№ 10027
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110117446 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. **** г., с която от
името на ***, ЕИК *** против В. И. Б., ЕГН ********** са предявени искове
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен
иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови
нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на
плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането
на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление в*. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу В. И. Б., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/
сумата от 1889,73 лева, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот,
представляващ апартамент № 147, находящ се в ***, абонатен № *****, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 418,20 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. - 13.11.2023 г.,
1
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 23,27 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г., за
имот, представляващ апартамент № 147, находящ се в ***, абонатен № *****,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.11.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,78 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 13.11.2023 г.
/включваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 11.03.2022 г., върху
платена главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, която е била дължима за периода 01.10.2020 г. - 30.06.2021
г. и мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 13.11.2023 г., върху непогасена
главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, дължима за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г./, върху главница за
цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. На
24.11.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Същата е връчена на
ответника, като в законоустановения срок е депозирано възражение от страна
на ответника. На 29.02.2024 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 27.03.2024
г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на топлинна
енергия за процесния имот, в качеството си на собственици на последния.
Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е
извършвана от „***“ АД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до
процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за
заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по
отношение на същото.
2
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния
период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване
за установено, че В. И. Б., ЕГН ********** дължи в полза на *** суми, както
следва: 1/ сумата от 1889,73 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот,
представляващ апартамент № 147, находящ се в ***, абонатен № *****, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 418,20 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. - 13.11.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 23,27 лева, представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г., за
имот, представляващ апартамент № 147, находящ се в ***, абонатен № *****,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.11.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,78 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 13.11.2023 г.
/включваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. - 11.03.2022 г., върху
платена главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, която е била дължима за периода 01.10.2020 г. - 30.06.2021
г. и мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 13.11.2023 г., върху непогасена
главница за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, дължима за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г./, върху главница за
цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за
които суми на 24.11.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 64218/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника в производството, приложено към който се
3
представят доказателства за заплащане на сумите, предмет на предявените за
разглеждане в производството искове.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже съществуването на
договорни отношения между него и ответника с съществуването на договорни
отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия,
в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на ***.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
4
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
5
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
6
предприятие, доставящо топлинна енергия. "***" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните, включително относно
извършено от името на ответника плащане на претендираните в настоящото
производството суми, съдът намира, че са установени в производството, при
условията на пълно и главно доказване, всички факти и обстоятелства от
фактическия състав на спорното право, в това число, че през процесния
период между ищеца и ответника са съществували договорни отношения, с
предмет доставка на топлинна енергия, че ответникът е бил клиент на
топлинна енергия през заявения в исковата молба период, че в процесния
имот през исковия период е реално доставената топлинна енергия в
количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, поради което и за ответника е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесната главница, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на отвртниците
е да докажат, че са погасили паричните си задължения. Горното
обстоятелство не е спорно между страните в производството, като изрично
процесуалният представител на ищцовото дружество заяви в проведеното на
27.05.2024 г. открито съдебно заседание по делото, че действително на
17.04.2024 г. е извършено плащане от ответника. е заплатил изцяло сумите,
претендирани в производството, ведно със законната лихва върху
претендираните главници /сумата от 105,73 лева, представляваща законна
лихва върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 22.11.2023 г. – 17.04.2024 г. и сумата от 1,30 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 22.11.2023 г. – 17.04.2024 г. –
или сума за законна лихва върху платените в хода на производството
главници в размер на 107,03 лева/.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса, което не само не се
оспорва от ищеца, но и изрично се признава от същия, то предявените за
7
разглеждане в настоящото производство обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, следва да се отхвърлят.
Тук следва да се посочи, че твърдяното от процесуалния представител
на ищеца, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.05.2024
г., погасяване на задълженията на ответника с извършеното от последния
плащане, не може да обвърже съдебния състав, по следните съображения: 1/
на първо място, защото в платежното нареждане изрично се сочи, че се плаща
по процесните общи фактури, издадени във връзка с реалното отчитане на
потребената в процесния имот, през заявения в исковата молба период,
топлинна енергия; 2/ на следващо място и на по-силно основание, защото от
страна на ищеца са погасявани разноски в съдебните производства по ч.гр.д.
№ 64218/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и гр.д. № 17446/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, каквито, както към момента на извършване
на плащането, така и към момента на погасяването, не са били присъдени в
полза на ищеца и не е имало основание за включването им в общия размер на
задължението на ответника, а още по-малко е имало основание такива
разноски /каквито все още не са присъдени на ищцовото дружество/ да бъдат
погасявани още преди присъждането им със съответния съдебен акт. В тази
връзка, следва да се имат предвид задължителните тълкувателни разяснения
на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съгласно които,
съдът в исковото производство следва да се произнесе и по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
64218/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав /т.е. в случаи като процесния,
при който срещу издадената заповед за изпълнение в срок е подадено
възражение и е образувано исково производство за установяване
същестуването на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК/.
По отношение на разпределението на отговорността за разноски:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
8
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът виновно
и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този
случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако обаче искът
бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се приеме, че
последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа на закона е
да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото
след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението си.
Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца независимо от
изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се изследва
цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че не оспорва
заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е съпроводено с
удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на процеса.
В настоящия случай ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй
като към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, послужило като основание за образуване на
ч.гр.д. № 64218/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, срокът за
доброволно изпълнение на претендираните задължения е бил изтекъл.
Същевременно след получаване на препис от издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ответникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, предвид което се налага
извод, че е станал повод за образуването на настоящото исково производство.
Извършеното от ответника плащане в хода на процеса /на 17.04.2024 г./
вече е било забавено и следователно не го освобождава от отговорността да
понесе направените от насрещната страна разноски при отхвърляне на
исковете, за предявяването на които е станал причина.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 31656/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 96,01 лева,
9
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 64218/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав /от пълния размер на полагащите се на ищеца разноски е
приспадната сумата от 0,73 лева, представляваща разликата между сумата
платена доброволно от ищеца и общия размер на внесени суми/.
В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 195,58 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по гр.д. № 17446/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав .
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК *** против В. И. Б., ЕГН
**********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че В. И. Б., ЕГН ********** дължи в полза
на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1889,73 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 147, находящ се в ***,
абонатен № *****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата
от 418,20 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. -
13.11.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 23,27 лева, представляваща цена на предоставена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. -
30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 147, находящ се в ***,
абонатен № *****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 22.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата
от 5,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. -
13.11.2023 г. /включваща мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. -
11.03.2022 г., върху платена главница за цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, която е била дължима за периода
01.10.2020 г. - 30.06.2021 г. и мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. -
10
13.11.2023 г., върху непогасена главница за цена на предоставена услуга
дялово разпределение, за които суми на 24.11.2023 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 64218/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав.
ОСЪЖДА В. И. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 195,58 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. № 17446/2024 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА В. И. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 96,01 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 64218/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „***” АД.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11