№ 143
гр. Пазарджик, 19.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20235200900222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.374 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от
„Е.П.“ АД, със седалище и адрес на управление в град П., район „С.“, бул.“Д.“ №**, с ЕИК
*****, представлявано от М.П., със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.С.” № *, ет. * адвокат К. Г.
А., срещу А. „П.И.“ /***/, със седалище и адрес на управление в град С., ****, бул. „М.“ №*,
с ЕИК по БУЛСТАТ ****, представлявана от инж. Я.Й. - *************** с цена на иска:
/предявен като частичен/ за ***** лева с ДДС, представляващи част от вземането, което
ищецът има спрямо ответника, цялото вземане в размер на ********* лева с ДДС и
******** лева- част от дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от ******г. до датата на предявяването на настоящият иск ********г., с размер на цялото
вземане по обезщетението за забава в размер на ********* лева на основание чл.79, ал.1 вр.
с чл.82 от ЗЗД - основният иск, предявен, като частичен за част от главницата.
При условията на евентуалност е предявен иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, предявен,
като частичен за част от главницата. При условията на евентуалност е предявен и иск по
чл.59 от ЗЗД, предявен, като частичен за част от главницата.
Всеки един от трите основни иска съединен иск по чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
В исковата молба се твърди, че „Е.П.“ АД в качеството му на изпълнител бил
страна по договор №**********г. за възлагане на **** с предмет
„******************** /************************************/ на
********************************************, стопанисван от ***, съгласно
чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, за обособена позиция №* - О.П.У - П. с
възложител ответника - А. „П.И.“ със срок на договора ** месеца, считано от датата,
посочена във възлагателното писмо /чл.4, ал.1 от Договора за ОП/ и прогнозна
стойност на договора *** без ДДС- чл.6, ал.1 от Договора за ОП.
На основание сключения с ответника договор, цитиран по-горе, се твърди, че
„Е.П.“ АД извършило множество работи/дейности по
***************************************, както и
***************************************** за времето от датата на сключване на
1
процесния договор до последно извършената и приета работа. Извършената работа
ищецът надлежно бил удостоверил със съставянето на всички необходими
сертификати, които били одобрени от ответника. С одобряването на сертификатите,
работата се считала за приета от страна на Възложителя- ответник и последния дължал
нейното заплащане.
Сочи се, че ответникът упражнил контрол чрез свои представители върху
изпълнението на поръчката и приел като пълно, качествено и в срок изпълнението на
договора без възражения. Тези факти и обстоятелства се твърди да са удостоверени с
предвидените в договора сертификати за изпълнение на възложената работа, които
били одобрени от ответника и издадените въз основа на тях фактури, които били
осчетоводени от двете страни в настоящият процес. Редът за нейното възлагане,
извършване, приемане и заплащане били уредени в процесния договор, както следва:
Ответникът А. „П.И.“ -възложител по договора е възложил на „Е.П.“ АД -
изпълнител всяка една работа с месечни, допълнителни и извънредни задания
дейностите, предмет на договора /чл.5 от Договора за ОП/. Възлагането се извършвало
чрез съответното О.п.у.-Б. /О.П.У - П./.
След завършването на работата по изпълнение на заданието ищцовото
дружество съставило сертификат за плащане /чл.7 от Договора за ОП/, в който
сертификат подробно били описани по вид и количество работите, които са извършени,
въз основа на полученото задание и техните стойности, както и реквизитите- дата на
съставяне, договора по който се съставя, страните по договора.
Съгласно чл.6, ал. 3 от Договора за ОП дължимите от ответника-възложител
плащания се извършвали в *** срок след представяне от страна на ищцовото
дружество на фактура, изготвена на база одобрен от възложителя-ответник сертификат.
Приемането на извършената работа се доказвала с този сертификат, съгласно чл.7 от
процесния Договор за ****.
Въз основа на процесния договор ответникът *** бил възложил и приел, а
ищцовото дружество било изпълнило работа на обща стойност от ********* лева с
ДДС, която все още не била заплатена напълно.
Твърди се, че след датата на сключване на процесния договор за ОП и по време
на неговото изпълнение в световен мащаб се развила К. п., което било причина, довела
до значителното увеличение на цените на строителните суровини и продукти, което
оказвало неблагоприятно влияние върху строителните компании, както в Б., така и в
целия Е.с.. Повишението на стойностите на строителните материали било в резултат и
на нарушенията във веригата на доставки заради ограниченията, налагани в п.. Твърди
се това да влече след себе си невъзможност да достигат навреме необходимите
количества материали и съответно процесът не само се забавял, но и се оскъпявал.
Впоследствие след започването в началото на **** година на *** между Р. и У. и
2
налаганите санкции на Р., която била ********* на енергийни и нефтени продукти
/природен газ и нефт и произвеждани от нефта горива и битуми/ цените на
строителните материали продължили да се увеличават. Цитираните по-горе събития,
ищецът твърди да са довели до голяма инфлация, като някои от вложените при
изпълнението на процесния договор материали и суровини се увеличили съществено,
със ***%, а и повече.
Цитираните по-горе факти, свързани със значителното поскъпване на
строителните материали, представлявали установените в чл.116, ал.1 т.3 от ЗОП
обстоятелства. Същите не могли да бъдат предвидени към момента на сключване на
Договора за ОП и налагали необходимост от изменение на договора, в посока
индексиране на цените по Договора за ОП. До настоящият момент цените по
сключения с *** Договор за ОП не били индексирани, въпреки че това било поискано
първоначално през ****г., както и след това. Междувременно работата по Договора за
ОП се твърди да е изпълнена напълно, качествено и в срок, приета от *** без
забележки и възражения, както и ищцовото дружество носило гаранционната
отговорност за изпълнените строителни дейности. До настоящият момент „Е.П.“ АД
било поело изцяло тежестта на повишението на цените на строителните материали и
поемането на тази тежест не била компенсирана адекватно. В тази връзка се сочи, че
това съставлявало нарушение на икономическия баланс на договора, водело до загуби
и обедняване на ищцовото дружество и създавало сериозен риск за икономическото му
състояние.
Сочи се, че ищцовото дружество не било подготвено за това съществено
повишаване на цените в такъв мащаб. В същото време в сключения между „Е.П.“ АД и
*** Договор за ОП, липсвали заложени клаузи за преразглеждане и индексиране на
цените и единствената възможност за това се твърди да е установена в чл.116, ал.1 и
чл.*** от Закона за обществените поръчки и приетите въз основа на закона
подзаконови актове, каквото е и Постановление на Министерски съвет на Република Б.
№ ** от ***.**** г. (ДВ бр. **, **** г.), с което на основание чл.***, ал.1 от Закона за
обществените поръчки е приета Методика за изменение на цената на договор за
**** в резултат на инфлация, с която се регламентира начинът за изменение на
цената на договор за **** и рамково споразумение в резултат на инфлация. Цитира се
чл. 1.
С §2 на ПРЗ от цитираната по-горе Методика, нормативно било установено
наличието на инфлация и нейната начална дата, а именно ***г., а §4 предвиждал, че на
изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след ***г. по договори за
обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство.
При така изложената фактическа обстановка се излагат следните изводи, които
молят съда да вземе предвид:
3
Индексацията на цената по сключен договор, съставлявала изменение на
договора. Правната система познавала два начина за изменение на сключен договор, а
именно доброволно изменение по взаимно съгласие на страните по договора и
едностранно изменение на договора, посредством упражняването по съдебен ред на
потестативно право чрез иск по чл.307 от ТЗ, когато били налице обстоятелства
обуславящи наличието на стопанска непоносимост за една от страните по договора.
Твърди се, че ответникът е канен, както и били водени много разговори на място, да
сключи споразумение, с което да се измени Договора за ОП, като се индексират цените
на същия, в съответствие със същественото увеличаване на цените на строителните
материали и суровини, които се влагат при изпълнение на договора. Този факт на
инфлация и съществено увеличение на цените се твърди да е ноторно известен и
нормативно установен с §2 на ПРЗ от цитираната по-горе Методика, който
установявал наличието на инфлация и нейната начална дата, а именно ***г.
Така установената и известна на страните по процесния договор инфлация
покривала фактическия състав на чл.116, ал.1, т.3 от ЗОП и съставлявала
обстоятелство, което възложителят – ответник, полагайки дължимата грижа, не могъл
да предвиди и в същото време налагала необходимост за изменение на Договора за ОП
в посока индексиране /увеличаване/ на цените. Необходимостта от изменение на
договора за ОП в посока увеличаване на цените се обуславяла от факта, че съществено
били увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на
договора, а именно със ***% и повече. Необходимостта от изменение се обуславяла и
от това, че ако цените на договора не се увеличат, при наличните стойности на
инфлацията ще се наруши икономическия баланс на договора. Така възложителят
получава престация, чиято стойност на изпълнение била многократно завишена в
съответствие с първоначално заложеното и договореното в тръжните книжа и договор
за ОП, изпълнителят извършва в полза на възложителя непредвидени и големи
разходи, които ако не бъдат заплатени ще представляват за него значителна вреда.
Необходимостта от изменение се обуславяла и от факта, че запазването на договора
при първоначално договорените цени и с оглед същественото увеличаване на цените
на строителните материали и суровини, би противоречало на справедливостта и
добросъвестността. В настоящият случай се твърди, че такова противоречие е налице,
тъй като еквивалентността на престациите по Договора за ОП съществено била
нарушена вследствие на коренната промяна на икономическата обстановка, тъй като
при наличието увеличените с инфлацията цени, ищцовите дружества не биха сключили
договора.
Предвид отказа на ответника за сключване на анекс, с който да се индексира
/увеличи/ цената на сключения Договор за ОП, се твърди, че в същото време такива
изменения в посока индексиране на цените са извършвани от по преценка на ответника
по други договори. С това си действие и незачитайки факта, че били налице
4
предпоставките за това, се твърди, че ответникът бил осуетил реализирането на
предвидената в ЗОП възможност на страните да изменят процесния договор за ОП,
като увеличат цената на основание чл.116, ал.1, т.3 от ЗОП. С поведението си
ответникът-възложител довел до невъзможност за извършване изменението на
процесния Договор за ОП доброволно между страните, а ищцовото дружество било
лишено от възможността да получи справедливо, адекватно и пропорционално на
извършената от него работа заплащане, като съответно понесе загуби с размерите на
индексираните стойности от дължимото му се възнаграждение за извършената работа.
От своя страна за ищцовото дружество без индексиране на цените загубите били
неизбежни, защото доброволното изменение на договора за ОП била единствената им
възможност, тъй като защото съдебната практика установявала, че не било допустимо
едностранно изменение на Договор за ОП по реда на упражняването на иска по чл.307
от ТЗ с няколко аргумента в тази посока, като се цитира съдебна практика.
Сочи се, че в ЗОП бил залегнал принципът, че договорите за **** не могат да
бъдат изменяни, като в чл.116 били предвидени случаите на изключения, в които
договорите могат да се изменят. Такава възможност за прекратяване била предвидена
както в ЗОП, така и в процесния договор само за възложителя-ответник.
Твърди се, че изменението на договора за ОП в посочената хипотеза на чл.116,
ал.1, т.3 от ЗОП и чл. ** от договора за ОП да се сочи като правна възможност,
всъщност се касаело за правно задължение на страните и в случая на ответника А.
„П.И.“ да приеме предложената промяна и сключи анекс, с който цените да се
индексират. Сочи се също така, че в правната теория и практика било наложено
схващането, че този договор е особен вид граждански договор, който се отличава от
търговската сделка и съставлявал особен вид административен договор, тъй като този
договор бил предназначен да управлява ******** в *****. Във връзка с това,
договорната свобода в договора за ОП била значително ограничена. При сключването
на договора се давало предимство на властническия прерогатив на възложителя, който
намирал израз в това той да определя правата и задълженията на страните, условията и
начина на плащане, правните последици от неизпълнението на задълженията,
условията и размера на неустойките, които неизправната страна дължи на изправната.
Срокът и цената за изпълнение също могли да бъдат определени едностранно от
възложителя, те биха могли да бъдат предложени и от участниците, но дори и в тази
хипотеза възложителят би могъл да постави определени граници, извън които офертите
на участниците нямало да се приемат. Проектът на договора като част от
документацията за възлагане на **** се публикувал на профила на купувача при
обявяване на процедурата, след което той вече не можел да се изменя. Относно
съдържанието на договора, съгласно ЗОП неговото съдържание не могло да бъде
изменяно след неговото сключване, при което и в това отношение съществувало
5
гореспоменатото ограничение на договорната свобода. Забраната за изменение на
договора за ОП била въведена с изключенията, установени в чл. *** от ЗОП.
Тези изключения били предвидени, за да поддържат уговорената между
страните равностойност на насрещните материална и парична престации. В частност
това било и допускането на изменението на договора в посока индексация, чрез която
освен, че се компенсирало бъдещото обезценяване на парите, се поддържа и спомената
по-горе равностойност.
След като ответникът не бил подписал анекс за изменение в посока индексиране
на цените, то било недопустимо да се иска изпълнение, тъй като не бил налице договор
между страните, който да предвижда заплащане на увеличената стойност на работата.
Настоящата искова претенция се твърди да е насочена към заплащане на обезщетение,
за претърпените от ищцовите дружества загуби, вследствие неизпълнение на
задължението на ответника да сключи анекс, с който да се индексират цените по
договора. Размерът на това обезщетение било претърпяната загуба от ищцовите
дружества.
Размерът на загубите, които ищцовото дружество било претърпяло били, както
следва: ****** лева с ДДС, част от които е и претендираното с настоящия частичен иск
вземане в размер на ***** лева с ДДС.
Сумата от ****** лева с ДДС е стойността, с която следвало да се
индексират/увеличат цените на работите, извършени въз основа на процесния договор
за ОП, които работи били приети след ***г., като тази сума била съобразена с
установеното от ЗОП ограничение от ** %. Въз основа на заданията на възложителя-
ответник за извършените работи, приети със сертификати след ***г., били издадени **
броя фактури за периода от ** *г. до ********г. Тези фактури били на обща стойност
от ******** лева с ДДС. Стойността, с която би следвало да се индексира тази сума е
****** лева с ДДС, като тази стойност била изчислена съгласно Методиката за
изменение на цената на договор за **** в резултат на инфлация, приета с ПМС № ** от
****, **** г. (ДВ бр. **, **** г.), на основание чл.*** от ЗОП.
Твърди се, че при положение, че ответникът бил изпълнил своето задължение да
сключи анекс, с който да се индексират /увеличат цените за приетата след ***г. работа,
ищцовото дружество щяло да получи най-малко сумата от ****** лева с ДДС, което
попада в ограничението от **% от стойността договора за ОП, тъй като се дължало
спазване на ограничението на чл.116, ал.2 от ЗОП. В случаите по ал.*, т. 2 и 3 на
чл.116, ако се налага увеличение на цената, то не можело да надхвърля с повече от **
на сто стойността на основния договор или рамковото споразумение.
Сочи се, че отговорността на ответника за претендираните претърпени загуби
е ограничена като той отговарял за преките и непосредствени вреди, а в случая това
били нормативно установените загубите, които ищцовото дружество било претърпяло.
6
Това били неполучените индексирани стойности на дължимото възнаграждение за
приетата след ***г. работа. С това било свързано и второ ограничение, а именно, че
ответникът отговарял за предвидимите вреди, т.е. тези които са могли да бъдат
предвидени към момента на пораждане на задължението. Този момент бил след
нормативно определената за начална дата на инфлацията ****г., а именно ***г., като
предвиждането било установено от законодателя с приетото допълнение на ЗОП, което
предвиждало изменението на договорните цени в резултат на инфлацията да става по
одобрена Методика. Третото ограничение било въведено от ЗОП, който предвиждал,
че ако се налага увеличение на цената, то не може да надхвърля с повече от ** на сто
стойността на основния договор.
При условията на евентуалност и предвид изложената до настоящият момент
фактическа обстановка, ако се приеме, че ответникът не дължи обезщетение на
ищцовото дружество за претърпените загуби, поради отказа докато бил длъжен да
подпише анекс, с който да измени договора за ОП, като се индексират цените му, се
бил обогатил на основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД неоснователно. Отказът на
ответника да подпише анекс, с който да се увеличат /индексират/ цените водил до
последицата, че *** получавала изпълнение на работата, чиято стойност е следвало да
се увеличи с неосъществено основание, като се обогатила за сметка на ищцовото
дружество с подлежащата за индексиране сума от ****** лева с ДДС, част от която
сума е и процесното вземане в размер на ***** с ДДС.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че ответникът не дължи
обезщетение на ищцовото дружество за претърпените загуби, поради отказа да
подпише анекс, с който да измени договора за ОП, като се индексират цените му, както
и ако се приеме, че ответника не се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото
дружество на основание чл.55,ал,1, пр.2 от ЗЗД, то се моли да бъде приложен
института на чл.59 от ЗЗД и се приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищцовото дружество със сумата от ********* лева с ДДС, част от която
сума било и процесното вземане в размер на ***** с ДДС. Това била сумата, за която с
нормативен акт било установено, че в резултат на инфлация се повишили цените на
материалите и суровините, влагани при изпълнението на процесния договор. С тази
сума, която била в тежест на ищцовото дружество, се увеличили необходимите
разходи /себестойността/ за изпълнение на възлаганите дейности в сравнение със
заложените такива при сключването на процесния договор. От друга страна,
ответникът бил избегнал плащането й, въпреки, че е бил задължен да измени договора
за ОП, тъй като била налице необходимост от това. По този начин се обогатил със
стойността на извършените от довереното ми дружество работи, приети след ***г.,
която стойност надвишавала първоначално договорената в договора и съответно
подлежала на индексация.
7
По отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение по чл.86 от ЗЗД се твърди, че ответникът бил изпаднал в забава от датата
на публикуването на ПМС № ** от ****, **** г. (ДВ бр. **, **** г.), с което на
основание чл. ***, ал.* от Закона за обществените поръчки е приета Методика за
изменение на цената на договор за **** в резултат на инфлация, въпреки, че
необходимостта от изменение на договора за ОП в посока индексиране на цените
следвало да се преценява от датата на установяване наличието на инфлация ***г. С
публикуването на тази Методика нормативно се установявало, че била налице
инфлация към една задна дата /***г./ и необходимост от индексиране в посока
увеличение на цените по договорите за ОП, от където възниквало и задължението на
ответника да заплати работите, приети след ***г.
Във връзка с изложеното се моли съдът, да постанови съдебно решение, с
което да осъди на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД ответника А. „П.И.“ да
заплати на ищцовото дружество обезщетение за претърпени загуби вследствие на
неизпълнение на задължението да сключи анекс за индексиране на цените на
процесния договор за ОП сумата от ***** лева с ДДС, представляваща част от вземане
на обща стойност от ****** лева с ДДС КАКТО и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от **** лева представляваща част от дължимо обезщетение за забава в размер
на законната лихва, цялото с размер ********* лева, считано от ******г. до датата на
предявяването на настоящият иск ********г. ведно със законовата лихва върху
претендираната с исковата молба сума, считано от датата на подаването на исковата
молба до окончателното плащане на вземането, както и сторените от довереното ми
дружество разноски по делото.
При условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважена исковата
претенция на посоченото по-горе основание и се приеме, че ищцовото дружество не
разполага с горепосочената правна възможност и този институт е неприложим към
настоящия казус, то моля да се уважи следния иск:
Моли да се постанови решение, с което да се приеме, че ответникът се обогатил
на основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД неоснователно за сметка на ищцовото дружество,
поради това, че получавало изпълнение на работата, чиято стойност е следвало да се
увеличи с неосъществено от него основание и да бъде осъден за заплати сумата от
***** лева е ДДС, част от общото вземане в размер на ****** лева с ДДС,
съставляващо дължимото увеличение на стойността работата както и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от **** лева, представляваща част от дължимо обезщетение
за забава в размер на законната лихва, цялото с размер********* лева, считано от
******г. до датата на предявяването на настоящият иск ********г. ведно със
законовата лихва върху претендираната с исковата молба сума, считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и
8
сторените от ищцовото дружество разноски по делото.
При условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважена исковата
претенция на посоченото по-горе основание и се приеме, че ищцовото дружество не
разполага с горепосочените правни възможности и тези институти са неприложими
към настоящия казус, то се моли да се уважи следния иск:
Моли да се постанови решение, с което да се приеме, че ответникът се е
обогатил на основание чл.59 от ЗЗД неоснователно за сметка на ищцовото дружество
като се осъди за заплати сумата от ***** лева с ДДС, част от общото вземане в размер
на ****** лева с ДДС, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от **** лева,
представляваща част от дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва,
цялото с размер ********* лева, считано от ******г. до датата на предявяването на
настоящият иск ********г. ведно със законовата лихва върху претендираната с
исковата молба сума, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане на вземането, както и сторените от ищцовото дружество
разноски по делото.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Молят да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане,
относно обстоятелствата по сключване, изпълнение на договора и прекратяването му.
Прави се искане на основание чл. 176 от ГПК да бъде задължен
представляващият ответника да отговори на формулирани въпроси.
Молят съда да бъде назначена съдебно-счетоводна и техническа експертиза, на
която е оформена задачата.
Постъпила е уточняваща молба от „Е.П.“ АД, в която посочват формирането на сумата,
представляваща главния иск, а то било извършено, като са приложени редът и правилата
установени с приетата с Постановление на Министерски съвет на Република Б. № ** от
****, **** г. (ДВ бр. **, **** г.) на основание чл. 117а, aл. 1 от Закона за обществените
поръчки Методика за изменение на цената на договор за **** в резултат на инфлация, с
която се регламентира начинът за изменение на цената на договор за **** и рамково
споразумение в резултат на инфлация, както следва:
-§4 от Методиката предвижда, че на изменение подлежат цените за извършени
дейности, приети след *** г. по договори за обществени поръчки и рамкови
споразумения за строителство. В изпълнение на процесния договор довереното ми
дружество е извършило работи, приети със сертификати след ***г., за които са
издадени сертификати и ** броя фактури за периода от ** *г. до ********г.
/приложени са като доказателство към исковата молба/. Тези сертификати/фактури
са на обща стойност от ************* лева с ДДС, като това е стойността на работата
приета след ***г., която подлежи на индексация.
9
-Стойността, с която би следвало да се индексира тази сума е изчислена
съгласно формули и ред, нормативно установени в чл.2, чл.3 и чл.4 от Методиката.
Така като се вземе предвид всеки един от сертификатите които установяват вида на
дейностите, датата на приемането на работата, неговата стойност и това се съобрази с
коефициентите на тежест на строителните материали /съгласно чл.2 от Методиката/,
индексите на цени на производител на строителните материали /съгласно чл.3 от
Методиката/ се извършва изчисление по формулата /съгласно чл.4 от Методиката/.
Получената сума е в размер на **** лева с ДДС и съставлява главния иск по
делото.
Размерът на загубите е сумата от **** лева с ДДС, която съставлява главния
иск по делото. Този размер се обуславя от задължението на ответника да индексира
цените на извършената по договора работа, която е приета след ***г., като ако ***
беше изпълнила задължението си да индексира цаните за тази работа, то довереното ми
дружество има право и трябваше да получи сумата от **** лева с ДДС, респ.
неполучаването на тази сума съставлява загуба за „Е.П.“ АД.
Размерът на частичния иск от * лева съставлява част от общата искова
претенция, респ. част от претърпените загуби в общ размер на **** лева с ДДС. Тази
част е за извършена по процесния договор работа, приета след ***г.
Уточнява се, че в обособена позиция 2 О.П.У - П. били включени всички
***** на територията на област П.. Уточнява се, частичния иск от * лева касае част от
всички дейности, включени в обособена позиция 2 О.П.У - П., предмет само на
процесния Договор №*******г.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил отговор нa исковата молба от А.
„П.И.” със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ №*, представлявана от п.
на У.с. - инж. Я.Й., в който се твърди, че исковата молба е неоснователна и недоказана,
както и частично недопустима.
Излагат се следните съображения:
Между А. „П.И.“ /възложител/ и „Е.П.“ АД /изпълнител/ бил сключен Договор №
******* г., за възлагане на **** с предмет „******************** (***********
*****************************************) на
********************************************, стопанисван от ***, съгласно чл. 19,
ал.*, т. 1 от Закона за пътищата“, за обособена позиция № * - ОПУ П..
В изпълнение на законово вменените задължения на А.та да управлява ****, дейност
която обхваща ремонта и поддържането им, в срока на договора и съгласно чл.5, ал.1 от
него, на дружеството било възлагано осъществяване на различни по вид и период дейности,
чрез задания. Съгласно чл.6 ал. 3 от договора дължимите плащания се извършвали в ***
срок след представяне на фактура от страна на Изпълнителя, изготвена на базата на одобрен
от Възложителя сертификат. Самото приемане на работата и съобразявайки чл.7 от договора
се установявало с подписването на този сертификат.
Сочи се, че към основния договор № ******* г. били сключени допълнителни
споразумения. С първото от тях № ********** г. А. „П.И.“ и „Е.П.“ АД, били установили
10
актуалното състояние на отношенията между страните по договора и начина на уреждането
им, а съгласно т. 5.1 от същото, страните се съгласили основния договор да се прекрати по
взаимно съгласие, считано от **.**** г.
Предметът на допълнително споразумение № * с изх. № **.**** г. отново засягало
прекратяването на договора, като съгласно чл.1 от споразумението, договор № ******* г. се
прекратявал по взаимно съгласие, считано от датата на подписване на нов договор за
съответната обособена позиция между Възложителя и избран изпълнител, в резултат на
откритата с решение № *****.**** г. процедура за възлагане на ****, но не по-късно от
****** г., като по този начин се заличавало, горепосочената т. 5.1 от допълнително
споразумение № ******** г.
В тази връзка се твърди, че прекратяването на договора, считано от ****** г.
изключвало приложимостта на чл.*** от ЗОП, препращащ към случаите на чл.116,
ал.*, т. 1, 2 и 3 от ЗОП. Разпоредбите, уреждащи случаите на изменение на договор, по реда
на чл.116 от ЗОП предполагали действащ такъв.
Твърди се, че обстоятелството, че договорът бил прекратен, водело и до
неоснователността на исковата молба по отношение на главния иск по чл. 79 във връзка с
чл. 82 от ЗЗД. Това било така, тъй като фактическият състав на договорната отговорност по
79 ал.*, пр. 2. вр. чл.82 ЗЗД включвал следните елементи: валиден договор между страните,
пораждащ за всяка от тях твърдените права и задължения, виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника, вреда, причинна връзка между вредата и
неизпълнението и установен размер на вредата. /Определение № * от ****** г. на ВКС по ч.
гр. д. № **** г., I г. о., ГК, докладчик съдияВ.А./.
В конкретния казус, считат, че не е осъществен посочения в исковата молба
фактически състав. В договор № ******* г. липсвало задължение за А. „П.И.“ да индексира
цените по него, поради което липсвали и останалите елементи от посочения фактически
състав, а именно нямало виновно неизпълнение, вреда и причинна връзка между тях. В
допълнение, противоправността на поведението следвало да произтича от това, че не било
изпълнено задължение към контрагента, а не от общо задължение, насочено към всички.
Сочи се Решение № ******* г. по гр. д. № ***** г. на Върховен касационен съд, ІV гр.
отделение.
Допълнителен аргументи за изложеното се извеждат от ответника и от Методиката за
изменение на цената на договор за **** в резултат на инфлация, приета с Постановление №
** на Министерски съвет от **** **** г. обн. в ДВ, бр. ** от ****** г. в сила от ****** г.,
изм. И доп. Бр. ** от ***** г., в сила от ***** г. /Методиката/. Видно от исковата молба,
основанието и претендираният размер се обосновавали с нея. В тази връзка се твърди, че
съгласно чл.1 от Методиката, същата регламентирала начинът за изменение на цената на
договор за **** и рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са
увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за
строителство и рамковото споразумение за строителство. В допълнение, останалите
разпоредби от Методиката също визирали и използвали като термин/способ изменение на
цената на договор. Не на последно място, съгласно § 4 от същата предвиждал, че на
изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след *** г.
С оглед изложеното се сочи, че изменение на договор за **** или рамково
споразумение, независимо дали същите са за строителство, следвало да се осъществи чрез
сключването на допълнително споразумение/анекс към същия, в съответната форма, по реда
на ЗОП. В конкретния случай, основанията за изменение на договор № ******* г. били
залегнали в чл. ** от него, а съгласно ал. * от цитираната разпоредба, измененията и
допълненията по договора се извършвали с допълнително споразумение, подписано от
страните и същото ставало неразделна част от договора.Общите основания за изменение на
договор за **** били предвидени в чл. *** от ЗОП, а подобно допълнително споразумение
11
не било сключено по процесния договор.
Твърди се, че за А. „П.И.“ липсвало задължение за предприемане на действия по
изменение на процесния договор ******* г., поради което считат, че не е налице договорно
неизпълнение, съответно искът се явявал неоснователен и недоказан и като такъв, се прави
искане да бъде отхвърлен изцяло.
Според ответника не биха могли да се споделят твърденията и доводите в исковата
молба, че основанията за изменение на договора и по-конкретно цената му, предвидени в
ЗОП и в самия него съставлявали задължения на страни, чието неизпълнение ангажирало
отговорността по ЗЗД. Поддържат, че в договора подобни задължения липсвали, а що се
касае до разпоредбите на ЗОП, в тях също. Чл. *** от нормативния акт, единствено
предвиждал реда, по който да се осъществи изменението. Цитира се нормата на чл. *** с
твърдение, че изменението на договора е правна възможност за страните, но във всеки
случай за него е необходимо тяхното съгласие. Цитират се разпоредбите на Закона за
обществените поръчки във връзка със забраната за изменение на договора за ****, както и
Решение № *** от *** г. на САС по в. т. д. № *** г. Сочи се, че в три от тези хипотези,
цената на договор за **** подлежала на изменение, поради инфлация и именно в тези
случаи при определянето на тази цена била приложима Методиката, приета на основание чл.
*** от ЗОП. Изложеното било още един аргумент за неоснователност на главните искове,
доколкото не било налице задължение за А. „П.И.“ за сключване на анекс към процесния
договор.
На следващо място, в случай че главният иск бъде приет за основателен, то се
оспорва неговия размер.
Видно от заявеното в исковата молба, размерът на частичния главен по чл. 79 във
връзка с чл. 82 от ЗЗД и евентуални по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД - ***** лева, от дължимото
вземане в размер на ******* лв. с ДДС се обосновавали и същите били изчислени съгласно
Методиката за изменение на цената на договор за **** в резултат на инфлация. Ответникът
посочва, че Методиката регламентира изменение на договори в резултат на инфлация, при
която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи
стойността на договора за строителство и рамковото споразумение за строителство. Всяка от
процесните фактури, съгласно договора между страните, се издавала въз основа на одобрен
сертификат за действително изпълнени и приети дейности. От приложените към исковата
молба такива се установявало, че не абсолютно всички описани в тях дейности
подлежали на индексация, съгласно методиката. Именно обратното, голяма част от
тях. включвали дейности по сметки (напр. Сметка № 5 - *****************), касаещи
*************************************. В други сметки № 2 - Земни работи, били
включени дейности като ************* и др., ******** и т.н. Това били само част от
всички сертифицирани дейности, спрямо които считат, че извършеното изчисление,
съгласно Методиката било неприложимо, неоснователно и недоказано, доколкото
стойностите по тях се ползват/включват в основата на изчислението. Като част от такива
ответникът сочи Сертификати №№ **************** и редица други.
Видно от самата Методика, същата засягала единствено увеличение на цената на
основните стоки и материали, формиращи стойността на договора. В конкретния случай,
горепосочените дейности, включително но не само, не биха могли, според ответника, да се
квалифицират като стока или материали, съответно за тях не би могла да се приложи
използваната формула от методиката. Доколкото същите били използвани при формиране на
цената исковете, то се оспорва техния размер изцяло.
Предвид всичко гореизложено, се твърди от ответника, че разгледан по същество
главният иск по чл. 79 във връзка с чл. 82 от ЗЗД, бил неоснователен и недоказан, поради
което го оспорват, както по отношение на неговата основателност, така и по размер.
12
В условията на евентуалност по предявените частични искове по чл.55, ал.* от ЗЗД и
иск по чл. 59 от ЗЗД, за същите суми, считат същите за неоснователни и недоказани, като
молят също да бъдат отхвърлени изцяло.
Твърди се, че категоричното становище на българските върховни съдии било, че
институтът на неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД включвал искове за връщане на
получено без основание, на отпаднало основание или неосъществено основание, което
предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация. В гражданското
право не се допускало при възмезден договор да се иска връщане на получената от едната
страна имуществена престация.
В конкретния случай, ищецът твърди наличие на неосъществено основание.
Ответникът твърди, че само по себе си наличието или не на обогатяване или обедняване
било без значение в хипотезите на чл. 55 - чл. 59 от ЗЗД, които се отнасяли до връщане на
получено без правно, на неосъществено или на отпаднало основание. Същественото при тях
било това дали имущественото разместване било възникнало на правно основание или не, а
не това дали вследствие на него последвало обогатяване на едната страна в
правоотношението и обедняване на другата. В този смисъл се сочи Решение № **********
г. по гр. д. № ******** г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение.
Втората хипотеза, уредена в чл. 55, ал.1 ЗЗД, на която се позовавал ищецът, щяла да
бъде налице, когато в момента на получаването не съществува валидно правно отношение,
което да оправдае даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне
и именно с оглед на това очакване предприемат съответните действия, водещи до
имуществено разместване. В този случай се твърди от ответника, че не може да се говори за
неосъществено основание, доколкото валидно правоотношение (договор), който да оправдае
имущественото разместване, съществувало към момента на престирането от страна на
„Е.П.“ АД, включително и към момента на приемане на дейностите от А. „П.И.“, а именно
сключеният между страните договор ******* г.
Ищецът бил предявил и като евентуален иск с правно основание чл. 59 Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ за същите суми. Правото на вземане поради неоснователно
обогатяване по смисъла на чл. 59, ал.* от ЗЗД възниквало, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити. Това се потвърждавало от субсидиарния характер на
споменатия правен институт на неоснователното обогатяване съгласно чл. 59 ЗЗД, който
намирал приложение във случаите, при които обеднелият не може защити правата си по
друг начин, основан на договорен или извъндоговорни източник на облигационни
отношения. Между „Е.П.“ АД и А. „П.И.“ /***/ не било спорно, че са съществували
договорни отношения. Исковата претенция засягала имуществени отношения между двете
страни, възникнали съгласно Договор № ******* г. Въпросите, които касаят изпълнение,
неизпълнение, частично изпълнение, се разрешавали по взаимно съгласие или чрез
предявяване на иск на договорно основание. Ищецът, в качеството си на Изпълнител по
Договора, бил задължен да извършва на свой риск уговорените в него дейности, а *** – в
качеството си на Възложител, да приеме и да заплати уговореното. Съгласно закона и
константната съдебна практика субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД бил поставен
на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той въобще не
може, или не е могъл да се защити нито с исковете по чл. 55, ал.* ЗЗД, нито с какъвто и да е
друг иск. Твърди се, че дружеството било предявило главни искове с правно основание чл.
79. ал.* във връзка с чл. 82 от, а в допълнение и евентуални такива на основание чл. 55. ал.*
ЗЗД за посочената по-горе сума, ведно със законна лихва върху посоченото вземане. В този
смисъл, „Е.П.“ АД се твърди, че не само разполага, но и е предявило други видове искове
/осъществило е правото си на защита/, което само по себе си изключва възможността за
предявяване на иск по чл. 59, ал.* от ЗЗД. В тази насока се сочи Решение № ***** г. на ВКС
по гр. д. № ******* г., IV/
13
При това положение, предявените като евентуални иск по чл. 59, ал.* ЗЗД и този по
чл. 86, ал.* ЗЗД, следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
Алтернативното становище на ответника е, че ги оспорва както по основание, така и по
размер. Неоснователното обогатяване следвало да включва обогатяване на едно лице за
сметка на друго; обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото; връзка
между обедняването и обогатяването; липса на основание за обогатяването; липса на друг
иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити. В конкретния случай,
„обогатяването“ на А. „П.и.“ /***/ следвало да е без основание и за сметка на обедняването
“
на ищеца – „Е.П. АД. Счита се този фактически състав за неосъществен, поради факта, че
всички дейности осъществени от дружеството били в изпълнение на Договор № ******* г.
Признанието в исковата молба, че липсвал анекс към договора за ****, което било
единствената възможност за изменението му, не променяло посочения факт, а именно, че
същите са възлагани на Изпълнителя, той ги е изпълнявал, отчитани (сертифицирани) са по
договора, фактурирани от него и заплатени от А.та, в качеството й на възложител.
Видно от самите сертификати и фактури, приложени към исковата молба, същите
били с включен ДДС, а относно печалбата, същата била предвидена в чл. 7, ал. 6 от Договор
№ ******* г. В този смисъл, посоченото променяло стойността (основата), която
дружеството е използвало да извърша изчисленията за претърпени загуби, съответно
обедняването, осъществено съобразно Методика за изменение на цената на договор за ****
в резултат на инфлация, което от своя страна водило до неоснователност и на исковата
претенция.
Възразява се и се моли да бъдат отхвърлени акцесорните искове за забава по чл. 86,
ал.* от ЗЗД по изложените по-горе аргументи.
Не се възразява по приемането на представените с исковата молба писмени доказателства.
Възразяваме се срещу искането по чл.176 от ГПК, както и спрямо искането за допускане на
двама свидетели при режим на довеждане на основание чл. 164. ал.*. т. 1 и т. 3 от ГПК.
Не се възразява да бъде допусната комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза.
Прави се също искане за допускане на съдебно-счетоводна и техническа експертиза, с
формулирани въпроси.
Представят се писмени доказателства.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „Е.П.“
АД, ищецът взема становище по твърдението на ответника, че е невярно, че основание
за исковата претенция била приетата на основание чл.*** от ЗОП с Постановление на
Министерски съвет на Република Б. № ** от ****, **** г. (ДВ бр. **, **** г.),
Методика за изменение на цената на договор за **** в резултат на инфлация
/Методиката/.
Исковата претенция не била насочена пряко към заплащане на индексираната
стойност на извършената работа, а била насочена към заплащане на обезщетение, за
претърпените от ищцовото дружество загуби, вследствие неизпълнение на
задължението на ответника да сключи анекс, с който да се индексират цените по
договора. Цитираната от ответника Методика служила за определянето на размера на
загубите. По-конкретно тази Методика в отношенията между страните и настоящият
процес се прави искане съдът да я разглежда, като средството, механизмът за
определяне на размера на претърпените загуби, тъй като ако ответникът бил изпълнил
14
задължението си да измени договора за **** в посока индексация /увеличение/ на
цените му, то размерът на това увеличение трябвало да се изчисли именно по тази
методика и сумата от полученото изчисление трябвало да бъде получена от ищцовото
дружество. Отказът да индексира цените със сумата, която се получава по нормативно
установените формули от методика довел до загуби, които били с размерите на
индексираните стойности на цената на договора. Правният извод на ответника, че
„основание на исковата претенция е методиката“ бил неправилен, тъй като тя
служела само за формиране на размера на главния иск.
По отношение на твърденията, че процесният договор не могъл да бъде
индексиран, защото е изтекъл се заявява, че това твърдението не отговаряло на
действителното правно положение. Сочи се, че в чл. ** от договора за ОП било
договорено между страните, че договорът се прекратява с изтичане на срока на
договора и изпълнение на задълженията на страните. Така процесния договор за ОП
все още не бил прекратил своето действие поради следното:
-С писмо от ответника *** с изх.№****/******г., получено от ищцовото
дружество на *******г., възложителят уведомил същото, че ще се сформират
комисии, които в срок до *******г. ще установят какво е актуалното състояние по
изпълнението на последните задания по договора, ет***те им на изпълнение,
сроковете за завършването им, както и посочването на всички задания, чието
изпълнение ще приключи до ***.****г. В резултат на това писмо бил съставен
Констативен протокол от *******г., който най-общо установявал, че по договора има
работа за довършване, както и сроковете за довършването на тази работа до ***.****г.
С оглед на тези обстоятелства следвало да се приеме, че процесният договор към
момента на поканите за индексиране на цените бил все още действащ.
Срещу ответника *** ищцовото дружество било завело и били висящи още две
съдебни производства с предмет осъдителни искове за плащане на дължими се по
договора суми. Това били съответно търг. дело №***/****г. по описа на С.г.с. и търг.
дело №***г. по описа на С.г.с.. Твърди се, че и двете дела са висящи, а ответникът ***
имал все още неплатени задължения, произтичащи от процесния договор за ОП. Това
бил още един аргумент, че този договор не бил прекратил своето действие, както
повелява текстът на чл.39 от договора. Във връзка с първото дело ответникът изпратил
до ищцовото дружество покана за доброволно уреждане на отношенията по т.д.
№***/****г. по описа на СГС, която покана била с изх.№*******г. ведно с приложен
към поканата проект за спогодба, входирана в „Е.П.“ АД с вх.№****** година. С тази
покана и споразумение към нея, ответникът предложил схема на заплащане на
неплатените по договора фактури, което съставлявало и признание за неизпълнени
задължения по процесния договор от страна на ***. Това дело понастоящем било
обявено за решаване и все още било висящо.
15
Сочи ищецът, че другото търг.дело №***г. по описа на СГС било пред
насрочване на първо заседание по делото и изготвянето на доклад на съда.
Твърди се, че в раздел XII от договора била уговорена гаранционната отговорност
на ищцовото дружество. Твърди се, че ищцовото дружество носело задължението да
отстранява възникнали дефекти в гаранционните срокове, което било още един
аргумент, че договорът бил действащ.Договорът не бил прекратен, всички аргументи
на ответника, произтичащи от обратното твърдение, а именно, че договорът не е
действащ, били неправилни.
Твърди се, че анализът на ответника на нормата на чл.116 от ЗОП досежно
предвидената в него възможност да се измени договора бил неправилен. Така
ответникът от една страна твърди, че изменението на договора било една правна
възможност на страните по него, като за него било необходимо тяхното съгласие. След
това твърдение пък посочвал, че забраната за изменение на договора не била
абсолютна, като е право, чието упражняване било ограничено да седем хипотези, при
които изменението е допустимо. Ответникът признавал, че в три хипотези /между
които е и наличието на инфлация/ договорът подлежал на изменение и следвало да се
приложи Методиката за индексация, но пък *** нямало задължение да сключи анекс за
изменение на договора в тази посока.
Излагат се подробни съображения относно методиката и начина на изчисляване
на печалбата.
Прави се искане съдът да вземе предвид предвид, че в таблицата към чл.2 от
Методиката, позиция 5, тежестта на строителните материали в договори за
строителство, като процесния била **% Поради това, при изчисляване на стойността
на материалите, не била включена печалбата, дори и труда, които попадали в
останалите **% от стойността на целия договор. Ето защо, както при основния иск,
така и при евентуалните искове не се претендирала печалба, а само себестойност на
материалите.
Представят се писмени доказателства.
Поставят се допълнителни задачи към вещото лице.
В срока по чл.*73 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от А. „П.И.”,
като се оспорва
допълнителната искова молба и се поддържат всички фактически и правни възражения
срещу основателността на исковата претенция. Също така се поддържа и доказателственото
искане за въпросите, посочени в отговора на първоначалната искова молба като ответникът
счита, че същите следва да бъдат допуснати, тъй като ще спомогнат за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Поддържа се ноеснователност на така заявените искови претенции.
Изложени са допълнителни доводи, че погрешно се посочвало, че твърдението на А.та
е за „изтичане“ на договора, а правилното възражение на ответника е за неговото
16
прекратяване.
Цитираната по-горе разпоредба, в действителност предвиждала общата хипотеза на
прекратяване на договор № ****** г., която би била налице при кумулативното наличие на
предвидените в нея предпоставки. Независимо от това, в последващите норми на договора
чл. ** - чл. 45 включително, били уредени различни хипотези и възможности за неговото
прекратяване/разваляне. Една от всички тях е залегнала в чл**, ал. *, т. **, а именно
прекратяването му по взаимно съгласие между страните. Цитира се разпоредбата на чл** ал.
3.Съществени за казуса били посочени и приложените сключени между страните
допълнителни споразумения към основания договор като се излагат подробни съображения
в тази насока като се прави извод за неправилно, неоснователно и необосновано,
позоваването от страна на ищеца на чл. ** от Договора, доколкото същият се явявал
неприложим, поради посочените съображения.
По отношение на аргументите относно писмото с изх. № ****/****** г., образуваните
предходни съдебни производства и гаранционната отговорност, ответникът счита същите за
неотносими. Твърди се, че с посоченото допълнително споразумение изх. № **.****г.,
страните били уредили и последващите си отношения, освен прекратяването на договора.
Съгласно чл.* се предвиждала възможността за възлагане на нови дейности, а с чл.*,
страните се споразумели започнатите и недовършени такива, въз основа на действащия
договор към онзи момент, да бъдат своевременно и напълно завършени. Обосноваването на
посочените клаузи било залегнало в установителната част на споразумението.От цитираното
по-горе писмо и съставения констативен протокол от ******* г. представени от ищеца, се
установявало, че последните били изготвени именно във връзка с посочените клаузи от
допълнителното споразумение, с цел окончателното уреждане на отношенията между
страните.
Във връзка с твърденията относно Методиката, се излагат подробни съображения в
насока, че същата предвиждала само изменение на цената на договора вследствие на
инфлация, в резултат на която са увеличени цените на стоки и материали. Относно
тълкуването на чл. *** от ЗОП направено в допълнителната искова молба, се счита същото
за неправилно. Прави се анализ на разпоредбите на Закона за обществените поръчки в
частта относно забраната за изменение на договора за ****, визирана в чл. ***, ал.* ЗОП.
Сочи се Решение № *** от *** г. на САС по в. т. д. № *** г. поради изложеното се изтъква
аргумент за неоснователност на главните искове, доколкото не било налице задължение за
А. „П.И.“ за сключване на анекс към процесния договор.
Съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения
петитум, съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр.
с чл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.*** ал.1 от ЗОП и чл.116 от ЗОП и две евентуални
претенции по чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД, както и иск по чл.86 от ЗЗД, които са
процесуално допустими.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.На ответника се
разпределят всички направени от него възражения.
Съдът следва да укаже на страните, че наведените от тях правопораждащи
факти и обстоятелства, както и направените правопогасяващи възражения се нуждаят
от доказване.
17
На основание чл.146, ал.3 от ГПК съдът дава възможност на страните да изложат
становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
Съдът указва на страните, че могат да пристъпят към процедура по медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора.
По отношение на направените доказателствени искания:
Представените писмени доказателства от страните, като относими към предмета
на спора, следва да бъдат приети.
Поисканите от ищеца гласни доказателства са недопустими съобр. нормата на
чл.164 ал.1 т.5 от ГПК.
Неотносимо към правния спор е и формулираното по реда на чл.176 от ГПК,
док.искане от ищеца.
Следва да бъде допуснато изслушването на комплексна съдебно-техническа и
икономическа експертиза, по формулираните от страните въпроси.
На основание чл.375 ал.1 от ГПК съдът дава възможност на страните да упражнят
правата си като предприемат съответните процесуални действия за установяване на
техните твърдения и възражения.
Съобразно изложеното и на основание чл.374 ал.1 и 2 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ОТКАЗВА да допусне изслушване на двама свидетели на ищеца и
въпрос по реда на чл.176 от ГПК към представляващият ответната ***.
ДОПУСКА изслушването на комплексна Съдебно-техническа и
икономическа-счетоводна експертиза, която да отговори на формулираните
от двете страни въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица – Б. Г. и Л. Т., които да се призоват.
ЗАДЪЛЖАВА всяка от страните, в едноседмичен срок, да внесат по
сметка на ПОС, първоначален депозит в размер на по *** лева, за
допуснатата комплексна експертиза.
УКАЗВА на страните в процеса, че твърденията и възраженията им
се нуждаят от доказване.
18
УКАЗВА на страните, че могат да пристъпят към процедура по
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка
с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
*** година от *** часа, за която дата да се призоват страните и вещите лица.
Определението е окончателно.
Преписи от същото да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
19