Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 197 10.07.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
дванадесети юни ...............…….................................................
през две
хиляди и двадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т.Д. .......................................... и в присъствието на
прокурора …..……….................... ........................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 2128 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.213, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл. 19, ал.1, т.2 Закона за
пътищата.
ИЩЕЦЪТ – ЗД „БУЛ ИНС“ АД –София излага твърдения за
настъпило на 29.0316 г. на АМ Марица при км. 41 в посока гр.Харманли към
гр.Димитровград ПТП, при което МПС БМВ 730 Д с рег. № *******, собственост на Т.Л.Т.
и управлявано от Г.В.Г., удря внезапно появилото се на пътното платно диво
животно. Съставен протокол за ПТП. МПС било с валидно сключена застраховка
„Автокаско“ към датата на събитието, заведена щета и изплатено обезщетение в
размер на 3 200 лева. След изплащане на застрахователното обезщетение ищецът
встъпил в права на увредения срещу причинителя на вредите, на основание чл.213,
ал.1 КЗ вр. чл.19, ал.1, т.2 Закона за пътищата. Ответникът отказал изплащането
на застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски в размер на 15
лева. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от
3 215,00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска и
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр.София подава отговор и оспорва иска по основание и
размер. Оспорва материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, който
бил съставен в отсъствие на представител на ОПУ, издаването на същия в
противоречие с посочени подзаконови актове, който не бил оформен по надлежния
ред. В случая не било налице ПТП по смисъла на закона. Излага твърдения, че
протокола не е подписан от длъжностно лице в кръга на службата му, като
отразените обстоятелства за наличие на препятствия по пътното платно били
неверни. Излага насрещни твърдения затова, че в пътния участък не е било налице
поражение върху оградните съоръжения, които възпрепятстват достъпа на хора и
животни до пътните платна. Счита, че не следва да се търси отговорност от него
за бездействие, изразяващо се в допускане на предпоставки за достъп на животни
до пътното платно. Излага доводи за липсата на липсата на елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от протокол за ПТП
№ 1505107 от 29.03.2016 г. в 22.00 ч. съставен от А.А. -
мл. автоконтрольор „ПК“ –Димитровград на 29.03.2016 г. в 21.00 ч. на АМ
„Марица“ км.41 по посока от Харманли към Димитровград, било реализирано пътно-транспортно произшествие между участник
1 – диво животно (чакал) и участник 2 – л.а „БМВ 730 Д“ с рег. № *******,
собственост на Т.Л.Т. от гр.Пловдив и управляван от Г.В.Г. ***, притежаващ валидно
СУМПС и застраховка Бул Инс №
02116000663544, валидна от 24.02.2016 г. до 23.02.2017 г. Като щети са отразени
деформация по предната дясна част, а като причини за произшествието: МПС 2 при движение в тъмната част на
денонощитето по АМ „Марица“ удря внезапно изскочило на пътното платно диво
животно. От ТПТ само материални щети.
При разпита си свид. А.
посочва, че той е подписал протокола и е правил снимките на произшествието,
като поради изминалото време от произшествието не може да си спомни
подробности. Посочва, че отразеното в протокола е така. Не си спомня дали е
имало поражения по оградните съоръжения.
От показанията на свид. Г.Г.
се установи, че на посочената дата пътувал към гр.Хасково от Харманли по посока
Димитровград. На фаровете на колата видял животно пресичащо пътя. Животното от
крайно ляво положение тръгнало да се връща обратно. Опитал да го избегне и го
прекар през предната дясна гума под колата. Позвънил на застрахователя Бул Инс
Ад и от там го посъветвали да се обади на 112. Сигнализирал и пристигнал патрул
на полицията. Снимали колата. Инцидентът се случил в тъмната част на
денонощието. Превозното средство се движило в рамките на ограничението с около
130 км/ч. Била му взета проба за алкохол. Не гледал дали има повреди по
оградите на пътното платно. На пътя нямало дупки. Спрели в близост до
детелината за гр.Димитровград, между отбивния паркинг за почивка на товарни
автомобили и надлеза, около който се случил инцидента. Посочва, че подписът за участник № 2 е негов. Не може да посочи, дали
е имало предпазна ограда на пътя.
По делото от ищеца е
представена полиза за застраховка „Автокаско“, клауза П-212, със срок от 10.16
ч. на 23.02.2016 г. до 24.00 ч. на 22.02.2017 г., СРМПС Част І, удостоверение за техническа изправност на ППС
от 28.08.2015 г., СУМПС и контролен
талон на водача, уведомление за щета №
**********/30.03.2016 г., доклад по щета с посочена сума за изплащане от
3 200 лева, пълномощно от собственика на л.а., 2 бр. квитанции за платени
застрахователни вноски/премии, 4 бр. опис на претенцията от 30.032016 г. за оглед и опис на щетите, становище,
опис-заключение по щетата, ведно с подробно описание на разходите по
претенцията, справка за банкова сметка ***, както и платежно нареждане за
кредитен превод от 21.06.2016 г. за
превод в полза на Т.Л.Т. на сумата от 3200,00 лева с наредител ЗД Бул Инс клон
Търговище.
С регресна покана от
18.07.2017 г. до Агенция Пътна
Инфраструктура ищецът е поискал изплащането на сумата в размер на 3225.00 лева
– изплатено обезщетение, с право на регрес към причинителя на вредата във вр.
чл.411 КЗ. Предоставен е 5-дневен срок за доброволно изпълнение.
Със становище от
02.08.2017 г. ответникът е счел претенцията за неоснователна, като е изложил
съображения за липсата на уведомление до ОПУ-Хасково, съответно липса на
съставен протокол в присъствието на негов служител. Посочва се, че в посоченото
място не е имало нарушаване на целостта на предпазната ограда, ограничаваща
преминаването на животни. мрежа.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.213, ал.1 КЗ
(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Сега е в сила
разпоредбата на чл.410, т.1 КЗ, съгласно която с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размер на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу (т.1) причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи
от неизпълнение на договорно задължение или
(т.2) срещу възложителя за възложената от него работа на трето лице, при
или по повод на която са възникнали
вреди по чл.49 ЗЗД или (т.3) собственика на вещта и лицето, което е било длъжно
да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.
Съгласно чл.19 ал.1, т.1
от Закона за пътищата, пътищата се управляват, както следва: републиканските
пътища – от Агенция „пътна инфраструктура“, като в управлението се включва и
поддръжка на пътищата,проектиране, изграждане, ремонт и т.н.
По делото не е спорно,
че пътния участък на който е настъпило ПТП е път от републиканската пътна мрежа
и като такъв той се поддържа и стопанисва от Агенция „Пътна Инфраструктура“.
Не е спорно, че
управляваният от свид. Г. автомобил и бил застрахован при ищеца по застраховка
„Автокаско“.
Не са спорни и
обстоятелствата относно настъпилото произшествие – а именно причинно-следствената
връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по МПС БМВ 730Д с рег. № ******,
както и размера на тези щети, в която връзка по делото са представени писмени
доказателства и се събраха гласни такива – протокол за ПТП, показанията на
свид. А., който на място съобразно компетентността си е посетил ПТП и е
удостоверил факта на удара с диво животно, което е навлязло на магистралата.
Основното възражение на ответника касае
обстоятелството, че в посочения участък на магистралния път на посочената дата,
не е било налице поражение върху оградните съоръжения, които възпрепятстват
достъпа на хора и животни до пътните платна. Посочва, че присъствието на диво
животно на посочената дата и час, в посочения участък не е по вина на АПИ,
която е осъществила всички необходими действия за спиране на достъпа на животни
до пътните платна с цел недопускане на предпоставки за ПТП.
В случая липсват каквито
и да са твърдения от страна на ищеца за
това, че предпазната мрежа на пътното съоръжение е било компрометирана, респ.
че за ответника е съществувало задължение да постави и поддържа предпазна мрежа
в участъка на ПТП, която както се
установи е бил в близост до пътния възел за гр.Димитровград.
Ищецът заявява в
исковата си молба, че причина за настъпване на произшествието е внезапно
появилото диво животно на пътното платно, като обвързва отговорността на
ответника с този факт, без обаче да посочва твърди ли нарушение на задължението
на ответника да изгради и поддържа предпазна мрежа, и то именно в този участък
на АМ“Марица“ км.41.
Следователно, щом се
отхвърля фактът, че причината за допускането на животното не е в бездействието
на ответника, то следва че причината за наличието на животното на магистралата
не се дължи на неизпълнение задължението на ответника, респ. не отговорността
на ответника следва да бъде ангажирана.
Следователно,
неоснователно се ангажират отговорността на ответника, тъй като не се
установява причинно-следствената връзка с неговото действие/бездействие и
настъпилата вреда. Такава причинно-следствена връзка би се установила, първо,
ако ПТП беше настъпило на участък от магистралата, който е с компрометирано
предпазно съоръжение, и второ, за участък за който съществува задължение
ответника да поддържа това предпазно съоръжение. Едва в тази хипотеза
отговорността на собственика, респ. на лицето под чийто надзор се намира вещта
– чакала ще се погълне от тази на ответника, тъй като неговото бездействие, а
не това на собственика (на дивото животно) е в пряка и непосредствена
причинна-връзка с настъпилото увреждане.
Предвид на
гореизложеното предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
На основание чл. 78,
ал.8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Предвид горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***************, представлявано от С.П. и К.К. против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ********************,
Булстат ********* за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 215,00 лева представляващи
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ********** за ПТП на
29.03.2016 г. на АМ Марица км.41 по л.а.
БМВ 730Д с рег. № ******, възникнали в резултат на удар с внезапно появило се
диво животно-чакал на пътното платно,
както и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***************, представлявано от С.П. и К.К. да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ********************,
Булстат ********* деловодни разноски в размер на 100,00 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: