за
доставяне на мляко и млечни продукти на учениците в учебните заведения съгласно
приложение № 2, неразделна част от акта, за срок от 3 години, а с акт за
одобрение изх.№ 01-2600/560 от 01.02.2019 г. (л.29) на изпълнителния директор
на Държавен
фонд „Земеделие“ „Фууд деливъри експрес“ ЕООД е одобрено за изпълнител
по схема „Училищен плод” и по схема „Училищно мляко” за срок от 3 години, за
учениците в НУ „Васил Левски”.
По повод на
получени в Държавен
фонд „Земеделие“ сигнали е извършена административна проверка от
служители от отдел „Училищни схеми” и от дирекция „Противодействие на измамите”
относно обстоятелства вписани в
регистъра на земеделските стопани като с оглед факта, че в сигналите са
изложени данни за неправомерни действия на държавни служители по издаване
на документи (регистрационни карти по
Наредба № 3/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани - на 05.04.2018г. и справки за дейност на дружеството) е сигнализиран
за извършване на проверка и Инспекторатът на МЗХГ.
При проверките е
установено че „Фууд деливъри експрес“ ЕООД е регистрирано като нов земеделски
стопанин на 02.05.2018г. в 15:08:17 ч. с дата на регистрация – 02.05.2018г. – и
че причината за разминаването в датата на реалната първоначална регистрация и
видимата в електронния регистър на земеделските стопани дата е, че на
21.06.2018г. в 9:12:15 часа датата на регистрацията в системата е променена на
09.04.2018г., а в 12:14:11ч. тази дата отново е била променена на 05.04.2018г.,
като няма информация за операторите, направили двете промени. При преглед на
страницата на входящия дневник на ОСЗ Инспекторатът е установил, че
първоначалната дата на входиране на документите на дружеството за регистрация
като земеделски стопанин е 27.04.2018 г., която е коригирана на 05.04.2018 г.
със забележка „забравено входиране”. Направено е заключение, че първоначалната
регистрация на „Фууд деливъри експрес“ ЕООД като земеделски стопанин е
извършена в системата на 02.05.2018г., а последващата промяна на тази дата не е
мотивирана и основателна. В тази връзка е прието, че действителната регистрация
на дружеството е на 02.05.2018г., което не кореспондира с вписаната в анкетната
карта дата към заявлението му за одобрение, т.е. същата е заверена за
съответната стопанска година на дата след 10 април 2018г., което не отговаря на
условията за кандидатстване по схемите. Поради така констатираното, Изпълнителният
директор на ДФЗ е издал уведомително писмо изх. № 01-2600/7302 от 05.12.2019г. (л.37),
с което е направен пълен отказ за финансово подпомагане по заявките за плащане
на дружеството, мотивирайки се, че същото не е производител на плодове и
зеленчуци към 10.04.2018 г. (чл.13, ал.4, т.1 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани), защото
първоначалната му регистрация като земеделски стопанин е от 02.05.2018 г., че
тази дата неправомерно е била променена на 05.04.2018 г. и по този начин
дружеството е получило приоритет при извършеното класиране по чл.13, ал.5, т.2
от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема
„Училищен плод” и схема „Училищно мляко”.
Така постановеният отказ от финансиране, обективиран в
УП е оспорен от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД пред Административен съд Пловдив,
който с Решение № 830/30.04.2020г. по адм. д. № 3880 по описа на съда за 2019г.
е отхвърлил жалбата на дружеството. С Решение № 13612/03.11.2020г. по адм.д.
8255/2020г. ВАС е оставил в сила решението на Административен съд Пловдив като
срещу съдебния акт на ВАС е образувано и съдебно производство по чл.237 и сл.
от АПК, приключило с Решение № 4087 от 31.03.2021г. по адм.д.1521/2021г. на ВАС
– петчленен състав, съгласно което е отхвърлено искането на „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК на влязло
в сила решение № 830/30.04.2020г. по адм.д. № 3880 по описа на Административен
съд Пловдив за 2019г. Мотивите за отхвърляне на жалбата на дружеството са, че е
обективно невъзможно заявление за регистрация като
земеделски стопанин, подадено на 27.04.2018 г., да покрива изискванията на
чл.13, ал.5, т.2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните
заведения – схема „Училищен плод” и схема „Училищно мляко”, защото към момента
на кандидатстване по схемите дружеството-жалбоподател не е имало качеството на
земеделски производител на плодове и зеленчуци, защото не е притежавало един от
документите, изисквани от чл.13, ал.4, т.1 от същата наредба, а именно –
анкетна карта на земеделски стопанин по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, заверена на съответната
стопанска година до 10 април. Първоначалният файл е създаден на 02.05.2018 г. и
този факт не може да бъде променен с никакви писмени документи, поправяни и
променяни по субективни причини.
По искане на ищеца по делото е приложена документация
по акредитирана процедура на
администриращата дирекция „СПМ“, включваща: Процедура 02 Схеми за доставка на
продукти за децата и учениците в учебните заведения „Училищен плод“ и „Училищно
мляко“ /Процедурата/, утвърдена на 31.07.2018г., ведно с общ правилник за
работа на дирекция СПМ, както и контролни листове и инструкции към заявки за
плащане по така посочените схеми. По отношение на същите не са направени
възражения за страните, с оглед на което съдът приема, че не е спорно по делото
обстоятелството по обработка на заявките заплащане на дружеството и/или
данните, посочени в контролните листове.
В
съдебно заседание е разпитан като свидетел И. И. Г., който от 2017г. изпълнява
длъжността началник отдел „Училищни схеми“ в Централно управление към ДФ
„Земеделие“. От показанията на свид.Г. се установява, че Процедурата е на
европейско ниво като в началото ѝ
е записано приложимото национално законодателство, нормативната база и
европейското законодателство - приложимите закони и нормативни
актове, съгласно, които работи схемата. Свидетелят посочва, че
Процедурата е в помощ и целта ѝ не е да замести регламенти,
национално законодателство и нормативна база. Тя дава общи правила за работа на
експертите, т.е. посочва как върви административната обработка от подаване на
заявките и заявленията на ниво Областна дирекция, извършването на първа, втора
проверка в ОДП по правилото на четирите очи, като всички заявления и заявки се
разглеждат на ниво Областна дирекция, подават се и след това се извършва
проверка за допустимост на ниво Централно управление, но тя не замества и не е
нужно да представя всички регламенти и нормативна база. Т.е. тя дава общите
правила за работа, които експертите по училищни схеми трябва да работят, като
те не работят самостоятелно, а трябва да комуникират с всички други отдели,
свързани с фонда както и с дирекция „Правна“, вътрешен одит и т.н. Там, според
свидетеля, има една процедура, която изчерпва цялата работа и всичките
комуникации на работа. Г. посочва също, че отпусканата финансова помощ от ЕС
съюз е на база изработена стратегия, съгласно чл. 23, ал.
5 от Регламент 1308/2017, като за тази финансова помощ
всяка година се определя с решения за изпълнение на комисията, в която
съответно се определя, както за бюджет за европейски фонд за гарантиране на
земеделието, както по схема „Училищен плод“, така и по схема
„Училищно мляко“. Посочва се, че бюджетът се разходва според всичките плащания
и сумата, която остава като неизползвана се връща в Европейския съюз. С оглед
мониторинг ежегодно се подават доклади до Европейската комисия, с които се отчитат,
както доставените, така и платената сума, а доставени и неплатени - не се
отчитат.
Относно
финансирането по програмите - условие за участие по схемата, свидетелят сочи,
че условието за прилагане на схемата е предоставянето на стратегията от
Европейската комисия, като по схемата се финансира от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, а останалата част се финансира
от националния бюджет. Т.е. не всички държави-членки финансират на
сто процента доставката на продукти. Регламентите дават и условието за
прилагане на схемата, дават и основата за предоставяне на европейската част на
финансирането - ЕФГЗ, а в националната база са определени всички допълнителни
разходи, които се съфинансират на национално ниво. В случая по схемата се
финансира и ДДС, тъй като крайни ползватели на помощта са учебните
заведения. Свидетелят обобщава, че финансирането на схема е
комбинация от цялата верига по регламенти, прилагащи национално
законодателство, т. е. стратегия националното законодателство. Посочва
още, че доставчикът, който трябва да доставя продуктите учебните заведения се
избира по определени правила, което му дава право да ги доставя в тези учебни
заведения и реално в тези учебни заведения той носи отговорността за подаване
на заявката за плащане и представянето на всички регламентирани законови
изисквания и процедури, които следва да се спазват. По мнение на свидетеля процедурата
не е самостоятелна в работата на фонд „Земеделие“, тъй като по всякакви
сигнали, проверки могат да бъдат извършвани от външни институции, така че
написаното в нея не изчерпва нормативната база и законодателството по нея.
В хода на настоящото съдебно производство е изслушана
и приета, без възражения, Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), за изготвянето на която вещото лице
е използвало всички налични по делото и събрани по преписката документи и е
извършило проверка в счетоводството на ищеца. Съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвено заключението по ССЕ. От същото се установява, че „Фууд деливъри експрес“ ЕООД е
извършило доставки в изпъленение на издадените актове за одобрение на
посочените учебни заведения в Приложение № 1, неразделна част от същите. От
страна на дружеството са съставени и осчетоводени съответните първични
счетоводни документи във връзка с доставените и разпределени продукти по схема
„Училищен плод“ за периода от м.10.2018г. до м.05.2019г. Експертизата констатира, че счетоводните документи са съставени в съответствие с разпоредбите на Закона
за счетоводството, ЗДДС и приложимите счетоводни стандарти. Поради големия им
брой, в табличен
вид в заключението са представени данните за три броя от съставените счетоводни
документи /фактури за доставка/. Посочва се от експерта, че фактурите за
доставка на плодове на одобрените учебни заведения са счетоводният
разходоопределящ документ в представените пред ДФ „Земеделие“ заявки за
плащане. В таблица са представени данните за доставени количества продукти,
като е установено, че количеството на
продадените по фактура плодове в килограми, съответства на количеството
предадени и получени плодове от съответния вид от приемо-предавателните
протоколи. Експертизата е констатирала, че „Фууд деливъри
експрес“ ЕООД е доставило и разпределило плодове в посочените училища, съгласно
заявки за плащане, като след подробно представяне на информацията относно фактурите по процесните заявки
за плащане, експертът е констатирал, че фактурите са осчетоводени и отразени по
сметка 4531 ДДС на покупките, отразени са в дневниците за покупки на
дружеството и са платени изцяло по банков път. С експертизата
се установява, че „Фууд деливъри експрес“ ЕООД през периода 01.10.2018г.
– 31.05.2019г. е разполагало с достатъчни количества плодове от съответния вид
за изпълнение на доставките във всяко от учебните заведения, одобрен съгласно
Акт за одобрение от 08.10.2018 и Акт за одобрение от 01.02.2019г. Тук е мястото да се отбележи, че
приетото по делото заключение не сочи обстоятелства, по които има спор между
страните и в този смисъл съдът счита изводите на експерта за подкрепени от
останалия доказателствен материал по делото, но по същество намира заключението
за неотносимо към разглеждания правен спор.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - писмени доказателства от ответника-МЗХГ: Заповед № РД09-259/12. 03.2019г.
на министъра на земеделието, храните и горите за извършване на тематична
проверка Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Пловдив относно регистрация на „Фууд деливъри експрес“ ЕООД като земеделски производител; доклад от ръководителя на
инспектората на МЗХГ относно извършена тематична проверка в ОДЗ – Пловдив,
ведно с приложени към същия писмени доказателства, събрани при проверката.
Относно процесуалната субституция на Държавата, представлявана
от Министъра на финансите, Министерство на земеделието, храните и горите (наст.
Министерство на земеделието), Държавен фонд „Земеделие“, Върховен административен
съд на РБългария, ищецът твърди, че са налице
конкретни обстоятелства, които се явяват предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответниците за настъпили за него вреди от претендирания вид и
размер, при съпричиняване, както следва за:
1. Министерство на финансите и
Министерството на земеделието, храните и горите /наст. Министерство на земеделието/, за които се
твърди, че с редакцията
на Наредбата в ДВ, бр. 89 от 11.11.2016 г са приели национална правна норма, а
именно рапоредбата на чл.19, която противоречи на чл. 5, §1, буква „а“ и §3 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, и която е действаща и към настоящия
момент, според ищеца, не е преведена с изискванията на общността.
2.
ДФ „Земеделие“, който е приложил неправилно
нетранспонираната национална правна норма - чл.19 от Наредбата и не е изплатил
заявената финансова помощ в императивния срок от 3 месеца при представени от
страна ищеца разписки за действително доставените и разпределени количества плодове.
3. Върховният
административен съд, който като окончателна инстанция не е приложил общностна
норма с приоритет пред национална такава, доколкото националният съд, като съд
на ЕС, е длъжен да следи за приложението на общностна норма, дори в хипотезата
на действаща приложима национална такава, която й противоречи.
Изтъква
се, че вреди на дружеството са нанесени от административна дейност – акт,
действие или бездействие на всеки един от ответниците, посочени подробно в ИМ и
развити в писмената защита, представена от ищеца по делото. Твърди се, че
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието, от което се твърди
настъпването на вредите е достатъчно съществено, както и, че е налице пряка
причинна връзка между нарушението и претърпяната вреда. Същата се определя от
ищеца като „реална и сигурна“, тъй като за периода, за който според ищеца е
продължило твърдяното бездействие на ответниците – МФ, МЗ и ВАС (от
11.11.2016г. (редакцията на Наредбата, ДВ, бр.89) до момента, дружеството е
било лишено от възможността да ползва в собствените си средства в размер на
575599,24 лв. за доставените продукти в учебните заведения по схемите, които е
заявило за възстановяване.
По
отношение на ответника – Министерство на земеделието, храните и горите (наст. Министерство на земеделието) също се твърди в
исковата молба, че с
редакцията на Наредбата в ДВ, бр. 89 от 11.11.2016г. е приел национална правна
норма (чл.19), която противоречи на чл. 5, §1, буква „а“ и §3 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2017/39, и която е действаща и към настоящия момент и според
ищеца, поради действието/бездействието на ответника не е преведена с
изискванията на общността, императивно посочени в Регламента.
С оглед на така
посоченото твърдение на ищеца и по отношение на този ответник съдът намира, че
не е налице основание за ангажиране на отговорността му, тъй като същия няма
отношение по приемането, респ. изменянето на горепосочения подзаконов
нормативен акт, а с оглед на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.47а, ал.4 от
Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз, условията и редът за прилагане на схема предлагане на
плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и
центровете за специална образователна подкрепа се определят с наредба на МС. Именно
съгласно норма от същата Наредба от страна на ДФ „Земеделие“, с издаденото от
изпълнителния му директор УП е отказано изплащане на финансова помощ по
предявените от ищеца заявки за плащане като в административното производство,
предхождащо този акт, е изготвен доклад от ръководителя на инспектората при МЗХГ,
относно резултатите от тематична проверка, извършена в Областна дирекция
„Земеделие“ – Пловдив. От посочените обстоятелства по никакъв начин не се
установява каквато и да е връзка между действия/бездействия на МЗХГ и
твърдяната от ищеца вреда, чието обезщетение се претендира в производството.
При твърдяно несъответствие между правото на ЕС и нормата на националното
право, съдържаща се в посочената от ищеца Наредба, според съда, липсва
основание за ангажиране на отговорността на МЗХГ, тъй като същото няма
отношение по приемането, респ. изменянето на сочения подзаконов нормативен акт.
Нещо повече, по делото няма данни, а и не се твърди,
ищецът да е оспорил по съдебен ред Наредбата.
Ако ищецът счита, че същата не е съобразена с прилагането на правото на Съюза,
разполага с правната възможност да оспори същата по съдебен ред.
Съдът на ЕС извежда правилото, че всяка
държава-членка на съюза е длъжна да поправи вредите от нарушение на правото на
ЕС, извършени от държавен орган, включително от национален съд, действащ като
последна инстанция. На това становище застава и ВКС – вж. Определение №
269/08.05.2015 г. по ч. гр. д. № 1867/2015 г. на Върховния касационен съд, ГК,
III г. о. и Определение № 45/03.02.2016 г. по ч. гр. д. № 4823/2015 г. на
Върховния касационен съд, ГК, III г. о.
Следователно, въпреки че нито Договорът за ЕС /ДЕС/, нито Договорът за функциониране на ЕС /ДФЕС/ предвиждат възможност за обезщетяване
на вредите, причинени от държавата с извършено от нея нарушение на правото на
ЕС, то такава възможност за обезвреда е изведена в практика на Съда. Това се
обосновава с идеята, че в изключителни случаи Съдът на ЕС създава правни норми.
По принцип те имат първичноправен характер и допълват или изменят правилата,
създадени от държавите-членки. Такава правна норма Съдът създава в решението си
по делото Francovich и доразвива в по-късната си практика. Той извежда не само
общия принцип, че всяка държава-членка длъжна да поправи вредите, които е
причинила с нарушение на правото на ЕС, но и предпоставките за ангажиране на
извъндоговорната отговорност. Така създадената норма се прилага от националните
съдилища в рамките на съществуващите национални процесуални права и в границите
на принципа на процесуалната автономия на държавите-членки. По силата на
действието на правото на ЕС на територията на държавите-членки, националният
съд е обвързан от създаденото от Съда правило за поведение, тоест длъжен е да разгледа
исковете за вреди, да прецени наличието на изведените от Съда предпоставки и да
постанови решение по същество, с което уважава или отхвърля предявения иск.
Доколкото става дума за норма на правото на ЕС, националният съд е обвързан от
всяко нейно тълкуване, постановено в решение на Съда, включително и по
прилагането на отделните елементи на фактическия състав. Правото на ЕС не
съдържа процесуалните правила, които да се приложат при разглеждането на иск за
обезщетяване на вреди. Тук действа принципът на процесуалната автономия на
държавите-членки. Съгласно този принцип, изведен отново в практиката на Съда,
вътрешният правен ред на всяка държава-членка следва да определи компетентните
юрисдикции и процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да
гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на
Съюза, като все пак държавите-членки носят отговорността за осигуряването на
ефективна защита на тези права във всеки отделен случай.
С изменението и допълнението на ЗОДОВ, чрез ЗИД на ЗОДОВ /обн., ДВ, бр.
94/29.11.2019 г. се създаде изцяло новата разпоредба - чл. 2в, ал.1, с която законодателят
предвиди ред и процедура за разглеждане на искове за нарушение на правото на
ЕС, какъвто се явява и разглеждания в настоящото производство.
Фактическият състав на обективната отговорност на
държавата за нарушаване правото на ЕС включва следните предпоставки, които
трябва да са налице кумулативно /едновременно/: а/ Дали твърдяното нарушение е
на норма от общностното право; б/ Дали нарушението е „достатъчно съществено“
/ако за улеснение се вземе терминологията, използвана в чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ/;
Според настоящият състав на съда, законодателят
неправилно е употребил словосъчетанието „достатъчно съществено“ в новата
разпоредба на чл.2в ал.1 ЗОДОВ. В оригиналния текст на английски
език на делото C-6/90 – Francovich и Danila Bonifaci
срещу Италианската република е употребена за това правонарушение фразата
"breach of C. law for which a Member State can be held responsible",
т.е. „нарушение на общностното право, за което държавата-членка носи /или може
да носи/ отговорност“. В този контекст, следва да се подчертае, че няма никакви
основания за това съдебните органи да определят при разглеждане на предявени
искове от такъв характер, дали нарушението на общностното право било съществено
или несъществено. Възприемането на обратната теза, би означавало проява на
неоправдан волунтаризъм при всеки съдебен състав, но не такава е идеята за
търсенето на отговорност от държавата-членка при неспазване на правото на ЕС в
практиката на Съда на ЕС.
в/ Дали съществува пряка причинна връзка между
нарушението и вредата, както и да са налице вреди, каквито се твърдят в
исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.4, пар.3, ал.2 от Договора,
държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или
специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от
договорите или от актовете на институциите на Съюза. Ако не е изпълнила това
свое задължение, държавата-членка трябва да предприеме всички необходими мерки
да преустанови неизпълнението и да поправи последиците от това неизпълнение. В
това се включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие
от това неизпълнение.
Както вече се посочи по-горе, съгласно общностното
право, отговорност на държавата за нарушение на общностното право може да се
търси и от национална юрисдикция, когато действа като последна инстанция, респ.
е налице окончателен съдебен акт, постановен в противоречие с правото на ЕС. В
конкретния случай, не се установява посочените в исковата молба съдебни актове
на Административен съд – Пловдив и на ВАС да са в противоречие с общностното
право или да не са съобразени с практиката на Съда на Съюза. В случая, ищецът
основава претенцията си против ВАС, позовавайки се на: извършено от последния
нарушение на разпоредбата на чл.5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на
Комисията от 03.11.2016г. и по-конкретно на т.3, обективираща, че помощта се
изплаща от компетентния орган в срок от три месеца от датата на подаване на
заявлението за помощ, освен при предприети административни разследвания;
неотправяне на преюдициално запитване. По
отношение на първото твърдяно нарушение, съдът намира, че чл.5 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2017/39 не обоснована пряка насоченост към предоставяне на
права на частноправни субекти. Този извод се налага и от целите, които самият
Регламент преследва, като се имат предвид неговия преамбюл и общия контекст на
акта – да се създаде обща рамка от минимални стандарти, които да се прилагат
във всички държави-членки, като се имат предвид и разликите в правните им
системи, като по този начин се осъществява функционирането на схемите за
училищата. Имайки предвид тази обща рамка, държавите членки сами следва да
изградят и приложат механизъм за определяне на условията, критериите и начинът
на процедиране при подбор на заявители за помощ, респ. определяне на предпоставките,
при които на същите следва да се изплащат съответните плащания. Тук е мястото
да се посочи, че разпоредбите на чл.9, пар.1 от Регламента коментира
задължението на държавите-членки да предприемат всички мерки, за да изпълнят
изискванията на Регламента, вкл. и мерки за контрол, включващи административна
проверка на заявленията за помощ, която би могла да бъде допълвана и от
проверки на място. Така коментираните мерки безспорно имат за основна цел да
защитят финансовите интереси на Съюза. С оглед така коментираните норми на правото
на ЕС, съдът не намира основание да приеме, че прилаганите от ВАС разпоредби на
националното законодателство на Р България и в конкретиката на казуса – нормата
на чл. 19, ал.3, т.4 от Наредбата нарушават правото на ЕС.
По отношение на второто твърдение, на което се
основава исковата претенция, предявена срещу ВАС, настоящият съдебен състав
счита, че изначално липсва хипотезата на предявено пред ВАС искане за отправяне
на преюдициално запитване, каквото се твърди от ищеца. Спорът по разглежданото в исковата молба производство,
развило се пред ВАС касае основанието на постановения срещу ищеца отказ да
получи финансиране по схемите, а именно – установена неправомерност на
документите му за кандидатстване. Произнасяне на ВАС е налице единствено по
този въпрос и той не съдържа в себе си необходимост от тълкуване на спорен
момент по прилагането на съюзна норма към спора, за който ВАС е бил сезиран.
Поради посочените съображения, според съда не е налице
твърдяното от ищеца нарушение на правото на ЕС, което да е на пряка/приложима
съюзна правна норма, да е очевидно (достатъчно сериозно и съществено) и да
съществува пряка и причинно следствена връзка между нарушението и претърпяната
вреда. Такава вреда, не е доказана. Тъй като Държавата може да носи отговорност
само за вреди, произтичащи пряко от неправомерното поведение на съответната
институция, а такава неправомерност, в
случая, не е налице по отношение на ответника ВАС, то искът в тази му част се
явява неоснователен и недоказан. На следващо място, съдът ще следва да разгледа
твърдението на ищеца, че ДФ „Земеделие“ носи отговорност, че е бездействал и не
е изпълнил свои задължения, произтичащи било от вътрешното законодателство,
било от общностното право. Тази особена деликтна отговорност е обективна по
характер, а основанието за нейното възникване е предпоставено от наличието на
няколко елемента, обединени от един фактически състав. Първият от тези елементи
е осъществяването на някакво конкретно нарушение на правото на ЕС. На второ
място, следва да се установи наличието на обективно настъпил вредоносен резултат
(който следва да бъде конкретно установен като проявление и като обем). Важно
значение за реализиране на отговорността е установяването на третия елемент от
фактическия състав на деликта, изразяващ се в съществуването на пряка
причинно-следствена връзка, между настъпването на вредоносния резултат и
допуснатото нарушение. Тази причинно-следствена връзка е значима само в
случаите, когато е пряка, т.е., когато настъпването на резултата е
непосредствена последица от осъществяването на нарушението. Дори да съществува,
косвената връзка между неправомерното поведение и настъпилия резултат, няма
правно значение като предпоставка за реализирането на деликтната отговорност.
Предвид изложеното по-горе относно приложението на
чл.2в от ЗОДОВ, съдът намира, че в настоящия казус не е налице първата
предпоставки за установяване на така посочената отговорност - липсва нарушение
на правото на ЕС.
Както се посочи
по-горе разпоредбата на чл.9, пар.1 от Регламента 2017/39 коментира
задължението на държавите-членки да предприемат всички мерки, за да изпълнят
изискванията на Регламента, вкл. и мерки за контрол, включващи административна
проверка на заявленията за помощ, която би могла да бъде допълвана и от
проверки на място. Или твърдяното от ищеца задължение на държавния орган да
заплати заявената финансова помощ при
предявяване на съответните заявки и при съобразяване единствено с предвидения
3-месечен срок, е изцяло несъстоятелно. Всъщност органът е длъжен, и това е
предвидено в нормите на общностното право, да
извърши проверка на заявената сума и при евентуално установени
несъответствия да откаже изплащането на заявената помощ. В този смисъл,
Регламент 2017/39 също така е предвижда, че сумите, декларирани в заявленията
за помощ се подкрепят с документални доказателства за цените на доставените
продукти, материали и услуги, както и с потвърждение за получаване или доказателство
заплащане или равностойни на тях документи – чл.4, пар.6. В тази връзка са и
нормите на чл.58, пар.2 и чл.63 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013г., както и вече цитираната по-горе разпоредба на
чл.9 от Регламент № 2017/39. Според настоящия съдебен състав нормите на
националното законодателство, регламентиращи реда и условията за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения, по
съответните схеми, съответстват на посочената по-горе регламентация в правото
на ЕС. В този смисъл е предвидено в чл.4
ал.4, т.3 от Наредбата: При прилагане на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и
на мляко и млечни продукти в учебните заведения Държавен фонд „Земеделие“ изплаща
помощта в срок до 3 месеца от подаването на заявка за плащане, когато са
спазени изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 3
ноември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и
зеленчуци, банани и мляко в детските градини, училищата и центровете за
специална образователна подкрепа и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) №
907/2017 на Комисията (ОВ, L 5 от 10 януари 2017 г.), наричан по-нататък
„Делегиран регламент (ЕС) № 2017/40", и Регламент за изпълнение (ЕС) №
2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 г. относно правилата за прилагане на
Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в детските
градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа в рамките
на схемата за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в детските градини,
училищата и центровете за специална образователна подкрепа (ОВ, L 5 от 10
януари 2017 г.).
С разпоредбата на чл. 19,
ал.4 от Наредбата е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие“ изплаща одобрените
суми на заявителя в срок до 3 месеца от подаване на заявката. В случаите по чл.
18, ал. 6 срокът се удължава с толкова работни дни, колкото са били нужни за
отстраняване на констатираните нередовности и/или непълноти или за извършване на
допълнителни проверки. А процесната ал.3 от същата разпоредба, посочва кои са
основанията за отказ от изплащане на финансова помощ, сред които е и основанието,
касаещото отказа на ищеца да получи такава - ползвателят на помощта да е
представил документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ,
включително документи, представени при или по повод на кандидатстването му за
одобрение по схемите. В настоящия казус, с влязъл в сила съдебен акт е
потвърден актът на административния орган, в който е обективиран отказ за
изплащане на финансовата помощ на ищеца, поради използването на такъв документ
в производството по кандидатстване за получаване на финансова помощ. В този
смисъл липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие, нарушение на право
на ЕС от страна на ответника, които са довели до загуба на безвъзмездно
европейско финансиране. С други
думи, липсва противоправно поведение от страна ДФЗ. Напротив,
налице са правомощия на ДФЗ в съответствие с целите на европейското
законодателство, регламентиращо прилагането на схемите, така че да се избегне
неговото нарушение. От друга страна, както се сочи от изслушания по делото свидетел - доставчикът, който трябва
да доставя продуктите учебните заведения се избира по определени правила, което
му дава право да ги доставя в тези учебни заведения и именно той носи
отговорността за представянето на всички регламентирани законови изисквания и
процедури, които следва да се спазват, а в случая същите се явяват нарушени от
самия ищец в хода на кандидатстването му по процесните схеми. С
оглед анализа на посочените норми на европейското и на националното
законодателство, настоящият съдебен състав не установява твърдяното от ищеца
„достатъчно съществено“ нарушение на ПЕС. Доколкото твърдяното нарушение на основни принципи на
общностното право не се установи - то не е налице и първата основна
предпоставка за реализиране на деликтната отговорност на ответника, т. е.
предявения пред настоящия съд иск от дружеството следва да бъде отхвърлен. За
прецизност обаче е необходимо да се отбележи също, че събраните в настоящия
процес доказателства не обосноваха и необходимия извод за наличието на
останалите две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност
на ответника. Тези предпоставки имат отношение към обема на вредите и към
причинно-следствената връзка. С оглед на изложеното предявеният иск срещу ДФ
„Земеделие“, съдът намира за неоснователен и недоказан по основание и размер,
поради което следва да се отхвърли. В тази връзка се явява неоснователен и акцесорният
иск, за присъждане на законната лихва, който е обусловен от основателността на главния
такъв.
Съгласно чл.10,
ал.2 от ЗОДОВ на ответника ВАС, следва да се присъдят разноски, които с оглед
разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП) и като се има предвид фактическата и правна сложност на делото се
констатираха в размер на 360лв. (триста и шестдесет) лева. Предвид претенцията
на ВАС за заплащане на разноски по чл.13, т.2 от НЗПП, съдът намира, че в хода
на съдебно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение се дължат
единствено на основание чл.24 от НЗПП, доколкото в чл. 13, т.2 от последната е
уредена хипотеза на определяне размер на възнаграждение за оказване на първична
правна помощ за подготовка на документи за завеждане на дело. Последната е
неприложима, защото ВАС е ответник в настоящото съдебно производство и не е
предприел действия по образуването му. За осъщественото процесуално
представителство чрез юрисконсулт се дължат разноски в полза на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите и на Министерство на земеделието,
храните и горите (наст. Министерство на земеделието), които с оглед
разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП) и като се има предвид фактическата и правна сложност на делото се
констатираха в размер на 360лв. (триста и шестдесет) лева за всеки един от тези
ответници.
Що се отнася до претенцията на ДФ „Земеделие“ за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира следното:
Условие
за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските,
освен изхода на делото е страната да е направила своевременно искане за това до
съда и да е представила доказателства за заплащането им. Същото е стореното от
страна на ДФЗ.
В
проведено на 30.09.2022г. съдебно заседание по настоящото дело ищецът, чрез
процесуалния си представител, отправя възражение за прекомерност на
възнаграждението на пълномощника на ответника – ДФ „Земеделие“. Възражението за
прекомерност не е обосновано и по съществото си е неоснователно. В този аспект
следва да се прави разлика между прекомерен размер, завишен размер, или
уговорен съобразно правната и фактическа сложност на делото. При воденето на
съдебното производство по административно дело № 1904 от 2021 г. съдът не
намира, че сумата от 11357 лв. е прекомерна или завишена. Тя отразява правната
и фактическа сложност на делото както и правото на достойно заплащане на
адвоката, за което разбира се той дължи и съответните данъци, така и правото на
защита за ответната страна. Предвид
изложеното и на основание специалната разпоредба на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съдът
намира, че ищеца ще следва да бъде осъден да заплати на ответника – Държавен Фонд
„Земеделие“, възнаграждение за един адвокат, което се констатира в размер на 11357лв.
/единадесет хиляди триста петдесет и седем лева/. За посочената сума са
представени доказателства, че същата е действително заплатена /обективирана в
списък на разноските, л.5492, л.5436/ при наличие на надлежно възлагане за
извършване на услугата – процесуално представителство по административно дело №
1904 от 2021 г.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, X състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 174,
представлявано от управителя Г.Ц., чрез юрк. Р., предявява срещу Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, Министерство на земеделието, храните
и горите (наст. Министерство на земеделието), ДФ „Земеделие“ и Върховен
административен съд на Република България, при твърдяно съпричиняване на
вредата, за
претърпени имуществени вреди размер на 693416,61 (шестстотин деветдесет и три
хиляди четиристотин и шестнадесет лева и 0.61ст.), изразяващи се в постановен
пълен отказ от финансово подпомагане за извършени доставки и разпределяне на
продукти с уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане с
изх.№01-2600/7302 от 05.12.2019г. по издаден акт за одобрение с изх.№01-2600/5238
от 08.10.2018г. и като по него са
подадени заявки за плащане с регистрационен №01/16/210518/88777 от 10.12.2018г.
за сума за кандидатстване в размер на 47 281,27лв. без ДДС, 9 456,25лв. ДДС,
сума за възстановяване на разходи по чл.17, ал.8 от Наредбата в размер на 5
436,90лв. и определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното й
плащане в размер на 14 209,37лв.за периода 11.03.2019г. до 12.07.2021г.; №02/16/210518/88777 от 10.01.2019г. за сума за
кандидатстване в размер на 82 305,09лв. без ДДС, 16 461,02лв. ДДС, сума за
възстановяване на разходи по чл.17, ал.8 от Наредбата в размер на 5 436,90лв. и
определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното й плащане в размер
на 23 850,91лв. за периода 11.04.2019г. до 12.07.2021г.; №03/16/210518/88777 от
11.02.2019г. за сума за кандидатстване в размер на 49 966,90лв. без ДДС, 9
993,38лв. ДДС, сума за възстановяване на разходи по чл.17, ал.8 от Наредбата в
размер на 3 753,33лв. и определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното
й плащане в размер на 14 034,69лв. за периода 12.05.2019г. до 12.07.2021г.;
№04/16/210518/88777 от 11.03.2019г. за сума за кандидатстване в размер на 43
266,60лв. без ДДС, 8 653,32лв. ДДС, сума за възстановяване на разходи по чл.17,
ал.8 от Наредбата в размер на 2 773,61лв. и определената по чл. 86 от ЗЗД
законна лихва върху забавеното й плащане в размер на 11 576,80лв. за периода
12.06.2019г. до 12.07.2021г.; №05/16/210518/88777 от 10.05.2019г. за сума за
кандидатстване в размер на 67 678,30лв. без ДДС, 13 535,66лв. ДДС, сума за
възстановяване на разходи по чл.17, ал.8 от Наредбата в размер на 7 202,16лв. и
определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното й плащане в размер
на 17 241,14лв. за периода 11.08.2019г. до 12.07.2021г.; №06/16/210518/88777 от
10.06.2019г. за сума за кандидатстване в размер на 74 041,82лв. без ДДС, 14
808,36лв. ДДС, сума за възстановяване на разходи по чл.17, ал.8 от Наредбата в
размер на 7 286,93лв. и определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху
забавеното й плащане в размер на 17 918,89лв. за периода 11.09.2019г. до
12.07.2021г.; №07/16/210518/88777 от 05.07.2019г. за сума за кандидатстване в
размер на 41 773,98лв. без ДДС, 8 354,80лв. ДДС, сума за възстановяване на
разходи по чл.17, ал.8 от Наредбата в размер на 4 283,23лв. и определената по
чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното й плащане в размер на 9 763,93лв.
за периода 06.10.2019г. до 12.07.2021г. и №08/16/210518/88777 от 09.08.2019г.
за сума за кандидатстване в размер на 40 441,13лв. без ДДС, 8 088,23лв. ДДС,
сума за възстановяване на разходи по чл.17, ал.8 от Наредбата в размер на 3
954,93лв. и определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното й
плащане в размер на 8 907,75лв. за периода 10.11.2019г. до 12.07.2021г. и по
издаден акт за одобрение с изх.№01-2600/560 от 01.02.2019г., като по него са
подадени заявки за плащане с регистрационен №01/16/191218/94329 от 10.05.2019г.
за сума за кандидатстване в размер на 409,30лв. без ДДС, 81,86лв. ДДС и
определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното й плащане в размер
на 95,78лв. за периода 11.08.2019г. до 12.07.2021г.; №02/16/ 191218/94329 от
10.06.2019г. за сума за кандидатстване в размер на 365,50 лв. без ДДС, 71,30лв.
ДДС и определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното й плащане в
размер на 79,74 лв. за периода 11.09.2019г. до 12.07.2021г.; №03/16/191218/94329
от 05.07.2019г. за сума за кандидатстване в размер на 343,28лв. без ДДС, 68,66лв.
ДДС и определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното й плащане в
размер на 73,92 лв. за периода 06.10.2019г. до 12.07.2021г. и №04/16/191218/94329
от 09.08.2019г. за сума за кандидатстване в размер на 316,44лв. без ДДС, 63,29лв.
ДДС и определената по чл. 86 от ЗЗД законна лихва върху забавеното й плащане в
размер на 64,45 лв. за периода 10.11.2019г. до 12.07.2021г., както и законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Върховен
административен съд на Република България, бул.„А. Стамболийски“ № 18, сумата
от 360 лв. (триста и шестдесет ) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
„ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“, сумата от 11357лв. /единадесет хиляди триста петдесет и седем лева/
разноски по делото.
ОСЪЖДА
„ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Министерство на
земеделието, сумата от 360 (триста и шестдесет ) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на Министерството на финансите, сумата от 360 (триста и шестдесет ) лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: