Р Е Ш
Е Н И Е
№ 124
гр. Пловдив, 22.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария
Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7440/2018 г. по описа на
ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 1207/30.08.2018 г.,
издадено от Заместник-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което С.В.Ч.,
е санкциониран с глоба в размер на 20.00 лв., за нарушение на чл. 4б от Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив.
Жалбоподателят, С.В.Ч., представляван от адв. Р.Д., оспорва цитираното НП и
моли същото да бъде отменено. По същество нарушението не се оспорва, но се
твърди, че престоят е бил краткотраен, поради което нарушението следва да се
квалифицира като „маловажен случай“. Отделно от това се твърди и наличието на
формални основания за отмяна на НП, поради допуснати нарушения в НП и АУАН.
Въззиваемата
страна, Община Пловдив, оспорва така депозираната жалба и моли НП като правилно
и законосъобразно, да бъде потвърдено.
От
фактическа страна се установява следното:
На 31.07.2018 г. свид. А.Д.С. – …
при сектор „Общинска полиция“ гр. Пловдив, съставил АУАН срещу С.В.Ч., за това, че на 01.06.2018 г. около
13:00 ч., същият, като водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ..., е паркирал
посоченото МПС в гр. Пловдив, на ул. „…” срещу №…, в ляво на улица с
еднопосочно движение. За така констатираното нарушение е била съставена глоба с
фиш от 01.06.2018 г. въз основа на която, предвид оспорването пред РС-Пловдив,
в последствие е бил съставен АУАН. Въз основа него в последствие е било
издадено и обжалваното НП, с което С.В.Ч. е санкциониран с глоба в
размер на 20.00 лв., за нарушение на чл. 4б от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
Така установената фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания на разпитания
като свидетел актосъставител – свид. А.Д.С., който в своите показания е
потвърдил изложените в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания,
доколкото същите се явяват последователни, логични и неопровергани от
доказателствата по делото, в това число от жалбоподателя, който в дадените пред
съда обяснения е признал факта на извършеното нарушение.
Горната фактическа обстановка и
анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Съгласно чл. 4 б от цитираната по-горе Наредба за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя, а на път с еднопосочно движение се допуска престой и
от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на
пътните превозни средства.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че на
процесните дата и място, жалбоподателят Ч., е паркирал управлявания от него
автомобил на забранено за това място - в гр. Пловдив, на ул. „…” срещу № …, в
ляво на улица с еднопосочно движение. Това обстоятелство се признава от
жалбоподателя. Ето защо следва да се приеме, че в случая вмененото му нарушение
се явява доказано по несъмнен начин. Представеният по делото инвалиден стикер
не променя така възприетия извод, доколкото според показанията на свид. С.,
същият не е бил поставен на таблото на автомобила, в противен случай, същият не
би пристъпил към санкциониране на водача. Всъщност очевидно е, че и нарушителят
е бил със съзнанието, че е паркирал в нарушение на закона, доколкото в обясненията
си посочва, че е бързал да премести автомобила. Правилно при това положение
същият е бил санкциониран.
Не са налице и основания за ревизиране на размера на наложената санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4
от Наредбата за така констатираното нарушение се налага глоба във фиксиран
размер от 20 лева, който не подлежи на ревизиране. Този размер е съответен на
тежестта на нарушението, а и на имущественото състояние на нарушителя, който, видно
от приложеният по делото Договор за правна защита и съдействие, същият е
заплатил адвокатско възнаграждение на ангажирания от него адвокат в размер на
300 лева. Последното обосновава и извода, че размерът на така наложената глоба
не се явява непосилен за нарушителя.
Съдът не намери основания за квалифициране на деянието като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение и обстоятелствата по
същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
случай на нарушение по чл. 4б от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
С оглед всички съображения, настоящата инстанция намира, че при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано,
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, ПРС ІІІ н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 1207/30.08.2018 г.,
издадено от Заместник-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което С.В.Ч.,
е санкциониран с глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв., за нарушение на чл. 4б от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК