РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Перник, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500123 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е въззивна жалба от П. А. Т., чрез
адвокат А. А., срещу решение № 474 от 29. 12. 2021г. по гр.д. № 5212 / 2021г.
на РС – Перник, с което е отхвърлен предявения от него отрицателен
установителен иск по чл. 439, вр. с чл. 124 ГПК и същият е осъден да заплати
разноски на „Топлофикация – Перник“ АД. Моли решението да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно – в пълен противовес със
събраните по делото доказателства и при пълно игнориране на изложените в
исковата молба факти и обстоятелства. Основните доводи са вземане,
установено с влязла в сила заповед по реда на чл. 410 ГПК и и издаден въз
основа на нея изпълнителен лист се погасява с кратката 3 годишна давност, а
не с общата 5 годишна давност. В жалбата са цитирани и решения на
Пернишкия окръжен съд в тази насока. Моли предявения отрицателен
установителен иск да бъде уважен и да му бъдат присъдени направените
разноски за двете съдебни инстанции.
Насрещната страна „Топлофикация – Перник“ АД, в срок не е подала
писмен отговор. Дружеството, чрез юрисконсулт М. е депозирало писмена
1
молба за съдебното заседание, с която оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.Моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Поддържа жалбата си и в съдебно заседание чрез адвокат Б.М..
Насрещната страна „Топлофикация Перник“ АД гр. Перник, в срок не е
депозирало писмен отговор. За съдебно заседание е депозирало молба, чрез
юрисконсулт М., с която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да отхвърли исковите претенции Пернишкият районен съд е приел,
че не е изтекла общата 5 годишна погасителна давност, на която се позовава
ищецът.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявения установителен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
2
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Със заповед № 2965 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, от 10. 06. 2015г., постановена по ч. гр. д. № 03605 / 2015г. по описа на
Пернишкия районен съд, е разпоредено длъжникът П. А. Т. да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, сумата 7313,28 представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01. 09. 2011г. до 30. 04. 2014г.,
включително, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09. 06. 2015г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 1701,85лв. законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30. 10. 2011г. до 20. 05. 2015г.,
както и сумата 180,30лв. разноски и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият въззивен съдебен състав на Пернишкия окръжен съд в
своята практика винаги е приемал, че вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, се погасява с изтичането на общата 5 годишна
давност, поради което изцяло възприема съображенията на Пернишкия
районен съд в тази насока. Следва да добави, че в същия смисъл освен
цитираната от страна на Пернишкия районен съд по – стара съдебна практика,
е и по - новата практика на ВКС – Решение № 3 от 04. 02. 2022г. по гр. д. №
1722 / 2021г., IV г. о.
Въз основа на тази заповед за изпълнение е бил издаден изпълнителен
лист на 18. 09. 2015г. за присъдените суми. Въз основа на този изпълнителен
лист и молба от „Топлофикация Перник АД от 13. 11. 2015г. е било
образувано изпълнително дело № 291 / 2015г. по описа на ЧСИ Е.Д.. С
молбата взискателят „Топлофикация Перник“ АД е посочил какви конкретни
изпълнителни действия иска да се извършат в това число и запор върху
трудовото възнаграждения на длъжника. Следователно с подаването на тази
молба на 13. 11. 2015г. е спряла да тече погасителната давност до този
момент. По силата на тълкуването, дадено с ППВС № 3 / 18. 11. 1980г.,
погасителната давност не е текла до 26. 06. 2015г., когато е постановено ТР №
2 по тълк. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, с т.10, изр. второ от което е обявено
за загубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС. От 26. 06.
2015г. е започнала да тече нова погасителна давност по отношение на
3
вземането, чиито последици съдът ще обсъди по - долу.
С разпореждане от 18.01.2016 г. съдебният изпълнител е разпоредил
налагането на запор върху банкова сметка, с което действие давността за
вземането отново е прекъсната. Запорното съобщение е получено от третото
задължено лице - „ОББ“ АД, на 20.01.2016 г. При тези обективни данни и
разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът приема, че давността за вземането е прекъсната с
предприемането на този изпълнителен способ - арг. т. 10 от ТР № 2/2013 г. на
ВКС.
На 25.01.2016 г. взискателят е получил съобщение, че е необходимо да
изрази становище дали иска да бъде насрочен опис на недвижим имот, но
такова не е постъпило и не е било поискано извършването на такова действие
по изпълнение.
На 28.03.2018 г., т.е. в период, надхвърлящ 2 години датата на
разпореждането на ЧСИ Д. за налагане на запор върху банкова сметка, с което
последно е било извършено валидно изпълнително действие, взискателят е
депозирал молба за налагане на запор върху банкови сметки. На взискателя е
изпратено съобщение от ЧСИ от 03.04.2018 г. за необходимостта от внасяне
на авансови разноски, но няма данни съобщението да е връчено на
взискателя.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след
25.01.2016 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът
приема, че към 25.01.2018 г. производството се явява прекратено по право
при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /перемпция/, а новата давност за
вземането е започнала да тече от налагането на запор на 18.01.2016 г. - от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. извършено преди да са били налице
предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК.
На 28.03.2018 г., т.е. след настъпване на перемпцията, взискателят е
депозирал до ЧСИ Е.Д. молба за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. ЧСИ Д. е изпратила съобщение до взискателя за необходимостта
да бъдат внесени авансови такси, но няма данни същото реално да е било
получено от взискателя. В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г.
на ВКС е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
4
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право, а неспазването на това изискване би
довело евентуално до ангажиране дисциплинарната отговорност на съдебния
изпълнител. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е
било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ
да е задължително успешно.
Поради това молбата от 28.03.2018 г. с искане да бъде наложен запор е
прекъснала давността, независимо, че искането е предприето в условията на
прекратено изпълнително производство, след като ЧСИ не е изпълнил
служебните си задължения реално връчи на взискателя съобщението с
указания за необходимостта от отстраняване на нередовности (внасяне на
авансови такси, съгласно ТТРЗЧСИ).
С постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ е констатирал, че са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването върху гърба на
изпълнителния титул, че делото е прекратено на 14.01.2020 г. на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в
период от две години производството се прекратява поради т. нар.
„перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ех lеде
(ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. без
да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на
предвидените в закона материални предпоставки - в продължение на две
години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
5
Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13. март 2020г. и за
преодоляване на последиците, в сила от 13. 03. 2020г. до 20. 06. 2020г., т.е. за
2 месеца и 7 дни не е текла погасителна давност и същата е започнала да тече
отново на 20. 06. 2020г.
Исковата молба е депозирана на 05. 10. 2020г.
Следователно 5 годишната погасителна давност не е изтекла към този
момент. Само за яснота съдът следва да отбележи, че дори не са изтекли и 3
години, на които се позовава жалбоподателят П.Т..
След като не е изтекла общата 5 годишна погасителна давност, то
отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК се явява изцяло
основателен – и за главницата и за лихвите за забава.
След като крайните изводи на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези
на Пернишкия районен съд, то обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода по делото жалбоподателят П. А. Т. следва да бъде
осъден да заплати на дружеството сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 474 от 29. 12. 2021г. по гр.д. № 5212 / 2021г.
наПернишкия районен съд
Осъжда П. А. Т., с ЕГН **********, от ***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Перник 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата
100лв. юрисконсултско възнаграждение в производството пред Пернишкия
окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7