Решение по дело №508/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 185
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150200508
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№185                                                     08.08.2019г.                                         гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                      наказателен състав  на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година                         

в публично заседание в следния състав:

                                                                          Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 508 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Д.Г.9.” ООД, ЕИК ********, представлявано от К.Б., против Наказателно постановление № 419378-F397065/15.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. При условията на евентуалност се моли да се измени наложеното наказание като се намали до предвидения минимален размер. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на НАП, измежду които и св.Г., на 08.07.2018 г., в търговски обект- ресторант „Ч.”, находящ се в гр. Несебър, ул. „****”, № **/южен плаж, стопанисван от жалбоподателя, се установило, че в обекта имало въведен и регистриран в експлоатация ЕКАФП, който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Разчетената касова наличност на ФУ била в размер на 178,90 лв., фактическа наличност- 823,10 лв. Установена била положителна разлика в размер на 641,10 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, и която не била отразена във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F397065/29.07.2018 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените твърдения в жалбата в тази насока не се споделят от настоящата инстанция. Действително както в АУАН, така и в НП като година при изписване на датата на извършване на нарушението е посочена 2028 г. Последната обаче безспорно все още не е настъпила, поради което и очевидно се касае за техническа грешка. Видно от ПИП, в същият е отразено, че проверката е извършена на 08.07.2018 г. в присъствието на управителя на заведението, поради което съдът счита, че не съществува неяснота у жалбоподателя на коя дата е извършено и констатирано нарушението. По отношение на мястото на проверката, респективно мястото на извършване на нарушението, в АУАН и в НП е посочено, че обекта се намира в гр. Несебър, южен плаж, което е достатъчно описание, предвид обстоятелството, че друго заведение на това място с такова наименование няма. Посочването и на седалището, и адрес на управление не дружеството не внася объркване у последното, още повече, че жалбоподателя е наясно къде се намира стопанисваното от него и проверено от служители на НАП заведение. Настоящата инстанция не споделя и твърдението за липса на пълно и достатъчно конкретизирано описание на нарушението. Вярно е, че не е посочено изрично дали установената разлика в касовата наличност е положителна или отрицателна, но предвид изписването на сумите, съставляващи касовата наличност и фактическата наличност, с елементарна аритметична сметка се установява, че се касае за положителна разлика. В този смисъл съдът счита, че в достатъчна степен са описани установените на място факти. Допуснатите нарушение са процесуални, но същите не са от категорията на съществените, поради което дори и в тяхната съвкупност не водят до извода за отмяна на атакуваното наказателно постановление. По твърденията за неправилното приложение на санкционната норма, изводи ще бъдат изложени по- долу в решението.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно представената заповед.

От страна на жалбоподателят не се оспорват констатациите, залегнали в наказателното постановление, които се потвърждават от показанията на св.Г., дадени в съдебно заседание, съставеният опис на паричните средства по време на проверката, както и изведения дневен отчет. Установи се, че в протоколът за извършена проверка е налице разминаване при описание на установената фактическа наличност, но от показанията на свидетелката стана ясно, че същата се дължи на неописване на платените сметки посредством карта. От страна на жалбоподателят не се наведоха твърдение от къде произтича разликата, нито се ангажираха доказателства в тази насока.

С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба, извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде отразявана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”, което в случая не е било сторено. Размерът на неотразената сума не е елемент от състава на нарушението, поради което дори и посочената разлика да не отговаря с точност или същата е да е минимална, това би се отразило при определяне размера на санкцията, но не и на извода дали е извършено административно нарушение.

Отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС,  която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от  3000 лева  до 10000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби. Цялостният анализ на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. В настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежава операциитеслужебно въведени” и „служебно изведенисуми, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В описателната част на обжалваното наказателно постановление и в акта за установяване на административното нарушение липсват констатации, че установената разлика е от неотчетени продажби, от което може да се направи единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. не е довело до неотразяване на приходи. Това се потвърждава и от представеното копие от книгата за дневни фанинсови отчети, в която за дата 28.07.2018 г. е посочено, че се въвежда сумата от 45 лв. Предвид това, имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.185, ал.2 изречение второ, а не тези по чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, поради което последната е определена неправилно. След като няма данни неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС, което препраща към размерите на санкцията по ал.1- от 500 лева до 2 000 лева. В случая съдът счита за справедлив минималния, предвиден в нормата, размер на санкцията, поради което същият следва да бъде намален от 3 000 лева на 500 лева. Няма пречка съдът да приложи коректната санкционна норма, като непосочването й от страна на наказващият орган не съставлява основание за цялостна отмяна на атакуваното постановление, както си твърди в жалбата.

Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая, съобразно правилата на чл.93, т.9 от НК, и като се вземе предвид значимостта на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Не са налице обстоятелства, които да го характеризират и като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 419378-F397065/15.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „Д.Г.9.” ООД, ЕИК ********, представлявано от К.Б., е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, размера от 3000 лв. на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: