Р Е Ш
Е Н И Е
№ 294
В ИМЕТО
НА НАРОДА
24.02.2020
г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД № 5395 по описа за 2019година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 337709-F369330/17.05.2018г. на Заместник Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с ЕГН ********** ***, на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 337709-F369330/17.05.2018г. на
Заместник Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Жалбоподателят
атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено. В съдебно заседание сочи доводи за неосъществяване на нарушение,
както и за наличие на съществени процесуални нарушения.
В съдебно
заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт П., който счита наказателното постановление за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на разноски
за осъществена юрисконсултска защита.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На
12.01.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение с номер F369330 за това, че на 08.01.2018г. възобновил трудова
дейност, но в срок до 20.01.2017г. не подал декларация за възобновяване на
трудова дейност, като собственик на „Инес-93” ЕООД с ЕИК *********. Нарушението
било констатирано на 08.01.2018 г. при подаване на декларацията, която е
трябвало да се подаде до 20.01.2017г. Декларацията била представена от
упълномощено лице М.Д., в присъствие на която бил съставен АУАН и бил връчен
същия ден от св.С.В. на 12.01.2018 г.
Констатирано
е, че нарушението е извършено за първи път. Против издадения АУАН не са
постъпили възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и наказващия орган е издал
процесното наказателно постановление, тъй като видно от мотивите на
наказателното постановление е преценил, че случаят не е маловажен.
В хода на съдебното производство е разпитан
като свидетел актосъставителят В., която потвърди констатациите в АУАН и заяви,
че всички актове са били съставени и връчени на упълномощено лице. Съдът
кредитира показанията на актосъставителя, като ясни и логични кореспондиращи
изцяло с писмените материали по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля и приложените към преписката писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства
настоящият състав намира, че формираните от актосъставителя и наказващия орган
изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, досежно
наличието на административно нарушение. Нарушението е формално, осъществено
чрез бездействие, което от обективна страна изчерпва състава му. Безспорно е
установено по делото, че жалбоподателят Н.И. е едноличен собственик на капитала
на „Инес-93” ЕООД и като такъв попада в приложното поле на чл.4, ал.3, т.2 от
Кодекса за социално осигуряване, т.е. същия е самоосигуряващо се лице. В този
смисъл и жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл.1, ал.1 Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ и съгласно разпоредбата на ал.2
на същия текст е длъжен при започване, прекъсване, възобновяване или
прекратяване на всяка трудова дейност като самоосигуряващо се лице да подава
декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП,
подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството. В конкретния случай е установено от приложената по делото
декларация, че от 20.01.2017 г. е била упражнявана дейност от жалбоподателят Н.И.
като собственик на „Инес-93” ЕООД, както и че за това обстоятелство е подадена
декларация едва на 08.01.2018 г., т.е. значително време след изтичане на
нормативно установения седмодневен срок. С оглед на това и съдът счита, че
правилно е констатирано осъществяване на административно нарушение по чл.1,
ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
В случая обаче
се налице нарушения в хода на административнонаказателното производство, както
и нарушения на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Съгласно чл.40,
ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението. В случая актът не е съставен в присъствие на
нарушителя, нито същият е канен за съставянето му. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН
само ако нарушителя след като е търсен не е намерен или не се яви актът се
съставя в негово отсъствие. Действително актът е съставен в присъствие на
упълномощено лице с пълномощно, което е нотариално заверено и съставено на
06.06.2016г. Видно от съдържанието на пълномощното същото е общо и не включва
представляване в хода на административнонаказателно производство. По преписката
е налично и друго пълномощно, с което И. действително упълномощил М.Д. да
подписва АУАН, но това пълномощно не е датирано, тоест не става ясно към датата
на съставяне на АУАН 12.01.2018г. дали е било изготвено или е съставено на
по-късна дата. Ето защо съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН и това е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, от
което следва и порочност на хода на административно наказателното производство.
С оглед на
така посоченото процесуално нарушение според съда се е стигнало до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Освен всичко гореизложено досежно допуснатите в хода на производството
нарушения според съда са налице основание за да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Това е така
поради следните причини. На първо място в наказателното постановление е
посочено, че са касае за нарушение извършено за първи път. Извършителят не е
наказван за нарушения на други разпоредби на данъчното или осигурително
законодателство. Касае се за неподаване на декларация за възобновяване на
трудова дейност от пенсионер, който дължи само здравни осигуровки. Освен това е
подал декларация, макар и с не малко закъснение, при което всъщност е
констатирано и нарушението му. С оглед така изложеното според съда е следвало
наказващия орган да предупреди нарушителя и да се съобрази с възрастта и
здравословното му състояние на нарушителя, което е пожизнено увредено 62%,
видно от приложеното Експертно решение на МБАЛ-Пловдив АД.
С оглед така
изложеното според съда са налице основания за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Предвид изхода
от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ