Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
гр. Перник, 12.10.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Е.В.*** като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 370/2021 г. по описа на Административен съд - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145
и сл. от АПК, във вр. чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба И.Н.Ц.,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0267-000, издадена от Е.В.Г.*** на длъжност мл.
автоконтрольор в РУ-Г.***, към ОД на МВР-С.***. Със заповедта е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "ж" от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач за срок от един месец.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена
при неспазване на установената форма, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на законово основание. Иска се
отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото съдебно разноски.
В съдебно заседание адв. К. С.***, от АК-П.***, пълномощник на
жалбоподателя пледира, че не е налице състав на чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП, т.
к. към момента на управляването на МПС не е налице временна забрана за
движение, както и че не е доказано мястото на извършване на нарушението. Иска
се отмяна на заповедта по подробно изложени в писмени бележки съображения,
както се иска присъждане на направените по делото съдебно разноски, съгласно
списък на разноските.
Ответник по жалбата– Е.В.Г.***, мл. автоконтрольор в РУ-Г.***, към ОД на
МВР-С.*** редовно призован се явява лично. Поддържа издадената заповед и
пледира жалбата да се отхвърли.
Административен съд – Перник, като взе предвид изложените доводи, съобрази
приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:
По фактите:
На 29.07.2021г. е съставен на жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение № 437060 от 29.07.2021 г., издаден от Е.В.Г.***, мл.
автоконтрольор при ОДМВР – С.***, за това, че на 29.07.2021 г. в 13,38 ч. в
община Г.***, по републикански път Втори клас № 81 км. 32+500, с посока на
движение от гр. С.*** към гр. М.***управлява МПС-марка *** ***,
собственост на „***“ЕООД, с рег. № ***, като навлиза и се движи след пътен знак
„В 18“, поставен на км. 30+400 в изпълнение на заповед № РД-11-71 от
28.04.2020г. на ОПУ-С.*** при АПИ, с което е нарушил чл.
6, т. 1 от ЗДвП. При проверката на 29.07.2021 г. е иззето СУМПС и контролен
талон. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя на 29.07.2021г.
Със заповед № 21-0267-000 е наложена
принудителна административна мярка на оспорващия за това, че на 29.07.2021 г. в
13,38 ч. в община Г.***, по републикански път Втори клас № 81-С.***-П.-Б.-Б.-М.-Л.***
с посока на движение от гр. С.*** към гр. М.***като водач на МПС-марка *** ***,
собственост на „***“ЕООД, с рег. № **, категория № 3, съгласно СР на МПС № **,
като на км. 32+500 нарушава пътен знак „В 6“ и пътен знак „В18“, поставени на
км. 30+400 в изпълнение на заповед № РД-11-71 от 28.04.2020г. на ОПУ-С.*** при
АПИ. Посочено е, че водачът на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на
съответното ППС при въведена временна забрана за движение със заповед №
РД-11-71 от 28.04.2020г. на ОПУ-С.***, поради което е отнето СУ на МПС №
********* за срок от един месец.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на
29.07.2021 г., видно от съдържащата се към акта разписка.
Със Заповед № РД-11-71 от 28.04.2020г. издадена от директор на ОПУ-С.*** е
въведена забрана за движение на моторни превозни средства, предназначени за
превоз на товари с технически допустима маса над 12 тона-категория № 3 с повече
от две оси, селскостопанска и земеделска техника, трактори и специализирана
строителна техника по участък от път ІІ-81 км. 30+400 до км. 50+870/към прохода
„Петрохан“ във връзка с осигуряване на нормална проходимост на републиканските
пътища в участък с големи надлъжни наклони и малки радиуси на кривите чрез
ограничаване на движението и сигнализиране с пътни знаци: В17, В18, В5 и В6.
Срок на действие: от 05.04.2020г.-непрекъснато до отмяна на заповедта.
С писмо изх. № 94-00-157 от 04.08.2021г., изготвено от директор на ОПУ-С.***
е посочено, че по републикански път ІІ-81 ок.п. С.***-П.-о.п. Б.-Б. –о.п. М.-Л.***на
територията на ОПУ-С.*** не се извършват
ремонтно възстановителни работи и няма
въведена Временна организация и безопастност на движението при извършване на
строителни и монтажни работи. Знакът при километър 32+500 в посока на движение
от С.*** към М.***е с постоянен статут.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на
основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите
в тази връзка са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са
служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по
ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед рег. № 517з-51 от 05.01.2018г. на директора на ОД на
МВР-С.***. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от
тази заповед, в която по т. 1.7 е оправомощен издателя на заповедта да прилага
с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста
от ЗДвП. В оспорваната заповед е
посочена заповедта оправомощаваща нейния издател, като по делото не е спорно, че издателят на заповедта към
дата 29.07.2021г. заема тази длъжност. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от териториално и
материално компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспорената в настоящото
производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена
е в писмена форма, но няма изискуемато в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Няма дата на издаване, не е посочена
нарушената от ЗДвП разпоредба, няма позоваване на съставен акт за установяване
на административно нарушение, нито се препраща към такъв. Съдът не може да
предполага, че издадения АУАН е относим към обжалваната ЗППАМ. Липсата на дата
на ЗППАМ е процесуално нарушение, което в случая се преценява за съществено,
тъй като по делото е представена и заповед №
21-0267-000 087, издадена от Е.Г.**със същото съдържание като
обжалваната такава. С оглед на това се приема, че същата е немотивирана и на
основание чл. 146, т. 2 от АПК подлежи на отмяна.
Заповедта е и материално незаконосъобразна.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава
пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171, т. 1, б. "ж" ЗДвП за
временно отнемане свидетелството за правоуправление е извършено от водача на
моторното превозно средство административно нарушение по чл.
6, т. 1 от ЗДвП. В случая както се посочи по-горе заповедта не се позовава
на съставен АУАН, нито препраща към такъв за да се приема, че е удовлетворено
изискването на Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането
на акта.
Съгласно чл. 171, т. 1 б. "ж" от ЗДвП - За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: който при управление на моторно превозно средство навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един
месец.
На първо място, следва да се отбележи, че нормата, посочена като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ касае нарушаване на въведена временна
забрана за движение извън населените места. В случая от доказателствата по
делото не може да се установи, водачът в населено място ли е управлявал или
извън населено такова. Км. 32+500 в община Г.*** е недостатъчно да индивидуализира
място на извършване на проверката.
На второ място-от доказателствата по делото не може да се изведе еднозначен
извод, дали е нарушен пътен знак „В18“/12тона/-„Забранено влизане на ППС с маса
с товар по-голям от означеното“ с оглед пълната липса на конкретизация в
заповедта. Посочената категория № 3, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП сочи, че това са превозни средства от категория N с технически
допустима максимална маса над 12 t., но в конкретния случаи няма данни ППС-то
да е било с маса с товар по-голям от означеното в този знак.
Управляваното ППС-то е без ремарке, поради което няма как да наруши пътен
знак „В6“-„Забранено влизане на МПС с ремаркета“, така като е посочено в
обжалваната заповед.
На следващо място предпоставка за да се прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
"ж" ЗДвП е въведена временна забрана за движение извън
населените места. Със Заповед №
РД-11-71 от 28.04.2020г. издадена от директор на ОПУ-С.*** е разпоредено
ограничение на движение на моторни превозни средства и тежкотоварни автомобили
с ремарке и полуремарке с тегло над 12 тона
по републикански път ІІ-81 км. 30+400 до км. 50+870/към прохода
„Петрохан“/ чрез сигнализиране с пътни знаци: В17, В18, В5 и В6. Срок на
действие: от 05.04.2020г.-непрекъснато до отмяна на заповедта. От съдържанието на заповедта се установява, че
същата е въведена във връзка с осигуряване на нормална проходимост на
републиканските пътища в участък с големи надлъжни наклони и малки радиуси на
кривите. От писмо с изх. № 94-00-157 от 04.08.2021г. се приема, че не се
извършват ремонтно възстановителни работи и
няма въведена Временна организация и безопастност на движението при
извършване на строителни и монтажни работи. Знакът при километър 32+500 в
посока на движение от С.*** към М.***е с постоянен статут. С оглед на това и
като се вземе предвид, посочения в заповедта срок-от 05.04.2020г.-непрекъснато
до отмяна на заповедта се приема, че въведената забрана не е с временен
характер. Поставените пътни знаци са с постоянен статут. При това положение със
заповед
№ РД-11-71 от 28.04.2020г. издадена от
директор на ОПУ-С.*** и поставените пътни знаци във основа на нея не е
въведена временна забрана за движение извън
населените места. С оглед на нейната цел и посочения в нея постоянен срок
следва, че е налице в процесния участък постоянна забрана за движение на
посочени в нея пътно транспортни средства. При това положение не е изпълнен
състава на чл. 171, ал. 1, б. „ж“ от ЗДвП.
Съдът намира за необходимо изрично да посочи, че прилагането на ПАМ не
представлява административно наказание. Принудителните административни мерки
съобразно чл.
22 от ЗАНН се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от административни нарушения, но сами по себе си не са
административно наказание. ПАМ се прилагат в изрично посочените случаи, от
изрично регламентирани в закона административни органи и по точно определен
ред. В конкретния случай обаче, за да се установи законосъобразно ли
административния орган е приложил конкретната ПАМ следва да бъде установено
налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП.
Анализът на събраните доказателства не налага еднозначен и категоричен извод,
че са налице всички изискуеми предпоставки за издаване точно на такава ЗППАМ и
че същата е издадена в съответствие с материалния закон, защото както се посочи
по-горе няма доказателства за това, че със заповед № РД-11-71 от 28.04.2020г.
издадена от директор на ОПУ-С.*** е въведена временна забрана за движение. След
като това е така, то оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава
трябва да се отмени.
С оглед
изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно
поискани и са придружени със списък на разноските. Направените по делото
съдебни разноски са в размер на
510.00лв., представляващи 10.00 лева – внесена държавна такса за образуване на
съдебно производство и 500.00 лева, договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2021г. Претендираното
адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от
9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения. Разноските се присъждат в размер на 510.00 /петстотин и
десет/ лева. Присъдените разноски на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с
пар. 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се понесат и възложат в тежест на
юридическото лице, в чиято структура е издателят на заповедта, а именно
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-С.***.
На
основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.Ц. Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0267-000, издадена от Е.В.Г.***
на длъжност мл. автоконтрольор в РУ-Г.*** към ОД на МВР-П.***, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "ж" от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач за срок от един месец, за това, че на 29.07.2021г. в община Г.***
навлиза след знак забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство
при въведена временна забрана за движение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-С.*** да заплати
на И.Н.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес *** съдебни
разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на
чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/