Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.10.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
като разгледа докладваното от съдия Чеуз
гражданско дело № 3 510 по описа за 2016
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 от ГПК, чл. 247 и чл. 248 ал.1 от ГПК.
Не са
налице предпоставките за разглеждане на молбите в открито съдебно заседание.
Производството по делото е инициирано с
молба от адвокат Г.И.К., процесуален представител на ищеца О.Р., от 21.03.2018
г. за допълване на постановеното по делото съдебно решение.
В срока за отговор насрещната страна не е
депозирала писмен отговор.
Производството по делото е инициирано и с
молба на адв. Г.И.К., процесуален представител на
ищеца О.Р. от 13.04.2018 г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото съдебно решение.
В срока за отговор насрещната страна не е
заявила писмен такъв.
Производството по делото е инициирано и с
молба от 12.03.2018 г. на МОСВ с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
В срока за отговор насрещната страна е
депозирала писмен отговор, в който са наведени възражения досежно
неоснователността на заявеното искане за изменение на решението в частта
относно присъдените разноски.
По молбата с правно основание чл. 248 ал.1
от ГПК на ответника МОСВ:
Настоящият съдебен състав намира същата за
процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Предвиденият в чл. 248 ал.1 от ГПК срок за нейното депозиране е срокът за
обжалване на решението, срокът е преклузивен и е
изтекъл на 08.03.2018 г. / с оглед действащата към момента на постановяването
му разпоредба на чл. 61 ал.2 от ГПК /отм. към настоящия момент/. Молбата е
депозирана на 12.03.2018 г. в регистратурата на СГС и без данни да е изпращана
по пощата към по-ранен момент. Само за пълнота на мотивите, настоящият
съдебен състав намира, че размерът на присъдените разноски на ищеца е правилно
определен като размер на присъденото адвокатско възнаграждение и при
съблюдаване заявеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК респ. размерите по
Наредба 1/2004 г. ДоВ. за недължимост
на ДТ не се споделят от настоящия съдебен състав, процесното
вземане не попада в приложното поле на чл. 84 от ГПК и за разглеждане на
исковете се следва ДТ / в този смисъл определение 331/02.06.2015 г. по
дело 1631/2015 г. на Трето ГО на ВКС/.
По молбите с правно основание чл. 247 от ГПК
и чл. 250 от ГПК, заявени от ищеца О.Р.:
Двете, заявени молби на практика касаят и
претендират извършване от състава на съда идентично процесуално действие, макар
и заявени по различен процесуален ред, което се установява и от факта, че са
заявени при условията на евентуалност. Настоящият съдебен състав е обсъдил в
мотивите на решението си всички договори, от които произтича претенцията на
ищеца, но е пропуснал да отрази това в диспозитива на
решението си, поради което е налице очевидна фактическа грешка, която следва да
се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК, а не по реда на допълване на решението.
В този смисъл решение 347/30.07.2010 г. по гр.д. 1151/2009 г. на Второ ГО на
ВКС.
Поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата
на М.НА О.С.и В., чрез старши експерт С.Т., заявена по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като
недопустима.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на О.Р., чрез адв. Г.К. за допълване на
постановеното по делото съдебно решение на основание чл. 250 от ГПК.
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на
постановеното съдебно решение № 992/14.02.2018 г. като на ред 9 /девети/, стр.
7/седма/ от същия израза „по договор за БФП № DIR-51011116-С052
по оперативна програма „О.С.2007 – 2013“ да се чете „по договор № DIR-51011116-С052-S-04/18.12.2013 г., сключен между О.Р. и „В.С.“ ЗДДЗ във връзка с
договор за предоставяне на БФП № DIR-51011116-С052 по оперативна
програма „О.С.2007 – 2013“, за изпълнение на проект“Интегриран воден проект за
изграждане ГПСОВ и изграждане и разширение на ВиК
мрежата на гр. Раднево“.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
рок от съобщението до страните, че е изготвено пред САС, а в частта, касаеща искането по чл. 248 ал.1 от ГПК решението е с
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
седмичен срок от връчване на съобщението за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: