Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 7.1.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15
състав, в
публичното заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5960 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът
Д.Х.Б. твърди, че при управление на лек автомобил Волво
с peг. № *******, е пострадал при пътнотранспортно
произшествие на 19.09.2016 год., настъпило на автомагистрала „Тракия“,
км.100+23. Поддържа, че вина за произшествието има водачът на лек автомобил
Фолксваген Голф, с peг. № ****** П.Г.П., който
нарушил правилата за движение по пътищата - изгубил контрол върху управлявания
автомобил, самокатастрофирал, след което напуснал
автомобила, оставяйки го в лявата пътна лента за движение на магистралата, без
да подсигури безопасността на движението. Водачът на лекия автомобил Фолксваген
Голф имал действаща застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество,
със срок на действие една година от 21.1.2016 год. В резултат от произшествието
ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на долния
край на лъчевата кост на лявата ръка, кръвонасядания
в областта на гръдния кош и долните крайници. Той бил приет за болнично
лечение, като претърпял оперативна интервенция за вътрешна фиксация
на счупената кост с воларна заключваща плака. Ищецът
преминал и през курс по рехабилитация. Ищецът твърди, че търпял силни болки и
страдания, възстановяването му преминавало тежко и бавно, той не се чувствал
добре и физически, и емоционално. Освен това за известен период той разчитал на
помощ от близките си за ежедневните дейности, а преживения стрес оказвал влияние
върху живота му. Ищецът предявил претенция за обезщетяване на имуществените и
неимуществените от произшествието, но ответникът отказал да заплати
обезщетение. Ето защо ищецът предявява иск за сумата 1549.80 лева - обезщетение
за имуществени вреди, от които 34.80 лева потребителска такса, 1480 лева за остеосинтеза и 35 лева за рентгеново изследване, и за
сумата 40000 лева (съобразно увеличение, допуснато в съдебно заседание на
7.12.2018 г.) - частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди, на обща
стойност 50 000 лева. Претендира законна лихва от 25.2.2017 год. датата, на
която изтекъл срока за извънсъдебно уреждане на претенцията му. Претендира също
и законна лихва от датата на предявяване на иска и разноски.
Ответникът
„Д.з.“ ЕАД оспорва предявените искове. Твърди, че не е отказало изплащане на
обезщетение, а е поискало допълнителни доказателства във връзка с отправената
до него извънсъдебна претенция. Оспорва да е налице виновно поведение на водача
на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, като счита, че основна причина за
настъпване на произшествието било противоправното
поведение на ищеца. Счита, че размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не съответства на принципа на
справедливостта и характера и степента на уврежданията. Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен
колан и с поведението си е нарушил правилата по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Моли искът
да бъде отхвърлен. Поради факта, че не е станал причина за завеждане на делото
моли разноски на ищеца да не бъдат присъждани в случай на уважаване на иска.
В
съдебно заседание ищецът, чрез адв. Й., поддържа
предявения иск. Твърди събраните по делото доказателства да установяват елементите
на фактическия състав на чл. 432 КЗ, ангажиращи отговорността на ответника.
Ответникът, чрез юрк. К., оспорва иска. Посочва, че
исковете са неоснователни. Ищецът е допринесъл вредоносния резултат, шофирайки
с несъобразена скорост, което му е попречило да възприеме своевременно
авариралия лек автомобил.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от
писмените доказателства (Протокол за ПТП от 23.09.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие) и Автотехническата експертиза и Комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, че на 19.09.2016 г.,
около 21:00 часа, товарна композиция в състав седлови
влекач марка „Волво“, рег. № У8636АН и полуремарке с рег. № *******, се е движела по
автомагистрала „Марица“ с посока от град Свиленград към град Любимец. Скоростта
на движение е била между 75-75 км/ч, на къси светлини. В пътния участък
движението е еднопосочно, с две ленти за движение и една аварийна лента. В
същото време след град Свиленград в зоната на км. 100+230 напречно в лявата
лента на магистралата се е намирал катастрофирал лек автомобил марка „Фолгсваген“ с рег. № ******* с предна част, попадаща в
коридора на движение на композицията. Същият е бил без включени светлини и без
поставен триъгълник. Последвал е удар между двете превозни средства между
предната лява челна част на влекача и предната дясна странична част на
автомобила. Мястото на удар по ширина на пътното платно за движение е в лявата
лента за посоката на движение на товарната композиция на около 6,5 – 7,5 м.
вляво от десния край на аварийната лента. По протежение на платното за движение
мястото на удара е на около 188-190 след ориентира или на около 1-2 метра преди
следата от задиране, започваща на 190 метра след ориентира (за ориентир е приет
пътен знак Б1, намиращ се в края на десния банкет, на изхода от бензиностанция
„РО“ към автомагистралата). В резултат на удара лекият автомобил е изместен
напред и се намира в лявата лента с предна част по посока на движението на
товарната композиция. Тя продължава движението си напред, като в следствие на
опит за избягване на произшествието и удара, при който скоростта на влекача
намалява по-рано и по-бързо от тази страна на полуремаркето
(т.нар. възсядане). Влекачът и полуремаркето се преобръщат
на дясната си страна, приплъзват се по платното за
движение на около 47 метра след удара и спират. Като причини за настъпване на
ПТП вещото лице посочва: спрелият лек автомобил в тъмната част на денонощието
без аварийни светлини и без светлоотразителен
триъгълник, както и движението на товарната композиция със скорост 73-75 км/ч,
която скорост не позволява на водача да спре автомобила в рамките на
видимостта, която е имал пред автомобила
от фаровете на къси светлини. Вещото лице отговаря, че в конкретния участък
максималната разрешена скорост е била 100 км/ч. Опасната зона за спиране на
товарната композиция при скорост на движение 74 км/ч в конкретната пътна
обстановка и условия е била около 96 метра. Според експерта при изправни и
правилно регулирани светлини, късите осветяват пътното платно пред автомобила
на разстояние около 60 метра. Следователно водачът на автомобил „Волво“ би следвало обективно да възприеме намиращия се пред
него без светлини и предпазен триъгълник автомобил „Фолксваген“ в момент,
когато се е намирал на разстояние 60 метра. Сравнението между опасната зона за
спиране на композицията при скорост на движение 74 км/ч и 96 метра отстоянието на товарния състав от мястото на удара в
момента, в който водачът й би могъл да възприеме лекия автомобил – 60 метра,
показват, че при така избраната скорост на движение на товарната композиция
ударът от техническа гледна точка е бил непредотвратим. В допълнителна
експертиза вещото лице уточнява, че скоростта на движение на товарния автомобил
„Волво“ не е била съобразена с осветеността на
фаровете му при къси светлини. Скоростта на движение, при която водачът би
могъл да спре автомобила в рамките на осветеното пред автомобила пространство,
е около 54 км/ч. При движение със скорост, съобразена с осветеността на
фаровете на товарния автомобил, ударът е бил предотвратим. При шофиране на
дълги светлини пространството пред автомобила, осветено от фаровете, е 150
метра. Ето защо избраната скорост от 74 км/ч би била съобразена с осветеността
на фаровете при включени дълги светлини, респ. ударът е предотвратим технически
при движение на дълги светлини.
В съдебно заседание
вещото лице подчертава, че фактът, че авариралият лек автомобил е бил разположен
под лек ъгъл пречи на възприемането на задните светлоотразители.
От приетата
Съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: счупване
на лявата лъчева кост в долната и част (в областта на китковата
става), кръвонасядания на гърдите и долните крайници.
Описаните по-горе травматични увреждания често се срещат при водачи на
автомобили след претърпяно ПТП. Тези увреждания се дължат на нанесен внезапен
удар от твърди тъпи и ръбести предмети, от които е изградено вътре
автомобилното купе. Счупването на лъчевата кост в областта на китковата става се дължи на удар на дланта в кормилния кръг
(волана), при който удар ръката се извива от китката силно назад. Лъчевата кост
се удря в ладиевидната кост на ръката и това е
причината за този вид фрактура. Мекотъканните
увреждания се дължат на челни и странични удари на долните крайници в предната
част на автомобилното купе. По своят медико-билогичен
характер полученото счупване на лъчевата кост е довело пострадалия Д.Б. до
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок до 3 месеца. Получените
мекотъканни увреждания на гърдите и долните крайници
са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице посочва, че спешна медицинска помощ на пострадалия е била
оказана в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр.
Ст.Загора, където е приет за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология.
Постъпил в задоволително общо състояние с болки и деформация в областта на
лявата киткова става, без възможност за движение в
нея, с охлузвания по гърдите и долните крайници. По спешност са били извършени хематологични и рентгенови изследвания. След проведена предоперативна подготовка пострадалият е бил опериран на
21.09.2016 г. Извършено е било открито наместване на счупената лъчева кост и
стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове. Включена е била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалият
е бил изписан от болницата на 26.09.2016 г. като лечението му е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и аналгетици. По време на амбулаторното лечение ищецът е
провеждал контролни прегледи най-вече заради претърпяната фрактура на лявата
лъчева кост, поради възникнал оток, изтръпване на пръстите, ограничените
движения и за назначаване на рехабилитация. Мекотъканните
увреждания са отзвучали за срок до 2 седмици. Счупената лява лъчева кост е зараснала
за срок до 35 дни, а с проведената рехабилитация - общо лечебният и възстановителен
период е приключил за срок от 3 месеца, който е обичаен в ортопедичната
практика при такава костна увреда. През посоченият
3-месечен период ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са
били през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици
в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди ищецът е имал само
периодично явяващи се болки в областта на лявата киткова
става при обща преумора и най-вече при рязка промяна на времето. Тези болки
бързо са отзвучавали след употреба на обезболяващи средства. Наред с
претърпените болки през първите 2 месеца ищецът не е можел да си служи с лявата
ръка, поради временната имобилизация на китковата става. Това е затруднявало обслужването му в
ежедневието. От деня на процесната злополука вече са
изминали повече от 1 година и половина. Общото здравословно състояние на
пострадалия вече е стабилзирано. В областта на лявата
киткова става, по воларната
и страна има остатъчен кожен белег от извършената костна операция с дължина 8-9
см., който представлява траен козметичен дефект. Счупената лъчева кост е
зараснала окончателно. Китковата става е оточна и папаторно болезнена.
Движенията на ставата са възстановени отчасти, тъй като металната плака и
винтовете все още не са извадени. Ограничени са движенията при флексия - с 15
градуса, както и ротаторните движения. Лявата ръка
към момента е със слаб захват. Отстраняването на
металната остеоснитеза става чрез нова операция, а тя
ще доведе на пострадалия допълнителни болки за срок до 30 дни и нужда от нов
курс рехабилитация. След изваждане на металната плака и винтовете, движенията
на лявата ръка ще възвърнат нормалния си обем и сила. Вещото лице посочва, че в
материалите по делото са приложени отчетни документи за извършените от ищеца
разходи по време на лечението на процесиите увреждания. Той е извършил разходи
за: потребителска такса - 34,80лв., за контролна рентгенография - 35,00лв., за
избор на оперативен екип и метална остеоснитеза -
1480,00лв. Описаните разходи съвпадат с времето на процесното
ПТП и времето когато пострадалият Д.Б. е провел лечението на процесиите
увреждания. Тези разходи са провомерно извършени, тъй
като те не се заплащат от НЗОК, а от пострадалите пациенти.
Вещите лица по
комплексната експертиза дават заключение, че седловият
влекач е оборудван с триточков инерционен колан за водача. Вследствие на
развилите се инерционни сили след удара тялото на водача внезапно се е
изместило в предна посока, но водачът е държал здраво волана. От удара на
волана в дланта му той е получил фрактура на лявата лъчева кост в областта на
китката. След това тялото му се е изместило напред и надясно и водачът е
получил удар в гърдите и долните крайници в предната част на купето, довел до
охлузвания в тези области. Като се има предвид механизмът, скоростта и
интензивността на удара между двете МПС, местоположението на тялото на водача
към момента на удара, получените от него увреждания, може да се предположи, че
към момента на настъпване на удара Д.Б. е пътувал без поставен предпазен колан.
Фрактурата на лявата лъчева кост в областта на китковата
става се дължи на удар на лявата длан във воланния
кръг. Охлузванията са получени от навлезлите към купето метални деформации.
Вещите лица заключават, че е напълно възможно процесните
увреждания ищецът да получи и при условията на правилно поставен предпазен обезопасителен колан. Металните деформации от предната част
на автомобилното купе са навлезли дълбоко навътре в посока към шофьорската
седалка, където е седял ищецът Д.Б..
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.П.П..
Свидетелят сочи на 19.09.2016 г. да е управлявал лек автомобил, тръгвайки от
гр. Свиленград към град Любимец по магистралата. За момент му се сторило, че
пред автомобила минава сянка на животно, предприел маневра, за да го избегне,
колата му се закачила в банкета и канавката, завъртяла се и се ударила в мантинелата със задницата. С пътуващия в автомобила П.Д.излезли
извън моторното превозно средство, звъннал на родителите му. Дошъл баща му П.Д.,
спрял в аварийното и пуснал светлините. Свидетелят се помъчил да включи
аварийните светлини на своя автомобил, но те не светнали. Не можел да извади
триъгълника от багажника, твърди багажникът да е бил затиснат от мантинелата и да не е могъл да се отвори.
За установяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Х.Д.Б. – син на ищеца. Според показанията на свидетеля три месеца
след инцидента ищецът не можел да се обслужва, да се съблича и облича сам, да
се къпе. Рехабилитацията в рамките на първия месец не дала резултат и се
наложило продължаването й. Свидетелят сочи, че ищецът 24 години работи като шофьор,
но след инцидента не може да упражнява професията си. Психическата травма също
не би позволила на ищеца да продължи да работи.
Въз основа на така
събраните доказателства съдът приема, че е налице деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Установява се деянието на водача на лекия автомобил „Фолксваген“
с рег. № ******* да е в нарушение на разпоредбата на чл. 59а ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба „водачът на пътно превозно средство, движещо се по
скоростен път, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може
да направи това върху площадката за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост
сигнализира спряното пътно превозно
средство с предупредителен светлоотразителен
триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани
повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на
пътното превозно средство от скоростния път по най-бърз начин.“ По делото не се
твърди и не се установява в резултат на удар на лекия автомобил „Фолксваген“ да
е настъпила повреда, препястваща включването на
аварийните светлини. Няма доказателства за неизправност на багажника, поради
която да не е могъл да се отвори с цел последващо
изваждане и поставяне на триъгълник, чрез който да се сигнализира за
настъпилата авария. Нещо повече, от събраните гласни доказателства се доказва,
че преди да настъпи процесното ПТП на местопрозшествието е бил пристигнал бащата на свидетеля Г.П.,
който на свой ред е могъл да използва обезопасителен
триъгълник или да спре зад авариралия автомобил и да включи предупредителни
светлини.
Съдът намира за
основателно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.Б.. Събраните по делото
доказателства установяват инцидентът да е настъпил на автомагистрала „Тракия“ в
пътен участък, за който максимално разрешената скорост на движение е 100 км/ч.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Същевременно чл. 70 ЗДвП указва, че при
движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и
трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни
светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.
Изрично е предвидено, че използването на дългите светлини е забранено: при
разминаване, при движение по осветени участъци от пътя или при движение зад
друго моторно превозно средство на разстояние, по-малко от 50 метра.
В конкретния случай по
делото липсва информация за причините, поради които Д.Б. е избрал да управлява
товарният автомобил с включени къси, а не дълги светлини. Не се твърди и не се
установява да е била налице някоя от предвидените в чл. 70 ЗДвП хипотези,
задължаваща го да превключи на къси светлини. Същевременно обаче не може да се
сподели възражението на ответника причина за процесното
ПТП да е противоправното поведение на ищеца, тъй като
е шофирал със скорост, която да не му позволи своевременна реакция при налична
опасност на пътя. Следва да се отчете, че се касае за магистрален път, за който
високата скорост на движение е типична и за който ищецът не дължи да очаква да
са налице спрели автомобили в дясната лента за движение, ненадлежно
сигнализирани за възникнала авария. Нещо повече, движение с твърде ниска
скорост в очакване на препятствие като процесното, е
в нарушение на разпоредбата на чл. 22 ЗДвП. Ето защо съдът намира, че процентът
съпричиняване на вредоносния резултат е 20%.
Безспорно е по делото,
че към момента на процесното ПТП за автомобила е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените
съображения съдът приема, че в полза на ищцовата
страна е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на
размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти – вид и характер на уврежданията; проведеното лечение чрез оперативна оперативна намеса; интензитет и
продължителност на болката – интензивна през непосредствено след травмата и в
първите 2 седмици, наличие на болка за около 3 месеца от увреждането, липсата
на трайни последици за здравето на пострадалия; първоначалната необходимост от
чужда помощ за определени дейности в ежедневието за срок от 2 месеца, наличният
козметичен дефект и необходимостта от предстояща операция за отстраняване на
металната остеосинтеза, респ. съпровождащите я болки
и страдания. Същевременно вещото лице посочва, че след изваждане на мателната плака и винтове движенията на лявата ръка ще
възвърнат нормалния си обем и сила. Отнасяйки тези констатации към възрастта и
начина на живот на ищеца, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите негативни емоционални преживявания,
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10000 лв. Установява се, че
направените разходи за лечение в общ размер 1549,80 лв. са необходими и същите
не се покриват от съответната клинична пътека.
Предвид изложените съображения за основателност на възръжението за съпричиняване, на
ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., както и за имуществени вреди
в размер на 1239,84 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.
497 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. По делото не се установява в отговор на писмо от 24.02.2017 г. (л. 11 от
делото) ищецът да е представил на застрахователното дружество изисканите
документи: протокол за оглед на местопроизшествие, скица на ПТП, фотоалбум, медицински
документи, доказващи претърпените от Д.Б. увреждания. Същевременно съгласно чл.
496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ не може да бъде по-дълъг
от три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Ето защо по
аргумент от чл. 497, ал. 2, изр. първо начален момент на дължимост
на обезщетението за забава е 3-месечен срок от предявяването й на 24.11.2016 г.
(датата, посочена в писмо л. 12 от делото), т.е. 25.02.2017 г.
По разноските:
При така установения изход
от спора съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се заплатят разноски по делото в размер на 11 лв. –
държавна такса, а на процесуалния представител адв. П.К.
от САК – адвокатско възнаграждение в размер на 456,72 лв. (2076 лв. х 0,22).
По отношение на сторените от
ответника разноски – същите са в общ размер 1420 лв., в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., депозити
за вещи лица (1200 лв.) и депозит за свидетел (120 лв.). При съобразяване на
отхвърлената част от иска (0,78) на ответника следва да се заплатят разноски в
размер на 1107,6 лв.
Ответникът дължи, съобразно
уважената част от иска, заплащане на сумата от 446,59 - държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******да заплати на
Д.Х.Б., ЕГН ********** на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 19.09.2016 г. :
-
сумата
от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 25.02.2017
г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.
– частично от 50000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва за
периода 19.09.2016 г. – 24.02.2016 г.;
-
сумата
от 1239,84 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.02.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 1549,80 лв.,
както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода 19.09.2016 г. –
24.02.2016 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Д.Х.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 11
лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК *******да заплати на адв. П.К.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв., сумата от 456,72 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото с включен ДДС.
ОСЪЖДА Д.Х.Б.,
ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1107,60 лв. - разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати
по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 446,59 лв. – държавна такса
и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: