№ 338
гр. Плевен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500302 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 24 от 10.02.2022 г. на Районен съд - Кнежа, постановено по
гр.д. № 383/2021 г. по описа на същия съд, е отхвърлен като неоснователен
предявеният от О. М. К. против Ц. Г. К. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от
ЗС за заплащане на сумата общо от 9342,50 лв., представляваща
приблизителна стойност на слънчоглед, царевица, пшеница и субсидия за
2019/2020 г. от общо 70 дка земеделски земи, по отношение на които ищецът
е бил лишен от правото да ги ползва и обработва вследствие на сключен от
ответницата договор за аренда с трето лице.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от
О. М. К. подадена чрез пълномощника му адв. З.Г. от САК. В жалбата са
изложени оплаквания, че районният съд неправилно е приел липса на
посочване от страна на ищеца относно действията на ответницата,с които тя
го е лишила от правото му като съсобственик да участва в ползите и
тежестите на общата вещ, за да иска тя да му заплати сумата от 9342,50 лв.,
съставляваща приблизителна стойност на слънчоглед, царевица и пшеница от
1
общо 70 дка земеделска земя и субсидия върху тази земя за 2019/2020 г.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявения
иск, както и присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на въззивника.
Ответницата по въззивната жалба Ц. Г. К. изразява становище за
нейната неоснователно и пледира за потвърждаване на обжалваното решение
чрез пълномощника си адв. Д.Г. от АК-Плевен.
По допустимостта на въззивната жалба въззивният съд се е произнесъл
с определението по чл. 267 ГПК от 03.05.2022 г.
По същество настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, предвид следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с искова претенция от О. М. К., от гр. Б.,
да бъде осъдена ответницата ЦВ. Г. К., от гр. К., да му заплати сумата от
9342,50 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на 70
дка от съсобствените 140 дка земеделски земи, която сума се съизмерява със
стойността на добивите от слънчоглед, царевица и пшеница, както и
полагащата се субсидия за 2019/2020 г., след приспадане разходите за
обработка на земеделската земя. Ищецът е навел фактически твърдения, че
през 2014 г. ответницата, чийто дял в съсобствеността е само около 25 дка,
без знанието и съгласието на останалите съсобственици е сключила договор
за аренда на всичките 140 дка земеделски земи. Със съгласието на арендатора
ищецът продължил да обработва 70 дка от тези земеделски земи,
съставляващи дела на неговия баща и на друг наследник на общия
наследодател. На 12.12.2018 г., в нарушение на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ
ответницата е приподписала договора за още пет години и по нейно
настояване арендаторът го лишил от възможността да обработва тези 70 дка.
Ищецът твърди още, че е регистриран като земеделски производител и всяка
година е получавал субсидия за обработваната от него земеделска земя. С
действията си ответницата го е лишила от правото му да участва в ползите и
тежестите на общата вещ, съразмерно с полагащия му се дял, които ползи той
определя като посочените количества земеделски култури и тяхната
приблизителна стойност, както и приблизителната стойност на субсидията за
2
посочената стопанска година.
Ответницата оспорва основателността на исковата претенция. Навежда
твърдения, че получаваното от нея плащане по договора за аренда е било
съразмерно на дела й в съсобствеността, както и че останалите
съсобственици, в т.ч. и ищецът, са си получили полагащата им се арендна
вноска за стопанската 2019/2020 г.
Не е спорно по делото, че страните са съсобственици заедно с други
лица на 140,31 дка земеделски земи, реституирани в полза на наследниците
на общия наследодател Ц. П. К., б.ж. на гр. К., починал на *** г.
Безспорно установено е също така, за всичките 140,31 дка земеделски
земи ответницата Ц.К. е сключила на 17.11.2014 г. договор с „Агроконтрол“
ООД гр. К. за отдаването им под аренда за срок от пет стопански години. Към
същия договор е сключен анекс на 12.12.2018 г., по силата на който срокът на
договора е удължен с още пет стопански години.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира, че
първоинстанционният съд правилно е квалифицирал правния спор по чл. 30,
ал. 3 от ЗС.
По силата на действащата към 2014 г. редакция на чл. 3, ал. 4 от
Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, когато договорът за аренда е сключен
само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията
помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Към датата на сключения
анекс към договора за аренда редакцията на цитираната разпоредба е
изменена, като по силата на това изменение /ДВ, бр. 13/2017 г./ договор за
аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято
собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, или със
съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него
повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, като в тези случаи
отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС решение №
179/23.07.2015 г. по гр.д. № 3104/2014 г. на IV-то ГО; решение №
314/17.02.2012 г. по гр.д. № 1548/2010 г. на III-то ГО; ТР № 7/02.11.2012 г. на
ОСГК на ВКС/, когато сделката, въз основа която трето за съсобствеността
3
лице е допуснато да ползва вещта, е възмездна /договор за наем/,
отговорността за обезщетение не е по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а е по чл. 30, ал. 3 от
ЗС в случаите, при които сделката е сключена от съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ, поради което тя е
противопоставима на останалите съсобственици, или последните са я приели.
В случаите, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не
я приема, отговорността за обезщетение е по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като
задължено за обезщетение е лицето, което фактически полза вещта.
В настоящия случай, видно от приложеното по делото удостоверение за
наследници общият наследодател е оставил за свои законни наследници
съпруга и шест деца. Ответницата, която е сключила договор за аренда за
всички реституирани земеделски земи и анекс към него, е наследник /дъщеря/
на един от синовете на общия наследодател. Следователно не може да се
приеме, че притежаваните от нея права са повече от 50 на сто идеални части
от всички земеделски имоти, който факт не е спорен между страните.
Сключеният от ответницата договор за аренда през 2014 г. е
противопоставим на всички останали наследници, съгласно действащата към
момента на сключването му редакция на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ.
В контекста на цитираната по-горе съдебна практика, анексът за
удължаване срока по договора за аренда, сключен от ответницата след
изменението на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, би бил
непротивопоставим на ищеца като съсобственик, ако той не приема сделката.
По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява по
безспорен начин, че арендаторът по договора за аренда с ответницата е
изплатил в полза на ищеца полагащата му се част от арендата за стопанските
2019/2020 г. и 2020/2021 г., т.е. след анекса за удължаване срока на договора,
като общо получената от ищеца сума е в размер на 8140,86 лв. При това
положение не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от участие в
ползите от общата вещ, съобразно частта му, както се твърди в исковата
молба, а се налага извод, че той е приел договорът за аренда и след
удължаване срока по същия. В този смисъл отношенията между него и
ответницата могат да бъдат разгледани само на плоскостта на чл. 30, ал.
3 от ЗС, при което следва да бъде съобразено установеното по делото
обстоятелство, че ответницата не е получила полагащата се на ищеца арендна
4
вноска за процесната стопанска година.
Дори да се приеме, че договорът за аренда в удължения с анекса срок е
непротивопоставим на ищеца, то в съответствие с цитираната по-горе
практика на ВКС ответницата не е материалноправно легитимирана да
отговаря по иск на съсобственик за обезщетение за лишаването му от
ползване на общата вещ.
Предвид гореизложените съображения, искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Обжалваното решение на Районен съд – Кнежа е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на
въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените от нея и своевременно
претендирани разноски в установения по делото размер от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 10.02.2022 г. на Районен съд –
Кнежа, постановено по гр.д. № 383/2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК О. М. К., с ЕГН **********,
да заплати в полза на ЦВ. Г. К., с ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща направени деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5