№ 3324
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100511079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20000794/04.01.2021г. по гр.д.№ 72984 по описа за
2016г. на Софийски районен съд, 46-ти състав са отхвърлени отрицателни
установителни искове, предявени от П. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.
Етрополе ул. **** срещу „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****, с адрес: гр.София, бул.
****, БенчМарк Бизнес Център за признаване за установено, че П. П. П., ЕГН
********** не дължи на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от
561,98лв., представляващи ¼ от задължение в общ размер от 2247,90лв.,
начислена с фактура № **********/23.11.2016г. като цена на потребена
електрическа енергия в имот в гр.Етрополе, ул. ****, кл. № 300125032795,
като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 400лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25076647/29.04.2021г. от ищеца П. П. П. , ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Т. Д. гр. София, ул. ****, сграда а, ет.**** в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. В случая не било установено електромер
да е отчитал по-малко и нямало основание за корекция. Намесата във
функционирането на електромера била установена, но не и че това е довело
до неточно отмитане , както и че е довело отчитане на по-малко количество
от потребеното. до Не били установени обстоятелства от хипотеза на чл. 48
1
от ПИКЕЕ. Не било установено да има ред за уведомяване за извършване на
корекцията и за правилата за измерване на ел.енергия. Правилата по чл. 17 от
ОУ не сочела ред за извършване на уведомяването, бланкетно било
посочването че кореспонденция се разменя на посочени адреси.
Отговорността на потребителя не била обективна. Законовата делегация по
чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ включвала право на административния орган да
създаде правила измерване на ел.енергия вкл. и в случаи на неизмерена,
неправилно или неточно измерена ел. енергия, но не включвала право за
уреждане на обективна отговорност на потребителя. Нямало норма в ЗЕ,
дерогираща чл. 82 от ЗЗД. Претендирал е разноски. С молба от 18.10.2022г. е
направил възражение за недължимост на сумите поради изтекла
погасителна давност срок на която бил 5 години и бил изтекъл в периода от
05.12.2016г. до 05.12.2021г. Отрицателният установителен иск нито
прекъсвал нито спирал погасителната давност за вземането и така
погасителната давност изтекла в хода на въззивно дело и нямало пречка да
бъде въведено възражението за недължимост поради изтекла погасителна
давност пред въззивния съд.
Въззиваемият-ответник по исковете Е.П. ЕАД / с предишно
наименование и организационна форма „Ч.Е.Б.”АД/, ЕИК **** в
предоставения срок за отговор е оспорил жалбата. Посочило е, че в случая по
делото било установено, че страните са обвързани от валидно
правоотношение за доставка на електрическа енергия за имота доставил на
ответника енергия в количества и на стойност, за които била издадена
фактура, същата била определена съобразно чл. 48 от ПИКЕЕ, приложими в
случая поради установена по съответния ред неточно отчитано потребление.
При извършената проверка било установено, че има неотчитане на енергията.
Протоколът за метрологична проверка установявал, че има вмешателство в
софтуера на електромера, довел до неизмерване на потреблението. Тази
намеса в софтуера препятствала възможността да се определи точната грешка
на измерването на потреблението, поради което и преизчислението е
извършено по реда на чл. 48, ал.1, т.2, буква „б” от ПИКЕЕ. По делото било
установено, че са уговорили процедура за уведомяване на корекция по чл. 17
и чл. 49 от ОУ, същата била спазена и с писмо, уведомили ищеца както за
констатации, така и за извършена корекция. Посочило е, че в случая
отговорността на ищеца била обективна, нарушение било установено, съдът
не разполагал с възможност по реда на косвения съдебен контрол да
проверява законосъобразността на ПИКЕЕ, доколкото същите били приети от
КЕВР въз основа на законова делегация. Претендирало е разноски. Оспорил е
възражението за недължимост поради изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
8026408/14.12.2016г. на П. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Етрополе ул.
2
**** срещу „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****, с адрес: гр.София, бул. ****, БенчМарк
Бизнес Център с правно основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и сл. от
Закона за енергетиката за признаване за установено, че П. П. П., ЕГН
********** не дължи на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК **** заплащане на сумата от
561,98лв., представляващи ¼ от задължение в общ размер от 2247,90лв.,
начислена с фактура № **********/23.11.2016г. по констативен протокол №
1015878/13.10.2016г. като цена на потребена електрическа енергия в имот в
гр.Етрополе, ул. ****, кл. № 300125032795 за периода от 16.07.2016г. до
13.10.2016г. , като му се присъдят разноски. Навел е твърдения, че имотът бил
собствен на П.П.В. и той бил титуляр на партидата за имота, но починал на
13.10.2009г., ищецът бил един от наследниците му с квота от ¼ , като ищецът
и другият наследник – В. П.а с квота от ¾ и след смъртта на П.В. продължили
да потребяват електрическа енергия в имота, но не дължал плащане на
сумите, начислени по констативен протокол от 13.10.2016г. Фактурата била
издадена преди проверката, сумата била произволно изчислена, пломби на
чувал в който бил поставен електромер в БИМ били различни от описания в
констативния протокол, БИМ установил че електромер измерва в класа си на
точност и грешка е в рамки на допустими стойности. Правилата на ПИКЕЕ
били отменени, включително и тези по чл. 48 до чл. 51 , за приемането им
нямало законова делегация. Ответникът нямал право да получава суми за
пренос на ел.енергия, пренос на ел.енергия не бил включен в лицензията му.
Не били изменени ОУ , те не съдържали ред за уведомяване за корекция
Нямало законова делегация за ДКЕВР да приема методика за изчисляване на
неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия ДКЕВР излязъл
извън рамките на законовата делегация. Посочил е че признава, че количество
начислена енергия и стойността й са изчислени математически правилно по
ПИКЕЕ. Не бил манипулирал електромер, отговорността не била обективна и
нямало основание да му се начисляват процесните суми. Не било установено
че потребено количество било по-голямо от отчетено от електромер, както и в
кой период е потребено същото.
Ответникът - Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ****, в предоставения му срок е оспорил
иска. Навел е твърдения, че с ищеца са обвързани от валиден договор за
продажба на електрическа енергия за имота – къща, ищецът бил наследник на
титуляра на партидата П.В., че при извършена на 13.10.2016г. проверка в
присъствие на представители на Федерация на потребителите и на ищеца
било установено липса на пломба на щита на ел.табло и пломба на капачка на
електромера, неоригинални пломби на клемния блок на електромер, който
електромер бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ, при която било
установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера и
намеса в софтуера му, която не е от производителя, което водело до
неотчитане на реалното потребление. Приложими били правилата на чл. 48,
ал.1 от ПИКЕЕ, корекция била направена съобразно същите, за което ищецът
бил уведомен. С правилата от 14.10.2013г. приети на основание на чл. 83,
ал.1, т. 6 от ЗЕ и Общи условия, одобрени от ДКЕВР било определено
3
количество потребена електроенергия, за което съгласно разпоредбата на чл.
98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ (ДВ от 17.07.2012г.) същото било допустимо. Посочило е,
че отговорността на потребителя била обективна. Посочил е, че била
създадена процедура в чл. 17 от ОУ за уведомяване на потребителя за
корекцията и в случая тя била спазена. Претендирал е разноски.
Приети са Общи условия за продажба на електрическа енергия от
2007г., одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007г. , Общи условия за договори за
използване на електроразпределителните мрежи на Електроразпределение
Столично“ АД, извлечение от ежедневници, сертификати, съгласно които в
публикувани в ежедневник ОУ разпоредба на чл. 16, ал. 1 сочи ред за
измерване на електрическата енергия, проверката на средствата за търговско
измерване и т.н. се уреждат от общите условия на договорите за използването
на електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 19 от тези ОУ
потребителят заплаща на продавача стойността на електроенергията и
дължимата сума за извършения пренос на същата. Съгласно чл. 17, чл. 18 и
чл. 49 от ОУ потребителят се уведомява със съобщение за извършената
корекция на адреса, посочен от потребителя.
По делото са приети фактура № **********/23.11.2016г., предложение
за корекция на сметка., съгласно които ответникът е начислил като
задължение за потребена електрическа енергия по партида на П.В. сумата от
2247,90лв. за потребена електрическа енергия в имот клиентски №
300125032796 в гр. Етрополе, ул. **** за периода от 16.07.2016г. до
13.10.2016г. по констативен протокол.
Прието е удостоверение за наследници издадено на 12.12.2016г. от
Община Етрополе, съгласно което П.П.В. е починал на 13.10.2009г. и е
оставил за наследници по закон съпругата си В. П.а и сина си П. П. П..
По делото е прието писмо от 14.10.2016г., товарителница, съгласно
които на 14.10.2016г. Ч.Р.Б.“ЕАД е съставил изявление до П.В. , с което е
посочил, че на 13.10.2016г. е извършена проверка за измерване на
потреблението на електрическа енергия в процесния имот и че за същото е
съставен протокол и съобразно ПИКЕЕ ще бъде извършена проверка в БИМ
на електромера, писмото се е върнало с отбелязване, че не е потърсено.
По делото е прието писмо от 22.11.2016г., товарителница, съгласно
които на 22.11.2016г. Ч.Р.Б.“ЕАД е съставил изявление до П.В., с което го е
уведомил че метрологична проверка е извършена и следва корекция на
сметка, , писмото се е върнало с отбелязване, че е получено от П. П. на
27.11.2016г.
По делото е прието писмо от 24.11.2016г., товарителница, съгласно
които на 24.11.2016г. ответникът е съставил изявление до П.В., с което го е
уведомил че на основание на проверка по протокол № 1015878/13.10.2016г.
за измерване на потреблението на електрическа енергия в процесния имот е
начислена сумата от 2247,90лв. за консумирана но незаплатена енергия.
4
По делото е приет констативен протокол № 1015878/13.10.2016г.
съставен от 2-ма служители на „Ч.Р.Б.”АД, подписан и от 2-ма свидетели от
Федерацията на потребителите, съгласно който е направена проверка на
средство за търговско измерване на електроенергия за имота в гр. Етрополе,
ул. ****-къща, като е установено, че електромер фабричен № ********** е в
ел.табло, намиращо се на стълб и потребител има достъп до него, липсва на
пломба на щита на ел.табло и пломба на капачка на електромера,
неоригинални пломби на клемния блок на електромер, който електромер бил
демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.
По делото е приет неоспорен от страните протокол № 1869/14.11.2016г.
на Български метрологичен институт , съгласно който предоставения му за
проверка електромер № ********** е с унищожен-срязана пломбажна знак
от метрологична проверка (пломба), такъв е и фирмения знак (пломба), който
допълнително бил залепен, осъществен е достъп до вътрешността на
електромера, форматът на записа е променен, което говори за намеса в
софтуера, която не е от производителя.
С Определение от 28.09.2019г. СРС е обявели за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 13.10.2016г. страните са
били в облигационни отношения за доставка на електрическа енергия в
имота, преизчислението на енергията е направено от ответника по методика
по чл. 48, ал.1, т.1, буква б от ПИКЕЕ и съобразно цените на ДКЕВР.
Разпитан по делото св. Б.Т. е заявил, че работи в Ч.Р.Б.“ЕАД като
техник, задълженията му били да прави проверки за нерегламентирано
ползване на електрическа енрегия. Посочил е, че помни случая от
13.10.2016г. в гр. Етрополе, той бил подписал протокола за проверка , тогава
се установило, че ел.табло е на стълб пред имота, липсва пломба на щита на
таблото и на клемния блок на щита на електромера, пломбите на големия
капак д.са неоригинални, потребител установили че отсъства, свалили
електромера и го изпратили за проверка в БИМ пред 2-ма свидетели от
Федерация на потребителите – поставен в безшевен чувал с пломби.
Монтирали нов електромер на негово място. Нарушението не било видимо и
затова не извикали представител на МВР.
Разпитан по делото св. С.А. е заявил, че през 2016г. бил сътрудник на
Федерация на потребителите при предявяване на протокола от 13.10.2016г. е
посочил, че той го е подписал като свидетел № 2, няколко пъти ходили в
Етрополе, придружавал с колежката си Н. екип на ЧЕЗ. Проверявали
електромери по сигнал. В случая били нарушени държавните знаци , пломби,
електромер бил демонтиран, поставен в чувал безшевен, запечатан с пломби
за изпращане за проверка.В такъв случай не се викала полиция. През цялото
време бил на място, протоколът бил подписан на място при проверката.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки в
5
електронния масив на Ч.Р.Б.“ЕАДС е посочило, че не установило да са
правени проверки 90 дни преди 13.10.2016г. Посочило е, че отразените в
протокола на БИМ констатация означават, че има промяна на формата на
записа с намеса в софтуера на електромера, но не се сочи как това е повлияло
на точността на измерването . Тази манипулация водела до това, че
електромер не отговаря на одобрения тип, сменена е формата на записа в
софтуерната част. Електромер имал две части . Едната част била
измервателна електрическа и тя подавала сигнал до софтуера и там вече
каквото се подава от електромера, това се записвало и отчитало. Възможни
били най различни комбинации – можело да се направи да мери само 10%,
можело да се направи всеки ден в 12ч. да нулира показанията и т.н.
Електромер не представлявал в случая годно техническо средство за
измерване на потребление към 13.10.2016г. , защото бил променен одобрения
тип за този електромер. Промяната се дължала на промяна в записа на
софтуера.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 91 и сл.
от ЗЕ – отрицателен установителе иск за установяване недължимост на сума,
начислена като стойност на потребена електрическа енергия.
При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по което ответникът е продал на ищеца електрическа
енергия, че ответникът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество електроенергия, поради което и за ищеца е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото.
Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92 , т. 4 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), които съдът приема за приложими в случая,
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по
регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и
на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са
общественият доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на
битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско напрежение,
които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
6
доставчика и одобрени от КЕВР и по регулирани от комисията цени. Писмена
форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е
необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите, но
при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и
предложение до доставчика за специални условия. Електрическата енергия
съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е движима вещ и един от индивидуализиращите й
белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество се измерва
със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са
собственост на разпределителното или на преносното предприятие. Тази
уредба законодателя провежда последователно и с разпоредбата на чл. 28 и
на чл. 29, ал.5 от Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е
собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно
уредени в ЗЕ и Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съдът приема, че доколкото по делото не се спори, а и от събраните по
делото доказателства, се установява, че ответникът е обществен доставчик
на електроенергия и то за територия, в чийто обхват попада процесния имот.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е потребител на
електроенергия в процесния имот и период. Това обстоятелство е признато от
ищеца с исковата молба.
Доколкото по делото няма твърдения и доказателства ищецът в
предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите условия на
ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи специални
условия, то съдът приема, че ищецът е потребител на електроенергия в
процесния имот, както и че ответникът доставя на ищеца електроенергия в
него, като страните са обвързани от договор при Общи условия, одобрени от
ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията.
По делото е установено, че ищецът не е собственик на уредите за
търговско измерване на потребената електроенергия. Собственик в случая е
„Ч.Р.Б.”АД. Негово е задължението да поддържа същите в изправност
съобразно разпоредбите на гражданския закон, а и в частност на ЗЕ и на ОУ
на ответника. Негово задължение е било и да извършва съответните действия
с оглед установяване на конкретно потребено количество енергия.
По делото не се спори, а и от приетите по делото фактура, протокол,
предложение за корекция се установява, че ответникът е начислил по сметка
на наследодателя на ищеца сумата от 2247,90лв. за потребена
електроенергия в имот в гр. Етрополе, ул. **** за периода от 16.07.2016г до
13.10.2016г. по констативен протокол № 1015878/13.10.2016г.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по делото е установено, че на13.10.2016г. е извършена проверка
7
за отчитане на потреблението на енергия в имота, която е извършена от 2-ма
служители на разпределителното дружество, с участие на 2-ма представители
на Федерацията на потребителите и при която проверка абонат е отсъствал и е
установено, че електромер е в ел.табло, намиращо се на стълб и потребител
има достъп до него, липсва на пломба на щита на ел.табло и пломба на
капачка на електромера, неоригинални пломби на клемния блок на
електромер, който електромер бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.
Приетият по делото констативен протокол носи подписи на представители на
Федерацията на потребителите, свидетелите са потвърдили обстоятелствата
по записванията по този протокол, като тези свидетелски показания съдът
кредитира като логични, последователни, категорични и резултат от личните
възприятия на свидетелите, неопровергани от другите доказателства по
делото.
Съдът приема, че от приетия по делото протокол на БИМ, чиято
доказателствена сила не е опровергана по делото, се установява, че
електромер, измерващ потреблението в имота за периода е бил с подправен
/несъответстващ знак от метрологична проверка (пломба), такъв е бил и
фирмения знак (пломба), осъществен е достъп до вътрешността на
електромера, форматът на записа е променен, имало е намеса в софтуера,
която не е от производителя.
Съдът приема, че по делото е установено, че начислената от ответника
на ищеца сума за потребена електроенергия за процесния период, е изготвена
съобразно цените, определение от Комисията, както и че същата съответства
на математически правила, разписани в чл. 48, ал. 1, т.1, буква „б“ от
Правилата за измерване на количество електроенергия (ПИКЕЕ/Правилата),
приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. Тези обстоятелства са признати от ищеца и
са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване от СРС.
Съдът приема, че чл. 48-51 от ПИКЕЕ от 14.10.2013г. са приложими
доколкото неточното измерване е констатирано на 13.10.2016г., тоест след
влизането им в сила. Разпоредбите на чл. 48 - чл.51 от Правилата са издадени
от компетентен орган въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал.1
т. 6 от ЗЕ. Тези Правила действат само занапред, поради което и за периода
преди влизането им в сила, не съществува основание за едностранна
корекция на задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се
установи, че неточното измерване се дължи на виновно поведение на
потребителя. След влизане в сила на Правилата, обаче, отношенията между
страните по договора за продажба на електрическа енергия се регулират и от
тези Правила, като съществува законово основание за едностранна корекция
на задълженията, ако се установи неточно измерване и доставчикът е
изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за
уведомяване на потребителя при извършване на корекцията. Тези разпоредби
уреждат отговорността на потребителя за заплащане на електроенергия при
установено неточно измерване на същата поради промяна на схемата на
свързване или при негодно средство за измерване на енергията като
8
специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за параметри
на измервателна група , която отговорност е в отклонение от общите правила
на договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права
за същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ, като
обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се
установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на
неправомерно поведение от потребителя в определен момент. Това е
отговорност, която е основана само на обективния факт на констатирано
неотчитане или неточно отчитане на потреблението, без да е доказан виновно
поведение на потребителя. Този законодателен подход съответства на
разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД съобразно която купувачът дължи заплащане
на потребеното количество енергия. За да се ангажира тази отговорност на
потребителя, обаче, законодателят е въвел строги формални изисквания,
които са гаранция за охраняване на правата на потребителя. Това са
гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично доказване на
негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез
метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията,
съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за същото
следва да са направени в присъствие на орган на власт - представители на
МВР, който да удостовери наличието на същата. Гаранция е и изискването по
чл. 98 а, ал.2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички хипотеза на
разпоредбите на чл. 48 - чл.51 от ПИКЕЕ за периода на действие на тези
правила – считано от 16.11.2013г., като периода на едностранната корекция
следва да попада в периода на действие на тези правила. (В този смисъл
Решение № 467/28.07.2017г. по гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на
ВКС, І-во Т.О.; Решение № 118:18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС, ІІ-
ро Т.О.).
В конкретния случай по делото се установи от приети констативен
протокол и протокол на БИМ, гласни доказателства, заключение по
техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като неоспорена от
страните и неопровергана от другите доказателства по делото, че е
осъществен нерагламентиран достъп и въздействие до вътрешността на
електромера чрез намеса в софтуера му и това препятства точното измерване
на потреблението. При така установеното съдът приема, че няма точен
измерител на количество преминала електроенергия, поради което и
правилно са приложени от ищеца правилата на чл. 48, ал.1, т.1, буква „Б ” от
ПИКЕЕ. Вещото лице е било категорично в извода си, че при такава намеса в
софтуера електромер не отговаря на одобрения тип и не представлява годно
техническо средство за измерването на потреблението. Съдът изцяло
кредитира този извод на вещото лице като неопроверган от останалите
доказателства по делото. При така установеното съдът приема за установено
по делото основанието за корекция по чл. 48, ал.1,т.1, буква 4б“ от ПИКЕЕ.
ОУ предвиждат ред за уведомяване на потребителя за същото и той е
спазен, поради което по делото е установено валидно възникнало право на
9
ответника да извърши едностранна корекция на потреблението на ищеца за
процесния период по правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ. В случая липсата на
доказателства за неправомерно поведение на ІІІ-ти лица, обосновават извод,
че отговорността на ищеца за заплащане на неотчетена , но потребена
енергия, следва да се ангажира. Тази отговорност е уредена като обективна и
възниква само на основание на установено неточно отчитане на
потреблението. В случая причината за неточното отчитане се дължи на
промяна на софтуера на електромера , препятстваща точното отчитане и
водещо до невъзможност да се определи точното потребление, тоест налице е
хипотезата на чл. 48, ал.1 т.1, буква „б” от ПИКЕЕ. По делото е установено,
че начислената от ответника на ищеца сума за потребена електроенергия за
процесния период, е изготвена съобразно цените, определение от Комисията,
както и че същата съответства на математически правила, разписани в чл. 48,
ал. 1, т.1, буква „б” от Правилата за измерване на количество електроенергия
(Правилата), приети от ДКЕВР на 14.10.2013г. Тези обстоятелства се
установяват от прието по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, която съдът кредитира като вярна и неопровергана от други
доказателства по делото. При така възприето по делото е установено валидно
възникнало вземане на ответника към потребителите на енергия в имота за
заплащане на сумата от 2247,90лв като стойност на потребена електрическа
енергия в имота за процесния период.
При така възприето съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало вземане на ответника към ищеца за заплащане на процесните
суми.
По въведеното във въззивното производство възражение за
недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност в хода на
съдебния процес – от 05.12.2016г. до 05.12.2021г.:
Съдът приема това възражение за неоснователно. В случая съдебното
производство е образувано по отрицателен установителен иск , като с него
въведения предмет на делото е съществуването на вземането на
ответника. Така приложима е разпоредбата на чл. 115 , ал.1 , буква „ж“ от
ЗЗД , съгласно която давност не тече докато трае съдебния процес за
вземането. Без значение е по чия инициатива е образувано производството,
защото предмет на делото е вземането на кредитора. Следва да се посочи, че
при образувано производство по отрицателен установителен иск поведението
на кредитор, който не образува исково производство за вземането си, не може
да се цени като бездействие , което погасителната давност следва да
санкционира. Предявяването на отрицателния установителен иск препятства
възможността на кредитора да предяви положителен установителен иск за
вземането си, тоест препятства възможността му да защити правата си , като
предприеме действия от хипотезите на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД. Отхвърлянето
на отрицателния установителен иск означава признание от съда, че вземането
съществува. Така да се приеме, че делото с предмет вземането на кредитора,
въведено с отрицателен установителен иск , не спира погасителната давност
10
за това вземане, би означавало да се позволи на длъжника да препятства
кредитора да предизвика спиране/прекъсване на погасителната давност за
вземането.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС е правилно и
следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде оставена в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия възнаграждение за юрисконсулт от 100лв. за
производство пред СГС. Същото е определено при съобразяване сложността
на делото и разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, Закона за правната помощ и
Наредбата за плащането й.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20000794/04.01.2021г. по гр.д.№ 72984
по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 46-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т. Д. гр.
София, ул. ****, сграда а, ет.**** да заплати на Е.П. ЕАД / с предишно
наименование и организационна форма „Ч.Е.Б.”АД/, ЕИК **** , с адрес:
гр.София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център на основание на чл. 78, ал. 3
вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева) представляващи съдебни
разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11