Р Е
Ш Е Н
И Е № 92
гр. Силистра, 14.10.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
гр.Силистра, в открито съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав - съдия Павлина Георгиева-Железова, при
участието на секретаря Румяна Пенева разгледа докладваното от съдията АД №
158/2019 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 37 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и на основанията и реда по Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и
реда за предоставяне на полицейска закрила на детето (Наредбата).
Жалбоподателката
А.И.Р., ЕГН: ********** ***, в качеството на майка и законна представителка на
малолетното дете А.Т. Р., ЕГН:**********, оспорва Заповед № 886з-145 от
19.06.2019 г.на Началника на РУ на МВР-Силистра, с която е предоставена
полицейска закрила на детето А.. В оспорената заповед не е вписано под каква
форма следва да се осъществи полицейската закрила. Посочено е, че полицейската
закрила следва да се осъществи от инспектор при „Детска педагогическа стая“ при
РУ на МВР-Силистра.
Оспорената заповед е
изпълнена като 8-годишното дете А., настанено по съответния ред от Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. Силистра в Кризисен център за лица, обект на
домашно насилие и трафик на хора - гр.Силистра, е отделено от неговата майка, изпълняваща
функция и на придружител в Кризисния център, и от защитената среда и е
предадено на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.
Варна .
Чрез
жалбата се акцентира, че заповедта е издадена без да спазени законовите
изисквания. Не е осъществена нито една от материалните предпоставки по чл. 3 от
Наредбата, които, въпреки че не са вписани като основание в заповедта, се
коментират в жалбата: детето е настанено в защитена среда, не е обект на
престъпление, за него няма непосредствена опасност за цитираното в заповедта
„психично здраве“, не е налице опасност да бъде въвлечено в извършване на
нарушение, не е изгубено или в безпомощно състояние, не е оставено без надзор. Моли
се за отмяна на оспорената заповед и за връщане на детето в Кризисен център за
лица, пострадали от домашно насилие и трафик на хора - гр. Силистра, за да се
изпълни административен акт, издаден от Директора на ДСП - гр. Силистра №
1903-РД01-0515/12.06.2019 г. за настаняване на детето в защитена среда в
гр.Силистра.
Ответникът
Началник на РУ на МВР-Силистра - не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованото лице Т.Р.
- баща на детето А., в писмен отговор от 18.09.2019 г, оспорва жалбата като
неоснователна.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна стрА.:
Административното
производство е инициирано по две искания на лица по смисъла на чл. 5 от Наредбата:
съдия в Районен съд гр. Варна (чл.5,
ал.1, т.7 от Наредбата)
и искане на полицейски орган (чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата, л.13) -Началник отдел „КП“ при ОД на
МВР-Варна.
В първото искане (л.14) на съдия в Районен съд – гр.Варна от
30.08.2018 г. е поискано предоставяне на полицейска закрила спрямо
осемгодишното дете А., като не е посочено под коя от формите по чл. 4 от Наредбата
следва да се обективира тази закрила:
- чрез отстраняване на
детето от средата или субектите, които оказват или могат да окажат вредно
въздействие върху него, или
- чрез установяване на
обстоятелствата, довели до попадането на детето в това състояние,
- чрез предприемане на
мерки съвместно със социалните работници в дирекциите „Социално подпомагане“ за
отстраняване на причините и условията, представляващи опасност за физическото,
душевното или моралното развитие на детето или
- или комбинация от
посочените по-горе начини;
Съответно, не е посочено и
форма по чл. 39 от Закона за закрила на детето:
- настаняване на детето в
специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може
да има вредно въздействие върху него;
- настаняване на детето в
социални услуги с резидентна грижа;
- връщане на детето при
родителите му или лицата, които полагат грижи за детето;
Може би искателят счита,
че „полицейска закрила“ е родово понятие и конкретната форма следва да се
определи от компетентния орган – Началника на РУ на МВР.
В утвърдения с Наредбата
образец на искане (Приложение
№ 1) не е указано
изрично място за вписване формата на полицейската закрила, но Наредбата като
подзаконов акт следва да не противоречи на Закона за закрила на детето, в който
изрично и лимитативно са посочени конкретните проявни форми на полицейска
закрила (чл.39 от ЗЗД), както и на законово-оправданата
необходимост искането да определя обективните рамки на подлежащия на издаване
административен акт.
От приложените към
сезиращото искане документи и от административната преписка се изяснява, че с
протоколно определение от 29.05.2018 г. родителските права спрямо 7-годишното (към 2018 г.) дете А. са предоставени за
упражняване на майката А.. Фактическата раздяла между родителите датира от
лятото на 2017 г. като от тогава до изпълнението на оспорената заповед на
19.06.2019 г. детето живее с майката. Две седмици след определянето на
привременните мерки, т.е.на 15.06.2018 г. бащата е подал молба за промяната им,
вероятно с оплакване за неспазен режим на лични отношения. С определение от
25.06.2018 г. по гр.дело № 4367/2018 г., упражняването на родителските права е
предоставено на бащата. В съдебния акт се загатва за приложени от майката две
заключения от клиничен психолог Г. М. и детско-юношески психиатър доктор Г.с
данни за вероятност бащата да е оказал сексуален тормоз спрямо детето чрез
блудствени действия. (л.75) Последният, в рамките на период,
по-кратък от два месеца, не е успял да получи фактическото предаване на детето.
В тази връзка са приложените към искането доказателства – удостоверение от
частния съдия изпълнител и протокол от екипна среща от 30.08.2018 г., организирана
от ДСП-Варна с цел – предаване на детето на родителя, определен да упражнява
родителските права. Въз основа на посочените приложени доказателства районният
съдия, постановил определението за привременни мерки по гр.дело № 4367/2018 г.
по описа на РС-Варна, е подал цитираното по-горе искане за полицейска закрила
на детето. От същото не става ясно коя от формите за полицейска закрила следва
да се приложи, но с оглед нормата на чл. 4, т. 1, респ. т. 3 от Наредбата може
да се предположи, че искателят е имал предвид „отстраняване на детето от
средата или субектите, които оказват или могат да окажат вредно въздействие
върху него, респ. предприемане на мерки съвместно със социалните работници в
Дирекция „Социално подпомагане“ за отстраняване на причините и условията,
представляващи опасност за душевното развитие на детето. В искането са изложени
съждения, че е налице „непосредствена опасност за психичното здраве на
7-годишното дете, тъй като за период от два месеца не е спазен привременният
режим за упражняване на родителските прав , тъй като „съдебният акт по привременните
мерки, ползващ се с изпълнителна сила, не е изпълнен“ .
С оспорената заповед №
886з-145 от 19.06.2019 г. на Началника на РУ на МВР-Силистра е предоставена
полицейска закрила на детето А., на 8 години, като е наредено полицейската
закрила (не
е ясно под коя от формите по Наредбата, респ. по Закона за закрила на детето да
бъде осъществена тя)
следва да се изпълни от инспектор при „Детска педагогическа стая“ при РУ на
МВР-Силистра.
Анализът на наведените с
искането обстоятелства в светлината на приложимите норми от Наредбата и Закона
за защита на детето предполага следните изводи:
От зададената правна рамка
следва, че в искането за издаване на заповед за полицейска закрила следва на
първо място ясно и отчетливо да се посочи конкретното фактическо състояние на
детето, както и обстоятелства, релевантни за преценка дали детето е в риск и
ако е в риск – какви са характеризиращите го белези. Липсва ясно формулиране не
само на формата на полицейска закрила, но и на мотивите, поради които тя се претендира.
Изведеният мотив в искането - неизпълнение на режим на лични отношения по
висящо бракоразводно дело в период, по-кратък от два месеца, при засегнатите в
Определение № 7259 по гр.дело № 4367/18 г., препращащо към Определение по гр. дело
№ 4367/2018 г. от 29.05.2018 г. с данни за сексуално насилие от бащата, на
когото са предоставени родителските права за упражняване, спрямо детето, не
дава отговор на въпроса - как е защитен интересът на 7-годишното дете, респ.
коя от двете ценности е предпочетена – осигуряване право на контакт между
бащата и детето или ограничаване на детето да контактува с бащата, спрямо
когото клиничен психолог и детско-юношески психиатър са заключили, че е налице
вероятност от сексуално насилие.
Безспорно, съдебните
актове - Определение № 7259 по гр. дело № 4367/18 г. за привременни мерки е
задължително за всички органи и лица–(чл. 300 от ГПК), но при спазването на този законодателно закрепен
принцип, в хипотези за преценка необходимост от предостовяне защита на дете,
водещ коректив е „най-добрият интерес на детето“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на
ЗЗД. Неизпълнението на съдебен акт за упражняване на родителски права, на
самостоятелно основание без съобразяване на правно-значимите коментирани
по-горе психологически и психиатрични заключения за вероятност за сексуално
насилие над детето от страна бащата, на когото са предоставени родителските
права, не съставлява „непосредствена опасност за психичното здраве на детето“. Напротив,
психичното здраве следва да се обезпечи чрез отстраняване на вероятните
източници на опасност, сред които безспорно са заявените оценки от съответни
психолог и психиатър блудствени действия и сексуален тормоз. Действително и
няма спор по делото, че липсва осъдителна присъда по чл. 149 „Разврат“ от
наказателния кодекс, но тази индиция, дори да не се обективира със съответен
съдебен акт, е достатъчно основание да бъде съобразена като потенциална
опасност и да се гарантира най-добрият интерес на детето. В случая, този факт
не е включен нито в искането за предоставяне на полицейска закрила, нито в
оспорената заповед.
Първоначално посоченото
искане е изпратено до Началника на РУ на МВР по постоянен адрес ***, с която
детето живее, вероятно в качеството на орган, оправомощен да се произнесе по
искането съгласно чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата.
Междувременно между
родителите на детето се води и все още е висящо бракоразводно дело. Независимо
от него майката е подала искане за закрила спрямо бащата по реда на Закона за
защита от домашно насилие и съответно бащата реципрочно е подал аналогично
искане. Съдебното производство по гр.дело № 8952/2018 г. по описа на РС-Варна
по молбата на майката е прекратено поради преценена недопустимост, т.е. съдът
не се е произнесъл по същество, неуважавайки молбата,така както некоректно е
изложен коментарът на този съдебен акт в по-късно издадената заповед за
предоставяне на социална услуга № ЗД/Д-В-152 от 21.06.2019 г. на Директора на Д
„Социално подпомагане“ - гр. Варна (л. 19).
Съответно, по молбата на
бащата по Закона за защита от домашно насилие първата инстанция е постановила
отказ, който е отменен от втората инстанция (л. 29-32). Мотивите
на първоинстанционното решение, с което се отхвърля искането, не са приложени
по преписката, тъй като избирателно са отстранени от 2-ра до 15 страница
включително, а в интернет страницата съдебният акт е публикуван само в частта
на диспозитива.
Също така, в края на месец
септември, 2018 г. бащата е заявил в Министерство на вътрешните работи, че
седемгодишното дете е напуснало дома си и че е в неизвестност. Настоял е детето
да бъде обявено за общодържавно издирване. Разпространеният бюлетин от МВР е
оповестил следната информация, провокирана от бащата, респ. правно-третирана от
съответната администрация :“малолетното дете на 7 години А. е напуснало дома си
и се укрива от неговата майка ,която е с отнети
родителски права; причина за издирване – досъдебно производство за
разследване на престъпление по чл.149, ал.1 от НК „блудство с малолетно лице“. (л. 22)
Така зададената
информация, послужила за мотив на оспорената заповед, следва да се прецизира с
оглед на конкретните обстоятелства по преписката. От лятото на 2017 г., когато
е фактическата раздяла на родителите, детето А. не е отделяно от майка си и
следва нейното местоживеене. Към момента на подаване на сигнала за издирване
28.09.2018 г. детето не може да е напуснало дома си, тъй като домът му е по
местонахождение на майката, която фактически упражнява родителските права.
Обстоятелството ,че майката с детето се укриват от бащата, не означава, че са в
неизвестност (майката
участва в дела, явява се на медицински прегледи заедно с детето, търси помощ по
Закона за защита от домашно насилие, включително в Кризисни центрове). В същото време подадените, респ. интерпретираните
данни, че майката е лишена от родителски права съгласно Определение №
7259/25.06.2018 г. по гр. дело № 4367/2018 г. на ВРС са недостоверни, тъй като
предоставянето на родителските права за упражняване по реда и на основания по
семейния кодекс не означава лишаване от родителски права на другия родител. Лишаването
от родителски права е особена процедура по чл.132 от Семейния кодекс (СК), относима при особено тежки случаи на
нарушения,които са основания за ограничаване на родителските права, както и
когато родителят без основателна причина трайно не полага грижа и не дава
издръжка. Ясен сигнал за значението на термина би следвало да е диспозитивът на
съдебния акт с изписване „лишава от родителски права“, а не използваният в
цитираното определение „предоставя упражняването на родителските права“. В
обобщение, при определяне на привременни мерки за упражняване на родителските
права, не се засяга материалния субстрат на специфичното съдържание на
родителското право. Всеки от разделените родители е носител на родителско право
и е законен представител на детето, а упражняването на родителските права,
поради невъзможност и двамата родители едновременно да са с детето, се възлагат
на единия от тях. При лишаването се засяга материалния субстрат на
правоотношението като съдържание, а упражняването му е в сферата на
изпълнението на притежаваното материално право. В резултат на тази некоректна
интерпретация, се е достигнало до внушение, че майка лишена от родителски
права, укрива дете, напуснало дома си, което в същото време е обект на досъдебно
производство за сексуално насилие. В действителност, от данните в преписката се
установява, че майката не е лишена от родителски права и укрива детето от
бащата, спрямо когото, респ. спрямо неизвестен извършител явно се води
цитираното в бюлетина досъдебно производство за блудствени действия.
На
11 юни, 2019 г. майката с детето е подала заявление до Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Силистра за ползване на социална услуга с цел осигуряване на
защитена среда, психологическа подкрепа и социална работа с оглед преодоляване
на травма от претърпяно насилие в семейството и създаване на благоприятни
условия за развитие на детето. След социална оценка на потребностите по повод
на заявен акт на насилие спрямо детето и майка му от стрнана на бащата Т.Р. и
съответно направление по реда на закона за социално подпомагане, майката с
детето са настанени в Кризисен център за деца и жени, жертви на насилие в гр. Силистра
за срок от 3 месеца, считано от издаването на заповедта - 12.06.2019 г.
Една
седмица по-късно, на 19.06.2019 г. Началникът на отдел „КП“ при ОД на МВР-Варна
е подал искане до Началника на РУ на МВР - Силистра за издаване на разпореждане
за предоставяне на полицейска закрила на детето А., препращайки и искането на
районния съдия от 30.08.2018 г. В молбата са инкорпорирани следните мотиви: „малолетната е заложена за издирване в
категория „напуснала дома си по молба на бащата Т.Р., определен за законен
представител на детето. От Районен съд – гр. Варна е отправено искане за
предоставяне на полицейска закрила на детето, което не е изпълнено поради
обстоятелството, че майката А.Р. го укрива. Издадена е заповед за защита по
ЗЗДН, която задължава А.Р. да се въздържа от домашно насилие и да не приближава
детето и бащата на повече от 100 метра. „Посочено е, че майката и детето се
намират в защитено жилище на неправителствена организация в гр.Силистра
съгласно заповед на Директора на ДСП - гр. Силистра. Обобщено е, че детето е
обявено за общодържавно издирване и се нуждае от извеждане от средата на
майката и предоставяне на полицейска закрила на детето.
В отговор, на същата дата
19.06.2019 г. Началникът на РУ на МВР-Силистра е издал оспорената Заповед №
886з-145 от 19.06.2019 г., с която се предоставя полицейска закрила, без
посочване на конкретната форма по чл.4 от Наредбата, респ. по чл.39 от ЗЗД. Ако
се приеме, че се репликира петитумът на искането на полицейския орган (началника на отдел „КП“ ОД на МВР - Варна), то следва да се приеме, че формата е
„извеждане от средата на майката“.
Заповедта е изпълнена като
на същата дата 19.06.2019 г. инспектор в Детска Педагогическа стая (ДПС) към ОД на МВР-Силистра е отнела детето
от майката и от Кризисния център в гр. Силистра и го е придружила до Дом за
временно настаняване на малолетни и непълнолетни гр. Варна при ОД на
МВР-гр.Варна (л.
16, 17), респ. на ОЗД
при ДСП - гр. Варна (л.
19).
Въз основа на така
установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Издателят на акта
Началникът на РУ на МВР-Силистра е материално компетентен, тъй като законът го
оправомощава да издава актове от процесния вид (чл. 2 от Наредбата). Не е налице отменителен порок по
чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената заповед е
незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон и с целта
на закона - отменителни основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК поради следните
съображения:
От анализа на
коментираните фактически обстоятелства, съдът намира, че не са налице
изведените от преписката мотиви по искането на районен съдия от 30.08.2018 г. Неизпълнението
на съдебни актове за спазване на определения режим на лични отношения между
бащата и детето, противопоставено на данните от заключенията на експерти за
вероятност за сексуален тормоз от страна на бащата, на когото родителските
права са предоставени за упражняване, не съставлява „непосредствена опасност за
психичното здраве на детето“. Напротив, при коментираните по-горе данни
„най-добрият интерес на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗД е охраната
му, чрез ограничаване на контактите с лицето, което в заключенията на
експертите се сочи като източник на опасност, дори и съдебно решение да му
възлага упражняването на родителските права. В процесния случай към този
съдебен акт се е добавила и ограничителната заповед за забрана на майката да доближава
детето на определено разстояние, която по реда на ЗЗДН се изпълнява от
полицейските органи. Защитеното по-ценно благо, обаче, -„интересът на детето“, е
основание за неспазване на съдебни актове, след като постановеното с тях следва
да се съобрази с фактите, стоящи извън съдебните решения, които са и
правно-значими. В конкрентния случай – съдебните актове предоставят
родителските права за упражняване на бащата, постановена е ограничителна
заповед спрямо майката, но при индиция за сексуално насилие от бащата спрямо
детето,и при осигурена защитена среда чрез настаняването на майката с детето в
Кризисен център в гр. Силистра по съответния ред по закона за закрила на
детето, не са налице основания да се счете, че майката е източник на
непосредствена опасност за психичното здраве на детето. До издаването и
изпълнението на оспорената заповед осемгодишното дете не е било отделяно от
майката. Последната, заедно с детето, са били настанени по съответния ред в
защитена от държавата среда по реда на Закона за социалното подпомагане със
заповед № № 1903-РД01-5115/12.06. 2019 г. В обобщение, отнемането на малолетно
дете на възраст 8 години от майката, което дотогава не е било отделяно от нея,
само поради:
- неспазен режим за лични
отношения спрямо бащата, за когото има данни за сексуално насилие
- при установената
недостоверна информация в бюлетина за общодържавно издирване за лишаване от
родителски права на майката, за определяне на бащата за законен представител ;
- както и при озадачаващия
факт, че досъдебното производство за блудствени действия, цитирано в бюлетина,
е с данни за извършени действия от бащата, на когото са предоставени за
упражняване родителските права и по чието настояване е издадена оспорената
заповед, не е основание за полицейска закрила чрез отнемане на детето от
майката и от предоставената в Кризисен център Силистра защитена среда.
Съжденията сочат за
материална незаконосъобразност на оспорената заповед, която следва да се
отмени.
Налице е и несъответствие
с целта на закона и заобикалянето му. Предвидените от законодателя мерки за
изпълнение на съдебно решение за упражняване на родителски права, какъвто мотив
е вписал районният съдия в искането си, е този, регламентиран в чл.528 от
Гражданско-.процесуалния кодекс за предаване на дете, а не издаване на заповед
за полицейска закрила. Съответно неизпълнението на съдебно решение за предаване
на дете се санкционира чрез съответно наказателно производство за престъпление
по чл.218, ал.2 от НК, и отново целта – спазване на съдебно решение, не се
постига, респ. не следва да се постига чрез оспорената заповед.
На последно място, нарушен
е и легалният принцип за съразмерност, тъй като, за да се осигури правото на
бащата по привременните мерки да получи фактическа възможност да упражнява
родителските права, е засегнат „най-добрия интерес на детето“ като то е
отделено от майката и от предоставената му защитена среда.
В заключение, оспорването
като основателно следва да се уважи като обжалваната заповед се отмени като
противоречаща на материалния закон и целта на закона – отменителни основания по
чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
След влизане в сила на
отмяната, административният орган, който освен издател на акта е и орган по
изпълнението – Началникът на РУ - гр. Силистра, следва да възстанови
фактическото положение, съществувало преди издаването й съгласно чл.298, ал.2
от АПК (Отмяната
на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди
извършването му).
По делото не са инвокирани
претенции за разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на А.И.Р., ЕГН:**********
***, в качеството на майка и законна представителка на малолетното дете А.Т.Р.,
ЕГН: ********** Заповед № 886з-145 от 19.06.2019 г. на Началника на РУ на
МВР-Силистра, с която е предоставена полицейска закрила на детето А., като А.Т.Р.
е предадена от инспектор при Детска педагогическа стая при Областна дирекция на
МВР-Силистра на ОД на МВР-гр.Варна, Дом за настаняване на малолетни и
непълнолетни.
ЗАДЪЛЖАВА издателя на Заповед № 886з-145 от
19.06.2019 г. Началника на РУ на МВР - Силистра ДА ВЪЗСТАНОВИ положението,
съществувало преди издаване и изпълнение на заповедта, като получи чрез
инспектор при Детска педагогическа стая при Областна дирекция на МВР-Силистра
от Кризисен център за деца - гр. Варна, където детето е настанено съгласно
заповед № ЗД/Д-В-152 от 21.06.2019 г. на Директора на ДСП-Варна, респ. от
мястото, в което детето се намира към момента на изпълнението и предаде детето А.Т.Р.,
ЕГН:********** в Кризисен център –гр. Силистра, където детето е настанено
съгласно Заповед № 1903-РД0100515 от 12.06.2019 г., ведно с придружител А.И.Р.,
ЕГН:********** – в качеството на негова майка и законна представителка.
По делото като
заинтересовано лице участва и Т.Н.Р., ЕГН: ********** с адрес, посочен за
кореспонденция: гр. Варна, ***.
Решението
може да се обжалва в 14.дневен срок от получаването му пред Върховен
административен съд на Р България.
СЪДИЯ: