№ 66
гр. Благоевград, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500048 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.121 ГПК.
Образувано в въз основа на частна жалба, подадена от „Д.з.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“К.А.Д.“ *, чрез юрк.Г.Р.,
против Определение №628 от 19.11.2021 г., постановено по гр.д.№2234/21 г.
по описа на РС-Благоевград.
С атакуваното определение е отхвърлено възражението, обективирано в
отговора на исковата молба на ответника „Д.з.“ АД, за неподсъдност на
делото на РС-Благоевград.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваното определение. Поддържа се, че местната подсъдност на
настоящото дело не може да бъде обоснована чрез прилагане на разпоредбата
на чл.115, ал.2 ГПК. Твърди се, че цитираната разпоредба въвежда
изключение от общата подсъдност само по отношение на искове за
обезщетение на увредено лице при наличие на непозволено увреждане.
Навеждат се съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
използваното от законодателя понятие „увредено лице“ визира увредените
лица по смисъла на чл.478, ал.2 КЗ и няма никакво отношение към исковете,
предявени от „застрахован“ по имуществена застраховка, какъвто е предмета
на първоинстанционното дело. Поддържа се, че разпоредбата на чл.115, ал.2
ГПК е неприложима по отношение на исковете, предявени от застрахован –
1
юридическо лице по имуществена застраховка. Иска се отмяна на
атакуваното определение и изпращане на делото на компетентния съд в гр.С.,
ведно с присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
частната жалба от насрещната страна по делото.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна по
делото:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по арг. от чл.121 ГПК и при
спазване на законоустановения срок за нейното подаване по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
От материалите по делото се установява, че първоинстанционното гр.д.
№2234/21 г. по описа на РС-Благоевград е образувано след като с определение
№151/12.08.2021г., постановено по гр.д.№113/2021г. по описа на ОС-
Благоевград, производството пред ОС-Благоевград е било прекратено и
изпратено по подсъдност на РС-Благоевград.
Предмет на разглеждане по делото е искова молба, подадена от С.К., в
качеството си на управител и представляващ „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“К.О.“ *, срещу „Д.з.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“К.А.Д.“ *,
представлявано от Д.Х.Д., Р.Ц.Д., Ю.К.К., Ж.М.Д. - Изпълнителни директори.
Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да се осъди
ответното дружество „Д.з.“ АД, да заплати на ищеца „Е.Т.“ ЕООД сумата от
15 000 лева (петнадесет хиляди лева), на която стойност възлиза остатъкът от
застрахователното обезщетение по сключен Договор за застраховка „Пълно
каско на МПС“, обективиран в полица №0320170185020535/06.10.2017
година, за товарно ремарке м. „Ламберт“ с рег. № ***, собственост на „Е.Т.“
ЕООД - Благоевград, със срок на застраховката от 20.00 ч. на 06.10.2017 г. до
23.59 часа на 05.10.2018 г., с покритие: пълно каско, равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - 30.03.2018 г.,
и на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
/противозаконно повреденото чрез пожар хладилно ремарке/, може да се купи
2
друго със същото качество и която 1 стойност е уговорена като
застрахователна сума в сключен договор за застраховка, обективиран в
Застрахователна полица №0320170185020535/ 06.10.2017 година, ведно със
законната лихва върху дължимата сума, от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86
ЗЗД, да се осъди ответното дружество да заплати сумата от 4445,84 (четири
хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и 84 ст.) лева, представляващи
лихва върху дължимата сума, считано от датата на изпадане в забава на
ответното дружество - 15.08.2018г. (представяне на Постановление за спиране
на наказателно производство от РП – Благоевград), до датата на депозиране
на исковата молба - 19.07.2021 г.
Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок
за отговор на исковата молба такъв е постъпил от ответника, чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Г.Р.. С отговора на исковата
молба, наред с останалите възражения, ответникът е направил и възражение
по чл.119, ал. 3 ГПК за неподсъдност на делото на РС - Благоевград, поради
това, че съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК исковете срещу
юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното
управление или седалище. Поискано е делото да бъде изпратено по
подсъдност на СРС, тъй като седалището и адреса на управление на ответното
дружество е в гр. С..
РС-Благоевград е приел, че възражението за неподсъдност на делото на РС-
Благоевград е неоснователно, като е обосновал становището си с
разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК. Прието е, че в настоящия случай
приложима е разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, тъй като седалището на
ищеца „Е.Т.“ ЕООД е в гр.Благоевград. Ето защо възражението за
неподсъдност на делото на РС-Благоевград е отхвърлено като неоснователно.
Определението е незаконосъобразно.
Предявеният пред районния съд иск намира правото си основание в
разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Повдигнатият правен спор
относно местната подсъдност при искове с правно основание чл.405, ал. 1 от
КЗ е разрешен и в най-новата практика на ВКС с Определение № 69 от
29.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, II т. о., и Определение № 87 от
21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870 / 2019 г. на ВКС, I т. о.
3
При тълкуване на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК съдът намира, че
нормата е приложима по отношение на искове, при които правопораждащ
факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е
увреденото лице. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с
изпълнението на застрахователен договор от страна по него (както е в случая)
- по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено
увреждане, независимо, че застрахователното събитие може да бъде
реализирано и като ПТП, застрахованото лице не може да се ползва от
изборната подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК.
Съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСТК на ВКС, нормата на чл.113 от ГПК е приложима по отношение на
прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.);. Разширяването на кръга на
потребителите на застрахователни услуги спрямо този по ЗЗП в случаите на
пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.); е обосновано с функциите на
застраховката „Гражданска отговорност“ и създадената с прякото право
засилена защита на интереса на увредения от деликт. Направено е
разграничение с положението на застраховано по застраховка „Каско“
физическо лице, което като страна по договор за услуга се явява потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на това основание се ползва от
уредената в чл.113 ГПК особена местна подсъдност.
По искове срещу застраховател по застраховка „Каско“ с правно основание
чл.405 от КЗ (нов) специалната подсъдност може да бъде единствено тази по
чл.113 от ГПК, за приложението на която е необходимо ищецът да има
качеството „потребител“. Доколкото в новия КЗ не е предвидена фигурата на
„потребител на застрахователни услуги“, меродавна дефиниция е тази по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, която изключва юридическите лица –
търговци, каквото е ищцовото дружество – „Е.Т.“ ЕООД.
С Определение №69 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч.т.д.№1049/2020 г., II т. о.,
ТК ВКС приема, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл.113 ГПК до
споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на
икономически по-слабата страна в правоотношението, т.е. потребители по
смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Безспорно, с разпоредбата на чл.113 от ГПК
се цели допълнителна защита на потребителите, чрез правото на избор на
местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при
4
упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл.108, ал.1
от ГПК, като се цели улесняване на процесуалната защита на по-слабата
страна в правоотношението, от което се извежда материалното право,
предмет на делото, но в настоящият случай специалната местна подсъдност за
потребители е неприложима, предвид факта, че ищцовото дружество не е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Съдът намира, че доколкото не са налице предпоставките за приложимост на
разпоредбите на чл.115 и чл. 113 от ГПК, приложение следва да намерят
разпоредбите на чл.105 и чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК, които уреждат т.нар. обща
местна подсъдност, съобразно която искът се предявява пред съда, в района
на който е постоянният адрес или седалището на ответника. За тази обща
местна подсъдност съдът не следи служебно, а я съобразява при депозирано
от ответника възражение в срока за отговор на исковата молба, както е
направено в отговора на ответника. От данните по делото се установява, че
регистрираното седалище на ответното застрахователно дружество е в гр. С..
Ето защо след отмяна на атакуваното определение, първоинстанционното
дело следва да се прекрати и да се изпрати за разглеждане на компетентния
съд в С. – Софийски районен съд.
По разноските:
Независимо от изхода по частната жалба, на жалбоподателя не следва да
бъдат присъждани съдебни разноски за настоящото производство, доколкото
присъждането им е обусловено от крайния изход по съществото на спора.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №628 от 19.11.2021 г., постановено по гр.д.№2234/21 г. по описа на
РС-Благоевград, с което е оставено без уважение възражение на ответника „Д.з.“ АД по
чл.119, ал.3 от ГПК за неподсъдност на делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2234/21 г. по описа на РС-Благоевград.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на родово и местно компетентният съд – Софийски
районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в сила определение да се изпрати на РС –Благоевград за
5
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6