Р
Е Ш Е Н И Е
№
260584
гр.
Пловдив 21.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публично заседание на
седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия С. Алексова
въззивно гр.д. № 2779/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН.
Образувано
е по въззивна жалба от Е.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение №
260408 от 17.09.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XVIII-ти състав, постановено гр.дело №
6082/2020 г. в частта му, с която е
определен срокът на наложените мерки, с които се отстранява Г. Н. Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, от съвместно обитаваното с
Е.Н.Т., Д. Г.Т. и Е. Г.Т. жилище, находящо се на адрес: с. Р., ул. ***, за срок от 3 месеца,
считано от датата на постановяване на решението – 17.09.2020 г. и е забранено
на Г. Н. Т. да приближава Е.Н.Т., Д. Г.Т. и Е. Г.Т., жилището им, местоработата
им и местата им за социални контакти и отдих, за срок от 3 месеца, считано от
постановяване на решението – 17.09.2020 г.
По подробно изложени в жалбата
съображения, се иска да се отмени Решението в тази му част, като вместо него се
постанови друго, с което да бъде определен максималният възможен срок на
мерките – 18 месеца.
В срока за отговор, такъв не е постъпил
от въззиваемата страна Г.Т..
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
Производството пред Районен съд – гр.
Пловдив е образувано по
подадена молба с
вх. № 28812/03.06.2020 г. от Е.Т., против Г.Т., с която е поискано налагане на мерки за
защита по ЗЗДН, поради извършено спрямо Е.Н.Т.
и непълнолетните деца Д. Г.Т.,
ЕГН ********** и Е. Г.Т., ЕГН **********, домашно насилие от страна на ответника.
В
молбата се твърди, че молителката Т. и ответникът имат
сключен граждански
брак,
от който имали две деца –
Д. Г.Т. и Е. Г.Т.. Ответникът често злоупотребявал с алкохол и
ставал агресивен. Приемал и антидепресанти, изписани от
лекар-психиатър. На
19.05.2020 г. ответникът упражнил физическо насилие над молителката Т.,
заплашвал я, използвал нецензурни думи. Свидетели на скандала станали непълнолетните деца.
След подаден сигнал на телефон 112, на място пристигнали полицейски служители,
които съставили на ответника протокол за предупреждение по ЗМВР. Твърди се, че
актовете на упражнено насилие не са еднократни, а системни и провокиращи страх
у двете деца.
В съдебно заседание ответника Т., чрез
процесуалния си представител, оспорва молбата и фактите, изложени в нея.
По делото пред районния съд са приети
приложените към молбата писмени доказателства. Разпитан е един свидетел на
ищцовата страна. Изготвени са социални доклади по отношение на децата – Е. Т. и
Д. Т..
За да постанови съдебния си акт, предмет
на настоящото производство, Районен съд – гр. Пловдив е приел, че доколкото в молбата се съдържат данни за упражнено физическо, емоционално и психическо насилие от страна на
ответника спрямо молителката и тези данни са подкрепени от
събраните по делото доказателства, то молбата следва да се уважи. При
определяне на подходящи мерки по смисъла на ЗЗДН, първостепенният съд е
изтъкнал, че актът на насилие
е
бил насочен пряко срещу майката
на децата, молителка в производството, но някои от
възникналите инциденти са се случили в присъствието на децата. Съдът е приел,
че подходящият срок за налагане
на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН,
се явява срок от три месеца. Аргументирал е, че именно този срок е достатъчен за постигане на търсения от закона ефект, при
съблюдаване интересите и на двете страни по спора.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна
инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси,
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Настоящата проверка обхваща единствено
тази част от Решението, с която е определен срокът на действие на определените
от първоинстанционния съд мерки. В жалбата се твърди, че срокът е недостатъчен
и несъобразен с тежестта на деянието и неговата повторност.
Въззивният съд намира твърденията,
изложени в жалбата, за неоснователни, по следните съображения:
По отношение на срока на приложените
мерки за защита, с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, законодателят е
предоставил на съда във всеки конкретен случай да прецени какъв да бъде този
срок в рамките "от три до осемнадесет месеца". Следва да се отбележи,
че определянето на срока за съответната мярка е в непосредствена зависимост от
извършеното насилие, от вида и интензитета му, от това дали се касае за инцидентен
случай, от въздействието на съответното насилие върху пострадалото лице и
въведения основателен страх за живота му, от евентуално последващо насилие. В
случая, от доказателствата по делото, несъмнено се установява осъществяването
на действия от страна на ответника, характеризиращи се като домашно насилие, неправомерни актове, извършени на
19.05.2020 г. и 01.06.2020 г. Осъщественото домашно насилие е извършено в три
проявни форми – физическо, емоционално и психическо. Съобразявайки интензитета,
степента и тежестта на действията на домашното насилие в конкретния случай,
настоящият съдебен състав намира, че продължителността на наложените мерки за
срок от 3 месеца е правилно преценена от районния съд. Според въззивния съд,
този срок е подходящ, тъй като в достатъчна степен дава възможност на ответника
по молбата да прецени последиците от своето поведение. Тримесечният срок
досежно мерките за отстраняване от съвместно обитаваното жилище и забраната за
приближаване на пострадалите лица, е адекватен на извършеното от Т. домашно
насилие, като ще способства и за непрекъсването за по-продължителен период от
време на личните отношения между бащата и двете му деца. Този срок е достатъчен
за постигане на целите на мерките за защита, които следва да въздействат
поправително, предупредително и възпиращо спрямо ответника – за в бъдеще той да
съобразява поведението си с общоприетите норми на общуване, да не накърнява
достойнството на молителката и да не въвлича децата си в евентуални конфликти с
нея.
Във връзка с горното, настоящата
инстанция намира за неоснователни възраженията и доводите във въззивната жалба
относно определения срок за налагане на мерките.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260408 от
17.09.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XVIII-ти състав, постановено гр.дело №
6082/2020 г. в частта му, с която е
определен срокът на наложените мерки, с които се отстранява Г. Н. Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, от съвместно обитаваното с Е.Н.Т., с ЕГН **********, Д. Г.Т., с
ЕГН **********
и Е. Г.Т., с ЕГН **********,
жилище, находящо се на адрес: ***, за срок от 3 месеца, считано от датата на
постановяване на решението – 17.09.2020 г. и е забранено на Г. Н. Т. да
приближава Е.Н.Т., Д. Г.Т. и Е. Г.Т., жилището им, местоработата им и местата
им за социални контакти и отдих, за срок от 3 месеца, считано от постановяване
на решението – 17.09.2020 г.
В останалата част, с която е задължен Г.
Н. Т. да се въздържа от всякакъв акт на физическо и/или психическо,
емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на Е.Т., Д. Т.
и Е. Т., Решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: