гр. Бургас, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09.01.2020 г., в състав:
Председател: Павел Ханджиев
Членове: Нели Събева
Христина Марева
при секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Ханджиев, в.т.д. № 332/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от Ю. Г. В. , ЕГН **********, чрез адв. Г. адв. А. , двамата от АК - Бургас, против решение № 199 от 14.06.2019 г., постановено по т.д. № 213/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която е осъдена да заплати на “Б“ Е. , ЕИК ***, сумата 96859,79 лв, получена на отпаднало основание - обезсилен обратен изпълнителен лист № 5* от 06.10.2017 г. по ч.гр.д. № 6697/2009 г. на Районен съд - Бургас, който е бил издаден в полза на двамата ответници.
Въззивницата Ю. В. поддържа, че в обжалваната част съдебният акт е неправилен и необоснован. Обезсиленият изпълнителен лист е бил за сумата от 166452,07 лв, поради което не било ясно какво представлява разликата в размер на 22126,22 лв. между тази сума и присъдената общо на двамата ответници, както и в какво отношение тя е разпределена между тях. Обезсилването на валидно издаден изпълнителен лист впоследствие не обезсилвало договора за правна помощ и платените по него разноски и ако ищецът желаел репариране на така направените от него разходи, то правното основание не било чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а като претенция за вреди, каквато обаче не била предявена с исковата молба и не можело да бъде предявена по реда на изменение на иска.
Б. претендирала суми, които не били нейни и в този смисъл същата не е обедняла за сметка на ответниците, които получават обратно собствените си пари, които са ѝ платили недължимо. С разпореждане № 2* от 29.10.2015 г. по ч. гр. д. № 6697/2009 г. на Районен съд - Бургас била обезсилена издадената на 30.09.2009 г. по същото дело заповед за изпълнение, а с разпореждане № 2* от 23.12.2015 г. по ч. гр. д. № 6697/2009 г. на Районен съд - Бургас било допълнено горепосоченото разпореждане и бил обезсилен и изпълнителен лист от 08.10.2009 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 4* от 30.09.2009 г. Платените по изп.дело № 20107060400023/2010 г. по описа на ЧСИ Р. С. , рег. № 706 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Бургас, образувано въз основа на изпълнителния лист от 08.10.2009 г., суми също били платени без основание на банката, като репарирането им в патримониума на длъжниците възстановявало началното състоянието, в което следвало да се намират имуществените блага.
Ако се приемело, че ответниците дължат претендираните от банката суми, то следвало да се уважи направеното от страната изрично възражение за прихващане между тях и платените суми по изп.дело № 20107060400023/2010 г. по описа на ЧСИ Р. С. , рег. № 706 на КЧСИ.
Иска се уважаване на въззивната жалба и постановяване на решение в този смисъл. Не се ангажират доказателства.
Въззиваемият “Б“ Е. , ЕИК *****, чрез юрк. Х. Д. е представил отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че същата е неоснователна и необоснована, а в обжалваната си част постановеното решение на Окръжен съд - Бургас е правилно, мотивирано и законосъобразно.
Налице били предпоставките на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като вземанията по обезсиления обратен изпълнителен лист, издаден срещу банката, били удовлетворени от нейна страна, след което с обратна сила е отпаднало основанието за заплащането им.
Неоснователно било оплакването относно размера на дължимата по делото сума. С исковата молба било представено и изготвеното по изп.дело № 763/2017 г. на ЧСИ Т. Д. разпределение от 05.12.2017 г., от което се установявало каква част от постъпилата по изпълнителното дело сума, заплатена от банката, е разпределена на въззивницата Ю. В.
Относно направеното във въззивната жалба възражение, че въззивницата не дължала връщане на заплатените разноски по изпълнителното дело, се сочи, че банката има право да иска връщане на платеното без основание в изпълнителния процес, образуван за удовлетворяване на впоследствие отречено вземане.
Иска се въззивната жалба да се остави без уважение. Претендират се разноските. Не се ангажират доказателства.
Необжалвалият другар на въззивницата П. Г. Б. не се е явил в откритото съдебно заседание и не е изразил становище - лично или чрез упълномощен представител.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 05.12.2019 г. е допусната до разглеждане по същество.
Окръжен съд - Бургас е бил сезиран със субективно съединени искови претенции на “Б” Е. против П. Г. Б. и Ю. Г. В. за осъждането им да заплатят на банката получената от тях без основание сума в размер на 188578,29 лв, от която Ю. В. да заплати сумата 96859,79 лв, а П. Б. - сумата 91718,50 лв.
Страните не спорят за фактите, които са от значение за разрешаването на спора:
По повод на неизпълнение на задълженията по договор за кредит от 11.08.2004 г. банката-ищец се снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против двамата ответници, както и с изпълнителен лист, за сумите: 123334,37 лв - главница и 6069,29 лв - лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2009 г. до окончателното изплащане, и разноски в размер на 4331,93 лв.
На
23.09.2015 г. банката получила от заповедния съд съобщение, че срещу издадената
заповед за изпълнение от
На 29.11.2015 г. с разпореждане по ч.гр.д. № 6697/2009 г. Районен съд - Бургас неправилно обезсилил заповедта за изпълнение в цялост - спрямо двамата солидарни длъжници, а не само по отношение на възразилата Ю. В. , а с разпореждане № 2* от 23.12.2015 г. бил обезсилен изцяло и издаденият изпълнителен лист.
По силата на разпореждане от 29.09.2017 г. по същото дело Районен съд - Бургас издал обратен изпълнителен лист № 5163/06.10.2017 г., с която банката била осъдена да заплати на П. Б. и Ю. В. сумата 166452,07 лв, която била изплатена по изп.д. № 23/2010 г. по описа на ЧСИ Р. С. , както и сумата 9017,51 лв, платена от П. Б. по сметка на банката. Било образувано изп.д. № 763/2017 г. по описа на ЧСИ Т. Д. и на банката била връчена покана за доброволно изпълнение за сумата 188578,29 лв, от която 175469,58 лв - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 4810 лв - разноски по изпълнителното дело и 8298,71 лв - такси по Тарифата към ЗЧСИ. Неолихвяемите вземания в размер на 175469,58 лв се явяват сбор от главницата от 166452,07 лв и лихвата в размер на 9017,51 лв. Разноските
На 01.12.2017 г. в срока за доброволно изпълнение банката превела сумата 188578,29 лв по сметка на ЧСИ Т. Д. за пълно погасяване на задълженията, в т.ч. разноските по делото. С протокол от 05.12.2017 г. по изп.д. № 763/2017 г. ЧСИ разпределил преведената от банката сума, както следва: на Ю. В. - 92652,78 лв, на П. Б. - 87734,78 лв и на ЧСИ Т. Д. - 8190,71 лв.
С определение № 364 от 27.02.2018 г. по ч.гр.д. № 164/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас по частна жалба на банката е отменено разпореждането на БРС от 29.09.2017 г. за издаване на обратен изпълнителен лист и е обезсилен издаденият против банката изпълнителен лист № 5* от 06.10.2017 г. по ч.гр.д. № 6697/2009 г. на БРС.
Въз основа на така установените и безспорни между страните факти окръжният съд постановил обжалваното решение и осъдил ответниците да върнат на банката сумите, съответно, П. Б. - 91718,50 лв, а Ю. В. - 96859,79 лв. Решението е валидно, а в обжалваната част - допустимо. По отношение на Ю. В. решението е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се съобрази следното:
Предявеният иск се основава на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като ищецът търси да си върне това, което ответниците, в частност ответницата В. , са получили на отпаднало основание - обезсилен изпълнителен лист.
След издаден против нея на осн. чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК вр. чл. 415 ГПК обратен изпълнителен лист банката е изпълнила доброволно задължението си съобразно с връчената й покана за доброволно изпълнение и е превела по сметка на ЧСИ сумата 188578,29 лв, в т.ч. разноски по изпълнението и такси, дължими на ЧСИ. След като съдът по-късно е отменил разпореждането за издаване на обратния изпълнителен лист и той е бил обезсилен, получените от ответниците въз основа на него суми се явяват получени на отпаднало основание. Това се отнася както до сумите дължими по обезсиления изпълнителен лист (166452,07 лв + 9017,51 лв), така и до платените разноски по изпълнението и до таксите по ЗЧСИ. По аргумент от чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК в този случай на банката се дължат обратно не само сумите, посочени в обезсиления обратен изпълнителен лист, а всички суми, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. По този начин законът - с цел недопускане на неоснователно обогатяване - признава на длъжника правото да възстанови в патримониума си и сумите, които не са преминали пряко в патримониума на взискателя, но са били изразходвани по повод изпълнението за заплащане на такси и разноски в изпълнителното производство, и които също водят до разместване на имуществени блага в полза на взискателя. Съображенията са, че, ако не е било проведено изпълнение въз основа на обезсиления изпълнителен лист, банката не би понесла разноските, направени от другата страна, и не би заплатила такси по ЗЧСИ, които по начало се внасят от взискателя авансово. Претенцията против ответницата В. е основателна за сумата, която ѝ е била разпределена и преведена от съдебния изпълнител (92652,78 лв) и за сумата 4207,01 лв, представляваща съразмерна на разпределението част от сумата 8190,71 лв, разпределена на ЧСИ.
В светлината на гореизложеното се явява неоснователно оплакването на въззивницата за нередовност на исковата молба, тъй като не било ясно какво представлява разликата от 22126,22 лв до общия размер 188578,29 лв. Сумата 188578,29 лв се явява сбор от главницата по обратния изпълнителен лист - 166452,07 лв; лихва по обратния изпълнителен лист - 9071,51 лв; разноски по изпълнителното производство - 4810 лв и такси на ЧСИ - 8298,71 лв. Исковата молба е ясна, тъй като банката е поискала връщане на цялата сума, преведена по сметка на съдебния изпълнител. Неоснователно по същите съображения е и оплакването за неправилност на обжалваното решение поради това, че разноските по изпълнението не може да се търсят по реда на неоснователното обогатяване.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че банката претендира суми, които не са нейни и с които тя не е обедняла за сметка на ответниците, защото те получавали обратно собствените си пари, които платили недължимо на банката. Въпросът дали ответникът П. Б. е погасил задължението по договора за кредит дължимо или не, не е предмет на делото. Той е погасил кредита към банката, без да възразява против заповедта за изпълнение. Няма спор обаче, че ответницата Ю. не е извършвала никакви плащания в полза на банката, поради което тя не би могла да получи “обратно собствените си пари”. Обезсилването на издадената против двамата ответници заповед за изпълнение означава, че банката-кредитор не може да се ползва от облекчения ред за удовлетворяване на вземанията си по Глава тридесет и седма на ГПК, но не отрича съществуването на вземане на банката по договора за кредит и не води до неоснователност на процесните претенции.
Същите аргументи обосновават и неоснователността на възражението за прихващане, поддържано от въззивницата В. словия за извършване на прихващане не съществуват, тъй като въззивницата няма насрещно вземане против банката.
По тези съображения претенцията на банката против ответницата В. е основателна.Уважавайки я, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
Поради изхода на делото въззиваемият има право на разноски за въззивното производство в размер на 300 лв за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199 от 14.06.2019 г., постановено по т.д. № 213/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Ю. Г. В. , ЕГН **********, от с. С., област Плевен, ул. Г . Д. № 51, със съдебен адрес: гр. Б., ул. В. № 16, ет. 3, офис № 3* да заплати на “Б” Е. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № 19, със съдебен адрес: гр. С., бул. В. № 15, ет. 2, сумата 300 лв - разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател :
Членове :