№ 396
гр. Сливен, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230201118 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Ц. К. К. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, подадена чрез процесуален представител, против НП № 23-0804-003677 от
05.07.2023 год., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ – Сливен,
с което на жалбоподателя е административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Моли издаденото наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което моли
издаденото НП да бъде потвърдено и прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 10.05.2023 год. полицейските служители от АЕ 48 – жалбоподателят К. (водач на
патрулния автомобил), свид. Я.З. и К.В. извършвали ППД в гр. Сливен, централна градска
1
част. На водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, който се движил пред
патрулния автомобил, бил подаден звуков и светлинен сигнал да спре за да му бъде
извършена полицейска проверка. Водачът на автомобила „Мерцедес“ не спрял, ускорил
скоростта си и продължил движението си, като полицейският автомобил го последвал.
Свид. Я.З. предал по радиостанцията на дежурния и на останалите полицейски екипи, че
автомобилът не е спрял и посоката на движение на автомобила „Мерцедес“. Започнало
високо рисково преследване на автомобила „Мерцедес“, като на няколко пъти водачът на
лекия автомобил „Мерцедес“ се опитал да избута патрулния автомобил от пътя и щял да ги
удари. През цялото време патрулният автомобил, с включен звуков и светлинен сигнал,
следвал автомобила „Мерцедес“. Автомобилът „Мерцедес“ продължил движението си в
посока кръговото движение между бул. „Банско шосе“ и ул. „Самуиловско шосе“ като
преминал през кръга на кръговото движение, през градинките и влязъл в локалното платно.
Жалбоподателят натиснал спирачките на патрулния автомобил, но автомобилът не могъл да
спре и също преминали през кръга на кръговото движение, след което патрулният
автомобил спрял. Покрай патрулния автомобил, след негово спиране, преминали други два
патрулни автомобила, на които жалбоподателят посочил да продължат движението си след
автомобила „Мерцедес“.
На 07.06.2023 год. бил съставен АУАН, с бл. № 130637 против жалбоподателя за
това, че на 10.05.2023 год. около 17,27 часа в гр. Сливен, кръстовище с кръгово движение на
бул. „Банско шосе” и ул. „Самуиловско шосе“ управлява лек автомобил „Шкода Рапид” с
рег. № *****, собственост на Дирекция УССД – МВР – София и при движение с
несъобразена скорост губи управление над автомобила и се блъска в бордюр, като
преминава през 4 броя светлоотразителни метални колчета, вследствие на което настъпва
ПТП с материални щети. В акта било отразено, че същият е съставен въз основа на
Докладна записка № 1670р-13542/29.05.2023 год. на РУ – Сливен, както и че водачът не
представя контролен талон към СУМПС. В акта било посочено, че са нарушени
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В графата за
обяснения/възражения в акта нарушителят записал, че има възражения и не е съгласен с
фактическата обстановка, съставена в АУАН. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на
07.06.2023 год. (л. 8 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-003677 от 05.07.2023
год., издадено от Началник група в ОД на МВР – Сливен, Сектор „ПП” – Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева
на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП било отразено, че на
основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от
ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред
останалите участници в движението. НП било връчено лично на жалбоподателя на
09.08.2023 год. (л. 7 от делото).
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 10.05.2023 год.
жалбоподателят е управлява лек автомобил „Шкода Рапид” с рег. № *****, когато е
настъпило ПТП. Видно от показанията на свид. Я.З. причината за настъпилото ПТП е
обстоятелството, че патрулният автомобил се е движил след лек автомобил „Мерцедес“,
който не е спрял на подадения звуков и светлинен сигнал, като при преследването
автомобилът „Мерцедес“ е преминал през кръга на кръговото движение, жалбоподателят се
опитал да спре патрулния автомобил като натиснал спирачките, но не успял и също
преминали през кръга на кръговото кръстовище. В акта и в НП е отразено, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като водачът не
избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В настоящия случай за да се приеме, че жалбоподателят е управлявал автомобила с
несъобразена скорост, освен твърдението за такава скорост, констатиращият орган трябва да
е направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и
движението на процесния автомобил, именно с оглед доказване на твърдението за
управляване с несъобразена скорост. Управлението с несъобразена скорост не е факт, от
който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В конкретния
случай нито в акта, нито в НП е посочено с каква скорост е управлявал жалбоподателят. По
делото не бяха представени категорични доказателства, че жалбоподателят се е движил с
несъобразена скорост. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да
надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да
застраши нечий живот или имущество. В настоящия случай движението се е извършвало с
патрулен автомобил с включен звуков и светлинен сигнал, т.е. МПС със специален режим на
движение, който е участвал в преследване на лек автомобил „Мерцедес“. Единственото
обстоятелство, мотивирало административнонаказващия орган да приеме, че автомобилът се
е движил с несъобразена скорост, е факта, че жалбоподателят не е успял да спре автомобила
3
и същият е преминал през кръга на кръговото кръстовище.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното
нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното
постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административно
нарушение, виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да
бъде отменено.
За пълнота следва да се отбележи, че административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а именно, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. В настоящия случай
административнонаказващият орган не е отчел обстоятелството, че жалбоподателят е
управлявал патрулен автомобил с включен звуков и светлинен сигнал, т.е. при специален
режим на движение и то по повод и при изпълнение на служебните си задължения, сред
които е и предотвратяването на противоправни деяния. В този смисъл е Решение №
112/30.08.2017 год. по КАНД № 96/2017 год. по описа на Административен съд – Сливен, в
което изрично е посочено, че когато административнонаказващият орган не е изяснил и
конкретизирал нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на
наказателното постановление.
По отношение на административното наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
съдът констатира, че с ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 год. е изменена разпоредбата на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, като към настоящия момент не е предвидено от законодателя задължение на
водача на МПС да носи контролния талон към СУМПС. С оглед на това съдът намира, че са
налице условията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, а именно ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по – благоприятна за нарушителя. В настоящия случай по – благоприятна за нарушителя е
новата редакция на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като същата не предвижда задължение на
водача на МПС да носи контролния талон към СУМПС, ето защо съдът намира, че следва да
отмени атакуваното НП и в тази му част като незаконосъобразно.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в
тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се
4
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че
този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00
лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по
делото Договор за правна защита и съдействие (л. 5 от делото) същите са в размер на 600,00
лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на
разноските, посочено в придружителното писмо и в становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна (л. 2 и л. 71 от делото), е основателно. Ето защо съдът
следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до претендирания размер от 600,00
лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-003677 от 05.07.2023 год.,
издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „ПП“ – Сливен, с което на Ц. К.
К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на Ц. К. К. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, разноски размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до претендирания размер от 600,00
(шестстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5