РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. ХАСКОВО, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р.П. Р.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500459 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от А.С. , действаща като Едноличен
търговец с фирма ЕТ „Б.-А. С.",с ЕИК *********,чрез адв.Т.З. от АК-Хасково,в качеството
и на пълномощник против решение 260226/23.04.2021 г. на РС-Хасково по гр.д. № 134, по
описа за 2020 г.
С решение № 260226/23.04.2021 г. по гр.д. № 1340/ 2020 г. , РС – Хасково е
разпределил ползването на поземлен имот, с идентификатор № 77195.724.99 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със заповед № РД-18-
63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседи:
77195.724.98, 77195.724.100, 77195.724.105 и 77195.724.107 по предявения от
А.С.М.,действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-А.С.“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *** срещу Т. Г. Г. иск с правно основание чл. 32, ал. 2
от ЗС, по вариант III на допълнителното заключение от 17.03.2021 г. на вещото лице Д.Е.К.
и приложената към него скица-проект – вариант № 3, която скица е приподписана от съда и
1
представлява неразделна част от решението, като А.С.М., действаща като едноличен
търговец с фирма ЕТ „Б.-А.С.“, ще ползва площта в размер на 42,32 кв.м. /от които 14,34
кв.м. застроена и 27,89 кв.м. незастроена/, която площ на скицата-проект е с червена
щриховка и е ограничена от фигурата с номера на ъглите 6-7-8-9-10-11-12-6, а Т. Г. Г. ще
ползва площта в размер от 42,32 кв.м. незастроена, която площ на скицата-проект е със синя
щриховка и е ограничена от фигурата с номера на ъглите 3-4-5-6-7-8-3, а за общо ползване от
страните остава площта в размер на 5,94 кв.м., която площ на скицата-проект е със зелена
щриховка и е ограничена от фигурата с номера на ъглите 1-2-3-4-1.С решението съдът е
осъдил Т. Г. Г., да заплати на А.С.М., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-
А.С.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 65 лв.
представляваща направените разноски по делото.
Недоволна от решението е останала А.С.М. действаща като едноличен търговец с
фирма ЕТ „Б-А.С“ ,която чрез пълномощника си адв. Т.З., АК-Хасково счита, че при
постановяване на решението съдът в нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила неправилно е възприел вариант трети от
допълнителното заключение на вещото лице инж. Д.Е.К. и приложената от него скица.
Твърди се в жалбата,че съдът не е извършил съвкупна преценка на събраните
доказателства и не е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателства и доводи на
страните, съгласно чл.236,ал.2 от ГПК, поради което и неправилно е приел,че обект с
идентификатор № 77195.724.99.2.3 е изграден от съсобственика ищец ,без в негова полза да
има учредено право на строеж и че площта на същия подлежи на приспадане, а теренът под
обекта следва да се включи при разпределението по чл.32,ал.2 от ЗС. От приложените
документи към приетата по делото и неоспорена от страните допълнителна експертиза на
вещото лице инж.Д.К. / скица с виза за проектиране № 2266/12.08.1998 г. и скица с виза за
проектиране № 113/29.01.2015 г. се установявало че процесната сграда не е изградена от
ищцата, а същата е съществувала към момента на придобиване на поземления имот
съгласно действащия регулационен и застроителен план № 205/1981 г.,които скици и визи
за проектиране за преустройство на процесната сграда могат да бъдат издадени единствено
за законно построена сграда и такава в режим на търпимост по смисъла на пар.16 от ПР на
ЗУТ ,както и на чл.127 ,ал.1от ПЗР на ЗИДЗУТ.В посочените решения на ВКС се има
предвид застояване на поземления имот от един от съсобствениците след придобиването
му,като в тези случаи се имат предвид правата на суперфициарния собственик на сградата и
доколко те са законно учредени.В този смисъл въззивницата счита,че фактическата
констатация на съда за незаконен строеж на обект с идентификатор № 77195.724.99.2.3 е
необоснована,При разпределяне на ползването на незастроената част от дворното място
съдът е следвало да отчете следните факти и обстоятелства размер на заетата площ от
постройки –самостоятелни обекти в града които са индивидуална собственост на страните
по делото за което няма спор между страните,осигуряването на достъп до обектите на всеки
едни от съсобстениците.
2
По изложените доводи във въззивната жалба, моли решението на районния съд
да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което разпределението на квотите да
бъде извършено по вариант първи от допълнителното заключението на вещото
лице.Претендира разноски в размер на 40,00 лева - платена държавна такса за въззивното
производство.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
адв. Ж.Г., като пълномощник на Т. Г. Г.. В отговора се излагат съображения в подкрепа на
изводите съда,който правилно е възприел вариант трети от допълнителното заключение на
вещото лице. Молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение.
С молба,вх.№ 2506/12.08.2021г. подадена пред въззивния съд, адв.Ж.Г. от АК-
Хасково,като пълномощник на Г. И.К.,с ЕГН ********** от гр.***,е направил искане на
основание чл.222 от ГПК,да замести праводателя си Т. Г. Г., с ЕГН ********** от
гр.***,ответник и въззиваема страна.С молбата са представени пълномощно и нотариален
акт с вх.рег.№ *** акт № ***,дело № *** г. на Службата по вписвания –Хасково.
С протоколно определение от 15.09.2021г.,на основание чл.222,вр. с чл.226,ал.2
от ГПК,съдът ДОПУСКА Г. И. К., с ЕГН **********, ДА ЗАМЕСТИ Т. Г. Г. като
ответницата по иска и въззиваема в настоящото производство, КОНСТИТУИРА като
ответник по иска с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС и въззиваема страна в настоящото
производство Г.И.К., с ЕГН **********, представлявана от адв.Ж.Г. от АК-Хасково и
ЗАЛИЧИ Т. Г. Г. от списъка на призованите лица в качеството й на ответник и въззиваема
страна в настоящото производство.
В с.з. адв. Ж.Г., като пълномощник на Г.И.К.,с ЕГН **********,конституирана
като въззиваема страна във въззивното производство, моли жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана. Излагат се съображения в подкрепа на изводите
на съда. Адв. Г. приема за основателни доводите в писмения отговор и ги споделям от
името на Г.И.К.. Молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания,намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А.С.М., действаща
като Едноличен търговец с фирма ЕТ „Б-А.С.", с която е предявен иск правно основание чл.
32, ал. 2 от Закона за собствеността.
Ищцата твърди,че с ответницата са съсобственици в квоти по 1/2 идеална част на
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 77195.724.99 по КК и
КР на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес: гр. ***, с площ 217 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседи имоти с номера
3
77195.724.98, 77195.724.100, 77195.724.105,77195.724.107.Ищцата била собственик на 1/2
ид.част от поземления имот, както и на първи етаж от построената в имота двуетажна
жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда ,с идентификатор
77195.724.99.1.1, по силата на договор за покупко-продажба от 05.12.1997 г., обективиран в
нотариален акт /НА/ № ***, том ***, дело № *** г. на нотариус при РС- Хасково. Като
физическо лице била собственик и на нежилищен обект с търговско предназначение с
идентификатор 77195.724.99.2.3, разположен в процесния поземлен имот с площ 14,43
кв.м., съгласно НА № **, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус с №
079.Ответницата притежавала останалата 1/2 ид.част от поземления имот, както и втория
етаж от жилищната сграда, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.724.99.1.2, и два самостоятелни обекта в сграда, разположени в поземления имот с
предназначение за търговска дейност с идентификатори 77195.724.99.2.1, с площ 14,66 кв.м.
и 77195.724.99.2.2 с площ 20,40 кв.м., по силата на договор за дарение от нейните родители,
обективиран в НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус № 125. От няколко
месеца водила разговори с ответницата, а преди това с нейните родители за доброволно
разрешаване на въпроса, свързан с разпределяне на ползването на съсобствения им
поземлен имот, но без резултат.Моли съда да постанови решение, с което да се разпредели
между страните по делото правото на ползване върху незастроената част от гореописания
съсобствен недвижим имот.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е оспорила иска като недопустим и
неоснователен.Ответницата оспорва предложения начин на разпределяне, посочен в скица-
проект,представена с исковата молбата и на свой ред представя скица-предложение за
разпределяне на общата незастроена площ.Твърди,че не била отстъпвала право на строеж на
обект с идентификатор № 77195.724.99.2.3. и не е било давано съгласие за каквото и да е
преустройство.
По делото не се спори и е установено от приетите писмени доказателства
нотариални актове че страните са съсобственици ,като всеки от тях притежава по 1/2 ид.част
от процесния недвижим имот.
Основният спорен въпрос по делото е относно разпределението на ползването на
процесния имот.В тази връзка и по искане на страните са назначени основна и допълнителна
съдебно - технически експертизи, която е изготвила 4 варианта за разпределение на
процесния имот между страните по делото.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема,че
ползването на съсобствения имот следва да се извърши съобразно вариант III от приетото
допълнително заключение по съдебно - техническата експертиза, като на ищцата се
предостави площ в размер на 42.32 кв.м (от които 14.43 кв.м. застроена и 27,89 кв.м.
незастроена), която площ на скицата - проект е с червена щриховка и е ограничена от
фигурата с номера на ъглите 6-7-8-9-10-11-12-6, а на ответницата - площ в размер на 42.32
кв.м. (от които 42.32 кв.м. незастроена), която площ на скицата - проект е със синя щриховка
4
и е ограничена от фигурата с номера на ъглите 3-4-5-6-7-8-3, а за общо ползване от страните
остане площта в размер на 5,94 кв.м., която площ на скицата - проект е със зелена щриховка
и е ограничена от фигурата с номера на ъглите 1-2-3-4-1.
Според съда този вариант е най-подходящ,защото осигурява равни възможности
за страните да ползват дворното място, застроената от него част от имота, в т.ч. и сградите
тяхна индивидуална –собственост.Съдът е отчел представените по делото доказателства за
учредено право на строеж на ответницата, съществуващото до момента фактическо
състояние, както и липсата на учредено право на строеж на ищцата.Приел,че този вариант
е съобразен с правата на страните и е най-целесъобразен защото създава възможност за по-
малко конфликтни ситуации при ползването на имота, което следва да бъде съобразено, за
да се гарантира спокойното служене с общата вещ.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло изводите на съда по
отношение на вариант 3 от приетото допълнително заключение на назначената съдебно-
техническа експертиза, който вариант е съобразен и с практиката на ВКС по чл.32,ал.2 от
ЗС.
При разпределяне ползването на дворното място по реда на чл.32,ал.2 от ЗС
следва да се спазва принципът за съразмерност, като по възможност се осигури за ползване
на всеки един от съсобствениците площ от съсобствения имот включваща и застроената и
незастроената част,която да съответства на правата на страните в съсобствеността. При
разпределяне на ползването следва да се съобрази и действителното фактическо положение
на имота.Следва да се вземат предвид и незаконните постройки в него, както и начина на
ползването им, като в това производство не може да се предписва каквото и да било
преустройство или премахване на сгради, съоръжения и др.
При наличието на сграда, изградена от един от съсобствениците въз основа на
учредено право на строеж, теренът под сградата не следва да се разпределя по чл, 32, ал. 2
ЗС, тъй като на разпределяне по този ред подлежи ползването на незастроената част от
съсобствения терен извън усвоената за законно построената сграда.На приспадане подлежи
площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в
негова полза да е учредено право на строеж, която по възможност се отрежда за ползване от
него, за да може и на останалите съсобственици да се определи такава част от имота, която
да съответства на правата им в съсобствеността. / Решение № 2 от 18.03.2016 г. по гр. д. №
3267/2015 г. на ВКС, 1 г. о., и в Решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г. на
ВКС, I г. о., /
С оглед изложеното предложеният вариант 3 в конкретния случай е най-
подходящ,тъй като осигурява равни възможности на страните да ползват дворното място и
сградите индивидуална собственост на всеки един от съсобствениците, съществуващото до
момента фактическо състояние и доказателствата за учредено право на строеж на
ответницата,респ. липсата на такова за ищцата, в чиято тежест е да установи,че е налице
5
учредено право на строеж в нейна полза.
Правомощието на съсобственика изградил сграда в общия имот въз основа на
надлежно учредено право на строеж,да ползва застроената част е елемент от съдържанието
на отстъпеното в негова полза вещно право, което на собствено основание поражда за
суперфициара правомощието да владее и да ползва застроената част, което произтича от
чл.64 от ЗС. Макар и да запазва съсобствения си характер тази част не може да бъде
предмет на разпределение по чл.32,ал.2 от ЗС,тъй като правото на строеж като ограничено
вещно право изключва произтичащото от чл.31,ал.2 от ЗС правомощие на останалите
съсобственици да си служат с нея.
Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260226/23.04.2021 г.на Районен съд-Хасково по
гр.д. № 1340 по описа на съда за 2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС- София,в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6